<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" version="2.0" xmlns:cc="http://cyber.law.harvard.edu/rss/creativeCommonsRssModule.html">
    <channel>
        <title><![CDATA[Stories by Borislav Nikolov on Medium]]></title>
        <description><![CDATA[Stories by Borislav Nikolov on Medium]]></description>
        <link>https://medium.com/@borislavnikolov?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
        <image>
            <url>https://cdn-images-1.medium.com/fit/c/150/150/1*fTcjYqLpHgi5u4le59t4_g.jpeg</url>
            <title>Stories by Borislav Nikolov on Medium</title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
        </image>
        <generator>Medium</generator>
        <lastBuildDate>Tue, 17 Nov 2026 10:00:47 GMT</lastBuildDate>
        <atom:link href="https://medium.com/@borislavnikolov/feed" rel="self" type="application/rss+xml"/>
        <webMaster><![CDATA[yourfriends@medium.com]]></webMaster>
        <atom:link href="http://medium.superfeedr.com/" rel="hub"/>
        <item>
            <title><![CDATA[I wish we could speak (farewell letter)]]></title>
            <description><![CDATA[<div class="medium-feed-item"><p class="medium-feed-snippet">&#x417;&#x434;&#x440;&#x430;&#x432;&#x435;&#x439;,</p><p class="medium-feed-link"><a href="https://medium.com/@borislavnikolov/i-wish-we-could-speak-farewell-letter-11a0bf28206c?source=rss-5ac89e9b7e3a------2">Continue reading on Medium »</a></p></div>]]></description>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/i-wish-we-could-speak-farewell-letter-11a0bf28206c?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/11a0bf28206c</guid>
            <category><![CDATA[проза]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Thu, 12 Jun 2025 08:35:55 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2025-06-12T08:35:55.162Z</atom:updated>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[stir your soul]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/stir-your-soul-4c5661afc76f?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/4c5661afc76f</guid>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Thu, 12 Sep 2024 19:15:48 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2024-09-12T19:16:53.975Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>С времето все по-малко причини намирам да пиша думи. Да изразявам себе си лирично лаконично. Мисли разтеглени из поля от листи или пиксели. Изкуство ли, друг път. Нелепи букви криещи усещания, чувства и емоции.</p><p>Тези думи винаги са излизали повече за лично душевно и психологическо здраве. Читателя винаги е било предвидено да съм аз, с леки изключения последните години. Не че съм писал скоро като се замисля, но идеята ми е, че наскоро нахвърлих малко редове относно пътувания и преживявания, които ми се случваха последната година и осъзнах, че предпочитам да пиша като наблюдател за света около мен докато го изживявам отколкото философски чувствително емоционални дерзания, страдания и поклащания.</p><p>Нямам за цел да правя public announcement — i am not writing anymore, но вбъдеще, вие малкото тук, които четете нелепите ми неща, думичките ми няма да са свързани с поезия или блага проза, а по-скоро журнал или пътуващ пътепис. Няма да е нещо специално или регулярно, но “закачам кецовете” на всичко останало.</p><p>A new chapter awaits, I suppose.</p><p>PS: Относно стихосбирки, романи и неща, които щяха да се издават — they are also shelved ‘till further notice.</p><p>Apologies.</p><p>Bobby.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=4c5661afc76f" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[take on me]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/take-on-me-2d429b15d9bf?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/2d429b15d9bf</guid>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Sun, 24 Mar 2024 16:16:29 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2024-03-24T16:16:29.151Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>не мога да дишам</p><p>по дяволите дори и да пиша</p><p>снимките ти гледам скришом</p><p>страха си не зная как да опиша</p><p>гласа ти в мозъка си да слушам</p><p>ми е непонятно как да отпиша</p><p>ти си там всяка заран</p><p>всеки обед, всяка нощ</p><p>главата пуши ми като тамян</p><p>докато чувствата ми набират мощ</p><p>хващам се в твоя невидим капан</p><p>цялото ми Аз е в немилост и немощ</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=2d429b15d9bf" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[are the Grim Reaper’s dreams darker than black?]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/are-the-grim-reapers-dreams-darker-than-black-3f480d0efa0f?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/3f480d0efa0f</guid>
