<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" version="2.0" xmlns:cc="http://cyber.law.harvard.edu/rss/creativeCommonsRssModule.html">
    <channel>
        <title><![CDATA[Stories by BookIns on Medium]]></title>
        <description><![CDATA[Stories by BookIns on Medium]]></description>
        <link>https://medium.com/@locuspublishing?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
        <image>
            <url>https://cdn-images-1.medium.com/fit/c/150/150/1*iuv_OcRBlQ4VvwpLbxW1-w.jpeg</url>
            <title>Stories by BookIns on Medium</title>
            <link>https://medium.com/@locuspublishing?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
        </image>
        <generator>Medium</generator>
        <lastBuildDate>Thu, 19 Nov 2026 04:04:48 GMT</lastBuildDate>
        <atom:link href="https://medium.com/@locuspublishing/feed" rel="self" type="application/rss+xml"/>
        <webMaster><![CDATA[yourfriends@medium.com]]></webMaster>
        <atom:link href="http://medium.superfeedr.com/" rel="hub"/>
        <item>
            <title><![CDATA[Да четем ли книги за личностно и професионално развитие?]]></title>
            <link>https://locuspublishing.medium.com/%D0%B4%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-339f6049a4c?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/339f6049a4c</guid>
            <category><![CDATA[професионално-развитие]]></category>
            <category><![CDATA[личностно-развитие]]></category>
            <category><![CDATA[locusbooks]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[BookIns]]></dc:creator>
            <pubDate>Thu, 29 Oct 2020 06:58:15 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2020-10-29T06:58:15.457Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/1024/1*Znccz35uclGFPMvIMyRxqQ.jpeg" /><figcaption>снимка: Pixabey</figcaption></figure><p>През изминалата седмица, на страниците ни в социалните мрежи, ви попитахме: <em>четете ли книги за личностно и професионално развитие и защо?</em> Най-интересното в коментарите ви бе, че читателският опит на част от вас бе подобен на моя.</p><p>Винаги съм предпочитала да чета художествена литература и до неотдавна никога не бях посягала към бизнес четива или книги за самоусъвършенстване. Като мнозина от вас и аз смятах, че бизнес литературата е скучна, специализирана литература, предназначена за строго определен кръг читатели. Но след като, покрай настоящата ми работа, се наложи да прочета няколко бизнес заглавия и биографии на успели хора, стигнах до простичкия, но много важен извод, че дълбоко вкорененото ми схващане за тях е било абсолютно погрешно и лишено от основание. Дори вредно. Решението ми окончателно да зачеркна графата „ограничения” за книгите за личностно и професионално развитие се затвърди, когато, препрочитайки по-внимателно и задълбочено някои от заглавията, започнах да се зареждам със свежи идеи и да прилагам научените уроци на практика.</p><p><strong><em>Един проблем, различни гледни точки</em></strong></p><p>Преди да изтъкна някои ползи от четенето на бизнес литература, нека направя едно уточнение: в нито една книга за личностно и професионално развитие няма да откриете универсална инструкция или стратегия. Има голямо разнообразие от книги, които по-скоро ни предлагат различна гледна точка към еднакъв проблем. Идеята обаче съвсем не е да заложим на количеството. Ако съветите или решенията в дадена книга не ви харесват, това също не означава, че изобщо не трябва да ги четете, а да продължите да търсите онези заглавия, които са подходящи и биха били полезни точно за нас.</p><p>Подходът към книгите за личностно и професионално развитие съществено се различава от четенето на художествена литература. При тях целта не е четенето да ви доставя удоволствие или да просто да оползотворите част от свободното си време, а да успеете да акумулирате нужните знания и да използвате продуктивно предложените ви съвети. Затова, за да извлечете максимална полза, е добре да подхождате взискателно при избора, да конспектирате важните идеи и да анализирате материала след прочитането му.</p><p><strong><em>Как да изберем подходящата книга за личностно и професионално развитие?</em></strong></p><p>Можем да разделим бизнес литературата на два основни типа.</p><ul><li>практически пособия и наръчници, които дават съвети и препоръки от различни области, като например преговори, продажби, маркетинг, комуникация, лидерство и т.н. Идеите и решенията в тях безусловно биха могли да се интегрират в ежедневната ни работа, защото авторите им предлагат подробно и обосновано описание и разглеждат множество практически примери.</li><li>биографии на успели предприемачи, които по-скоро ни мотивират, като ни дават възможност да „влезем под кожата” на автора, да погледнем през неговите очи, да се опитаме да разберем начина му на мислене, което само по себе си е начин да променим живота си. Повечето биографии са интересни, вдъхновяващи и талантливо написани четива, в които авторите им обикновено описват подробно рисковете по пътя към върха, неуспехите, безпощадните конкуренти, многобройните скептици, недоброжелателите — но и критичните ситуации и вълнуващите победи. Тях можем да ги четем и за удоволствие.</li></ul><p>При огромния избор от предлагани на пазара заглавия, често ни е трудно да изберем онези, които заслужават вниманието ни. Затова търсете и инвестирайте в книги на професионални теми, които ви вълнуват или са ви нужни, за да решите наболял в момента проблем.</p><p>Освен с анотацията на корицата, където обикновено са формулирани основните идеи, запознайте се с биографията на автора. Тя ще ви помогне предварително да разберете какви са възгледите и схващанията му, и дали е специалист в областта, в която пише. Разлистете няколко глави или прочетете предлаганите откъси в мрежата, прегледайте отзивите от читатели. Хората често посочват плюсовете и минусите на прочетената книга. Всичко това ще ви помогне да си създадете представа за съдържанието ѝ, да прецените дали темата ви интересува и доколко е актуална във вашата ситуация. В идеалния случай може да откриете правилната книга в нужния момент.</p><p><strong><em>Как да четем книги за личностно и професионално развитие?</em></strong></p><p>Вече споменах, че е най-добре да отбелязвате важните моменти в книгата или да си водите бележки. Може да напишете и кратко резюме на прочетеното. Така ще се ориентирате по-лесно, когато препрочитате отделни страници или абзаци, а и ще сте сигурни, че няма да изпуснете добрата идея. Много често, след като затворим последната страница, наученото изхвръква от ума ни.