През 2023 г. Тру Норд ООД, съвместно с Община Пловдив, разработихме проект за информационни табла, представящи по схематичен начин маршрутната мрежа на автобусния градски транспорт, в комбинация с по-важни и интересни туристически обекти в града. Проектът е част от цялостната концепция за подобряване на туристическата навигация и осигуряване на разбираема и достъпна информация за жителите и гостите на града.

Повече за цялостния проект за градска туристическа навигация, целта и ползите от нейното развитие, може да прочетете тук:

Нова туристическа карта на град Пловдив

Междувременно схемата за градски транспорт беше адаптирана за разглеждане от мобилни устройства на този линк:

Транспортна карта на Пловдив

Технически параметри

Целта на проекта е осигуряване на нова, актуална графична информация за автобусния градски транспорт на гр. Пловдив, за определен брой спирки, разположени в централната част и на някои по-възлови и натоварени места от автобусната мрежа.

Таблата са с размери 120 см / 120 см, разпечатани на цветно PVC защитно фолио, което се монтира върху стъклото на задната част на спирко-навеса по следната схема:

За по-удобно ползване се монтират на лявото стъкло, под което няма предвидена пейка за сядане, на приблизително разстояние от настилката 85–90 см. и на равни отстояния от левия и десния край на стъклото.

За спирко-навесите с подходящо местоположение на тротоара, с по-голяма натовареност и за удобство на пътуващите, е предвидено монтиране на още едно табло от задната им страна.

Дизайн

Графичната информация е предвидена да се помести в лист с размери 120 см / 120 см. Съдържанието на таблото е представено на схемата по-долу:

В горната част се представя информация за номера на текущата спирка, ма която е монтирано таблото, нейното наименование на български и английски език (или транслитерация) и номерата на автобусните маршрути, минаващи през нея.

В основната графична част е нанесена картографската основа с уличната мрежа на гр. Пловдив, разработена специално за настоящия проект. Върху нея е наложена актуалната маршрутна схема, представена чрез отделни 29 бр. цветни линии, всяка отговаряща за отделен автобусен маршрут. Всяка линия е надписана със съответния си номер в началото, края и по протежение на маршрута.

Спирките са изобразени с условен знак, показващ тяхното местоположение. Обикновено физически спирките са разположени срещуположно на пътното платно от двете страни или на сравнително близки разстояния една от друга. Така те най-често приемат едно наименование и съответно на схемата са обединени в един знак: (○)

Спирките, които нямат в близост съответстваща такава от противоположната страна на улицата, разположени са на по-голямо разстояние една от друга или от други технически съображения за по-голяма прегледност, са отделени с друг условен знак: (▷)

Той показва направлението на маршрутите, което спомага за ориентацията на ползвателя, да определи от коя страна на улицата се намира спирката.

Всички видове линии, условни знаци и спомагателни елементи са уточнени в легендата в долната част:

В горния десен ъгъл на таблото е поместена туристическа карта, с обхват на централната градска част на града, където са разположени основни туристически, архитектурни и природни обекти, на които е решено да се акцентира:

Разработени са и уникални условни знаци и пиктограми:

В отделна легенда в дясната част е поместена информация на български и английски език за 27 бр. притегателни точки разпределени в няколко групи — музеи, галерии, културно-исторически забележителности и къщи-музеи, с поредна номерация, които могат да се локализират на картите (номера в жълт кръг).

В долната част на таблото е поместен списък на автобусните маршрути по номер и наименование на първа и последна спирка, легенда, поясняваща работата с автобусната схема и легенда с използваните условни знаци.

На всяко табло е посочено текущото местоположение върху картата с условен знак и текст: „Вие сте тук“. Ако някоя от спирките попада в обхвата на малката туристическа карта, то там също е отбелязано местоположението й.

