<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" version="2.0" xmlns:cc="http://cyber.law.harvard.edu/rss/creativeCommonsRssModule.html">
    <channel>
        <title><![CDATA[Stories by Dimitar Karaivanov on Medium]]></title>
        <description><![CDATA[Stories by Dimitar Karaivanov on Medium]]></description>
        <link>https://medium.com/@DimitarK?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
        <image>
            <url>https://cdn-images-1.medium.com/fit/c/150/150/1*S9PHMiv2qQKPFMgxEctKcg.jpeg</url>
            <title>Stories by Dimitar Karaivanov on Medium</title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
        </image>
        <generator>Medium</generator>
        <lastBuildDate>Sat, 21 Nov 2026 01:04:19 GMT</lastBuildDate>
        <atom:link href="https://medium.com/@DimitarK/feed" rel="self" type="application/rss+xml"/>
        <webMaster><![CDATA[yourfriends@medium.com]]></webMaster>
        <atom:link href="http://medium.superfeedr.com/" rel="hub"/>
        <item>
            <title><![CDATA[Бизнес Книгите Които Прочетох през 2016та]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%85-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2016%D1%82%D0%B0-a62c764fcbac?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/a62c764fcbac</guid>
            <category><![CDATA[стартъп]]></category>
            <category><![CDATA[книги]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Tue, 05 Sep 2017 15:16:17 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-05T15:16:17.803Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*FK9zesGg-zZMoOPVLGiMTw.png" /></figure><p>Един от уроците, които съм научил по трудния начин е, че собствения бизнес изисква четенето на повече книги отколкото всяко друго професионално занимание. Открих тази истина сравнително късно, заради което съм се заел ударно да попълвам празнините в разбирането ми за света на бизнеса. Тъй като бих прочел много от тези книги по-рано, стига да имаше кой да ми ги препоръча, ще ви направя малък коледен подарък като споделя една непренциозна класация на четивата си за 2016та. Книгите са подредени във възходящ ред, спрямо това колко силно бих ги препоръчал.</p><h3>12 — Zero to One</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/319/0*srn575D8T6xwUqaB.png" /></figure><p>В Zero to One, Peter Thiel (съосновaтел на PayPal) говори за иновацията в чистия ѝ вид и разяснява защо следващия Bill Gates няма да създаде операционна система, а нещо, което света не е виждал. В никакъв случай последното място не е заслужено, но останалите книги просто бяха по-добри.</p><h3>11 — The Practitioner’s Guide To Product Management</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/321/0*SnrBqqJvLg59ackr.png" /></figure><p>На пръв поглед, тази книга не блести с уникално съдържание, но прочитайки я си даваме сметка за неща, които бихме могли да правим, но не правим. Има чудесни примери от практиката и достатъчно дълбочина, за да помогне на почти всеки продуктов мениджър.</p><h3>10 — Tribes: We Need You to Lead Us</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/347/0*dihoqm5MdnEKDE0L.png" /></figure><p>Бях чувал много за Seth Godin, но това беше първата негова книга, която ми попадна. Започна някак трудно, но колкото повече слушах (беше аудио книга), толкова повече се увличах по казаното. Обичам книги, които ме изваждат от комфортната ми зона и ме карат да се замисля. Тази определено беше една от тях и я препоръчвам силно на всеки човек, който е или иска да стане лидер.</p><h3>9 — Lean Software Development: An Agile Toolkit</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/376/0*x309jgLKPzeO_uUt.png" /></figure><p>Всеизвестната Mary Poppendieck не изневерява на себе си с една от най-добрите книги писани по темата за гъвкавото разработване на софтуер. Красотата на тази книга се крие в това, че за първи път се излиза от рамките на Scrum и вече се говори за Lean и Kanban методи за разработка на софтуер. Предполагам, че за хора, които прохождат в света на Kanban, тази книга би била доста по-напред в класацията. Лично за мен броя нови неща беше сравнително малък, затова ѝ давам почетното девето място.</p><h3>8 — Lean Product and Process Development</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/367/0*MPvs1Vu7P17f1MH9.png" /></figure><p>За човек като мен, идващ от софтуерния свят, темите за гъвкавата разработка на физически продукти беше сравнително непозната. Може би затова видях и научих толкова много от тази книга. Например, за пръв път прочетох за set-based иновацията, за трите типа загуби (scatter, hand-off, wishful thinking), както и за концепцията, че истинската стойност за една развойна организация се крие в знанието, което трупа и начина, по който го преизползва. Изключително добра книга, която ме накара да размишлявам в много различни направления относно процесите в Kanbanize.</p><h3>7 — Predictably Irrational</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/326/0*UOxWHb7GxinYcM7A.png" /></figure><p>Истински шедьовър от Dan Ariely. С интересните експерименти, които описва в книгата си, той успява да ни убеди, че хората взимат решения по странно алогичен, но предвидим начин. Ако се чудите защо даваме купища пари, за неща, които не ни трябват, защо промоциите са толкова разпространени или защо образованите хора също допускат нежелана бременност, тази книга има какво да ви даде.</p><h3>6 — Actionable Agile Metrics For Predictability</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/344/0*EDccZe_XMfinFGlc.png" /></figure><p>Въпреки че тази книга покрива сложна и специализирана материя, начина по който Daniel Vacanti ни въвежда в контекста е толкова достъпен, че дори човек с моите ограничени разбирания в статистиката и теория на вероятностите , успява да се ориентира. Изключително ценно четиво за всички екипи, които практикуват Kanban. Всъщност, бих отишъл и по-далеч от екипите, които в момента ползват Kanban — всички екипи, които искат да започнат да работят с Kanban, трябва да минат курс по теорията описана тук. С чиста съвест мога да квалифицирам Acionable Agile Metrics For Predictability като една от най-добрите в сегмента.</p><h3>5 — Thinking Fast and Slow</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/334/0*xjoYmN98mxbvHHL-.png" /></figure><p>Не е случайност, че Daniel Kahneman е получил Нобелова награда за труда си описан в тази книга. Той говори за начина, по който хората взимат решения, като в дълбочина обяснява как в мозъка си имаме две системи — система 1 и система 2. Когато инстинктивно знаем нещо, това е плод на работата на система 1. Когато използваме разума си, за да достигнем до конкретен извод, тогава използваме система 2. Коя от двете има право? Това ще разберете, ако прочетете тази невероятно богата книга, която има потенциала да се превърне в истински “game changer” за повечето от нас.</p><h3>4 — High Output Management</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/324/0*MqoZorhDMki8Exoi.png" /></figure><p>Да прочетеш тази книга е чисто и просто привилегия. Не всеки ден CEO-то на някоя от най-успешните компании в света пише книга за мениджмънт. Точно това прави, обаче, Andy Grove, човекът зад успеха на Intel. Ако имаше един автор на земята, който да ме убеди, че работните срещи в офиса не са загуба на време, то това е бил той. От почти смъртен враг на всякакви срещи се превърнах в човек, който не пропуска 1 on 1 с екипа си, полага цели и следи за тяхното изпълнение. Но най-важният урок, който научих от господин Grove, е че всяко наше действие трябва да се измерва спрямо резултата, който генерира, дори да става дума за 5-минутен разговор по телефона.</p><h3>3 — Hooked: How to Build Habit-Forming Products</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/331/0*t6YxPAi9y_kRaoVt.png" /></figure><p>Никога не се бях замислял, че всъщност може да има формула, която да следваме, за да създадем продукти, които са толкова добри, че буквално пристрастяват. Оказва се, че има такава формула и тя е старателно описана в една от най-добрите книги, които някога съм чел. Дълго време се чудих как въобще може да съществува толкова ценна книга, която не се преподава във всеки университет в света, но явно че е възможно. Освен че авторът Nir Eyal щедро предоставя знанията си по тази така атрактивна тема, той коментира и типа предприемачи, както и моралния дълг, който всички ние имаме към потребителите на това което произвеждаме. Абсолютно заслужено трето място.</p><h3>2 — Crossing the Chasm</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/332/0*QAn0nXFpOQndv-5d.png" /></figure><p>Професионалният ми живот се дели на две части — частта преди Crossing the Chasm и частта след нея. Бях чувал за цикъла на приемане на един технологичен продукт, но тази книга разтърси из основи представите ми за маркетинг. Честно казано не мисля, че е възможно да има по-добра книга за маркетинг от тази. Ако сте в технологичен стартъп веднага оставете това, което правите и започнете да четете тази библия от Geoffrey Moore. Абсолютно е задължително.</p><h3>1 — The Hard Thing About Hard Things</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/332/0*dGJElFMfM-Tl2hxk.png" /></figure><p>Това е най-добрата бизнес книга, която съм чел, не само за 2016-та година, но за всички времена. Когато я приключих не бях на себе си. Бях се докоснал до живота на един невероятен предприемач, който за два дни успя да ме научи на повече уроци от целия ми професионален опит накуп. Чувствах се отчайващо нисш пред грандиозните успехи на Ben Horowitz и се опитвах да осъзная всичко онова, през което той и компанията му са минали. Така проумях, че в света на предприемачите няма време за губене и всяка секунда е важна. Вярвам, че тази книга промени живота ми завинаги и съм сигурен, че времето ще го докаже. Излишно е да казвам колко фундаментално важно е да се потопите в този извор на знания и опит, нали?</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=a62c764fcbac" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Направи го и парите ще дойдат. Да бе да!]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B3%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-3b3b90b6dcf0?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/3b3b90b6dcf0</guid>
            <category><![CDATA[стратегия]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <category><![CDATA[стартъп]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Tue, 05 Sep 2017 15:15:03 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-05T15:15:03.321Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*HKiznxfXKLBCPaeKHvRKeg.png" /></figure><h3>Началото</h3><p>Когато стартирахме компанията бяхме сравнително млади, неопитни в създаването на собствен бизнес и мечтаехме да създадем невероятно добър продукт. Единственото нещо, за което използвахме гънките в главите си, беше да измислим как да решим очеизвадния проблем с ефективността на големите компании, когато повече от един екип трябваше да работи по даден проект. Решението на едно абстрактно ниво беше ясно — трябваше да се използва Kanban система не само на ниво екип, но и на ниво продуктов мениджмънт. Трудното, обаче е, да конвертираш абстрактното в нещо реално, което хората да обичат.</p><p>Да се справим със смилането на проблема и материализирането на продукт, който го решава, беше истинско предизвикателство. Работехме по цели нощи, а огромното вълнение не ни позволяваше да усещаме умора . Идеята беше (и все още е) толкова вдъхновяваща, че в самото начало на никого не му хрумна да помисли как този продукт ще се продава. Всъщност, ние въобще не знаехме дали искаме да го продаваме или не — това никога не беше се превръщало в тема на нашите разговори. Когато все още работехме по първата версия на Kanbanize имахме сигурни работи в големи фирми и честно казано, въобще не ни пукаше за каквато и да е печалба. Просто искахме да направим Enterprise света малко по-добър.</p><h3>Пускането</h3><p>Така дойде моментът в който Kanbanize оживя. О, каква радост бе това :-). Та нали вече си имахме продукт направен от нашите две ръце? Около два дни живяхме в невероятен екстаз, хвалехме се на всички приятели и познати, на семействата си. Тогава, някак подло, в главите ни започна да се промъква една досадна мисъл, която най-лесно може да се опише със звучното:</p><p><strong>И к’во?</strong></p><p>Бяхме блъскали повече от шест месеца, имахме продукт, но какво сега? Кой ще го ползва? Кой ще плаща за него? Мисля, че дълбоко в себе си всички вярвахме, че ако направим невероятно добър продукт, парите сами ще дойдат, но за съжаление това не винаги е вярно. В днешно време продукт не означава само комплект от функционалности, а много повече от това — маркетинг, усещане, емоции. Вече всичко има значение.