            <category><![CDATA[проза]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Sun, 10 Mar 2024 04:54:11 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2024-03-10T04:54:11.888Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>Протягам се да докосна въздуха. Разрязвам го плавно с пръсти в търсене на допир. В търсене на блаженната илюзия. В търсене на теб. Надигам се подпирайки се на края на леглото докато мислите се избистрят и осъзная, че съм сам. Сам преди, в бъдеще най-вероятно, но най-вече сега. В тази сутрин изпълнена с хлад и липса на движение. Тоалетна, баня, дрехи и японски джаз вилнеещ из въздуха е началото на дните, в които успявам да намеря смисъл, а този е един от тях. Не обичам да закусвам, но закуската е сладка. Сладостта идва от неизвестното и някак това неизвестно винаги го свързвам с хладина. Сутришната такава в частност, придава някакво усещане за начало, нов хоризонт, старт на приключение, новост.</p><p>Какво би бил живота ако всичко бе ясно ежедневно, ех?</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=3f480d0efa0f" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[auspicious аvtomat]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/auspicious-%D0%B0vtomat-f78550773d76?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/f78550773d76</guid>
            <category><![CDATA[проза]]></category>
            <category><![CDATA[prose]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Sun, 31 Dec 2023 15:25:54 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2024-01-10T00:57:26.338Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>Самотата е тихият момент преди самурая да замахне с меча си сечащ въздуха, готвейки се за следващото изпитание. В изолацията си аз се усмихвам към вътрешните битки по същия начин като него. Това е време за себеизследване, време, в което разлиствам силите и слабостите си, както самурай се подготвя за бой с внимание и самодисциплина.</p><p>Уединението е учител — вярен и безкрайно търпелив. То ме насърчава да се уча от единствените си партньори — мислите и вътрешни усещания. Както ронинът ежедневно се скита и усъвършенства своя занаят, така и аз се стремя да превърна всеки миг в поука, вървейки напред със смирен дух и решителност.</p><p>Стремежът към стоицизъм е като уловената мъгла, която постепенно се издига и разкрива ясното небе. Той ме поставя във вътрешно състояние на спокойствие, също като самурая, чийто умиротворен ум води до по-добро владеене на външните обстоятелства. Стоицизмът позволява да се разглежда изолацията като средство за укрепване на връзката на човек с вътрешния си свят. По същия начин като самураят когато се учи да контролира своята съпротива и вътрешно противоречие, така и стоицизмът учи да се приема живота по неговия си начин, да се приеме такъв, какъвто е, и да се култивира вътрешна мощ, за да е възможно да се запази спокойствие във време на несигурност и нестабилност.</p><p>В моя вътрешен свят, стоицизмът се изразява в спокоен речен поток, който омекотява острието на страховете и загрижеността. Той ме наставлява да изпитвам вътрешно умиротворение, което ми позволява да се движа напред в самотата с чувство за увереност и смирение. Така както самурайският меч се подготвя за сражение, така и аз укрепвам своя вътрешен дух, издържам изпитанието на времето, изпълнен с тишина и спокойствие. В самотата се изразява вътрешната ми сила, която ме води напред, готов за всяка битка, без да се допускам на отклонения.</p><p>Усамотението е като пътят на самурая към съвършенство. В този свят от вътрешен покой, аз намирам вдъхновение да продължавам да крача напред, без притеснение за външни влияния или примамки. То е източник на воля и спокойствие, вдъхновен от самурайската душа — тиха и непоклатима сила.</p><p>Из тъмнината на самотата се ражда спокойствие, като замръзналата река, което разкрива красотата на дзен.</p><iframe src="https://cdn.embedly.com/widgets/media.html?src=https%3A%2F%2Fopen.spotify.com%2Fembed%2Ftrack%2F00z1Un04ZkdnNDq47C0xW8%3Futm_source%3Doembed&amp;display_name=Spotify&amp;url=https%3A%2F%2Fopen.spotify.com%2Ftrack%2F00z1Un04ZkdnNDq47C0xW8&amp;image=https%3A%2F%2Fi.scdn.co%2Fimage%2Fab67616d00001e02687adf00fe49483abf605721&amp;key=a19fcc184b9711e1b4764040d3dc5c07&amp;type=text%2Fhtml&amp;schema=spotify" width="456" height="152" frameborder="0" scrolling="no"><a href="https://medium.com/media/76c312adbc2b5c5ec7e7173334d49db7/href">https://medium.com/media/76c312adbc2b5c5ec7e7173334d49db7/href</a></iframe><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=f78550773d76" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[embers.]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/embers-c2f4ff52735e?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/c2f4ff52735e</guid>