</p><p>За да извлечете максимална полза обаче е нужна подходяща нагласа и дисциплина. За разлика от художествената литература, при бизнес книгите е нужно да систематизирате четенето си.</p><ul><li>съставете си списък със заглавия,</li><li>отделете определено време, или си изработете навик винаги да имате под ръка някое заглавие</li><li><a href="https://locus-publishing.com/10-%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%bf%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%b3%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81/">поставете си измерими цели</a>, например 200 стр. на седмица.</li></ul><p>Естествено, може да четете бизнес заглавия и за удоволствие, или от любопитство, но това няма да ви донесе практическа полза.</p><p>И не на последно място, разказвайте за прочетеното на хора, които се интересуват от темата. Така ще усвоявате по-добре информацията, ще поддържате мотивацията си за четене, а и ще имате възможност да чуете нови и интересни мнения.</p><p><strong><em>Какви са ползите от четенето на книги за личностно и професионално развитие?</em></strong></p><p>Стигнахме и до ползите. Ето някои от тях, вероятно най-очевидните:</p><ul><li>Четенето на бизнес литература е най-бързият и евтин начин да натрупате полезни и приложими знания, да усвоите нужните ви базови умения и да се усъвършенствате в професионален и личен план.</li><li>Бизнес книгите са написани от доказали се във своята сфера, високо ценени професионалисти, трупали знания и практически опит с години.</li><li>Сложните концепции са обяснени с прости думи, така че да са разбираеми и за по-широка аудитория.</li><li>Освен, че ви спестяват най-ценния ресурс — времето, бизнес книгите ви помагат да генерирате нови идеи или да намерите решение на проблем. Идеите обаче сами по себе си нямат никаква стойност, ако не ги пречупите през собствената си призма, не ги превърнете в конкретни задачи или проект и не планирате как да ги реализирате.</li><li>Съветите и препоръките в бизнес литературата намират ефективно приложение не само в изграждането и развитието на успешен бизнес, но и във много други сфери на живота.</li></ul><p>Казват, че знанието съществува, за да бъде споделяно. А най-важното при придобиването на каквито и да е знания е умението да ги приложим в нужния момент.</p><p>Излезте от черупката на “книжните си предразсъдъци”. Пъхнете <a href="https://locus-publishing.com/prodcut-category/locus-publishing/carpe-diem/">книга за личностно и професионално развитие</a> в чантата си (не забравяйте молив). Използвайте всяка възможност да четете. Изградете си навик, след като прочетете някой наистина полезен съвет, да го приложите на практика. Проверете дали дава резултат, после го повторете. Разкажете за него на приятелите и колегите си. Мотивирайте себе си и тях и <a href="https://locus-publishing.com/5-zaglaviya-s-koito-da-popylnite-firmenata-si-biblioteka/">четете повече</a>.</p><p><em>Ако публикацията ви е харесала, </em><a href="https://www.facebook.com/locus.intense/app/100265896690345/"><strong><em>абонирайте се за бюлетина ни</em></strong></a> <em>за още интересна и полезна информация.</em></p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=339f6049a4c" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[5 причини да прочетете “Мисли и забогатявай за жени” на Шарън Лехтър]]></title>
            <link>https://locuspublishing.medium.com/5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%B7%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%B0%D1%80%D1%8A%D0%BD-%D0%BB%D0%B5%D1%85%D1%82%D1%8A%D1%80-606c4531009d?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/606c4531009d</guid>
            <category><![CDATA[самопомощ]]></category>
            <category><![CDATA[четене]]></category>
            <category><![CDATA[книги]]></category>
            <category><![CDATA[locusbooks]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[BookIns]]></dc:creator>
            <pubDate>Fri, 25 Sep 2020 07:36:26 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2020-09-25T07:36:26.496Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/1024/1*GDD3t71y_NsZObtAdQ_KXA.jpeg" /><figcaption>13 стъпки към осъществяване на целите ви през погледа и опита на жени, постигнали успех и значимост.</figcaption></figure><p>Задавате ли си въпроса защо е нужно да се преправя гениалността на оригинала на Наполеон Хил и да се напише нещо специално само за жени след като правилата на успеха са едни и същи?</p><p>Да, правилата може и да са същите, но бизнес историите и правилата за успех обикновено са написани от и за мъже, без да се взимат под внимание уникалните женски качества, а жените подхождат към тях по друг начин и ги прилагат по различен начин от мъжете.</p><p>Имайки предвид промяната на влиянието на жените в цял свят, както и промяната в начина на водене на бизнес, Шарън Лехтър решава, че дамите се нуждаят от ръководство, подходящо за тях, написано от жени, изградили успешно своя живот.</p><p><strong><em>Защо да прочетете книгата? Посочваме ви пет причини:</em></strong></p><ol><li>Защото е написана специално за жени и се фокусира върху проблемите, които жените срещат в съвремието ни — от семейни проблеми, през ка­риер­но развитие, до управление на собствен бизнес. След като проучва много успели жени от миналото, интервюира успели жени днес и анализира “Мисли и забогатявай”, Лехтър запазва основната философия на Наполеон Хил, но пречупва тринайсетте стъпки към успеха през погледа на всички тези успели жени.</li><li>Защото доказалите се с времето тринайсет стъпки към успеха са все така валидни за днешните читателки и това, което е помагало на успелите жени да просперират в миналото, може да се окаже най-подходящият съвет за жените, търсещи успех днес.</li><li>Защото идеите, предложени от Шарън Лехтър, ще ви вдъхновят и заредят с енергия, ще ви накарат да се замислите, да погледнете на обикновените неща под друг ъгъл и да се почувствате готови да направите големи промени в начина, по който възприемате живота.</li><li>Защото тази книга е резултат от дългогодишно проучване и изложените в нея принципи са универсални, практични и реално действащи. Следвайки определен алгоритъм по-бързо ще разпознаете какво ви въодушевява, а това ще ви побутне в правилната посока. Още докато четете ще ви се прииска да действате. А действията ви ще ви се отплатят, отвеждайки ви до осъществяването на вашите изгарящи желания.