</p><p>Дали от алтруизъм, късмет или чисто и просто невежество, решихме, че Kanbanize ще бъде безплатен завинаги. Връщайки се назад си мисля, че това е трябвало да бъде момента, в който нищо не се случва и ние лека полека се отказваме от идеята, но явно съдбата имаше по-големи планове за нас. Някак, по неведоми за мен пътища, започнаха да се регистрират хора и да ползват продукта. Казвам неведоми за мен пътища, защото ние буквално пуснахме продукта и нищо повече не се случи. Имахме някакви жалки опити за маркетинг, които се свеждаха до споменаването на софтуера в 15–20 форума, но нищо повече. Съвсем честно ще си кажа — недоумявам как стана, може би хванахме правилния момент.</p><p>Усещайки нуждата все пак да изкарваме пари от това, което правим, най-малкото, за да можем да му се посветим, измислихме план — да продаваме premium фунционалности и версии, които хората могат да инсталират на собствените си сървъри (on-premises). Докато premium функционалностите можеше да минат за добра идея, да продаваме on-premises, когато целият свят отиваше на облака, си беше чисто и просто глупост. За този момент на брилянтност ще напиша друга статия, но за момента единствено ще кажа, че това е най-голямата грешка, която някога сме правили.</p><p>С течение на времето натрупахме десетки хиляди потребители и вече с малко повече самочувствие решихме, че е време да направим истинска компания и бизнес. Успяхме да получим инвестиция и напуснахме работите си, за да се фокусираме изцяло върху нашето отроче. Тогава, както казват Американците, The shit hit the fan :-).</p><h3>Битката</h3><p>Когато се озовахме с 25,000 евро в банката, обещание за още 100,000 ако се случат някои неща и почти никакви приходи, осъзнахме че вероятността след година да ни няма е съвсем реална. Този студен душ бързо изми еуфорията от главите ни и започнахме със зъби и нокти да се борим за оцеляване. Трупахме функционалност след функционалност, само и само да можем да продаваме нещо, заплатите ни стигаха кажи речи само за храна, а месечните ни продажби изглеждаха така (тази графика е съвсем истинска):</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/510/0*4eU70bsSwEsMHjXT.png" /></figure><p>Когато работиш почти денонощно, но графика стои почти хоризонтална, не ти остава друго освен да си поплачеш в някой ъгъл. Беше ясно, че нещо не е наред и трябваше спешно да се вземат мерки. Тогава започнахме да се консултираме с инвеститорите ни, с други по-успели хора, дори си платихме $200 за 40-минутен разговор с един известен SaaS стратег. След дълги и изтощителни дискусии, стигнахме до заключението че, или това което правим не става за нищо, или бизнес моделът ни е сгрешен. Тъй като не можехме да променим първото, оставаше да пробваме да променим второто.</p><h3>Решението</h3><p>До този момент имахме една версия на Kanbanize, която беше абсолютно безплатна без никакви ограничения. Отделно, компаниите можеха да си купят premium план, който включваше 3–4 допълнителни функционалности, бекъпи и техническа поддръжка. Както можете да се досетите, клиентите не се редяха на опашка — безплатното е винаги по-сладко. За съжаление, единствената опция, която ни оставаше беше да спрем безплатната версия и да променим модела си от freemium към free trial. Т.е. Вместо безплатна нелимитирана версия, получаваш такава, която след известно време изтича, освен ако не си платиш.</p><p>Жалкото в случая беше това:</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/445/0*Clko9K-Ou7AKWuuD.png" /></figure><p>Обърнете внимание на първата точка… Бяхме направили обещание, че Kanbanize ще е безплатен завинаги. Това обещание беше на сайта ни, вероятно много от хората ни ползваха главно заради това и сега изведнъж, трябваше да се изправим и да кажем, че се отмятаме. Като CEO на компанията, тази чест се падна на мен.</p><h3>Изпълнението</h3><p>Писах текста, с който съобщихме на всички, че ще затворим безплатната версия почти цял ден. Бях много разочарован от себе си, приемах го като личен провал. Бях вкъщи, нямах очи да погледна хората около себе си, толкова ме беше срам. Сега осъзнавам, че е нямало как да знаем всичко, но тогава се самобичувах жестоко. Но, нямаше как, трябваше да го направя. Беше ми толкова емоционално, че когато реално затворихме безплатната версия си запазих снимка от последната команда:</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/255/0*ZKLSzQHTghfMfzp9.png" /></figure><p>Новината беше посрещната със смесени чувства. Някои хора искаха обяснение, други казваха, че ще ни подкрепят и занапред като ни станат клиенти, на трети не им пукаше за нас. Както вече знаете, ние продължихме напред към едно по-добро и светло бъдеще.</p><h3>Ефекта</h3><p>Впоследствие се оказа, че това решение е било съвършено правилно. Ето как се промени графиката на приходите ни непосредствено след преминаването към новия бизнес модел:</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/513/0*6yriJXdXT7VZuyTy.png" /></figure><p>Всъщност парите не бяха толкова важни. По-важното беше, че направихме компанията печеливша и продължихме да развиваме един от най-добрите продукти в сегмента. Това, че нарушихме обещанието си, всъщност ни позволи да създаваме и доставяме повече и по-бързо стойност за клиентите си.</p><h3>Ретроспектива</h3><p>В последната глава от тази статия искам да представя една равносметка за нещата, през които минахме, с надеждата да си спестите грешките, които ние направихме. Ето и няколко конкретни съвета:</p><blockquote>Преценете кой бизнес модел е подходящ в началото</blockquote><p>Още преди да напишете един ред код, преценете какъв бизнес модел най-много ще отива на начинанието ви. Ако сте тръгнали да правите бизнес, това е едно от най-важните неща, които трябва да знаете, защото прекалено много неща следват от този избор. Ако направите като нас, ще загубите много време и нерви, докато го уцелите.</p><blockquote>Не давайте обещания, които не можете да спазите</blockquote><p>Както драматично описах по-горе, това, че трябваше да нарушим обещанието си, ни създаде сериозни емоционални кризи. Ако не сте напълно, ама напълно сигурни, че ще спазите обещанието си, не го давайте. Аз този урок го научих много добре…</p><blockquote>Имайте куража да направите това което трябва</blockquote><p>Ако се бяхме огънали пред трудността да сменим бизнес модела на компанията, вероятно щяхме да сме се разотишли вече. Никак не беше лесно, но когато трябва, просто трябва. Стискате зъби и скачате в ледените води. Толкова.</p><blockquote>Не се самобичувайте прекалено много</blockquote><p>Когато хората нямат достатъчно опит е човешко да се греши. Въпреки, че аз самият много страдам, когато направя някоя глупост, бих ви посъветвал да го давате по-полека. В животът е по-важно да сме здрави, отколкото да не бъркаме. Не се оставяйте на срама и самосъжаленията прекалено дълго, защото ще си навредите, а всъщност нищо хубаво няма да се случи заради това. В такива ситуации си припомням този цитат от Хенри Форд: “Единствената истинска грешка е тази, от която не научаваме нищо.”</p><blockquote>Правете разлика между бизнес и благотворителност</blockquote><p>Когато затоврихме безплатната версия на Kanbanize, над 50% от потребителите ни си отидоха. Това ни даде да разберем, че те са ползвали софтуера, не защото са харесвали точно този Kanban Software, а защото е бил безплатен. Тези хора е нямало да ни станат клиенти никога, което реално превръща нашата услуга в тип благотворителност. Докато това работи в B2C и някои аспекти на B2B, не бих ви съветвал да се заигравате с FREE ако правите сериозен Enterprise софтуер. Free би работило в Enterprise света, ако имате достатъчно голяма инвестиция, която да ви издържа поне 3–4 години (десетки милиони).</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=3b3b90b6dcf0" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Правилният начин да посещаваме събития]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-6152976ff3d3?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/6152976ff3d3</guid>
            <category><![CDATA[стартъп]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <category><![CDATA[събития]]></category>
            <category><![CDATA[общество]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Tue, 05 Sep 2017 15:13:29 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-05T15:13:29.401Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*1sxdbhXlM2vBibzQhCF-rA.png" /></figure><p>Когато стартирахме Kanbanize, финансирахме компанията със собствени средства и имахме малък, спретнат офис в краен квартал. Тъй като до момента работехме в големи фирми, никога не бяхме чували за локалното стартъп общество, не познавахме хора от такива компании, не ходехме по дринкабаути и не знаехме що е то пич (pitch). Честно казано дори не знаехме че може да се “рейзне” капитал, с който фирмата да се разработи по-бързо. С две думи, бяхме абсолютни лаици, понякога чак се чудя как сме стигнали дотук. Иронията е, че може би точно това незнание ни е помогнало, но това е повече спекулация отколкото проверено твърдение.</p><p>След като близки и приятели разбраха с какво се занимаваме, ни споделиха за фондовете, от които можеш да получиш инвестиция срещу дял от компанията. Тъй като аз и Бисо трябваше да работим в други фирми, за да можем да финансираме новото начинание, нямаше как да напуснем без да имаме наличен капитал. Точно затова решихме да потърсим инвестиция и впоследствие от фонда Eleven инвестираха в нас. Така за първи път се озовах в стартъп общество, което за мен беше тотално ново преживяване.</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/1024/0*_rijCz6rPCWldyFy.jpg" /></figure><p>Като човек идващ от голяма корпорация, изпитах лек културен шок, когато трябваше да изкараме 3 месеца заедно с останалите стартъпи, в които Eleven инвестират. Въпреки че THE ROOF беше супер готино място и талантът на квадратен метър беше много над средното, имаше неща в някои от компаниите, които ми се струваха странни. Едно от тези неща, което така и не успях да разбера е защо голяма част от основателите посещаваха множество стартъп събития. С течение на времето си изградих по-конкретно мнение по темата и вече зная точно защо изпитвах лек дискомфорт към въпросните събития. Без да искам да ангажирам други хора с личното си мнение, ще представя няколко от размишленията си по темата.</p><h3>Времето е най-ценният ни ресурс</h3><p>Ако четете този блог редовно, ще забележите, че много често повтарям “времето е най-ценният ни ресурс”. Не мога да натъртя достатъчно колко важно е това по принцип, но най-вече през първата година на компанията, когато шансът да загине е най-голям. Сега си задайте въпроса: “Ако сме продуктова компания, по-важно е да направим качествен продукт или да посещаваме събития?”. Отговорът на този въпрос винаги би бил “продукта” и ходенето по събития ще има смисъл само, ако нещо или някой там може да ви помогне с постигането на тази цел.</p><p>Говорейки за цел, стигаме до изключително важно откритие:</p><blockquote>Посещаването на (стартъп) събития има смисъл тогава и само тогава, когато имате конкретна цел за съответното събитие.</blockquote><p>Надеждата, че чисто статистически, от 100 събития 2 ще имат смисъл, ще ви донесе много минуси в банковата сметка, а времето ще си тече все така неумолимо. Абсолютно вярно е, че “никога не знаеш откъде ще изскочи зайчето”, но както обичам да казвам — “късметът не е стратегия”.</p><p>Нека порасъждаваме кога едно събитие би било ценно за нас. Веднага се сещам за следните примери:</p><ul><li>Ще присъстват потенциални клиенти</li><li>Ще присъстват потенциални инвеститори</li><li>Искате да работите по “pitch”-a си</li></ul><p>Трябва да си призная, че малкото събития които съм посещавал, обикновено съм използвал за последната точка, а именно да рафинирам pitch-a. За тази цел съм избирал по-непретенциозни събития, на които не мога да се “изложа” прекалено много. За съжаление, често са ме мислели за полу-идиот, но аз съм си взимал своето. Например, в самото начало, когато повечето компании от Eleven събираха капитал, беше нормално да се търсят 50–200 хиляди евро от локалните VC-та. Аз пичвах за 700 хиляди и съответно трябваше да посрещам иронични усмивки, и подмятания “Кога ще ги извадиш тия 700 хиляди?”. Абе, вадят се. Освен че се вадят, успях да валидирам доколко и за какво може да се разчита на локалните VC-та.</p><p>Друг пример е, разговор с инвеститор от западна европа, който беше дошъл на Балканите да си търси евтинко. С него валидирах какво може да се очаква от консервативен Европейски фонд.