Шрифт и условни знаци

За да се запази тенденцията в унифициране и спазване на стандарт при дизайна на подобен род туристически табла, тотеми, транспортни схеми и други елементи от градската навигация, в проекта е използван български шрифт от семейството на на Аttractive (www.lettersoup.de), който е идентичен на шрифтовете SofiaSans, приети и използвани вече за всички елементи в градската навигация в София — градски транспорт, метро, указателни табели и др. Той е разработен специално за нуждите на градската навигация, разпознаваем и удобен за ползване при специфичните външни условия.

Условните знаци, които са използвани, са същите като в наличните до момента в туристическите карти и информационни табла за гр. Пловдив. При нужда от указване местоположението на нови обекти, за които липсва отделен условен знак, са създадени такива допълнително.

Повече за концепцията и изработването на схемата на градския транспорт в гр. Пловдив, проблеми и задачи, която тя решава, може да се прочете в статията тук:

Транспортна схема на Пловдив

Настоящата схемата е подготвена и предназначена за печат, но на посочения линк е адаптирана за ползване от мобилно устройство и компютър.

Схема на градския транспорт в гр. Пловдив

Разгледайте цялата карта на Пловдив тук: https://www.bg-plovdiv-tourist-map.truenorth.bg/

I. Част

Системата от градска навигация е езикът, чрез който градът разговаря със своите жители, гости и посетители. Колкото е по-красив и разбираем той, толкова е по-приятно за хората, които го ползват. Елементите на навигацията могат да обогатят и подобрят впечатленията от градската среда.

Живеем в свят, където можем да се движим и ориентираме с помощта на смартфона си или друга технология и всяка информация за търсения обект или място можем да намерим за няколко минути. Защо тогава, когато имаме на разположение всички тези инструменти, са нужни и елементи за физическо ориентиране в заобикалящата ни среда?

Градските навигационни елементи понякога имат важна и решаваща роля, излизаща извън рамките на потребностите от базовата навигация. Елементите като паметници, табелки с информация и направления, туристически справочници и карти, дори обикновени стандартизирани знаци, могат да обогатят представата ни за това, което ни заобикаля.

В последната статия: „Нова туристическа карта на Пловдив“, подробно може да се запознаете с понятието „градска навигация“, как тя се появява като задължителен елемент в градското пространство. Може да научите по какъв начин човек се ориентира в непозната среда, какви въпроси и трудности възникват у нас и как чрез добро планиране, проектиране и добър дизайн, могат да се решат редица проблеми в ориентацията. Може да научите за добрите практики от някои знакови градове по света като Бристъл и Лондон, от които всички се учат.

В статията подробно е описан процесът на проектиране на туристическата карта на Пловдив, подбирането на цветове, изобразените детайли и характерни места, разработката на пиктограми, използван шрифт и още много друга интересна информация.

Информационни табла

Обикновено системата от информационни табла, върху които присъства карта с информация за текущото местоположение и важни туристически обекти в близост, с посоки, разстояния и време за достигане до тях, би трябвало да е предшествана от проект, цялостно проучване на средата и редица тестове, за да се определи тяхното местоположение, ориентация и минимален брой. Обикновено се анализират основните притегателни точки и връзките между тях, изясняват се местата, където най-лесно човек може да се заблуди или възниква въпрос за промяна на направлението. Така всъщност системата „контролира“ пешеходното движение и подсказва непрекъснато най-оптималния маршрут.

В Пловдив за тази цел са използвани съществуващи информационни табла, монтирани на различни точки в града, 15 на брой, основно в централната част, също така пред централна ЖП гара, автогарите, гребната база и летище Пловдив.

Всяко табло има възможност за разполагане на графична информация от двете страни. Ориентацията на всички, с някои малки изключения, е основно изток-запад / север-юг.

Общият брой на изработените карти е 30 и всяка представя текущото местоположение на таблото с реален обхват на територията от 1200 м на 1200 м. Мащабът на основната карта е 1:1500. На всяка има изобразен кръг, представляващ приблизителното разстояние, което може да се обхване за около 5 мин. ходене пеш от мястото, където се намираме (неговия център). Квадратната мрежа през 10 см (150 м от реалността), също спомага в преценката за разстоянията до различните обекти.