</li><li>Защото никога не е късно да станете такива, каквито винаги сте мечтали, а финансовото благополучие, славата, признанието и щастието са достъпни за всички, които са готови и решени да се сдобият с тях.</li></ol><p><em>Може да поръчате тази книга на </em><a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b8-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%b9-%d0%b7%d0%b0-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8-2/"><strong><em>сайта ни.</em></strong></a></p><p><em>Ако публикацията ви е харесала, </em><a href="https://www.facebook.com/locus.intense/app/100265896690345/"><strong><em>абонирайте се за бюлетина ни</em></strong></a><em> за още интересна и полезна информация от книгите ни.</em></p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=606c4531009d" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Да оставим ли емоциите “да изригнат” или да им се противопоставим?]]></title>
            <link>https://locuspublishing.medium.com/%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%BC-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-9de0aee18ee7?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/9de0aee18ee7</guid>
            <category><![CDATA[самопомощ]]></category>
            <category><![CDATA[тест]]></category>
            <category><![CDATA[locusbooks]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[BookIns]]></dc:creator>
            <pubDate>Wed, 23 Sep 2020 07:32:58 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2020-09-25T07:46:09.123Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/1024/1*6jtHJZbZ9I7Xjol2kSm0Qw.jpeg" /><figcaption>Предизвикателството пред всеки от нас е да решим дали искаме да работим с емоциите си, така че те да ни помогнат да правим това, което искаме да правим в живота, или да се обърнем срещу тях и да се борим с тях.</figcaption></figure><p>Обикновено се приема, че <em>емоционалната интелигентност</em> (ЕИ) се състои от пет взаимосвързани компонента или пет сфери на компетентност.</p><ul><li>самоконтрол — способността да управлявате и контролирате собственото си емоционално състояние;</li><li>самопознание — познаването на себе си и емоциите си — какво ви казват те;</li><li>мотивация — способността да направлявате емоциите си с цел постигане на целите си;</li><li>емпатия — възможността за откриване и определяне на емоциите на другите;</li><li>социални умения — отношението към другите и влиянието върху тях.</li></ul><p>Възможността да се представяме ефективно зависи от познанията ни във всяка една от тях. Например управлението на чувствата по такъв начин, че да се държим подобаващо (самоконтрол), е всъщност умение, което се гради върху това доколко сме наясно със себе си (самопознание). Също така тези, които могат да разпознават собствените си емоции (самопознание), могат да откриват и определят емоциите на другите (емпатия). Способността да се държим добре с останалите — по-скоро откровено, отколкото повърхностно (социални умения), е всъщност функция от всички останали. И накрая, без самопознание — това, което ни кара да постигнем мотивация, няма как да се включим в играта.</p><p>В<a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd/"><strong><em> „Професионални тестове за емоционална интелигентност”</em></strong></a><strong> </strong>авторите представят подробно петте компонента на емоционалната интелигентност, определени по-горе. Наред с това показват каква е стойността на превъзходството, както и последиците от евентуален неуспех с всеки един от компонентите. Целта е, след като прочетете книгата, да започнете да цените резултатите от преценката на ЕИ и нейното развитие и да ги използвате в бъдещия си личен живот, взаимоотношения, както и на работното си място.</p><p><a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd/"><strong><em>Самоконтролът</em></strong></a> е изключително важен и необходим, и е нещо, на което се обръща най-голямо внимание (особено на работното място). Благодарение на умението за самоконтрол печелите предимство пред всички останали, чиито инстинкти са да задоволят нуждите си на момента.</p><p>Самоконтролът всъщност е способността да управлявате и контролирате емоционалното си състояние, при това по такъв начин, че да имате подходящо поведение в зависимост от обстоятелствата. Ако сте претърпели някакъв неуспех, самоконтролът е в това, да успеете да намерите перспектива, която да ви позволи да се отърсите от нервността, унинието или сковаващата тревога. Хората, които не притежават това умение, постоянно се борят с чувството, че са нещастни, постоянно мислят за това и отказват да оставят нещата да се уталожат. На обратния полюс са другите, които успяват много бързо да се отърсят и възстановят след всеки удар на живота.</p><p>Често чувате да се казва “Не потискайте чувствата си”, “Дайте им воля, не ги оставяйте да ви изяждат отвътре”. На това “задържане на емоциите” се приписват куп медицински проблеми. Така че безусловно това да изразявате и давате воля на емоциите си, е здравословно. В повечето случаи обаче отговорът е “и да, и не”. Основното тук е: ако ще давате воля на чувствата и емоциите си, направете го така, че да извлечете полза от това, направете го конструктивно. Но ако това разкриване на емоциите ще има само вреден за вас ефект — забравете.</p><p><em>А може ли контролът да се превърне в прекален самоконтрол?</em></p><p>Всеки от нас познава човек, който не може или не желае да изразява вътрешните си чувства. Често на такива хора лепваме етикета “скован”, “непукист”, “темерут”, “дърво”, или пък “сухар”. Лесно е да се шегуваме с тях, но от друга страна, ако ви стане навик да позволявате на хората да разбират как се чувствате във всеки един момент, има опасност да станете прекалено прозрачни и лесно предвидими. Тогава вашето поведение става предсказуемо, което от своя страна ви прави лесно уязвими за манипулиране чрез средствата на “емоционалното изнудване”. Определено трябва да се търси златната среда между прекаления самоконтрол и липсата на такъв, но според нас решението лежи някъде по-близо до прекаления контрол, отколкото до липсата му.</p><p>Пет са ключовите аспекта по отношение на <em>самоконтрола</em>, които авторите разглеждат подробно:</p><ul><li>забавете преценката; обуздайте импулса;</li><li>складирайте проблема; дистанцирайте се;</li><li>изразете мнението си — настоятелно, но не агресивно;</li><li>бъдете гъвкави; следвайте течението; не форсирайте случващото се;</li><li>контролирайте невербалната си комуникация — езика на тялото.