</p><p>Трети пример е конференция, на която бях поканен като панелист. Целта ми за нея беше да разкажа че разработваме Kanbanize да бъде най-добрия Kanban Software в света, като произнасяйки думите Kanban Software се стараех да обгърна колкото се може от погледите в залата. За съжаление предположението ми се оказа правилно — видях предимно объркани хора, защото никой не знаеше какво е Kanban, а за Kanban Software въобще не ставаше и дума. Тъй като това бяха елитни представители на бизнеса, разбрах, че е безмислено да се опитваме да продаваме локално.</p><p>Ето малко снимков материал, който да служи за доказателство :-).</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/1024/0*yVGxgX5VmcmvoAw_.jpg" /></figure><p>Въпреки че нямам много опит с другите две точки (клиенти и инвеститори), бих искал да вметна няколко думи. Много е важно, когато планираме да посетим дадено събитие, да се опитаме да разберем кои хора ще присъстват. Ако има такива, които представляват интерес за нас, можем да се опитаме да направим контакт предварително (чрез имейл, социални мрежи например). Имайки виртуалната стъпка, ще ни бъде много по-лесно да заговорим дадения клиент или инвеститор на самото събитие. Ако пък имаме общ познат с въпросния човек, ще бъде много полезно да поискаме да ни представят. Абсолютно винаги “топлата връзка” е по-успешна от “студената връзка”.</p><h3>Невъзможност да се измери ROI</h3><p>Стигаме до втората много важна точка, заради която не намирам твърде голям смисъл в стартъп събитията. Това е невъзможността да се измери “възвръщаемост на инвестицията” или още ROI (Return on Investment). Въпреки че това важи за почти всички събития, добре е да не забравяме, че когато сме стартъп, не трябва да се сравняваме с Microsoft и Google.</p><p>Ако нямаме достатъчно пари за всичко, което искаме, трябва много внимателно да планираме къде, колко и защо ще похарчим. Както казах, Microsoft и Google могат да си позволят да пръскат милиони за “brand awareness”, ние не можем. Трябва да си даваме сметка как всеки един похарчен лев добавя стойност към продукта. Винаги си задавайте този въпрос, дори да сте станали по-голяма компания. Ако отговорът е “мммммм”, може би си заслужава да поразмишлявате още.</p><p>Дори събитието да е безплатно, пак помислете. Няма такова животно като безплатно. Ако отделите дори 2 часа от времето си, за да посетите безплатно събитие близо до вас, то пак ви струва нещо. Две събития на месец по два часа прави 24 часа за 6 месеца, което са три стандартни работни дни. Само си помислете колко друга работа можете да свършите за три дни… Въобще няма да отварям темата, че безплатните събития рядко се оказват полезни, защото хората, от които може да се научи много, обикновено не ги посещават.</p><p>Тук искам да отворя една скоба, която, като се замисля, може да бъде тема за нова статия. Парите в стартъпа трябва да се харчат изключително разумно. Ние винаги сме били много внимателни с разходите и само за пример, мога да дам Ицо (единият от ко-фаундърите ми), който до ден днешен движи с един скапан лаптоп Asus за 1200 лева. Идеята тук не е да си мерим лаптопите, а да натъртя колко е важно парите и времето да се харчат разумно.</p><h3>Положителни Примери</h3><p>Ще бъде прекалено тенденциозно, ако претендирам, че от събитията никога нищо не може да се извлече, затова ще разкажа за един положителен пример. Преди 3–4 години ме поканиха да участвам в едно събитие за стартъпи, където можех да представя идеите на Kanban и да демонстрирам как един гъвкав Kanban Software може да помогне дори на стартъп в съвсем ранна фаза. Въпреки че нямах никакво желание да ходя, организаторът ми беше познат и реших, че ще пожертвам няколко часа от времето си. Истината е, че точно на това събитие нещата се получиха добре. Там се запознах с една прекрасна дама, която ме покани да станем партньори и да организираме курсове по Kanban заедно. Това си беше чудесна възможност, която естествено приех.</p><h3>Правилният начин да посещаваме събития</h3><p>Ако сте прочели статията дотук, може би вече се чудите как всъщност е правилно да се подходи към събитията, ако все пак смятаме, че е нужно да посещаваме такива. С точките по-долу ще се опитам да представя кратък списък на важните неща, за които да внимаваме.</p><blockquote>Винаги посещавайте събития, само ако имате цел</blockquote><p>Никога не отивайте просто така, дори да следвате примера на по-опитни предприемачи. Някои от хората със стартъпи посещават събития, само за да подхранват егото си, а не за да вършат истинска работа. Не бъдете като тях :-).</p><blockquote>Когато преценявате дали да посетите дадено събитие, винаги изисквайте програма и списък с гостите</blockquote><p>Като минимум изисквайте списък на презентаторите, ако естествено има такива. На пръв поглед това звучи логично, но в стартъп средите не е рядкост да получите покана за събитие, което е “супер яко”, но не е ясно какво точно се случва там. Правилото е: “Без програма, мене ме няма”.</p><blockquote>Набележете хората, с които искате да говорите</blockquote><p>Ако отидете без да сте си набелязали цел, шансът да постигнете нещо намалява. Когато знаете с кого искате да говорите, проверете в LinkedIn или по друг начин, дали имате общи познати и поискате представяне. Когато някой общ познат счупи леда, ще бъде много по-продуктивно да говорите за бизнес.</p><blockquote>Винаги си носете визитки</blockquote><p>Аз доста често забравям, но когато някой ми даде своята и кажа, че съм забравил, изглежда, че просто нямам и ги лъжа. А аз наистина имам, но ги забравям :-). Не правете като мен, изглежда аматьорско.</p><blockquote>Напомняйте за себе си</blockquote><p>Ако разговаряте с някого и има потенциал за колаборация, винаги “follow-up”-вайте след събитието чрез имейл или телефонен разговор. Както се казва, “желязото се кове докато е горещо”. Ако изчакате няколко дни или повече, преди да се свържете с “целта си”, най-вероятно хората ще забравят за вас.</p><blockquote>Изисквайте план</blockquote><p>Ако имате ко-фаундър, който обича да ходи по събития, изисквайте от него/нея конкретни цели и план как ще бъдат постигнати. След събитията помолете за кратко обобщение на постигнатите резултати. Това ще има дисциплиниращ ефект върху хората, които обичат да прекаляват с “networking”-а.</p><blockquote>Не ходете по събития, които са известни с ниско качесто</blockquote><p>Ако знаете, че дадено събитие е “менте”, не ходете, дори да ви канят упорито. Всъщност, колкото по-упорито ви канят, толкова повече бягайте. Ако събитието беше толкова добро, едва ли щяха да дават мило и драго за вас (нищо лично). Това съм го научил от собствен опит — винаги, когато съм правил компромис с това правило, съм съжалявал.</p><blockquote>Проучете публиката</blockquote><p>Ако ще говорите пред хора, имайте много добра идея кои и какви са тези хора. Правете си домашното, за да не се излагате и по този начин да уроните престижа на компанията си. Веднъж направих неуместна шега за хората от една държава, без да осъзнавам, че в публиката има доста от тях. Беше неловко.</p><blockquote>Говорете простичко и без жаргон</blockquote><p>В Thinking Fast and Slow, нобеловият лауреат Daniel Kahneman казва, че хората, които използват високопарен речник, изпълнен със сложни и засукани думички, всъщност са по-ниско интелигентни от тези, които говорят просто и разбираемо. Сами изберете от коя група искате да бъдете.</p><blockquote>Научете нещо ново</blockquote><p>Ако някой ви кани на дадено събитие и обмисляте да отидете, опитайте да разберете защо ви канят. Това може да ви помогне да разберете интересни неща, които се говорят за компанията ви. Ние така разбрахме, че всъщност сме успешна компания в очите на другите — организаторите на едно събитие споделиха, че няколко други стартъпа са ни препоръчали като компания, която е много напред.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=6152976ff3d3" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Как да разрастваме компанията си — бързо или бавно?]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%BE-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-9775fd9000a3?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/9775fd9000a3</guid>
            <category><![CDATA[растеж]]></category>
            <category><![CDATA[стартъп]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Tue, 05 Sep 2017 15:11:37 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-05T15:11:37.049Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*qsPjcqfRDPo-1d9shWkgKA.png" /></figure><p>Когато започнахме да градим Kanbanize, никой от нас не си беше задавал този въпрос:</p><blockquote>Колко бързо трябва да растем всъщност?</blockquote><p>Естествено, всеки от нас е имал предпочитания, мечти и надежди, но някак не смятахме за необходимо да имаме конкретен отговор изписан на салфетка и подписан с кръв от някоя пиянска вечер (не че има много такива докато си в стартъп). Всичко изглеждаше някак прекалено далеч в бъдещето и не намирахме за нужно да обсъждаме подобни казуси.</p><p>Колкото повече време минаваше, обаче, толкова по-важен ставаше отговорът на този въпрос. Накъдето и да погледнехме, получавахме различни съвети и примери. Инвеститорите ни казваха да рейзваме капитал докато можем, други хора ни съветваха да харчим лудо и безумно, за да придобием повече клиенти, трети ни гарантираха, че премереният органичен растеж е правилното нещо. Колкото и да странно, не бяхме сигурни какво трябва да се случи поне година, което в стартъп средите е безумно много време и честно казано, иска ми се да не го бяхме загубили.</p><p>Както с повечето теми в този блог, тази също ни е създавала доста грижи, като най-големият проблем всъщност беше, че мислехме, че има един единствен модел, по който да се развива компанията. Оказва се, че това не е така и след като го осъзнахме, всичко си дойде на мястото. Работата е там, че бързият и бавният растеж са чисто и просто две различни стратегии и в зависимост от ситуацията, избираме едната или другата. Може би звучи логично, когато го четете написано тук, но ако сте предприемачи за първи път, най-вероятно и вие ще изпитате сериозни трудности.</p><h3>Как да изберем?</h3><p>Всичко започва с визията на компанията и продукта, който разработва. Ако имаме супер иновативен продукт, за който реално конкуренция не съществува, вероятно няма по-добра алтернатива от бързия растеж, който за краткост ще наричаме G-fast (от fast growth). Това ще ни позволи да завземем огромна част от новодефинирания и незадоволен пазар, което от своя страна, ще ни даде огромно предимство пред всеки потенциален конкурент. В протвоположната ситуация, обаче, когато разработваме по-добра версия на нещо съществуващо и, де факто, се борим за вече съществуващ пазар, бързият растеж може да бъде фатален. Тогава е по-разумно да преследваме по-бавен, органичен растеж, който ще наричаме G-organic (от organic growth). Не съм убеден, че решението е толкова просто, за да се побере в едно единствено изречение, но за момента смятам че “формулата” е тази: Ако се борите за парче от съществуващ пазар — действайте с G-organic, а ако пазарът не е дефиниран и все още не е задоволен — опитайте G-fast.</p><p>Забележка: Искам да натъртя избора на думи в предишния абзац. Забележете, че не говоря за НОВ пазар, а за НЕДЕФИНИРАН пазар. За мен, недефиниран пазар означава, съществуващ пазар, който все още никой не е открил. Типичният пример е автомобила на Хенри Форд. Пазарът си е бил там, просто никой преди Форд не го е задоволил. Когато говорим за създаване на пазар, това вече е съвсем друга стратегия, която не бих препоръчал на стартъп компании, защото изисква безумно много средства. Естественото историята е виждала и такива успехи, но аз лично бих внимавал със създаването на нови пазари.</p><p>Искам да вметна, че е много лесно да се подхлъзнем към бърз растеж смятайки, че нямаме конкуренция точно с това, което правим. Това решение е съдбоносно за вашата компания, затова ви окуражавам да анализирате ситуацията отговорно, като ще дам пример с Kanbanize. В нашата компания разработваме Kanban Software, който е предназначен за екипи, които искат да повишат ефективността на работата си. Сегментирайки пазара по този начин (<a href="https://kanbanize.com/">Kanban Software</a>), ние реално се разграничаваме от десетки други системи и считаме, че почти нямаме конкуренция. Това от своя страна би трябвало да означава бърз растеж. Както се оказва, обаче, голяма част клиентите ни не смятат така и редовно ни сравняват както с други kanban tools, така и с issue tracking systems, to-do lists, task management tools и т.