Ориентацията на картата за всяко табло е различна, в зависимост от неговото разположение и от коя негова страна се намираме. Картата винаги е ориентирана по посока на движението, т.е. на горе е изобразено пространството, откриващо се пред нас. (повече за предимствата на този картографски подход, къде е приложен първо и защо, може да прочетете малко по-долу във II-ра Част).

Някои по-разпознаваеми знакови сгради са представени със стилизирано изображение на фасадата, което подобрява ориентацията при използването на картата.

Използвани са пиктограмите, разработени за официалната туристическа карта като мащабът позволи добавянето на още няколко слоя с обекти. Посочени са местата на спирките от градския транспорт с номерата на преминаващите автобусни линии, банкомати и аптеки.

Съдържание на информационното табло

· Основна карта в М 1:1500 с означено текущо местоположение

· В таблото е включена и още една по-малка карта в М 1:10000, с по-голям отрязък от населеното място, на която също е отбелязана нашата текуща позиция, обхватът на голямата карта и всички останали природни и туристически забележителности, имащи значение за подобряване на ориентацията ни в пространството. Бихме могли си съставим пешеходен маршрут до по-далечни цели, да преценим приблизителното разстояние и времето за достигане до тях.

· В горната част на таблото е нанесено наименованието на текущото местоположение (име на улица, площад, знаков обект). Със стрелки, указващи направлението и време за достигане пеша, са отбелязани някои по-значими туристически обекти.

· В долната част са поместени стандартните за всяка туристическа карта, легенда с използваните пиктограми. Също има списък с номера и координати на туристическите обекти, намиращи се в обхвата на текущата карта. Координатите спомагат лесното откриване на всеки обект по нея.

· Цялата текстова информация на таблото е представена на два езика (български / английски).

· В дясната част има QR-код, който при сканиране от мобилно устройство, води до същата карта, но на целия град, която може лесно да се разглежда и използва офлайн.

Линкът към картата : https://www.bg-plovdiv-tourist-map.truenorth.bg/

Там може да откриете и приложение за Андроид, с което винаги може да разполагате с въпросната туристическа карта. Освен нея, има и схема на вело-мрежата в града, също и удобна информативна схема на градския транспорт.

Проектът и реализацията на тези туристически информационни табла са само част от цялостната идея за пешеходна навигация в град Пловдив. През последния половин век, градовете в развитите държави разработват подобни системи за навигация не само да подобрят пешеходните пространства и да улеснят жителите и гостите му, но и по този начин създават един вид емблема, бранд, чрез който градът става разпознаваем сред останалите и запомнящ се. В условията на глобализация в последно време, ефективните системи за навигация са от особено значение.

Проектът е разработен съвместно с Отдел “Туризъм” към Община Пловдив. http://www.visitplovdiv.com/bg

II. Част

Ползите от градска навигация и система за ориентиране

Случвало ли ви се е, да попаднете в непознат град и да се заблудите? Или следвайки направлението по Google Maps, да се окажете на грешното място? Или може би дълго сте се лутали в лабиринта на някое метро и подлезите му? Ако е така, то причината най-вероятно е била заради липсата на добра система за градска навигация.

Какво е градска навигация?

Всички тези табелки, стрелкички, указатели, информационни табла, карти с отбелязани вашето местоположение и възможните посоки, към различни забележителности и туристически обекти, общо взето всичко което би ви спомогнало да се ориентирате в градската джунгла. Всички тези елементи съставят обща система, която улесняват човека, не го карат да се замисля излишно, а му показва и разказва само най-необходимото.

Защо това е важно?