</li></ul><p><strong><em>Забавете преценката; овладейте импулса</em></strong></p><p>Колкото по-прибързани сте в преценката си, толкова повече неща ще откривате, заради които да се ядосвате. Например ако си позволявате да се дразните от бели ванове, състезателни автомобили, профучаващи коли, чуждестранни коли, стари коли, нови коли, мръсни коли, коли само с един фар, коли, които са окупирали средната лента за движение, камиони, които ви секат движението, тогава “гневът на пътя” е съвсем близо. Много по-лесно ще ви е, ако просто забавите преценката си — невинаги, защото понякога ще ви се налага да правите бърза, дори мигновена преценка, но през повечето време.</p><p>Същото се отнася и за обуздаването на импулса — съветът “брой до 10 (дори до 100)” е наистина добра идея. Така че защо не отделите малко време да изследвате някои специфични примери от вашето импулсивно поведение и да видите как те са повлияли както на вас, така и на другите? Сигурно ще откриете, че повечето импулсивни действия са толкова тривиални, че почти нямат значение — често само важните решения, взети импулсивно, си струват. Но това ще рече и да не бъдете прекалено взискателни към себе си. Импулсите могат да бъдат причина за някои от най-щастливите моменти от живота ни, ако съумеем да ги използваме както трябва.</p><p><strong><em>Складирайте проблема; дистанцирайте се</em></strong></p><p>Когато хората са развълнувани или разстроени, често им казват “Изплюй камъчето” — тоест да се освободят от това, което ги тревожи или им причинява толкова мъка. Впоследствие ги съветват да “отдалечат проблема” така че да могат да се върнат отново към него (ако им се налага), когато емоциите им са се уталожили и те са по-спокойни.</p><p>Това, което е необходимо да направим, е да забравим за раздразнението за известно време, преди да се върнем към него отново, и то с ново предложение за разрешаване на проблема. Естествено, че по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, а и не може да оставите проблема да се разреши от само себе си, защото може и нищо да не се случи, за да бъде той разрешен. Ето защо в някои ситуации е важно (без да преигравате) да изразите оплакването си и да покажете колко силно сте заинтересован от проблема. Но в същото време трябва да сте наясно, че с течение на времето, това, което ви е притеснявало, може да се е променило и без вашата намеса. Наистина може и да не се наложи да чакате дълго — в края на краищата всяка река се влива в море!</p><p><strong><em>Изразете мнението си — настойчиво, но не агресивно</em></strong></p><p>Ако имате да споделите мнение в разговор или на събрание, но се чувствате толкова срамежлив и плах, че просто загубвате ума и дума, то вие не можете да контролирате емоциите си. Ако попаднете в такива ситуации, трябва да намерите начин да сложите ред във вътрешния си емоционален свят, за да промените поведението си. Един от вариантите е да тренирате себе си да бъдете по-настойчиви и да не се поддавате на чувството за срам или стеснителност. Тук опасността идва от това, че според вашите представи настойчивото поведение може да се превърне в агресивно или пък напротив — да се затворите в черупката си само защото сте позволили на чувствата си да излязат на показ, и съответно да не можете да се изразите както трябва.</p><p>Защо хората не се държат настойчиво? Защото обикновено изпитват страх от репресивни мерки, когато контактуват с представители на властта, нямат желание да “разклащат лодката”, като причините за това ненастойчиво поведение са желанието да угодят на някого, липсата на самочувствие и ниската самооценка. Вярно е наистина, че се изисква голяма решителност, за да оплачете за пръв път публично за лошото обслужване или да оспорите мнението на някой представител на властта, но след като веднъж се научите да се изразявате по този начин, бързо ще свикнете и ще се освободите от задръжките си. Защо да си налагате да мълчите и да прие­мате второкласно отношение или мнение? Така че смело изразете каквото мислите, но го направете спокойно и благовъзпитано. Ще се почувствате емоционално по-добре и достатъчно силни, че сте го направили.</p><p><strong><em>Бъдете гъвкави; следвайте течението; не форсирайте</em></strong></p><p>Така както всеки твърд предмет се чупи по-лесно от еластичния, придържането към някакви установени принципи или мнения, или пък упорито поведение без да обръщате внимание какво правят другите, неизбежно води до емоционално сътресение — не само за вас, но и за околните. Може да попаднете в такива ситуации, в които е невъзможно да постигнете целите си, в такъв случай за вашето по-стабилно емоционално състояние е най-добре да видите фактите и да ги приемете. Понякога форсирането на нещата е наистина безсмислено, тъй като колкото повече опитвате да свършите работа, толкова повече се ядосвате — просто “си удряте главата в стената”. Една емоционално интелигентна реакция в такава ситуация би била да преосмислите целите си и начините, по които се опитвате да ги постигнете.</p><p><strong><em>Контролирайте невербалната комуникация — езика на тялото</em></strong></p><p>Езикът на тялото дава толкова много информация, че често тази невербална комуникация изпраща сигнали относно истинското състояние на вътрешните ни емоции. Дали това ще е безцелно гледане през прозореца, непрекъснато шаване, игра с предмет в ръцете, драскане по листа пред себе си, сверяване на часовника, поглеждане към часовника, облягане — всичко това говори много на този, който умее да ни наблюдава. Въпреки че може и да няма конкретно значение, тези аспекти от поведението ви могат да се интерпретират като проява на досада, тревога или неспособност да се концентрирате.</p><p>Така че посланието (независимо дали ни харесва или не) е, че хората могат да преценяват вътрешните ви емоции според езика на тялото (независимо правилно или не). Следователно трябва внимателно да преценяваме не само какво казваме, но и какво казват сигналите на езика на тялото ни относно чувствата ни. Ако не се замислим за това, има голяма вероятност да използваме някои подвеждащи и неверни знаци на тази невербална комуникация.</p><p>Ако смятате да работите върху развитието на вашата емоционална интелигентност, а това е нещо, което всички можем, то трябва да сте наясно, че се изисква малко време, за да се усетят резултатите. В края на краищата може би се опитвате да промените навици, които сте изграждали и усъвършенствали с години. В същото време нищо не може да ви попречи на този етап да повторите тестовете, предложени в тази книга.</p><p>Книгата вече е налична на сайта ни за предварителни поръчки. Поръчайте я тук:</p><p><a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd/"><strong><em>“Професионални тестове за емоционална интелигентност” на Робърт Ууд, Хари Толи</em></strong></a></p><p>Ако статията ни ви е харесала, абонирайте се за бюлетина ни за още интересно и полезно съдържание: <a href="https://www.facebook.com/locus.intense/app/100265896690345/"><strong><em>Бюлетин на LocusBooks</em></strong></a></p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=9de0aee18ee7" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[От книгите ни: 10-те златни правила на спора]]></title>