н. Това се дължи на факта, че Kanban и Kanban Software като тема са сравнително нови концепции (за първи път се говори за Kanban извън производството преди 10 години) и пазарът е слабо образован относно предимствата и недостатъците на този метод. Точно затова органичният растеж беше правилната стратегия за нас — растем толкова бързо, колкото и разбирането на потенциалните ни клиенти за Kanban. Добрите новини за нас са, че все още огромна част от хората не знаят що е то Kanban, което би трябвало да доведе до стабилен растеж още дълги години :).</p><p>Все пак, преди да изберем какъв растеж ще преследваме е хубаво е да знаем точно с какво се захващаме. Точно затова по-долу ще изброя точките, при които има съществена разлика между двата подхода. За да бъда максимално откровен, искам да кажа, че имам реален опит само с G-organic и всичко, което ще напиша за другата стратегия (G-fast), са неща, които съм чел някъде. Смятам, че до голяма степен са верни, но не мога да гарантирам, така че сами преценете на кое да вярвате и на кое не.</p><h3>Време</h3><p>Може би най-съществената разлика между двете стратегии се измерва с времето, което е нужно за успех при едната и при другата. Докато за органичния растеж е нормално да минат поне няколко години, преди да се постигне по-добра оценка на активите, при бързия растеж ставаме свидетели на бизнеси които струват стотици милиони само след първата или втората година от съществуването си.</p><p>Това има своето обяснение. Ако сме се устремили към незадоволен пазар, нямаме друг избор освен да се опитаме да станем абсолютните монополисти в този пазар. Ако това се случи, ще си подсигурим известна доза споокйствие срещу конкуренция и ще набираме нужните ни средства за по-нататъшен растеж. Точно затова много от G-fast компаниите заграбват с шепи от тези пазари, без да се интересуват от каквато и да било печалба, като дори работят на загуба.</p><p>Някой ще каже, “Ама как така работят на загуба?”. Ами много просто — за тези компании е важно само и единствено да печелят повече пазар за по-малко време. Готови са да си купуват време по всякакви начини, стига това да доведе до по-бърз растеж. Ще видим кой плаща сметката съвсем след малко.</p><h3>Капитал</h3><p>Компаниите, които растат по-бавно и с умерени темпове, обикновено нямат нужда от огромно количество пари, за да започнат. Също така, те стават печеливши сравнително бързо — след 1 или 2 години. Тъй като основателите не рейзват капитал постоянно, често биха могли да останат мажоритарни собственици с 51+ проценти от компанията.</p><p>Това не е така за другия тип растеж — много компании поскъпват с огромни темпове и никога не стават печеливши. Те се поддържат живи само и единствено с нов капитал, който бива реинвестиран обратно, след което се набавя нов капитал и отново се реинвестира. Това увеличава стойността на компанията в пъти по-бързо отколкото първия подход. В този случай основателите остават с по-малък дял от компанията, но тъй като стойността ѝ е свръх-висока, дори малките дялове струват безумного много пари.</p><p>Важно е как харчим в единия случай и как в другия. Както казахме по-рано, при G-fast нашата цел е да си купим време, независимо от цената, която плащаме. Когато растем умерено, не си позволяваме да даваме огромни заплати, да купуваме служебни коли и да наемаме офиси с гледка. Това е по-скоро правилото при G-fast компаниите, които имат нужда от резултати вчера, дори тези резултати да не са устойчиви в дългосрочен план. Тези компании ще си наемат скъпи консултанти, дори когато реално имат нужда от младши специалист, ще рекламират без да е ясно каква е възвращаемостта, ще наемат стотици хора без да ги е грижа дали те ще станат екип. Всичко в името на резултатите ВЧЕРА.</p><p>В същото време G-organic компаниите ще инвестират разумно и ще опитват да получат максимален резутат дори от малкото пари, които харчат. Това са средства изкарани с труд и пот на челото и всеки лев има значение. Хората ще получават възнагражденията, които реално заслужават, без да се надуват изкуствени балони, културата и уюта в офиса ще бъдат най-важното нещо. Така стигаме до следващата важна теми — хора и култура.</p><h3>Хора и Фирмена Кулура</h3><p>Когато сте във фирма тип G-fast, новите лица в офиса ще се роят с всеки изминал ден. Тези организации набират хора изключително бързо, буквално стотици на месец, като не е ненормално за първата си година да достигнат 300–500 души. В пълната противоположност, G-organic компаниите са доста по-скромни и през първите години на съществуване рядко преминават над 100 човека.</p><p>Когато една фирма расте с темповете на G-fast, на практика е невъзможно да се поддържа каквато и да било фирмена култура. Повечето хора играят индивидуално с цел бърз растеж и печалби. Работната среда често е стресираща и мнозинството от хората са с идеята, че трябва да “издържат” само няколко години, защото парите ще си заслужават. При G-organic компаниите, фирмената култура е едно от най-важните неща и основателите трябва да подхождат към нея изключително отговорно. Когато парите не са чак толкова много, а работата никога не свършва, тогава задружния дух и удоволствието да си около съекипниците си имат огромно значение.</p><h3>Заключение</h3><p>Прочитайки статията отново, си давам сметка, че може би ще прозвучи тенденциозно в подкрепа на G-organic, но не това бяха намеренията ми. Целта, която исках да постигна е да разясня, че има различни стратегии да разраснем стартъпа си и коя от всичките възможни ще изберем е функция на много други по-малки решения. В много от случаите, G-fast ще бъде единствената правилна стратегия и, ако не я приемете, вероятността да бъдете задминати от други, които го правят, е огромна. Така че, ако имате сгоден случай да разрастнете някоя компания експлозивно, не се чудете</p><p>Ако имате различен опит или наблюдения, ще се радвам да споделите в коментарите по-долу.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=9775fd9000a3" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[MVP — Количество или Качество?]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/mvp-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-a3b0dbcc469a?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/a3b0dbcc469a</guid>
            <category><![CDATA[стратегия]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Tue, 05 Sep 2017 15:10:07 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-05T15:10:07.075Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*fTcln1spzdNF8VPAxlePdg.png" /></figure><p>Ако се разровим из статистиката за основните причини поради които стартъпите умират, ще видим, че често става дума за “Липса на пазар”. С други думи, направили сме нещо, което никой не желае да купи. На пръв поглед това може да изглежда странно, но всъщност има своето логично обяснение.</p><p>В голямата си част предприемачите в технологични компании са инженери, които предмно се вълнуват от процеса на създаване на продукти. Инженерите рядко се замислят как точно продуктите, които създават, ще достигнат до крайния потребител, кой/коя е този потребител, кои са най-важните компоненти, на какво трябва да се акцентира и т.н. За съжаление, създаването е само първата крачка от пътуването и много стартъпи с висок потенциал умират, защото не обръщат внимание на останалото.</p><p>В началото, ние от Kanbanize бяхме типичният пример за инженери, които се вдъхновяват от създаването на готин продукт, но нямат точна представа как ще го продават. Тогава искахме просто да направим kick-ass Kanban Software и си казвахме, че ако продуктът е супер як, “парите ще дойдат”. Колко наивни сме били само :-). Истината е, че освен в случаите на чист късмет и случайна целувка от съдбата, парите не идват сами и, въпреки че рядко правим стартъп заради парите, те са нужни, за да постигнем крайната цел. Ако не печелим пари, ще трябва или непрекъснато да рейзваме (което е вариант), или ще спуснем кепенците.</p><p>С излизането на книгата <a href="https://www.amazon.com/Lean-Startup-Entrepreneurs-Continuous-Innovation/dp/0307887898">The Lean Startup</a> на Eric Ries, стана популярно да се говори за Minimal Viable Product или съкратено — MVP. Може да проверите каква е официалната дефиниция за MVP, но за мен това е чисто и просто първата версия на продукта, която можем да покажем на потенциални клиенти с цел събиране на обратна връзка.</p><p>Представете си, че искате да изобретите следващо поколение Швейцарски ножчета. Вашето MVP би било малък брой ножове, които притежават само една или две от множеството приставки, които планирате да имате в крайната версия на продукта. Имайки тази първа недоизпипана версия, може да говорите с потенциални клиенти и да съберете полезено знание за, например, големината, тежестта, формата, материалите и т.н. Ако се окаже, че всичките ви потенциални клиенти не харесват големината на ножа, ще си спестите няколко склада пълни с ножове, които никой не иска да купи. Дори още по-важно, може да осъзнаете, че потенциалните ви клиенти са съвсем друга група от хора, което от своя страна ще доведе до коренно различен продукт от този, който първоначално сте планирали да разработите.</p><p>Елементарната логика диктува, че е разумно да има MVP, което да валидираме с подходящата аудитория. Интересно е тогава, защо толкова много компании, включително и ние, не подхождат по този начин? Първата версия на Kanbanize се появи на бял свят след 6 месеца къртовски труд и имаше всички функционалности, които си представяхме, че искаме да имаме. С други думи, бяхме се лишили от правото да пуснем междинна версия на третия месец, с която да съберем мнения. Ако се беше оказало, че сме сгрешили с 80% от функционалността, вече щяхме да сме история, защото нямаше да имаме време, пари, а може би и нерви, за втори опит. За наш късмет, бяхме спечелили от лотарията :-).</p><p>Нямам логичен отговор защо постъпихме по този начин, освен липсата на опит, което е и причината да пиша този блог — прекалено много страхотни хора и идеи се “провалят” заради липсата на опит. Може би има и известна доза срам, от незавършената и пълна с бъгове версия, но както е казал Reid Hoffman (основател на LinkedIn) — <em>“Ако не сте засрамени от първата версия на продукта си, значи сте го пуснали прекалено късно</em>”. Независимо от това дали Reid е прав или не, със сигурност знам, че ако можех да върна времето назад, щяхме да пускаме версия всеки месец, която да показваме на колкото може повече хора. Това щеше да ни спести много време и усилия, както и щеше да доведе до по-качествен продукт. За съжаление, времето тече само в една посока и всеки от нас трябва да живее с избора, който е направил в миналото.</p><p>Както става ясно от написаното дотук, прекарал съм доста време в размисли и страсти относно MVP-тата. Кога, как, защо, за кого, доколко, за колко? Това са все важни въпроси, на които трябва да имаме ясни отговори, когато се захващаме да правим нов продукт. Отговорът на всеки един от тях може да се превърне в самостоятелна статия, затова няма да разискваме всеки един поотделно, а ще се насочим към въпроса — “доколко?”, който е основната тема на текущия блог пост.</p><h3>Доколко е важно количеството и доколко е важно качеството за MVP-то?</h3><p>Този въпрос е по-труден отколкото изглежда. Отчасти, защото не искам да отбия номера с мъдрото “зависи”, отчасти защото наистина е опасно да се дават рецепти за прекалено сложни въпроси. С тази уговорка, ще представя моите разсъждения по въпроса, но ви окуражавам да не ги взимате за чиста монета.</p><p>В моята глава, един стартъп трябва да е изключително бърз. Дори да прави грешното нещо, пак трябва да е бърз, за да сгреши и да остане време за правилното. В този ред на мисли, би следвало да дадем предимство на качеството пред количеството. С други думи, по-добре е да направим 2 неща като хората, отколкото 4, които почти работят. Когато говоря за тези неща няма как да не призная колко голям провал е за нас да направим точно обратното. Не за друго, а заради факта, че разработваме <a href="https://kanbanize.com/">Kanban Software</a> и, както повечето от вас вече знаят, Канбан проповядва фокус и минимален Work In Progress. Как успяхме да направим точно обраното на това, не знам, мисля, че е просто в природата на хората да правят обраното на правилното.