            <category><![CDATA[poetry]]></category>
            <category><![CDATA[prose]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Sun, 24 Dec 2023 01:20:24 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2023-12-24T01:26:39.638Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>Земята, изпечена от слънце и спомени, притежава безкрайни улични пейзажи, в които се преливат усмивки, обич и тъга. Над всичко се носи облак от мътни спомени, сякаш всяко място запазва отпечатъците на тези, които вече не са сред нас. Във всяка улица, къща и дърво се крие невидимо послание за тези, които ги обичаха. Тъгата се върти във въздуха, сплетена със спомените и желанието за времена, изпълнени с любов и топлина. Сърцето стиска всяка струна на скръбта, докато спомените се разливат като малки капки дъжд, оставяйки следи на жалките пейзажи на дните. Всяко минало събужда болката на раздялата или загубата, позволявайки на сълзите да изразят безмълвните емоции. Те са като невидими звезди, водещи изгубените души към вечната прегръдка на спомените.</p><p>Всеки ден придава ново значение на тъгата. Той е дневникът на спомените, където отблъскващият поглед е най-сигурния начин да се срещнеш с истината. По-силно от всичко е влиянието на тяхното отсъствие, което превръща всяка сянка на спомените в изключително важен фрагмент от изгубеното. Тя се преобразява в източник на вдъхновение и мотивация. Събужда вътрешната сила, която тихо се престрашава в пустинята на загубата. Израз е на безплътните ни връзки с изгубените души, гласът, който учи да ценим присъствието на тези, които вече не са тук. Скръбта ни е учител, предавайки ни по-дълбоко значение на времето, което имаме с тези, които обичаме. Липсата и изгубеното учат нашите сърца да ценят всеки един миг на живота.</p><p>Изоставането не е самотно пътуване; то е колективно преживяване, споделено от всички, които са изпитвали бездънната болка на загубата. Изкуството на обичането, продължаващо дори след изчезването на физическото присъствие. Тежината в душата не е крайна точка, а начин да запазим жива паметта, съществуваща извън времето и пространството. Тя е връзката с миналото, пътят към вечното в историята на любовта. В унищожението си, тя строи платно от памет и припомня на това, което никога не бива да бъде забравено.</p><p>А пък надеждата е вечното светило в тъмнината на загубата. Тя е семето, което почива в земята на сърцето ни, готово да поникне и да порасне в ново и непознато. Тя е обещанието на живота, който продължава, дори след края. Цикличност. Надеждата е тази сила, която ни дава смелостта да погледнем напред, където ни очаква безкрайната възможност за нова итерация.</p><p>В сърцата ни, като факли, пламъците на спомените озаряват пътя на живота ни, водейки ни през мрака към изгрева на новите дни.</p><iframe src="https://cdn.embedly.com/widgets/media.html?src=https%3A%2F%2Fopen.spotify.com%2Fembed%2Ftrack%2F5odZb8QhH0AtmS93JrwA0p%3Futm_source%3Doembed&amp;display_name=Spotify&amp;url=https%3A%2F%2Fopen.spotify.com%2Ftrack%2F5odZb8QhH0AtmS93JrwA0p&amp;image=https%3A%2F%2Fi.scdn.co%2Fimage%2Fab67616d00001e0219d9059cb9e458e24674b51e&amp;key=a19fcc184b9711e1b4764040d3dc5c07&amp;type=text%2Fhtml&amp;schema=spotify" width="456" height="152" frameborder="0" scrolling="no"><a href="https://medium.com/media/c572d71120ce02e261fe260482baad83/href">https://medium.com/media/c572d71120ce02e261fe260482baad83/href</a></iframe><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=c2f4ff52735e" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[shin sei katsu]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/shin-sei-katsu-e85de06566aa?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/e85de06566aa</guid>
            <category><![CDATA[poem]]></category>
            <category><![CDATA[poetry]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Mon, 18 Dec 2023 02:15:07 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2023-12-18T02:15:41.831Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>пръсти по тревата</p><p>галят росата из низината</p><p>ноздри вдишват дълбоко</p><p>хлад пронизва гърлото</p><p>лъч пресича очите</p><p>проблясва за миг сълзите</p><p>а пръстите с лек замах</p><p>капки разпръскват без страх</p><p>седнал на камък в планината</p><p>в мирно очакване на зората</p><p>с тишина в душата</p><p>и музика в главата</p><p>приветствам те</p><p>света да спре</p><iframe src="https://cdn.embedly.com/widgets/media.html?src=https%3A%2F%2Fopen.spotify.com%2Fembed%2Ftrack%2F5675EbiO4q4FGpbpnRtfSW%3Futm_source%3Doembed&amp;display_name=Spotify&amp;url=https%3A%2F%2Fopen.spotify.com%2Ftrack%2F5675EbiO4q4FGpbpnRtfSW&amp;image=https%3A%2F%2Fi.scdn.co%2Fimage%2Fab67616d00001e027ba15c59fc41573c106805e0&amp;key=a19fcc184b9711e1b4764040d3dc5c07&amp;type=text%2Fhtml&amp;schema=spotify" width="456" height="152" frameborder="0" scrolling="no"><a href="https://medium.com/media/9bd1e2627ce9d14d827452e0c6ee5493/href">https://medium.com/media/9bd1e2627ce9d14d827452e0c6ee5493/href</a></iframe><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=e85de06566aa" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[fractured limb]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/fractured-limb-3c31fe03ad79?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/3c31fe03ad79</guid>