            <link>https://locuspublishing.medium.com/%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-10-%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0-905af053427d?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/905af053427d</guid>
            <category><![CDATA[четене]]></category>
            <category><![CDATA[как-да-спорим]]></category>
            <category><![CDATA[спор]]></category>
            <category><![CDATA[книги]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[BookIns]]></dc:creator>
            <pubDate>Wed, 23 Sep 2020 06:18:38 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2020-09-24T06:19:44.716Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/1024/1*tUSq6JIeRA1s6mG2qB5RSw.png" /><figcaption>Не е задължително споровете винаги да са свързани с викове или налагане на волята на отсрещната страна. Добрият спор може дори да е забавен и ободряващ.</figcaption></figure><p><em>Статията е публикувана и в блога на издателство </em><strong><em>“Locus Publishing”</em></strong></p><p><strong><em>“Целта на спора или дискусията не е победата, а прогресът”.</em></strong></p><p>В съвременната справочна литература с думата<a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d1%83%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-2/"> <strong><em>„спор”</em></strong></a> се обозначава разногласие в гледните точки, словесна схватка, при която всеки участник отстоява различно мнение. Удивително е колко много предубеждения имат хората към онези, които се различават от тях. Това се случва, защото не са обсъдили въпросите с тези, чието мнение не споделят, не са изложили възгледите си и не са ги подложили на проверка от околните. Мнозина прекарват живота си, без да могат да разберат как е възможно някой да е социалист, за вярва в Бог, да одобрява лова на лисици или да харесва френски филми.</p><p>“Целта на спора или дискусията не е победата, а прогресът”, казва британският философ Карл Попър, което означава, че само като <a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d1%81-%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%ba%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%b2-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d1%82%d1%83%d0%b0%d1%86/"><strong><em>разговаряме с други хора</em></strong></a>, които не споделят мнението ни, собствените ни реакции могат да станат по-ясни и да разбираме по-добре възгледите на другите.</p><p>Често на споровете се гледа с лошо око и повечето хора се опитват да ги избягват, но това е само защото не умеят да спорят правилно. Не е задължително споровете винаги да са свързани с викове или налагане на волята на отсрещната страна. Те рядко са от полза за когото и да било. Вместо това можем да се научим да спорим спокойно, рационално и умело. Споровете трябва да водят до по-добро разбиране на околните, до обмяна на идеи и намиране на взаимни начини за постигане на напредък. Добрият спор може дори да е забавен и ободряващ.</p><p>В книгата <a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d1%83%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-2/"><strong><em>„Как да спорим категорично, убедително, позитивно”</em></strong></a><strong><em> </em></strong>Джонатан Херинг ни предлага „10-те златни правила на спора”, които можем да прилагаме в най-различни ситуации, за да спорим добре с всеки срещнат.</p><p><strong><em>1. Бъдете подготвени.</em></strong></p><p>Ключът към успеха е да сте подготвени.<br>Преди да започнете даден спор, помислете внимателно за какво спорите и какво целите. Това може да ви се стори очевидно, но е много важно. Не е нужно да започвате спор, без ясната представа какво искате да постигнете в крайна сметка.<br>Уверете се, че познавате основните аргументи, които искате да изтъкнете. Проучете необходимите факти и помислете как да ги представите, за да убедите опонента си. При лошия спор хората просто повтарят заключенията си един на друг.</p><p><strong><em>2</em>. <em>Кога да спорим и кога да се оттеглим.</em></strong></p><p>Да знаете кога да започнете спор и кога да се въздържите е съществено умение. Вероятно всеки е участвал в спорове, за които след това е решавал, че са били проведени в неподходящия момент и на неподходящото място. Преди да се впуснете в спор, винаги си задавайте въпросите: това ли е моментът и мястото? Този спор ще бъде ли продуктивен? Не е необходимо да спорите за всичко, с което не сте съгласни. Често е по-добре да оставите нещата така. А ако се налага да спорите, постарайте се да сте подготвени.</p><p><strong><em>3. Какво казвате и как го казвате.</em></strong></p><p>В един идеален свят за аргументите щеше да се съди по тяхната основателност, а не по представянето им. Но не живеем в идеален свят. Много хора печелят спорове, основаващи се на слаби аргументи, защото са защитили добре тезата си, а други губят, защото не са изложили тезата си по атрактивен начин. Така че отделете време, за да помислите <a href="https://locus-publishing.com/kak-da-sporim/"><strong><em>как да изложите аргументите си</em></strong></a>. Позовете се не само на аргументите „за”, но и на тези „против”. Езикът на тялото, изборът на думи и начинът на говорене оказват влияние върху начинът, по който ще се възприеме аргументът ви. Бъдете ясни, цветисти и смели. Бъдете умни, лаконични и спокойни. Но преди всичко бъдете чаровни. Използвайте хумор и дайте възможност на другия да погледне нещата от вашата гледна точка.</p><p><strong><em>4. Слушайте и пак слушайте.