</p><p>Добре, вече знаем, че е по-важно да направим качествено и бързо по-малък брой функционалности, за сметка на много на брой недотам изпипани. А какво става с момента, в който пускаме продукта само с две функционалности и хората си казват звучното “Ъ”. Тук идва един важен момент — за да имаме MVP, продуктът ни трябва да решава поне малка част от проблема, който искаме да решим. Ако се върнем към примера с Швейцарското ножче, би било добре MVP-то поне да може да отреже нещо. В такъв случай, дори да не впечатлим публиката с невероятно фантастичния си продукт, то поне част от хората биха го ползвали. Така ще имаме механизъм за получаване на обратна връзка, което беше и първоначалната идея.</p><p>Има още една подробност — колко хора виждат въпросните функционалности и имат възможност да ги използват (колко хора могат да режат с нашето все още неперфектно Швейцарско ножче)? Тук бих предложил да се започне с малка и компактна група хора, на които първоначално да покажете продукта. Важно е тези хора да са от целевата аудитория, а не просто хора, до които имате достъп. Ако ще продаваме ножчета, майките на едномесечни бебета най-вероятно няма да ни дадат полезно знание за продукта. По-скоро бихме търсили активни туристи, къмпингари, планинари и т.н.</p><p>Както е показано на графиката отдолу (числата са примерни), трябва с всяка нова версия на продукта да увеличаваме броя на хората, до които продукта достига. Целта е постепенно да трупаме знания и обратна връзка, на която да можем все пак да реагираме. Ако изведнъж пуснем продукта до широката публика, първо ще получим огромно количество мнения, на които няма да можем да реагираме адекватно и второ, рискуваме да отблъснем голяма част от хората, с все още недотам изчистения си продукт. С течение на времето, ще получаваме все повече обратна връзка и увереността в продукта ни ще се повишава. Когато достигнем точката “General Availability”, в която сме убедени, че продуктът ни решава конкретен проблем изключително добре и, когато сме валидирали с реални клиенти, че бихме могли да изкараме пари от това, което правим, пускаме продукта за целия пазар и започваме още по-активно да го доразработваме, маркетираме, продаваме и т.н.</p><p><strong>Offtopic: </strong><em>Забележете, че казвам “още по-активно”, което предполага, че маркетинга и продажбите вече са започнали без да чакат General Availability. Предполагам, че ще си говорим за това в други статии, но за момента искам просто да кажа, че маркетинга и продажбите не трябва да чакат да имаме продукт, а трябва да се случват паралелно с разработката.</em></p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/481/0*SmoiVW99hHrkJDHV.png" /></figure><p>Последното нещо, което ми се иска да обсъдим в тази статия е времето между MVP Start и General Availability. Много от вас са някъде по средата и се чудят “Колко точно по дяволите трябва да продължи тази фаза?”. Тук вече няма как да излезем от тривиалното “зависи”. Ако разработвате лекарство за рак, най-вероятно ще ви трябват години и то не малък брой. Ако разработвате софтуер, който включва технология готова за патентоване (т.е. нещо свръх-иновативно), мисля, че пак бихме говорили за поне една или две години. Ако решавате проблем с вече познати технологии, какъвто е случаят с Kanbanize, бих казал месеци и то малък брой месеци. Най-много бих си представил 9 месеца, като силно клоня към 6, а за по-малките продукти дори 3. Изключително важно е да си повтаряме, че успешният стартъп е бързият стартъп, затова не трябва да се губи никакво излишно време.</p><p>Като заключение искам да добавя, че е важно да правим правилното нещо, но може би най-важното е да имаме страст. В Kanbanize не направихме нито едно от тези неща, които описах по-горе, за което честно казано съжалявам изключително много, но въпреки това успяхме да създадем печеливша компания. Да, платихме много висока цена (личен живот, стрес, умора и т.н.), но въпреки това, поне за момента нещата се получават. Това беше възможно само и единствено заради страстта, с която сме работили през тези няколко години. Ако не заспивате с мисълта за стартъпа си, ако не ставате с мисълта да промените света, да правите правилното нещо ще бъде само стъпка към по-добро материално състояние, а това е загуба на вашия потенциал.</p><p>Мечтайте и променяйте смело, това е смисълът да се наричаме предприемачи!</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=a3b0dbcc469a" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Колко часа трябва да работи основател на стартъп?]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BF-85445489a290?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/85445489a290</guid>
            <category><![CDATA[стартъп]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Tue, 05 Sep 2017 15:07:56 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-05T15:07:56.352Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*WdUxdLRoOdRS46FCmQiqYg.png" /></figure><p>Ще започна тази тема с ецин цитат от Бил Гейтс. Всъщност, няма да е точно цитат, защото не помня къде го чух за първи път, но ще възпроизведа по памет:</p><blockquote>Докато бях на 20, вярвах само в работата. Когато бях на 30, започнах да вярвам в уикендите. Когато бях на 40, започнах да вярвам в почивката.</blockquote><p>Въпреки че тези два реда до голяма степен обобщават всичко, за което ще говоря, все пак си струва да разнищим темата в дълбочина. Струва си, защото схващането “работи умно, а не упорито” е по-разпространено отколкото (според мен) трябва. Теорията ми по въпроса е, че всеки предприемач, който е стартирал технологична компания трябва (с извинение) да си “скъса гъза” от бачкане. И докато за някои хора това означава да не влизат във фейсбук през работно време, за повечето успешни собственици на компании, това означава чисто и просто да нямат работно време. За да е успешна една компания, нейните основатели почти нямат право да мислят за каквото и да е било друго през първите няколко години. Работа, работа и пак работа. Безсънни нощи, почти тотална липса на личен живот, бърнаут, умора, стрес, раздразнение — все чувства, които всеки преприемач изживява в една или друга степен.</p><p>Ако трябва все пак да се отговори на въпроса КОЛКО, бих казал не по-малко от 10 часа пълноценна работа. Това би ни дало някакъв шанс за успех, като имаме предвид, че около 12 би било за предпочитане. Тук искам да отворя една скоба (работата по повече от 8 часа на ден вероятно вреди на здравето ви, така че приемайте тези съвети на своя отговорност).</p><p>Много хора, които четат тази статия няма да възприемат тезата ми и ще коментират, че това не е вярно. Някои дори ще анатемосат думите ми и може би с право. Тъй като съм техничар по душа и обичам точните науки, ще се опитам да защитя мнението си с древните методи на аритметиката. Не за друго, просто ми е комфортно да зная, че 2+2 прави 4. И така, ако един стартъп в Щатите може да “рейзне” първоначална инвестиция от няколко милиона (на ниво MVP или дори идея), а в Европа сме доволни на няколко стотин хиляди, колко точно по-висок трябва да е стандарта отвъд океана, за да сме на равни начала?</p><p>Нека да разгледаме един конкретен пример — нашата компания (<a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a>) и най-сериозните ни конкуренти от САЩ, които дори не са в долината. При почти идентично ниво на развитие на компаниите, почти по едно и също време, с почти идентични идеи, ние рейзнахме 125 хиляди евро, а те 5 млн. долара. Това прави разлика от повече от 30 пъти! Бърза справка за стандарта на живот между София и Ню Йорк показва, че за едно и също качество на живот, в Ню Йорк бихме имали нужда от 4 пъти повече пари. И ето тук моят инженерен мозък започва да скърца. Разлика във финансирането — 30 пъти, разлика в стандартите — 4 пъти. Дори да удвоим разликата в стандарта до 8 пъти, това пак води до отношение 4 към 1.</p><p>За да допринесем още повече към този така несправедлив дисбаланс, нека добавим и следната информация: Дни използван платен отпуск осреднен по държава:</p><p>1. САЩ — 13 дни <br>2. Великобритания- 28 дни <br>3. Германия- 35 дни <br>4. Франция- 37 дни <br>5. Италия- 42 дни</p><p>Дори данните, които изрових от съмнителен сайт в интернет да са грешни, едва ли са съвсем далеч от истината, тъй като всички знаем, че в САЩ хората работят повече.</p><p>И за да стане съвсем интересно, нека споменем неписаното правило, че щатските стартъпи имат достъп не само до много по-сериозни капитали, но и до много по-големи пазари. Това е изключително важно за B2B компаниите, продаващи на ентърпрайзи, каквито сме и ние.</p><p>В крайна сметка, какво излиза? Не само, че в щатите получават от 4 до 8 пъти по-голямо предимство с финансирането, имат по-бърз и лесен достъп до пазари, но и работят повече от нас. В такъв случай, може ли някой привърженик на фразата “Работи умно, а не упорито” да ми обясни точно колко по-умно трябва да работим от Американците, за да можем да ги бием? Ако някой знае, МОЛЯ да ми обясни, ще си платя за съвета.</p><p>Дори да излезем от конкретния пример, за който разказах, нека видим какво се случва между 2 стартъпа, които са в една и съща държава, било то САЩ, Германия, Великобритания или другаде. Хипотетично, и двата стартъпа взимат едно и също количество пари по едно и също време. Ако приемем, че и двете компании са еднакво добри в стратегията си, кой ще победи в крайна сметка? Естествено, че този, в който се вкарват повече усилия. А да започваме ли въобще да говорим за случаите, в които се състезаваш с 200-тонната годзила, която за нещастие се оказва твоя конкуренция? По-добре не.</p><p>Тъй като съм водил подобни разговори с хора, които са на друго мнение, нека адресирам някои от най-популярните възражения.</p><blockquote>Само с “копане” не става, важна е стратегията и начина, по който се правят нещата.</blockquote><p>Съгласен. Ако не си ефикасен, да бъдеш ефективен би могло дори да е вредно. Ако не знаеш какво правиш, няма смисъл да блъскаш кой знае колко. Опитът и знанието са страхотен катализатор на успеха, но без сериозно “копане” не става.</p><blockquote>Хората, които работят повече от осем часа на ден са неефективни.</blockquote><p>Това е частично вярно. Ако работиш 12+ часа на ден в продължение на няколко години, със сигурност ще се почувстваш доста изморен в един момент. Затова е важно да поддържаш тялото си здраво, да спортуваш, да имаш начини да изпускаш парата, както се казва. Освен това, в предприемачеството малко или много важат законите на джунглата — най-силният/издръжливият/умният побеждава.</p><blockquote>В живота има далеч по-важни неща от работата.</blockquote><p>Има хора и хора. За някои е важно да се изкачат по корпоративната стълбичка, за други — да изградят семейство, за трети — да създават. Лично за мен <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a> е мисия и всеки ден идвам в офиса с непоклатимо желание и целеустременост да създавам. За мен висшият смисъл на човешкото съществуване се крие в това да правим света около себе си по-добър и моят начин да допринеса е чрез създаването на продукти, които хората обичат.</p><p>А ти старт-ъп фаундър ли си? Може би твоята компания е едно чудесно изключение? Споредли с мен и другите своя опит в коментарите по-долу.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=85445489a290" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Кофаундърите — Какво да (не) правим]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%BA%D0%BE%D1%84%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-f779eb49baf2?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/f779eb49baf2</guid>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <category><![CDATA[стартъп]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Tue, 05 Sep 2017 14:26:18 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-05T14:26:18.341Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*EJWV6AMQDply_I623FDvAg.png" /></figure><p>Според моята скромна преценка, повече от половината успех на даден стартъп се дължи на това дали има правилните основатели или не. Всяка една идея може да се превърне в грандиозен успех или кошмарно падение в зависимост от основателите. Много пъти съм благодарил на съдбата, че ме срещна с Ицо и Бисо (които за краткост ще наричам <strong>Бицо™ :)</strong>), защото в противен случай <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a> просто нямаше да се случи.</p><p>Преди да обсъдим какви трябва да бъдат нашите партньори във фирмата, нека първо си зададем въпроса — имаме ли нужда от тях изобщо? Въпреки че историята е виждала изключително успешни компании с единствен основател, това е по-скоро прецедент отколкото правило. Говорейки лично за себе си, не мога да си представя как бих успял да създам същото нещо без Бицо™, дори да имах късмета да привлека всички останали хора, с които имаме щастието да работим в момента. С две думи — ако нямате страхотни партньори, вероятността да успеете намалява драстично.