Разбира се, винаги можем да се обърнем към случаен минувач на улицата и да попитаме как да стигнем до музея. У нас в България, независимо за кое населено място става въпрос, са нужни няколко питания на случайни минувачи и ще се стигне спокойно до желаната цел. Вероятността да попаднем, обаче, на някой местен, който може да ни разбере, който наистина знае посоката и който би могъл да ни ориентира правилно, в днешно време е доста малка. От друга страна, в света на технологиите, може да ползваме и смартфонът си, оборудван с интернет и съответните карти. Стига да имаме уменията и способността да се ориентираме в непозната среда.

Но въпреки това приложенията на устройствата в джоба ни или случайните минувачи не могат да заменят системата за градска навигация. А тя за един град се явява нещо повече — тя се превръща в емблема, в символ. Тя прави градът разбираем, което значи — не така страшен, а дружелюбен и гостоприемен. И даже благоприятства за икономиката му — когато хората опознаят града по-добре, по-лесно ще намерят театъра, ще намерят от къде да си купят билети за музей, ще стигнат до най-близката спирка на транспорта и няма да се притесняват да го ползват, ще преценят къде да оставят автомобила, за да планират оптимално разходката си, ще узнаят къде има концентрация на заведения или ресторанти.

Малко история

За пръв път концепцията за „разбираемата“ (Legibility) градска среда е предложил американският урбанист Кевин Линч в книгата си „Образът на града“ (1960 г.). Той е въвел в употреба и терминът Wayfinding (Намиране на посоката). Именно така на английски се нарича градската навигация. Той е изследвал възприемането на заобикалящата среда от хората и е определил, че инстинктивно се идентифицират пет ключови форми — посока (пътища, улици), граници (препятствия, огради), възли (кръстовища), райони (територия с определен характер) и ориентири (забележителности).

Например река Темза се явява важна граница за възприятията на лондончани, защото те се ориентират в града относно нея. Даже веднъж, когато са махнали реката от популярната схема на метрото, тогавашният кмет Борис Джонсън е бил озадачен, коментирал е остро ситуацията и е наредил на дизайнерите да я добавят отново.

Логично е, най-старата градска навигация, да е създадена за Лондон, но не е така. Още в средата на 90-те, Бристол е преживял бурно развитие. Градът е със сложна улична система, гостите трудно се ориентирали и са пропускали да видят много от забележителностите, интересните магазинчета и кафенета. През 1996 г. от градската управа са решили да възложат проект за обща система за навигация “Legible City”, която е спомогнала Бристол да се превърне във водещ културен и икономически център.

В рамките на проекта са монтирани нови указателни табелки и информационни табла с карта на града, които са били интуитивни като дизайн. Главното преимущество на новата система била удобната карта, която не била ориентирана на север, както обикновено, а относно ползвателя, т.е. на горе е изобразено това, което стои пред очите на пешеходеца.

Инициатор на проекта Legible City бил дизайнер от Бристол — Майк Роулинсън. В последствие той основава и своя собствена компания „Sity ID”, която започва да се занимава с разпространението на тази практика по целия свят. Неговата фирма проектира навигацията в Ню Йорк, Москва и в много други големи градове.

Опитът на град Бристол, вдъхновил властите в Лондон за старта на проекта “Legible London”, който към този момент се явява най-мащабната система за градска навигация в света.

В градовете по целия свят внедряват проекти за пешеходна навигация

През 2005 г. в Лондон е проведено изследване, което е показало, че съществуват над 30 различни системи за навигация, реализирани от различни органи от местното самоуправление. Тези системи нямали нищо общо една с друга, различни като дизайн и съдържание, за това пешеходците в голяма степен се бъркали при ползването им. Специалистите са стигнали до извода, че това влияе негативно на туризма и бизнеса в централната част на града. Освен това станало ясно, че има близки една до друга станции на метрото и могат да се провървят пеша дори по-бързо, но много от гостите на града не знаели за това, което водило до пренатоварване на лондонските „тръби“.

За да се избегнат тези проблеми и да стане градът по-удобен, авторите на изследването предложили да се разработи единна навигационна система за целия град. Пилотният проект на Legible London е реализиран в няколко централни райони между 2004 г. и 2009 г.