</em></strong></p><p>Слушайте внимателно какво казва другият. Ако искате да го убедите и да го спечелите на ваша страна, трябва да чуете какво има да ви каже той. Слушането изглежда най-лесното нещо на света, но всъщност е много трудно. Да слушате не означава просто да мълчите, а да се опитвате да разберете какво казва другият и защо го казва. Научавате контрааргументите му и можете да се позовете на тях след това.Наблюдавайте езика на тялото му, търсете смисъла, който се крие зад думите му. Ще разберете гледната му точка и какъв подход да използвате, за да го убедите по-добре в своята. И внимавайте да не се отнесете в мисли, за това което ще кажете после.</p><p><strong><em>5. Отговаряйте блестящо на аргументи.</em></strong></p><p>Да бъдеш добър участник в спор означава не само да изтъкнеш желаните от теб аргументи, но и да отговориш на аргументите на другия. Помислете внимателно в какви аргументи би се вслушал. Какви са неговите предубеждения? Какъв тип аргументи му се струват убедителни? Ако посочите други начини да се погледне на ситуацията или се позовете на друг материал, който не е бил взет под внимание, можете да насочите спора в желаната от вас посока. Мислете нестандартно. Творчеството в спора може да ви помогне, ако намерите аргументи, които да натежат над тези на опонента ви.</p><p><strong><em>6. Бъдете нащрек за хитри номера.</em></strong></p><p>Аргументите невинаги са толкова добри, колкото изглеждат на пръв поглед. За да оборите даден аргумент можете да оспорите фактите и заключенията или да намерите доводи, които са по-убедителни от заключенията. Внимавайте, ако опонентът ви използва статистика. Бъдете нащрек за техники за отвличане на вниманието, като например лични нападки въпроси за отклоняване на вниманието. Пазете се от скрити въпроси и грешни избори. Съществуват още редица капани и трикове, които е добре да се научите да разпознавате, когато ги използват срещу вас.</p><p><strong><em>7. Изградете умения да спорите публично.</em></strong></p><p>Единственият начин да развиете <a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%bc-2/"><strong><em>умения за публична реч</em></strong></a> е като се упражнявате. Ще правите грешки, но те ще крият големи възможности. Не се отказвайте, ако не е било идеално. Превърнете яснотата и лаконичността в с вой приоритет. Не е нужно да разсмивате или разплаквате хората, а просто да предадете аргументите си ясно и убедително.</p><p><strong><em>8. Изградете умения да се аргументирате писмено.</em></strong></p><p>Научете се да пишете ясно и недвусмислено. Не се опитвайте да звучите умно или излишно да усложнявате изказа си. Използвайте кратки и ясни изречения, и не се отклонявайте от темата. След като сте написали дадено писмо или документ, проверете дали можете да го напишете отново, като използвате наполовина по-малко думи.</p><p><strong><em>9. Успешно излизайте от безизходица</em></strong></p><p>Ако не се налага да насилвате нещата, не го правете. Проявете творчество при намирането на начини за излизане от спор, който не води доникъде. Дайте време на другия да обмисли казаното от вас. Помислете какво всъщност искате накрая. Не е ли време да разгледате въпроса от друг ъгъл? Има ли начини за оказване на натиск, така че другият да се съгласи с вас? Възможно ли е постигането на компромис?</p><p><strong><em>10. Поддържайте отношенията</em></strong></p><p>Отношенията са по-важни от споровете. По-важно е да запазите добрите си отношения с човека срещу вас, отколкото да спечелите спора. Дори да сте успели да го убедите, ще има и други въпроси, които да обсъждате. Не позволявайте споренето да развали отношенията ви. Намерете изход, който да устройва и двете страни, за да продължите напред. Независимо от резултата от спора, прекарайте известно време заедно, отидете на кафе и се посмейте. Така ще можете отново да спорите някой друг път.</p><p>Още полезни съвети и упражнения ще намерите в книгата на Джонатан Херинг <a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d1%83%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-2/"><strong><em>“Как да спорим: категорично, убедително, позитивно”.</em></strong></a></p><p>Ако статията ни ви е харесала, абонирайте се за бюлетина ни за още интересно и полезно съдържание: <a href="https://www.facebook.com/locus.intense/app/100265896690345/"><strong><em>Бюлетин на LocusBooks</em></strong></a></p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=905af053427d" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[От книгите ни: 7 правила, които да спазваме при спор с децата си]]></title>
            <link>https://locuspublishing.medium.com/%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-7-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80-%D1%81-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-4f43ad45accd?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/4f43ad45accd</guid>
            <category><![CDATA[locusbooks]]></category>
            <category><![CDATA[книги]]></category>
            <category><![CDATA[спор]]></category>
            <category><![CDATA[саморазвитие]]></category>
            <dc:creator><![CDATA[BookIns]]></dc:creator>
            <pubDate>Mon, 21 Sep 2020 10:02:25 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2020-09-21T10:21:50.938Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/1024/1*dZHoi48iAp4NZUtqYWvHzA.jpeg" /><figcaption>Направете всичко възможно да решавате проблемите заедно с детето си, вместо да му нареждате какво да прави. И винаги ги обичайте. Много.</figcaption></figure><p>Защо децата ни ядосват повече от всеки и ние, родителите, често се отнасяме към тях, както към никой друг? Някога опитвали ли сте да кажете на възрастен човек, че наистина трябва да си легне или че дрехите му не си подхождат? Ние не обичаме да ни казват какво да правим и няма нищо чудно, че и на децата не им харесва. Ето част от тактиките, които родителите обикновено използват при спор с децата си:</p><p>• <em>Заплахи:</em> „Напиши си домашното, или тази седмица ще останеш без джобни.”</p><p>• <em>Награди:</em> „Напиши си домашното и тази седмица ще получиш повече джобни.”</p><p>• <em>Логика:</em> „Ако си напишеш домашното, ще получиш по-високи оценки на изпитите.”</p><p>• <em>Сила:</em> „Напиши си домашното, защото аз така казвам.”</p><p>• <em>Вина:</em> „Направихме толкова много за теб, така че поне можеш да си напишеш домашното.”</p><p>Случва ли ви се да използвате поне една от изброените тактики? Всъщност, в тях няма нищо нередно, но трябва да се подхожда внимателно. Нека ги разгледаме.