</p><p>Работата е там, че когато повечето хора си тръгнат от офиса (ако вече има такъв), те спират да мислят за това, което са правили през деня, и започват да мислят за семейство, приятели, забавления, храна, кино, любов и т.н. Това е съвсем нормално и честно казано понякога си мечтая за времената, в които можех да кажа “майната му, стана 18 часа, отивам си”. За кофаундъра, обаче, излизането от офиса не означава, че успява да превключи. На пръсти се броят нощите, в които не заспивам с мисълта “А, какво по дяволите ще правя с…”. Точно затова имам нужда от тези хора (Бицо™) — това са хората, които ги боли наравно с мен, това са хората, които също заспиват мислейки си “А, какво по дяволите ще правя с…”, това са хората, които са превъртали въпросите в главите си стотици пъти и почти винаги имат готов отговор по трудните теми. Дори един такъв човек е безценен, най-малкото, за да ти напомня, че не си откачил тотално.</p><p>След като ви убедих колко основополагащо е да имаме смислени партньори до себе си, нека се върнем към главната тема на статията — Какво да (не) правим по въпроса с кофаундърите.</p><p>Ако трябва да запомните едно единствено нещо от тази статия, нека то да бъде:</p><blockquote>Минимално, но недостатъчно условие за да основете компания с някого е да сте изключително добри приятели или да сте работили с този човек поне няколко години.</blockquote><p>Сигурен съм, че има голям брой изключения от това правило, но ако искате да играете на сигурно, вслушайте се в този съвет. Създаването на бизнес е като всяка друга връзка — има добри моменти, но има и лоши такива, и за да преминете през тях без да се изпокарате, трябва да се познавате много добре. Например, ако с Ицо не бяхме израснали заедно от деца, не бяхме делили един апартамент 5 години и не го познавах по-добре от себе си, най-вероятно щяхме да сме се избили отдавна :-).</p><blockquote>Партнирайте с хора, които постигат.</blockquote><p>Няма нищо по-изнервящо от кофаундър, който си измисля оправдания за нещата, които не е свършил. За щастие не сме имали много такива моменти, но когато се е случвало, никак не е било приятно. Последното нещо, за което имате време, е да дундуркате някой от партьорите си. Те са хората, които трябва да бъдат “носещите колони” на компанията, така че си направете сметката дали човекът Х преобръща света, за да постигне целите си или всеки път разказва много добра история как Марс и Венера са му попречили. Ако историите са често срещано явление — разкарайте този човек.</p><p>Тук се сещам за една история, която не обичам да разказвам, но точно тези истории правят статията автентична, затова ще си позволя да я споделя. В първите месеци след основаването на <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a> исках да привлека моя приятел Мишо (това не е истинското му име) да се присъедини към компанията и да стане четвърти партньор. Делът му не беше толкова голям, колкото на останалите трима, но все пак беше доста апетитен. Всичко изглеждаше прекрасно, защото той е фантастичен програмист и изключително умен човек. Да, ама не. Оказа се, че Мишо предпочита да не си дава много зор и, че има съвсем други приоритети от нашите. Ако беше работник в компанията, нямаше да се тормозя много, но от кофаундър определено не очаквах такова поведение. Трябваше да говоря с него и да изкомуникирам очакванията, които имаме към всеки партньор. Говорихме, той реши да напусне (което му прави чест). Ние пък си научихме урока.</p><blockquote>Всички партньори трябва да се мотивират от едно и също нещо.</blockquote><p>Преди да съосновем <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a>, с Бицо<strong>™ </strong>имахме много ясна представа какво искаме от тази компания. Спомням си изключително добре разговора ни в една студена пицария, където ризотото винаги идваше недоварено. “Kick-ass product” — това беше всичко което и тримата искахме. Нито пари, нито слава. Само и единствено страхотен продукт. Ако единият от нас искаше да бъде предприемач на годината и да е на корицата на Форбс, другият да направи милиони за една година, а третият да прави продукт, който хората обичат, вероятно нямаше да ни се получи.</p><blockquote>Партньорите трябва да имат идентични работни навици.</blockquote><p>В <a href="https://kanbanize.com/dimitar-on-startups/bg/%D0%BA%D0%BE%D1%84%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC/">предишната си статия</a> разказах колко е важно основателите на стартъп да се трудят невероятно упорито. Ако двама от трима примат тази идея, но третия решава, че ще се отдаде на хобито си да сглобява кибритени къщички веднага щом стане 18 часа, нещата няма да свършат добре. Обикновено в такива случаи се акумулира напрежение, което рано или късно избива. Без да имам официална статистика, смятам, че това е една от честите причини за разпадането на иначе обещаващи стартъпи.</p><blockquote>Егото е лош съветник.</blockquote><p>Познавам много хора, които са основали компании, само за да могат да кажат на всичките си приятели, че са основали компания. Нищо, че компаниятта не е изкарала един лев. Виждал съм хора, които са основатели на дринкабаути(???) и са горди да го напишат в CV-то си. Единственото чувство, което подобни изпълнения генерират у мен, е чувството на съмнение дали ги съжалявам или ги иронизирам в главата си. Ако имате подозрение, че даден човек е от този тип, бягайте далеч. Освен да се влачи по събития и да прави “нетуъркинг”, аз лично не бих очаквал друг принос от подобен партньор. Жалко е, че понякога тези хора биват смятани за успели предприемачи, но светът не е справедлив така или иначе :-).</p><blockquote>Когато партнирате с някого, партнирате и с неговата половинка в живота.</blockquote><p>Когато стартирате собствена компания, често няма да ви има. Ще работите като вол, ще закъснявате и вечерята ще изстива на масата. Ще получавате съобщения “Няма ли да се прибираш вече?”, “Пак ли ще закъснееш?”, “Омръзна ми от работата ти” и т.н. Да си мъж/жена на предприемач е тежко и много малко от тях успяват да подкрепят половинките си повече от година или две. Ако обмисляте да партнирате със семеен човек, обсъдете много детайлно всички възможности и направете нужното да изясните очакванията си едни към други предварително. В противен случай или ще останете без партньор, или ще имате разведен такъв.</p><blockquote>Изберете партньори, с които се допълвате.</blockquote><p>Този съвет е доста тривиален, но пък е достатъчно важен, за да не го пропуснем. Винаги е по-добре да имате разнородни таланти в партньорския екип, в противен случай ще имате сериозни затруднения в съответната област. Това го твърдя от първо лице, защото и аз и Бицо<strong>™ </strong>сме с инженерно минало и зная колко усилия ни костваше да се преквалифицираме на експерти по маркетинг и продажби. Ако имаше как да не го правим, със сигуност щяхме да си спестим много много време. И все пак, бих предпочел приятели с които си приличаме, отколкото непознати, с които се допълваме.</p><blockquote>Винаги бъдете безобразно честни.</blockquote><p>Да бъдеш честен с хората по принцип е трудно. Никой не обича да получава критика и то от най-близките си, но в бизнес света това е чисто и просто необходимост. С Бицо<strong>™ </strong>сме постигнали такъв синхрон, че можем да си кажем неща от сорта на “Голямо си менте” или “Дъниш се с…” и това да не се превърне в драма. Напротив, този, който получава критиката обикновено казва, “ОК, разкажи ми защо мислиш така”. Бих казал, че това е висш пилотаж в отворените взаимоотношения и не всеки може да го постигне, но според моите наблюдения е незаменим ускорител на потока на информация и промяната, която следва от това.</p><blockquote>Прощавайте.</blockquote><p>Понякога с Бицо<strong>™</strong> се скараме зверски, но това не пречи на взаимоотношенията ни. Случвало се е да си викаме 2 часа без прекъсване, но винаги след това сме стискали ръце и сме продължавали напред. Не мога да го твърдя със сигурност, но предполагам, че всички партньори рано или късно стигат до момент, в който кавгата е неизбежна. Когато това стане и емоциите вземат връх, ще кажете неща, които не мислите съвсем. Някой може да се обиди, друг може да се разсърди. Трябва да намерите сили да преглътнете всички негативни чувства и да продължите напред. Бизнесът не печели от нацупени лица. Прощавайте си, всички сме хора.</p><blockquote>Не мислете как някой се прецаква.</blockquote><p>Когато се изгърбваш от работа е много лесно да започнеш да се виждаш като жертва. “Аз работя най-много”, “Аз жертвам най-много”, “Ако не бях аз…”. Това са вредни мисли, които диктуват вредно поведение, като например претенции за по-висока заплата, по-голям процент от компанията и т.н. Истината е, че не можем да сравняваме работата на CEO-то с работата на CTO-то или на COO-то. Всяка от тези роли е критично важна по свой собствен начин и не можем да кажем, че едната заслужава повече от другата. В този ред на мисли, моят съвет е да делите всичко поравно, дори понякога да не изглежда справедливо. Ще си спестите много по-големи проблеми за в бъдеще.</p><p>В заключение бих искал да кажа само едно. Каквото и да правите, с каквито и партньори да го правите, само едно има значение — да се забавлявате. Животът е прекалено кратък, за да правим неща, които не харесваме, с хора, които не уважаваме и стартъпите не са изключение.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=f779eb49baf2" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Как създадохме стартъп културата си?]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-5c6d9bc59f78?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/5c6d9bc59f78</guid>
            <category><![CDATA[стартъп]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес-култура]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Mon, 04 Sep 2017 10:34:39 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-04T10:34:39.823Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*FSdeZTxzmAAKnBl6TgjZ9w.png" /></figure><p>Ако сте чели автобиографични книги за някои от големите предприемачи в света, със сигурно сте се питали “Как, по дяволите, са успели да го направят?”. Кое е това нещо, което е направило разликата между тях и другите? Било ли е всичко това просто случайност или са знаели нещо, което ние не знаем? Имат ли наистина масоните и тайните служби пръст в работата на Microsoft, Facebook и Google? Има ли рецепта за успеха?</p><p>Дори да има зрънце истина в конспиративните теории и късмета да играе по-важна роля отколкото всички ние предполагаме, има нещо, което е характерно за всяка една успешна компания. Това са талантливите хора. Дали говорим за операционна система, умен телефон, електрически автомобил или Kanban software, талантливите хора са тези, които правят разликата.</p><p>В една от <a href="https://medium.com/@DimitarK/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5-29034e9c5df6">предишните статии</a> говорих за успехите и неуспехите ни с наемането на хора. Ако искате да се позабавлявате на чужд гръб, може да я прочетете, но в случая бих искал да направя препратка към последния параграф от тази статия, който споменава фирмената култура като основен актор при изграждането на една компания. Според мен именно фирмената култура ни помага да привлечем и задържим стойностните хора в дългосрочен план, въпреки всички трудности, които един млад бизнес изпитва.</p><p>В самото начало, когато се роди Kanbanize, културата на компанията беше еквивалентна на това, което фаундърите мислехме и правехме. Нямахме нужда да обсъждаме тази тема, защото всичко беше ясно. Когато, обаче, започнаха да се появяват все повече нови лица, започнахме да осъзнаваме, че хората не успяват автоматично да се настроят на нашата честота. За това, естествено, не бяха виновни хората, а ние, но тогава не го разбирахме и често се дразнехме, че някой нещо не прави както очаквахме.</p><p>След като болката от тези процеси стигна достатъчно високи нива, за да се превърне в основна тема на стратегическите ни срещи, стана ясно, че нещо трябва да се направи по въпроса. Моментът съвпадна с една от първите ни фирмени работилници, което помогна да се роди идеята да разкажа повече за ценностите, които изповядваме като компания. Колкото и да звучи логично в момента, дотогава никой не се беше сетил да разкаже на хората в какво точно вярваме и какво очакваме от тях. Това се оказа едно от най-добрите ни хрумвания, защото имаше моментален ефект. Нормално… хората по принцип искат да свършат добра работа и понякога имат нужда единствено да знаят какво означава добра работа.