Един от най-важните компоненти на системата е картата. Дизайнерите на Legible London, по пример на Бристол, също се отказали от ориентацията на картата на север. По време на тестовете сред населението се изяснило, че предпочитаният за ориентиране на картата вариант е именно този — “heand-up” (когато от горе е изобразено всичко, което стои пред нас, от долу е изобразено пространството зад нас и т.н.)

Също така се оказало, че по-удобно за хората при ориентация по картата, е да присъстват стилизирани графики на фасади от знакови сгради, които се явяват ясни ориентири в града. Така по-лесно чрез двуизмерното изображение се добива бърза престава за триизмерния реален свят.

За сега Legible London е една от най-развитите системи за градска навигация в света с над 1700 монтирани указатели и табла с карти, в комбинация с печатни туристически карти и приложения за смарт-устройства. Системата обхваща подземния и надземен обществен транспорт и вело-инфраструктурата. Всички знаци и табла имат ярка жълта хоризонтална лента отгоре, благодарение на което лесно се виждат и разпознават от далеч.

Какво включва системата за навигация

Качествените системи обхващат както общи дизайнерски похвати за направление на човешките потоци в пространството, така и цветове, типография, форми, стил, материал и стандарти, указващи тяхното използване.

Всеки човек по различен начин възприема информацията, която среща по маршрута си, а самият маршрут може да минава по улица, градски транспорт, през парк или пешеходна зона и е много важно как тези различни видове информация по протежение на маршрута са свързани по между си. Елементите на тази информация могат да се разделят на серия от слоеве, с които всеки се сблъсква още в покрайнините на града (например — информация за основни направления към историческия център или други важни туристически обекти) като кулминацията се предполага да е по централните пешеходни улици и пространства, площади и забележителности.

Процес на планиране и проектиране

Даже най-елементарната система за градска навигация е сравнително сложна задача. Етапът на планиране и проектиране често може да продължи една, две и повече години. При определянето на най-важните маршрути, се осъществява проучване на природните и исторически дадености, националните и религиозни особености, географията на местността, притегателните центрове, връзките между тях, достъпността и много други.

Управление на системата

Всеки такъв проект обикновено се предвижда да служи за дълъг период от време, понякога и за 20 години напред. За това не може да се смята проектът за завършен след реализацията му. Освен това с времето градската среда се изменя и са нужни разработки, предвиждащи тези изменения — нови жилищни пространства, улици, направления, подобрения в самата конструкция на съоръженията и използването на нови технологии.

Не само градската среда има нужда от такава навигационна система. Тя би трябвало да се внедрява също в обществени места като паркове, музеи, обществени сгради, елементи на градския транспорт, туристически комплекси и т.н.

Нейната цел е да осигури на хората повече комфорт, а като резултат — мястото става по-разбираемо, уникално, предизвиква повече интерес както сред местните жители, така и сред туристите.

Септември 2022 г.

инж. Стоян Стоянов

Карти за свободно ползване: https://truenorth.bg/maps

Други статии на тема картография и градска навигация: https://truenorth.bg/articles

За да имате винаги тази схема на разположение с вас на мобилно устройство под Андроид, може да инсталирате безплатно приложението от Google Play:

Туристическа карта на Пловдив

Или да я разгледате от връзката тук:

https://www.plovdiv-transport-map.truenorth.bg/

Тази транспортна схема е част от цялостен проект за туристическа навигация за град Пловдив, която съм описал подробно в статията тук: Туристическа карта на Пловдив

Защо са необходими тези схеми? Защо въпреки стотиците приложения за смартфон, карти и мобилна навигация, е необходимо да има информационни табла, разбираеми и ясни карти и схеми в градската среда? На тези въпроси съм се опитал да отговоря в статията за съставянето на схемата за Софийския градски транспорт, Железопътния транспорт в България и най- подробно в Туристическа карта на Пловдив.