</p><p><strong><em>Заплахи</em></strong></p><p>Заплахите са основното оръжие в арсенала на родителите, защото чрез тях лесно могат да контролират достъпа на децата до желаните неща. Как да не злоупотребяваме със заплахите?</p><p>• Не отправяйте заплахи, които не възнамерявате да изпълните. Детето ви скоро ще разбере, че не ги изпълнявате, а дори и че нямате намерение.<br>• Започнете с по-незначителни заплахи, преди да пристъпите към по-сериозни, например: „Ще помисля да ти намаля джобните…”<br>• В много случай е по-добре да отправите заплахата под формата на избор. Едно от предимствата е, че така децата се научават, че постъпките им имат последствия.<br>• И бъдете адекватни. Не отправяйте заплахи, които далеч надхвърлят стореното зло. Повечето деца имат силно развито чувство за справедливост.</p><p><strong><em>Награди</em></strong></p><p>Предлагането на награда може би е любимата тактика на родителите, защото винаги ви се струва, че е по-добре да дадете награда, вместо да наложите наказание. Даването на награда е от полза и защото затвърждава поуката, че постъпките имат последствия. Как да постъпваме с наградите?</p><p>• Запазете наградите за справяне в необичайни ситуации. Трябва да има неща, които децата да вършат съвсем естествено.<br>• Дайте наградата възможно най-скоро. След седмица тя едва ли ще бъде толкова ефективна, колкото ако детето я получи веднага след изпълнението на задачата.<br>• Постарайте се наградата да е адекватна. Не прибягвайте до големи награди, за да накарате детето да направи нещо просто.</p><p><strong><em>Логика</em></strong></p><p>Когато е възможно използвайте логика и солидни аргументи пред детето си, ако не за друго, то защото ще бъде по-евтино и по-малко уморително, отколкото ако използвате награди или заплахи. И което е по-важно, употребата на логика ще научи детето ви да взема решения и да мисли самостоятелно.</p><p>• Използвайте аргументи, които съответстват на начина, по който детето ви възприема света. Ако кажете на седемгодишно дете да си напише домашното, за да си осигури място в добър университет, това едва ли ще има ефект.<br>• Не очаквайте аргументите, които са убедителни за вас, да бъдат такива и за детето ви.<br>• Разберете какво мотивира детето ви да вземе решение. Опитайте се да въздействате върху този начин на мислене, за да постигнете онова, което желаете.</p><p><strong><em>Сила</em></strong></p><p>Това е рядко ефективен начин да спечелите спор. Колкото по-голямо е детето, толкова по-малко вероятно е да даде резултат. Децата се отчуждават и се учат, че ако си по-силен, можеш и трябва да наложиш волята си над по-слабия. Въпреки всичко има случай, в които нямате друг избор. Например ако детето трябва да отиде на преглед в болница и отказва да тръгне, може би няма да имате време за нищо друг, освен да го вземете и да го тикнете в колата. Но след като го направите е добре е да го обсъдите и да му обясните защо се е наложило да го вземете.</p><p><strong><em>Вина</em></strong></p><p>Всички родители правят големи жертви за децата си, а някои деца изглеждат много неблагодарни. Но вменяването на вина не е продуктивно. Имате право да напомняте на децата си колко по-облагодетелствани са от другите, но едва ли е добра идея да им напомняте всичко, което сте направили за тях. Това може да породи негодувание и пренебрегва непосредствения проблем. Ако едно дете прави това, което му казвате, само от чувство за вина, това няма да бъде основа за благоприятна връзка.</p><p><strong><em>Кои са 7-те правила при спора с деца</em></strong>, които ни предлага авторът на <a href="https://locus-publishing.com/product/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d1%83%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-2/">“Как да спорим категорично, убедително, позитивно”</a> Джонатан Херинг?</p><p>1. <em>Не прибягвайте до телесни наказания.</em> Повечето експерти в тази област смятат, че телесното наказание е неефективно и вредно.</p><p>2. <em>Запазете спокойствие.</em> Понякога може да се окаже по-ефективно да крещите на детето си, за да постигнете някоя краткосрочна цел и, разбира се, всички родители крещят понякога, но го сведете до минимум. Ако детето ви вбесява, дайте си малко време. Или помолете партньора ви да се справи с него. Учудващо е колко често въвеждането на нов човек в ситуацията може да доведе до бързо разрешаване на проблема.</p><p>3. <em>Хвалете детето си.</em> Дори когато го поправяте наблегнете на хубавите неща, които прави, и го поощрете да се справи по-добре с нещата, за които спорите. Научете да разпознавате поведението, с което се търси внимание.Може да се окаже много по-ефективно просто да прекъснете спора и да го прегърнете.</p><p>4. <em>Отнасяйте се към детето си с уважение.</em> Може да се окаже важно да изслушате внимателно основанията му да не изпълнява желаното от вас и да решите, че все пак детето е право. Не забравяйте, че не е задължително нещата, които са важни за децата, да са важни и за родителите. Не очаквайте от тях да бъдат малки възрастни, а добри деца. Когато се отнасяте към него с уважение, е по-вероятно и то да се отнася с вас (и с останалите) по същия начин.</p><p>5. <em>Прекарвайте време с детето си.</em> Можете да опознаете добре детето си само ако прекарвате време с него. Тогава ще знаете какво предизвиква споровете и в какви доводи ще се вслуша, когато възникне спор.</p><p>6. <em>Последователността е важна.</em> Ако имате правила, спазвайте ги. Ако има награди или наказания, които следват от поведението, използвайте ги.</p><p>7. <em>Внимавайте с изразите, които използвате.</em>Възрастните са свикнали с употребата на неприятни изрази и обикновено успяват да ги игнорират или да ги поставят в контекст. За децата това е много по-трудно. Така че бъдете много внимателни с личните нападки срещу детето. Концентрирайте се върху забележки за тяхното поведение, а не за самите тях.</p><p>Децата са невероятни! Говорете с детето си колкото се може повече. Какво го мотивира? Какво харесва? Обсъждайте с тях защо нещата се объркват.Помагайте им да разберат последствията, произтичащи от решенията. Направете всичко възможно да решавате проблемите заедно с детето си, вместо да му нареждате какво да прави. И винаги ги обичайте. Много.</p><p><em>Откъс от книгата, </em><a href="https://locus-publishing.com/kak-da-sporim/"><em>прочетете тук</em></a><em>.</em></p><p>Публикацията е от блога на издателство<a href="https://locus-publishing.com/7-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80-%d1%81-%d0%b4/"> Locus Publishing</a></p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=4f43ad45accd" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