            <category><![CDATA[prose]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Sat, 22 Jul 2023 01:11:35 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2023-07-22T01:14:19.298Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>Хващам се да пиша все в повратни моменти. Живота ми е река от случки, добри и лоши, които нямат много давност, за да се изразходва мастило или пък пиксели, но пък ето на — хабим ги и двете. Последно време дори се бунтувам към издаването на писанията си под каквато и да е форма. Мозъка ми е яйце изпуснато върху цимент през лятото тлеещо и бълбукащо на пук на заобикалящата го среда. Освен, че пиша в повратни моменти, осъзнавам също, че пиша към теб повече отколкото дори и към себе си, което е ново за мен. Иронично и смехотворно звучи, но последната година абсолютно всяка буква изписана е глуха реч към твоята особа. Цел не съм убеден, че има, може би просто е писмено другарство, което замести читателя от мен самият на теб.</p><p>В тази блудна и гореща нощ топяща се по мен ми се пуши главоломно. Пуши ми се, защото спрях марихуани, алкохоли, абсолютно всичко преди месец и половина. Спрях ги рязко поради поредния удар по здравето ми. Той не дойде от външна намеса, напротив, както доста често ми се случва дори, сам си причинявам опасности, които застрашават живота ми. Може би не го ценя подсъзнателно? Може би е ниска оценка към това, което съм, спрямо това, което съм постигнал? Може би е нищо от сорта и просто последиците от нездравословните ми решения ме настигат циклично. За щастие и този път ми се размина, вселената упорито отказва да ме приключи или осакати, което до този момент ми говори, че съм й нужен. Затова съзнателният избор да съм полезен и от помощ е толкова проницателно взиман ежедневно. Живота ми не е мой, а е споделен от хората около мен. Като капитан на кораб водещ екипажа към изследване на непознатото. Плаване към по-доброто битие. Битието, за което близките, тези прокраднали се зад завесите и видели проблясъка в мен, копнеят и дерзаят. Аз съм сърцето на кораба, любим мой екипаж, и винаги ще бъда.</p><p>Пиша ти, любима Г., не само защото е неистова нужда за експресивност и плюене на изкуство, но и до голяма степен е споделяне на житейски опит с надеждата, че би могъл да допринесе за прогрес. Развитие. Да вдъхнови въпроси, да предостави отговори, да затвори врати, да отвори прозорци. Пиша ли, изливам ли, прожектирам ли, не зная, но зная, че изпразването на мислите ми помага дните да не са тежки. Същите тези дни, в които ходя на рехабилитация докато магнити, лазери и ток минават през ръката ми неистово. Душата ми се гърчи докато тялото ми свиква с титана вътре в него. Костите го приемат, мускулите го обграждат, ставаме едно цяло. Спасението дебне в думите отправени към теб, иронично. А пък действията ги оставям за оздравяване, прогрес и навигиране на кораба.</p><p>Както е всеизвестно капитана на кораба или прави всички откриватели, или потъва заедно с плавателният си съд.</p><p>Винаги с поглед към нови хоризонти,</p><p>Боби.</p><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/496/1*Txv6zW7dYe_BeuKYwouZzw.jpeg" /></figure><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=3c31fe03ad79" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[arise sun]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/arise-sun-3047be6bbc71?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/3047be6bbc71</guid>
            <category><![CDATA[prose]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Sun, 28 May 2023 16:56:14 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2023-05-28T17:14:04.590Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>Виждам ти лицето рядко последно време. Може би е за добро. Може би не е. Не съм убеден, но едно зная със сигурност — зърна ли го душата ми трепти. Стоя в Канада между езерата и планините в пълен покой сутрин докато между устните ми влиза канабисен пушек из дробовете и си мисля за теб. Отново. Пък не бях отдавна. Твоето астрално присъствие ме гали по кожата като амброзията, която отпиват гръцките богове. Осъзнавам, че се прокрадваш из сивото ми вещество винаги, когато чувствам покой измежду турбулетният си живот.