</p><p>Всъщност, това което направих, беше да изброя ценностите, които очаквам всеки един човек в компанията да изповядва. Това, според нас, щеше да бъде достатъчно да се формира културата, която искахме за Kanbanize. Хубавото е, че нещата сработиха точно както се надявахме и в момента смея да твърдя, че сме една от най-професионалните и проспериращи млади компании в региона. А ето кои бяха и въпросните ценности:</p><h3>Не прецакваме клиента</h3><p>В Kanbanize клиентът винаги е прав, дори, когато не е прав. Когато съм работил на други места, не е било рядкост да чувам обиди по адрес на даден клиент, като често интелигентността на въпросната персона е била поставяна под въпрос. Това е нещо, което е абсолютно недопустимо при нас и никога няма да се промени.</p><p>Мисията ни е да създаваме продукт, който хората обичат, като това включва не само развойната дейност, но също така маркетинг, продажби, поддръжка и т.н. Всички вярваме в това, което го прави лесно видимо извън компанията. Точно миналата седмица имах разговор с двама от най-важните ни клиенти, които изразиха огромното си задоволство от качеството на техническата ни поддръжка. Бях особено щастлив да чуя техните похвали не защото се ласкаех, а защото (без да питам) получих поредното потвърждение, че сме успели да създадем правилната култура.</p><h3>Работим и умно и упорито</h3><p>Освен че не прецакваме клиентите, правим всичко възможно те да получават максимално качествена услуга в минимални срокове. Това се постига с фокусиране върху правилните неща и упорита работа от всеки един член на екипа.</p><p>В Kanbanize не съществува термина “Аз си свърших работата за днес”. Очакваме всеки човек да дава максимума, на който е способен без да се пести. Само така можем да се конкурираме с бизнеса в световен мащаб. Ако се интересувате от подробните ми размисли ми по този въпрос, може да погледнете <a href="https://kanbanize.com/dimitar-on-startups/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BF/">тази статия</a>.</p><h3>Ефективност във всичко, което правим</h3><p>Въпреки че разработваме Kanban software, ние не продаваме Kanban software на нашите клиенти. За тях ние сме начин да бъдат по-ефективни и да постигат повече. Този факт прави задължително самите ние да бъдем максимално ефективни и да сме пример за подражание в адаптирането на принципите на Kanban към всеки един процес във фирмата.</p><p>Може да се каже, че сме доста сериозни относно метриките в компанията, защото измерваме почти всичко. Колко неща са направени, за колко време, колко време е загубено и т.н. Не мерим колко време хората ходят до тоалетна, както една заблудена душа тръби наляво надясно (на калпав космонавт ракетата му крива), но определено сме организация, която се движи от метрики и правим всичко възможно числата да са под контрол.</p><p>Освен това държим да не се прекалява с употребата на социални мрежи, лични телефонни разговори и т.н. Естествено, че не сме някой концлагер, просто искаме да е ясно, че когато сме в офиса трябва да се мисли предимно за работа.</p><h3>Всички сме лидери</h3><p>При нас лидерските качества се ценят изключително много. Обожаваме, когато хора идват при нас със собствени идеи, по които искат да работят. В 9 от 10 случая ще дадем карт бланш на човека да имплементира идеята си, ако естествено е свързана с целите на компанията.</p><p>Сега като се замисля, дори дадена идея да не е директно свързана с целите ни в момента, пак е възможно да се работи по нея, стига да виждаме, че даден човек има много силно желание да го направи. Знаем, че с разрастването на компанията ще имаме нужда от все повече и по-добри лидери, затова правим всичко възможно да създадем подходящата среда, в която те да просперират.</p><h3>Един за всички, всички за един</h3><p>Ние сме едно задружно племе, в което всички се подкрепят. Не търсим вина, не се обвиняваме един друг, не прехвърляме топката и не се презастраховаме. Според мен е изключително важно културата в една фирма да предразполага към отворена комуникация и взаимопомощ, както хоризонтално, така и вертикално. Ако всеки играе за себе си, групата хора никога няма да стане екип и никога няма да може да постига грандиозни неща.</p><p>Много е важно лидерите в организацията да дават личен пример като не търсят виновни хора, а виновни процеси. Няма нищо по-демотивиращо от лидер, който не подкрепя хората си в трудните моменти, затова се стремим да бъдем на точно противоположния полюс.</p><h3>Непрекъснато подобрение</h3><p>Тази ценност е толкова дълбоко заложена във възприятието ни за света, че си мисля, че сме я извели до крайност. Доказателство за това е директният начин, по който се опитваме да си даваме обратна връзка. Когато трябва да представиш конструктивна критика, никога не е лесно да си максимално честен с отсрещния човек, но пък е най-ефективният начин да се постигне дадена цел.</p><p>Лично аз вярвам, че когато имаш да казваш нещо на някого е по-правилно да го “треснеш” директно, отколкото да правиш сандвичи и да увърташ. Зная как е на теория, ходил съм на много мениджмънт обучения, но според мен няма нищо по-ценно от културата да можеш да кажеш на някого къде има да наваксва, без да се притесняваш, че ще ти се обиди. Истински важните хора ще го оценят и ще направят всичко възможно да станат по-добри. Ако не успеят да разберат, че го правиш заради тях, може би не го заслужават…</p><h3>Резултатът</h3><p>Както може да се очаква, простичкият факт, че споделихме всички тези мисли с хората си, помогна да се разбираме по-добре. Чисто и просто имахме общ протокол за комуникация, нещо като морзовата азбука, който ни позволяваше да пестим време и да насочваме усилията си в правилната посока.</p><p>Всъщност, ефектът от споделянето на ценностите беше толкова силен, че започнахме да говорим за тях дори, когато интервюираме нови хора. Това доведе до едно изключително полезно откритие. Осъзнахме, че една част от интервюираните сами се отказват, когато научат какви сме точно. Когато осъзнах, че това всъщност е повторяем процес, започнах да говоря за културата ни още повече. Реално използваме почти цялото второ интервю, за да разказваме какви сме и за какво точно се борим. Освен това, когато правим предложение на някого, изпращаме следния имейл (това е само част от него):</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/623/0*gLj6_dgBdx9qZqyp.png" /></figure><p>Може би някои от вас си мислят, че това, което правя е прекалено. Напълно е възможно това да е така, но не мисля, че бих променил курса скоро, защото сме успели да наемем повече от 30 прекрасни хора, следвайки тези принципи. Ако трябва да съм честен, когато някой откаже предложение за работа, аз съм щастлив. Звучи странно, но това, което реално се е случило, е че сме си спестили купища нерви с някого, който е нямало да стане проводник на нашата култура. А тя… тя е най-важното.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=5c6d9bc59f78" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Ако наемете грешните хора в началото, стартъпът ви ще умре]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5-29034e9c5df6?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/29034e9c5df6</guid>
            <category><![CDATA[корпоративная-культура]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Mon, 04 Sep 2017 10:28:10 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-04T10:28:10.585Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*GxI6sX3Y1HIUibyuQ2Ma2A.png" /></figure><p>Първото сериозно предизвикателство пред една току-що стартирана компания е да се наемат хора. В общия случай материализирането на първоначалната идея, която основателите са имали, е най-лесната част. В крайна сметка, почти всички фаундъри са изключително способни и мотивирани хора, за които рядко има невъзможни неща. В един момент, обаче, трябва да си признаем, че трима са малко и имаме нужда от помощ. Тогава започват големите мъки, защото колкото повече грешки правим, толкова повече време губим. А, ако загубим достатъчно, най-вероятно ще закъснеем да хванем влака на големия успех.</p><p>Спомням си времето, когато трябваше да започнем да наемаме хора. Офисът ни беше бивш магазин за маратонки на пазарчето в Младост 1, точно където се завихрят плътния аромат на кебапчета и евтина бира. Беше почти 20 кв. м., но за сметка на това имаше 2 бюра, 2 стола и естествено PlayStation. Нямаше тоалетна, но пък можехме да ползваме общата такава в комплекса срещу скромната сума от 20 стотинки, даваха ни дори и парче тоалетна хартия. В същото това време, компанията, в която все още работех, имахме кухня, която беше 5 пъти по-голяма от новия ни офис, мебелите бяха от реномирана Италианска фирма, имахме поне 14 тоалетни, които можехме да ползваме безплатно, джагите се ползваха почти непрестанно, масата за тенис генерираше шум денонощо, имахме дюшеци под стената за катерене, вратата, която разделяше кухнята от конферентната зала струваше повече от апартамента ми в Димитровград и за капак на всичко ни носеха топла баница за закуска.</p><p>Беше логично да си зададем въпроса: “Кой би напуснал програмисткия рай, за да дойде да работи при нас?”. Дори да имахме възможност да предложим по-високи заплати от големите Немски фирми, с които програмистите да си плащат ходенето до тоалетна, пак нямаше да пожънем особен успех. Затова решихме, че ще наемаме само току-що завършили студенти или все още учещи такива. Те нямаха база за сравнение и съдейки от опита ми в студентските столове, миризмата на кебапчета ги привличаше.</p><p>Речено сторено — пуснахме обява за стажанти, като след кратко време наехме първия си служител — Васко (това не е реалното му име). Васко изглеждаше много добро момче, но работеше бавно. Впоследствие се оказа, че работи бавно, защото работи по собствени проекти и не се интересува особено от случващото се в <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a>. Уволнихме го на втория месец.</p><p>Започнахме отново — пуснахме обява за стаж, като този път решихме, че ще вдигнем летвата. Изглежда, че това сработи, защото към нас се присъедини Лъчо, който се превърна в един от най-добрите програмисти, които сме имали в компанията. Да, беше съвсем зелен и почти нищо не разбираше, но се учеше изключително бързо и стана много важен член на екипа. Беше жалко, че реши да се занимава с фриланс аутсорсинг, с което според мен си пропиляваше потенциала.</p><p>Малко след това решихме, че сме готови да наемем трети човек, но уви, нямахме място за трето бюро. Започнахме да търсим нов офис и този път извадихме повечко късмет — наехме двустаен апартамент, който беше обзаведен като офис. Имахме си диван, място за 4 бюра и дори конферентна зала. Нищо не можеше да ни спре, още повече, че имахме собствена тоалетна и изглед към Цариградско шосе. Третият човек във фирмата беше със специалитет маркетинг. Гледайки назад във времето, Филип (не е истинското му име) направи много хубави неща за компанията, но почти през цялото време имах чувството, че маркетира продукта, които самият той искаше да разработваме, а не този, който всъщност разработвахме. Тези разминавания водеха до известни търкания, които в крайна сметка го накараха да потърси реализация другаде. Въпреки всичко, аз съм му благодарен за помощта и му желая успех с почти конкурентния продукт, който стартира наскоро ;-).</p><p>С новия офис дойде и следващата добра новина — получихме финансиране от локален фонд — 25,000 евро. Въпреки че за някои хора тези пари звучат като много сериозен капитал, всъщност това са пари за 2–3 месеца. Тъй като бяхме уверени, че ще получим още 100,000 евро на малко по-късен етап, се заехме да наемаме още хора.</p><p>Да, имахме си диван, но наемането на хора не ставаше по-лесно. Все още никой не искаше да се присъедини към зле финансиран стартъп със съмнително бъдеще и изглед към Цариградско шосе. По обявите, които пускахме, идваха хора, на които им беше отказвана работа в големите фирми. Да, трябваше да се задоволим с “пълнежа” и нямайки особено голям избор, решихме, че ще опитаме. Наехме двама програмисти с опит и двама студенти на стаж. Към края на първия месец се разделихме с единия стажант, защото имаше по-сериозно влечение към Facebook, YouTube и, забележете — Тетрис, отколкото към работата си. Малко по-късно трябваше да се разделим и с единия програмист, защото чисто и просто не можеше да върши работата, която твърдеше, че може, а след още 1–2 месеца девойката, която беше другия програмист с опит, просто спря да идва на работа. На другия стажант предложихме договор, но той предпочете да си търси щастието с Node JS, който ние не използваме.