Съществуващите карти

Първата схема на която видях изобразен градския транспорт на Пловдив беше ето тази:

Може би именно тази картинка ме подтикна някога, да се опитам, макар че никога не съм се запитвал как се създава подобна схема, да направя нещо по-разбираемо. Авторът на картата се е опитал да побере колкото се може повече информация в оскъдното пространство и това е пример в който нагледно се вижда, че (дори може да не говорим само за карти, а за всякакъв вид дизайн, проектиране и т.н.), има един момент, в който просто трябва да се спре, да се изчисти ненужното или да се запитаме — наистина ли тази „каша“ от линии, текст, емблеми, снимки и други подобни, внася по-голяма яснота? Дали не трябва да се прати всичко в кошчето и да се започне наново? Да се заинтересуваме от темата, да проучим как се справят с въпроса по света, където имат традиции в тази област и да приложим идеята тук? Все пак въпросната картинка е от 2007 г., може да предположим, че технологиите не са били развити чак до там, макар да съм се натъквал на карти, изработени на ръка от преди 50–60 години, далеч по-ясни и разбираеми, което говори за грешен подход.

В случая, това е схема на автобусен и тролейбусен транспорт (когато все още е поддържан такъв), линиите се разполагат в 45 — градусова мрежа, отбелязани са тарифни зони, макар че не съм чувал у нас да е имало такова разделение в цената на услугата.

В същия стил и изпълнение съм попадал на схеми за София и Варна (картинките горе). Признавам, въпреки че окончателната визуализация на информацията да е по-скоро объркваща, трудът за набавянето на данни и подреждането на линиите в конкретната логика е огромен!

Но се минава едно цяло десетилетие и във връзка с прословутия, злополучен „Транспортен проект“ на град Пловдив, се решава подмяната на всички спирки и инфраструктурата около тях, съответно едно от изискванията е, те да разполагат с информационно табло, на което е изобразена актуалната схема на автобусните маршрути. Годината е 2015-та. На прекрасните нови спирки, наред с неработещите електронни табла и реклами за хазарт , се залепва ето това:

Минимален прогрес в извън-рамковото оформление и застой в изобразяването на отделните маршрути на автобусите, което е и същността на подобен род карти, а именно — бързо намиране на текущото местоположение, определяне на крайната цел, откриване на нужните линии за постигане на целта и лесно проследяване на маршрута до нея, защото вероятността за смяна на автобусната линия някъде по трасето, е голяма.

Използвана е готова картна основа на града, което не е чак такъв проблем, но в случая тази е с неподходящи цветове, дебелини на линии и шрифт. Линиите от улиците се преплитат в едно с маршрутните линии, прикрива се важен текст и обекти, цялостната информация в последствие е претрупана, заплетена и неясна.

Използвани са еднотипни условни знаци (кръг с цифра) за начална / крайна спирка, номер на спирка и номер на маршрут. Спирките не са с наименования, а с номера. Вероятно защото наистина е нямало място за още текст… Така ползвателят е изправен пред редица въпроси, пред които е трудно да се намери отговор.

Но ако на тези въпроси частично могат да се отговори с легендата в ъгъла, то за въпросните линии по всеки маршрут, си остават загадка — променливата успоредност до моменти на пресичане, дебелина и цвят, губещите се и изплуващи от някъде трасета, особено на местата където става промяна в направлението, сложните кръстовища по бул. 6-ти септември, бул. Христо Ботев, бул. Цар Борис III, квартал Тракия и изобщо всички места, където има повече от един маршрут.

Объркването става пълно, когато разберем, (но вече късно), че маршрутът на схемата е сгрешен, липсва или е с друг цвят, или просто сме проследили улица, по която нищо не минава…

Тези схеми са предназначени да дават бърза, точна и недвусмислена информация относно номерата на автобусите и траекторията на техния маршрут. Обикновено тези табла са с лоша осветеност, трябва да могат да се четат от разстояние, от хора с проблемно зрение, за някакво ограничено време.