</p><p>Ти си олицетворението ми за покой. Твоето присъствие докато отсъстваш, а копнежа за теб в живота ми е част от силата, която ме бута напред. Може би е идеята за теб или знанието, че съществуваш. Последно време не ме интересува особено. Особено след всичко. Всичко звучи толкова грандиозно, че не зная дори от къде да започна. По принцип случки, които имат сериозно влияние на един живот са грандиозни за него живот, това е логично само по себе си, но последните 6 месеца бяха изпитание. Физическо, душевно, психологическо, което като тегля чертата, си мисля, че изплувах по-добър човек. Вярно, не спечелих всички битки, но войната определено върви към горчива победа. На първо четене отново смърт в живота ми, но пък и живот. Оживях отново супер нелепо след поредната среща с небитието. Няколко липсващи тумора по-късно трябваше да погреба един от най-важните хора в живота ми, заради когото главно съм това, което съм. Съдбата реши, че това не е достатъчно и трябваше да навигирам мръсните води на корпоративната политика също. Някак небрежно, но прилежно грижата за хора се превърна в дълг. Отговорността винаги ме е теглила напред, но никога толкова устремно, жизнено дори. Осъзнавам, че пътя е стръмен и пълен с коварни завои, но някак в тихите моменти между бурята мисълта за теб избистря мозъка. Странно е и може би винаги ще ми е абстрактно, но моя любима госпожице вие сте причината да вярвам, че накрая на пътя стигащ до върха не е задължително да си стигнал безчувствен и безсилен. Зная, че спонтанната любов, тихата такава, не е илюзия или симулация. Тя е единственият смисъл дори, единствената цел. Тихата спонтанна любов, с която вършиш своя дълг, гониш своята свобода, тичаш по своя бряг, разгръщаш се из живота си към хората и търсиш себе си отново и отново като глътка свеж въздух.</p><p>Ти си това всичко в една чиста амалгама, която ме води напред към обетованата земя.</p><p>С обич всеки миг към теб,</p><p>Боби.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=3047be6bbc71" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[the last of us]]></title>
            <link>https://medium.com/@borislavnikolov/the-last-of-us-477cde8d1013?source=rss-5ac89e9b7e3a------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/477cde8d1013</guid>
            <category><![CDATA[prose]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[Borislav Nikolov]]></dc:creator>
            <pubDate>Sun, 26 Feb 2023 22:25:12 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2023-02-27T18:47:34.596Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<p>Да стоиш на кръстопът с поглед вперил напред несигурен. Объркан. Към изборът. Неизбежният.</p><p>Житейските пътища се преплитат в случайна нишка решаваща съдби всекидневно. Разбирам го това бреме на първата стъпка по пътя на избора. Тежестта на краката крачейки напред. Никога назад. Не мога да кажа, че ми е познато, за съжаление. От хората съм, които взимат съдбоносни решения за секунди, с пълна вяра в същността си. Непоклатимият Аз. Близките ми приятели винаги хвърлят шегата, че съм “<em>опериран от притеснение</em>”. Смеховито звучи, но съм склонен да се съглася с това твърдение. Хумора олицетворяващ истината. Това е моя завет и моето проклятие. Ножа с двете остриета. Така се докоснах до смъртта не веднъж. След всеки вселенски флирт между нас винаги излизах натъртен психически и физически. Със счупените кости, но както са казали англичаните — счупените кости са по-силни за чупене.</p><p>Най-вероятно тази вяра в същността е колкото признак, толкова и следствие от това ми качество. Най-вероятно, също така, това е причината и да избера теб. Както черното избира бялото в кръга на Ин-Ян, така и аз виждам в теб другата страна на себе си. Ти си всичко което не съм аз и съм същевременно. Енигмата на избора. Два толкова различни житейски пътя водещи до едната и съща дестинация. Осиротелият танц на любовта в елипсата на уробороса. Осмицата на времето. Моят път ослан със стъпала и планини, а пък твоя с океани и слънца. Катеря напред и нагоре за вътрешно спасение докато ти си фотосинтезираш преди да се потопиш в дълбоките води на себеосъзнаването и намирането на лавината на същността. Все така далеч са тези пътища с бедна надежда за допир. Някъде подир трънаците и шубраците, водораслите и рапаните в очакване да се случи изцеляване. Сливане на души. Сходните борби да се преобразят във възвишение. Романтично или не, шанса винаги се намира след кръстопътя.</p><p>Изборът. Неизбежният.</p><p>Оперираните от притеснение сме така и дори никога да не видя погледа ти отново, знай, че всеки миг в тази итерация на живота ми е твой.</p><p>Боби.</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=477cde8d1013" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
    </channel>
</rss>