</p><p>След тази поредица от неуспехи преценихме, че нямаме повече време да се занимаваме с глупости и взехме окончателното решение да наемаме хора, за които нямаме дори елементарно съмнение, че ще се справят с работата. Това означаваше предимно хора, които познаваме или много сериозно пресяти кандидати чрез обяви. Това е може би най-доброто решение, което сме взимали някога. Откакто спряхме да наемаме хора, които повече пречат отколкото помагат, изведнъж всичко в компанията потръгна по-гладко. Да, правихме грешки и след това, при това доста фрапантни, но поне ги поправяхме много бързо. Още ме преследват кошмари за един господин, който имаше претенции да е senior, но две седмици не успя да имплементира един прост дропдаун компонент. За всеобщо облекчение той си тръгна сам в деня преди да го уволним.</p><p>Спокойно може да се каже, че ако не бяхме предприели курса към наемане само на супер стабилни хора, в момента щяхме да сме история. Въпреки че отнема доста повече време да намерим правилните канбанайзъри, всяка минута чакане си заслужава. И за да бъде максимално полезна статията, ще се опитам да предложа най-важните аспекти при подбора на хора, поне що се касае до нашия личен опит.</p><blockquote>Очите са огледало на душата.</blockquote><p>Може да ви струва абсурдно, но лично аз взимам 90% от решението си, гледайки кандидата в очите. Хора, които имат честни очи, имат огромен шанс в <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a>. Тези, които изглеждат прикрити, лукави, користни, зли, конфликтни и т.н. не ми дават покой.</p><blockquote>Защо напусна предишните си позиции?</blockquote><p>Ако говорим с кандидат, който е работил на други места, винаги изисквам обяснение защо и при какви условия е напуснал въпросните фирми. Ще се учудите колко много от свестните кандидати се пропукват на този въпрос.</p><blockquote>Болезнено откровени сме.</blockquote><p>Вярваме, че подбора на кадри е двустранен процес. Както ние трябва да харесаме кандидата, така и кандидата трябва да хареса нас. Точно затова разказваме надълго и нашироко в какво вярваме, какво толерираме и какво не. В имейла, който пращаме, за да поканим конкретен човек да работи с нас, описваме много внимателно всички неща, за които сме говорили. Това е един чудесен протокол, за да се избегнат недоразумения от сорта на “Ама аз не знаех”.</p><blockquote>Принципът на 4те очи</blockquote><p>Независимо дали наемаме стажант или много старши човек, задължително трябва да го видят поне двама души (4ри очи) преди да отправим предложение. Така избягваме каквато и да било възможност за фирмени политики и естествено дискусията води до по-правилно финално решение.</p><blockquote>Ако има съмнение, няма съмнение.</blockquote><p>Това е принципът, който ни води в подбора. Ако имаме съмнение към даден кандидат, или правим още интервюта, за да изчистим тези съмнения, или просто не отправяме предложение. Наемаме хора, само, когато всички въвлечени в процеса на подбор са абсолютно единодушни относно даден кандидат.</p><blockquote>Поне един от кофаундърите трябва да е говорил с кандидата.</blockquote><p>Кофаундърите на един стартъп са единствените хора, които дишат и усещат културата на компанията, по точно определен начин. Точно затова е изключително важно поне един от тях да участва в подбора на кадри.</p><blockquote>Ще пасне ли с екипа?</blockquote><p>Имали сме случаи с много силни кандидатури, но за съжаление хората трудно биха паснали на екипа. В такива случаи пасуваме, въпреки че е с известна доза горчивина. За нас приоритет номер 1 е екипът и хората, с които работим да са щастливи. Ако някой ги тормози или пречи на работата, трябва да си отиде.</p><blockquote>Претенциозни сме към претенциозните.</blockquote><p>Има един специфичен тип хора, които се държат така, все едно заобикалящия ги свят им е длъжен с нещо. Сякаш те са центъра на вселената и са богопомазани по дефиниция. Към тях сме много претенциозни — изискваме да напуснат сградата веднага.</p><blockquote>Ако си сбъркал, имай куража да оправиш грешката си.</blockquote><p>Колкото и да сме добри в разчитането на очни ябълки, зеници, ириси и въобще, всяка анатомична част на човешкото око, все някой тарикат ще успее да ни заблуди. Ако това се случи, бъдете достатъчно смели и отговорни пред екипа си, да поправите грешката. Има различни възможности, но може би най-популярната е да се разделите с въпросния човек. Съветвам ви да го направите без да унижавате човешкото същество от другия край. В <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a> сме имали два случая, при които сме плащали по една заплата на хора, които сме уволнили, без да са работили. Знаели сме че имат семейства или разходи и сме се отнесли с тях човешки.</p><p>Най-важното оставих за накрая. Дори кандидатите да имат честни, топли очи, дори да са прекрасно допълнение за екипа, ако не биха станали проводник на фирмената култура, не ги наемайте. Няма по-голяма грешка от привличането на някой, който иска да има свои правила и не играе по вашите. Дори този човек да е изключително добър в работата си, ще имате много дрязги и проблеми да работите с него. Нямате нужда от това, не и в ранните години на стартъпа. Приемете този съвет от човек, който си е изпатил.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=29034e9c5df6" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Колко е важна технологията за един стартъп?]]></title>
            <link>https://medium.com/@DimitarK/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BF-190a3752a56d?source=rss-4491968ea2f9------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/190a3752a56d</guid>
            <category><![CDATA[технологии]]></category>
            <category><![CDATA[стартап]]></category>
            <category><![CDATA[стратегия]]></category>
            <category><![CDATA[бизнес]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Dimitar Karaivanov]]></dc:creator>
            <pubDate>Mon, 04 Sep 2017 10:10:25 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2017-09-04T10:10:25.103Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/840/1*d5N4e-AZ5G5hLCAOMeEJCQ.jpeg" /></figure><p>Ако сте работили с програмисти, родени през осемдесетте или по-рано, със сигурност сте чували, че PHP е боза и че JavaScript-a е най-тъпият език на света. В Kanbanize не сме изключение от това правило и ми се е налагало да водя този разговор много пъти. Така и не успях да убедя Java / .NET / C / C++ програмист, че PHP е език като всички останали и е напълно подходящо средство за разработката на <a href="https://kanbanize.com/productivity">Kanban Software</a> (това, което правим в Kanbanize), но продължавам да го мисля. Точно това ще бъде темата на тази статия — колко е важна технологията за стартъп начинанието ни?</p><p>Личното ми мнение по въпроса е, че технологията няма никакво значение сама по себе си, а придобива смисъл само и единствено, когато е част от решение на конкретен проблем. Т.е. дали PHP, Java, C#, JavaScript и т.н. са подходящи езици за дадена ситуация не зависи от спецификацията на езика, а от самата ситуация. Пожелавам успех на всеки, който иска да напише уеб решение на C++ или софтуер за автомобили на JavaScript. Със сигурност има нърдове и написани от тях фреймуъркове, които могат да го направят, но доколтото зная, няма много успешни бизнеси създадени по този начин.</p><p>Говоря за бизнеси, защото, когато технологията се използва за генериране на печалба, тогава е важно тя да се превърне в средство, което поддържа целите на бизнеса. Ако работите в научен институт (или компания като Google, която прави пари от въздуха) най-вероятно ще правите безброй готини неща, които някой ден ще влязат в употреба на бизнеса, но в повечето компании технологиите трябва да произведат стойност веднага. Това не винаги се харесва на гийковете, които по дефиниция обичат новото (и доста често непрактичното), но за добро или лошо е реалността в наши дни е практична.</p><p>Ще дам пример с Kanbanize, където разработваме Kanban Software, което е нещо като Project Management софтуер, но създаден с малко повече умисъл от обикновените Project management решения. Kanbanize е сравнително сложна система, но няма огромни изисквания към технологията, с която се разработва. Бихме могли да го “произведем” на практика с всяка една уеб технология постигайки идентичен резултат. Защо сме избрали PHP + JavaScript? Преценили сме, че предпочитаме бързината при разработката с PHP и простотата, с която се деплойват нови версии. Естествено, пожертвали сме други неща, като например това, че в PHP няма непрекъснат сървърен процес, но пък има достатъчно начини да постигнеш добър резултат и без такъв.</p><p>Когато, обаче, се опитахме да добавим поддръжка за web sockets ударихме на камък. Успяхме да постигнем успех с една PHP имплементация, но беше толкова крехка и нестабилна, че се наложи да прибегнем до помощта на добрата стара Java. За щастие имаме хора, които познават и тази технология, което ни позволи сравнително бързо да разрешим проблема веднъж завинаги. Освен това, новият продукт, който в момента разработваме се пише на .NET. Преценихме, че спрямо наличните хора това ще бъде най-бързо, лесно и ефективно спрямо бюджета, който имаме.</p><p>С този кратък пример от скромната ни компания искам да наблегна на следните две неща:</p><blockquote>Изборът на технология трябва да бъде преди всичко прагматичен, а не базиран на лични предпочитания и модни тенденции.</blockquote><p>На пръв поглед това изглежда очевидно, но под силния натиск на много хора дори и аз на моменти съм се разколебавал от това си виждане. Мислил съм си дали PHP ще успее да ни заведе там, където искаме да бъдем и съм се чудил дали наистина не трябва да пренапишем всичко на друг “по мощен” език. За щастие винаги съм стигал до това че Facebook и Wikipedia са написани на PHP и съм се кротвал. Лошото е, че има хора, които не успяват да се спрат и прибягват до пренаписване, смяна на технология и впоследствие самозакопаване, само защото “PHP е език за сайтове”. Не се поддавайте на подобни мисли, ако сте стигнали дотам най-вероятно имате проблеми от друго естество и по-мощният език почти сигурно няма да ги реши.</p><p>Дори мога да подкрепя това твърдение с пример от практиката. На даден етап от развитието на компанията трябваше да добавим сравнително сложна функционалност, което щеше да се случи трудно с фреймуърка, който използвахме. В търсенето на решение, стигнахме до заключението, че трябва да използваме нов фреймуърк, който ще ни даде голяма част от функционалността наготово. Това беше добре, но какво щяхме да направим със стотиците хиляди редове код, които бяха написани в стария фреймуърк? Решихме (колко сме били глупави само), че с времето ще пренапишем всичко в новия фреймуърк, което естествено така и не се случи. В крайна сметка родихме един франкенщайн от два фреймуърка, които работят заедно. До ден днешен това си остава е една от най-големите технологични грешки, които сме правили. Връщайки се назад във времето осъзнавам, че просто трябваше да си вземем 2–3 парченца от новия фреймуърк, да ги превключим да работят със стария и всичко щеше да е прекрасно. Лошото е, че се подведохме по модата, заради което все още страдаме.</p><blockquote>Големите проекти рядко се реализират само с една технология.</blockquote><p>С напредъка на облачните технологии вече се говори за нов тип подходи като микро сървиси, безсървърни архитектури и др. Ако следваме добрите практики и имплементираме решението си като съвкупност от независими модули, винаги можем да заменим даден модул с негова алтернатива разработена с друга технология. Вместо да имаме едно голямо желе, което не можем да пипнем, можем да имаме един модул на PHP, един на Java, два на .NET и три на NodeJS. Според мен това е бъдещето на всеки разрастващ се стартъп и не виждам как аргументът “твоята технология срещу моята” ще продължи да съществува още дълго време.</p><p>Точно затова е важно все пак да се интересуваме и от новите тенденции в бранша, в който сме. Ако нямахме хора, които познават Java или .NET, щеше да ни бъде изключително трудно да постигнем много от бизнес целите си. В <a href="https://kanbanize.com/">Kanbanize</a> насърчаваме хората да четат книги (имаме бонус за 5 прочетени книги) и не жалим средства за “образование”. Въвеждат се нови практики и методи винаги, когато това е необходимо или, когато биха повишили продуктивността на хората. Винаги обаче се водим от прагматизма и бих посъветвал всяка прохождаща компания да прави същото.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=190a3752a56d" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
    </channel>
</rss>