Но настоящата схема, която се явява официална за втория по големина град на България, съответно и по сложност маршрутна схема след София, е пример за това как не се прави. Тя е болка за дизайнерското око, непотребна вещ за всеки, решил да използва градския транспорт, изработена в тотален разрез с всички правила и норми за картография, дизайн, типография и всички останали науки, свързани с тази задача.

Схемата разполага с QR код, който е лъч надежда, че поне „онлайн“, ще се натъкнем на някаква разбираема и полезна информация, но уви, връзката води към сайт за дрехи…

Бумът от т.нар. транспортни проекти в България за по-големите градове, дава и тласък на този вид схеми, за които до сега никой не бе мислил, че е нужно да има, но явно беше задължителна точка в проектите. По-долу ще дам пример от някои по-големи градове, където са се справили що-годе прилично, но при всички случаи много по-добре от Пловдив:

По същото време се опитах да направя и мой вариант на транспортната мрежа в Пловдив. Това беше първият ми сблъсък с подобен вид картография:

Идеята ми беше основно за изработка на сгъваема карта, с информация от двете страни. Даже се реших да я издам в малък тираж и до скоро се предлагаше в туристическите центрове в града. Тогава направих опит и да предложа проекта си на градската администрация, но идеята ми претърпя неуспех.

От тогава, се увлякох по този вид схеми, изпълних няколко успешни задачи, натрупах известен опит в това „хоби“ и сега виждам колко недостатъци има в тази първа творба. Дойде време да направя нещата както трябва. Или поне както мисля, че ще бъде по-добре.

Картографска основа

Този вид „схеми“ не е задължително да се проектират върху реална картографска основа на града. Може да се построи собствена мрежа — система от ъгли и параметри, в които да се впишат маршрутите. Да се приемат конкретни правила, които да се следват, за да стане схемата разбираема, еднородна и красива. При желание може да се допълнят схематично местоположението на големи природни или архитектурни дадености, за да се подобри ориентацията. Такава схема се получи за София: https://sofia-transport-map.truenorth.bg/

Но там маршрутите са огромен брой, различни видове транспорт — автобусен, трамваен, железопътен и метро. За да се разплете тази плетеница и да има място за цялата информация, избрах този вариант, в който трасетата са с условни направления с ъгли от 90, 60 и 30 градуса, но все пак максимално да се доближават до реалната траектория на улиците и да не се изкриви тотално географската представа за София.

Пловдив е по-малък град, с къде по-скучна транспортна система от софийската. Не мога да бъда обективен и ще посоча, че Пловдив има по̀ туристическа насоченост. За това бих искал да има пряка връзка с вече изработената туристическа карта, за да има идентичност между различните видове информация в града и за да бъде тази схема един вид продължение на проекта до тук. По тази причина, съм използвал вече създадената картографска основа на града, изчистена е от ненужните детайли, знаци и текст, цветовете са променени с по-неутрални, за да изпъква важната информация в случая.

Маршрутна мрежа

За целта са приети някои правила, които да се следват за да се изпълни сложната задача за ориентация в пространството. Обобщена е уличната мрежа в няколко основни направления, поизправени са някои криволичещи пътни артерии, с цел да се подобри визуализацията на маршрутите.

Когато човек се движи с превозно средство, а дори и пеша, впечатление правят кръстовищата и местата, където рязко се сменя направлението на движение. Леките чупки и завои в дадена посока, почти не предизвикват съмнение за промяна на правилната посока, но дори и да възникнат такива, просто се уверяваме по други значими белези по картата като оставащи брой спирки до нашата, изминати спирки от началото, характерни природни забележителности — в случая река, възвишения, тунели, подлези и прелези през ж.п. линия и т.н.