        <item>
            <title><![CDATA[Мат Хейг — за бягането, хипохондрията и малтийския териер]]></title>
            <link>https://locuspublishing.medium.com/%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D1%85%D0%B5%D0%B9%D0%B3-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80-e258604c54ab?source=rss-6c9acb8d4d23------2</link>
            <guid isPermaLink="false">https://medium.com/p/e258604c54ab</guid>
            <dc:creator><![CDATA[BookIns]]></dc:creator>
            <pubDate>Mon, 06 Jul 2020 06:49:07 GMT</pubDate>
            <atom:updated>2020-07-06T06:49:07.033Z</atom:updated>
            <content:encoded><![CDATA[<h3>Мат Хейг — за бягането, хипохондрията и малтийския териер</h3><figure><img alt="" src="https://cdn-images-1.medium.com/max/960/1*jPEFAdEWgoQ5OUYO0UxSbQ.jpeg" /></figure><p>Не мога да кажа, че на практика спазвам някакъв режим на писане. Дори не съм убеден, че „,режим” е подходящата дума, бих го нарекъл по-скоро „навик”. През годините всячески се опитвах да бъда „истински” писател, стараех се да си обособя работно помещение и да си определя минимално количество думи на ден. Напомнях си, че Хемингуей ежедневно е проверявал дали е написал най-малко 100 думи, което, разбира се, ми се струва сравнително лесно осъществимо. За известно време се мъчех да постигна същата цел. Това обаче не продължи дълго. В действителност аз съм твърде непостоянен. Понякога се зареждат месеци на застой — или „туитинг” както понякога го наричат — месеци, през които просто седя и зяпам отворения в текстовия редактор документ, въздишам тежко, размишлявам за човешката тленност, разглеждам сайта за пътувания Tripadvisor, за да си намеря добър хотел в Шри Ланка или в Копенхаген, пиша изречение, после го изтривам, и наричам цялото това занимание работа.</p><p>Но има дни, когато правя точно обратното. Тогава се чувствам като Филип Дик, само че без амфетамините: тракам по клавиатурата и набирам абзаците със скоростта на светлината, като стигам до шест хиляди думи на ден. Между другото някои от тях ми се получават изненадващо добри. Ако още на първата чернова успея да отметна около трийсет хиляди думи, а крайният срок вече наближава, то тогава — макар да не обичам да се хваля — се смятам за бърз. Това е любимата ми част от писателската работа: моментът, когато по средата на първата чернова, изпадаш в своего рода състояние на транс, а пръстите ти се мъчат да са в синхрон със скоростта, с която историята се разгръща като трескаво видение в ума ти. Подобно явление се случва изключително рядко в процеса на писане. С мен, в най-добрия случай, то трае не повече от две седмици, после всичко се разпада. Аз пак започвам да се ровя в мрежата и да проучвам симптомите на болестта, от която съм решил, че страдам в момента.</p><p>Но както вече ви споменах, съществуват и навици. Например, от известно време насам установих, че пиша по-добре рано сутрин, отколкото следобед. Ако седна да пиша вечер, то само оплесквам нещата повече, защото ми се спи. И бездруго не спя добре: всъщност заспивам нормално, но по това време на годината се събуждам в ранни зори и ставам още по тъмно. Обикновено, когато се събудя, се въргалям в леглото, мъча се да заспя отново, ала в ума ми се въртят рояци мисли, главата ми бръмчи като развален принтер и в крайна сметка протягам ръка, взимам лаптопа, намалявам яркостта на екрана, за да не събудя съпругата си, и започвам да пиша. Много често съм по-продуктивен между седем и девет сутринта, отколкото през остатъка от деня.</p><p>Преди да се изкъпя и приготвя, излизам да потичам. Живея в Брайтън, затова да не пропусна да отбележа, че обичам утринното бягане по плажа, но по-често се запътвам към фитнес залата, която се намира близо до гарата, и тичам на бягащата пътека. Противно на общоприетото мнение, този вид бягане ми харесва повече. Освен това ежедневните тренировки на бягащата пътека са ми не само крайно необходими, за да поддържам психичното си здраве и да държа надалеко демоните на безпокойството, но ми помагат и при писането. Фактът, че е скучно, донякъде се явява и същността на заниманието. Разполагам със свободно пространство, далеч от екрана на компютъра и домашните задължения, където не ми се налага да мисля за нищо. Много често именно докато бягам в залата ми хрумват идеи, решавам проблеми, свързани със сюжета или преценявам кое би било най-подходящото заглавие за книгата ми.</p><p>След бягането, ако имам време, се заемам с йога, като целта ми отново е да се погрижа за психиката си (както и за „писателските” си болки в гърба), а остатъка от сутринта прекарвам в писане. И въпреки че вече си имам обзаведен кабинет, аз рядко работя в него, да не кажа почти никога. Отдавна си представям как ще си измайсторя барака в градината в стил Роалд Дал, макар дълбоко в душата си да знам, че в крайна сметка никога няма да се наканя да отида в нея и да работя. Така че просто си седя на дивана във всекидневната и пиша там. Страдам от постоянен шум в ушите, който не мога да прогоня, дори да се изолирам като Джонатан Франзен с тапи за уши. По тази причина не обръщам никакво внимание на околните шумове, което е добре, защото имам две деца и малтийски териер, който съвсем наскоро откри безумното удоволствие да пази територията си като лае подир пощальона, пазарските торби и почти всичко останало.</p><p>Вечер вече се боря със себе си, пряко волята си изсмуквам от пръстите по някое и друго изречение, прекарвам времето си в Туитър, отговарям на имейли или просто се отказвам и се отдавам на семейството си, мъчейки се да се съсредоточа върху действителността. След това, в някакъв момент — обикновено, когато децата заспят — се опитвам да отделя време и за най-важната отговорност на всеки писател: четенето.</p><p>Така минава денят ми. Обикновен ден, изпълнен с мечти и задължения. Хубав живот, като цяло.</p><p>Още информация за книгите на Мат Хейг има тук: <a href="http://bit.ly/2x8kRbv">http://bit.ly/2x8kRbv</a></p><p>и тук: <a href="http://bit.ly/2x8mFkN">http://bit.ly/2x8mFkN</a></p><p>Източник: The Guardian</p><p>Превод: Мария Стоева</p><img src="https://medium.com/_/stat?event=post.clientViewed&referrerSource=full_rss&postId=e258604c54ab" width="1" height="1" alt="">]]></content:encoded>
        </item>
    </channel>
</rss>