Всеки маршрут е отбелязан с отделна линия и цвят, с възможен максимален контраст от съседните цветове. Забелязва се най-голямо струпване на маршрути по бул. Цар Борис III, бул. Христо Ботев пред Централна ЖП гара и по ул. Съединение в кв. Тракия, което всъщност показва местата с неефективно разпределяне на градския транспорт и необходимостта от оптимизация.

През определен интервал всяка отделна линия е надписана с номера на своя маршрут. Надписът е разположен така, че при проследяване на линията, погледът да се „спъне“ там, да се уверим че сме на желания маршрут и да продължим нататък.

Често при сложните и натоварени кръстовища, маршрутите сменят направлението си, което налага пресичане между различните линии. Това няма как да се избегне графично, може само да се потърси оптимална комбинация от подреждане на маршрутите така, че да се осъществят минимум кръстосвания и да се избегнат празни пространства във „снопа“ линии след това.

Спирки

Спирките са означени по два основни начина. Там където те са от двете страни на пътното платно, близки като местоположение и където има възможност, са обединени с един общ знак и наименование. Съответно където няма възможност да се обединят, са със знак, указващ направлението на маршрутите, т.е. може да се определи и от коя страна на улицата е спирката. Разположението на текста с наименованията също подсказва това (където е възможно). Ако на някоя от линиите липсва знак за спирка, то значи, че за съответния маршрут не е предвидено да се спира. На възловите места, където може да се смени автобусния с железопътен транспорт, спирките са „обединени“ с железопътните гари (в случая са три на брой). За съжаление, все още, 2021 година, няма автобусна връзка с летище Пловдив…

Към някои спирки са добавени и характерни условни знаци, подсказващи важен за ориентацията обект като църква, болница, търговски център, природна или архитектурна забележителност.

Наименованията на спирките са двуезични. Почти са спазени с официалните приети названия от администрацията на града. Но съм си позволил да променя такива, които са лишени от всякаква логика като спирка „Папараци“, например. Тази спирка е непосредствено до Малката базилика и заслужава да бъде кръстена на нея. Темата за наименованията е доста обширна и няма конкретни правила. По скоро е предмет на обществено обсъждане и проучване сред хората. Наименованието трябва да дава конкретна представа за местоположението до известен местен обект или забележителност, ако няма такъв, то най-близка пресечна улица и най-накрая административен номер на блок! И ако спирките са срещуположни, да се приеме едно название, с минимум обяснения и уточняващи думички като „На разклона за ЗХА Родина“. Да се премахват думи като Улица, Площад, Училище… Наименованията трябва да са максимално прости и запомнящи се. Но се надявам това, в някакво близко бъдеще, да бъде изчистено. Наличието на номер за всяка спирка е ненужно. Това техническо кодиране е полезно за администрацията, но не и за обикновения пътуващ. Спирка 426 не говори нищо, и ако случаен непознат или турист попита къде се намира тя, то нямам никаква идея от къде да се набави информацията бързо. Ако отговорът е — срещу спирка 233, това изобщо не внася никаква яснота.

Нощен транспорт

Преди три години беше даден старт на т.нар. нощен транспорт. Разбира се тук не говорим за цялата нощ, както би се разбрало, а само до 23.30 часа. Нямам представа от тогава дали все още работи услугата официално, дали днес автобусните фирми извършват превози до този час, дали не е само през летния сезон. Но тогава се опитах да визуализирам това решение в ето тази схема и силно се надявам идеята за нощен транспорт да е все още жива:

Приложение на новата схема

Предназначението на тази схема, за сега е да бъде част от цялостния проект за туристическа карта на Пловдив, наред с картите за туристическите забележителности и велосипедната мрежата в града.

Това е една по-ясна и достъпна визуализация на маршрутната схема на автобусния транспорт и за сега е достъпна единствено в интернет. Автобусните спирки са идеалното място за разположение на градска навигация, за ориентиране на жителите и туристите в градската среда. Разбираемата и достъпна информация, прави един град по-открит, по-приятен, по-подреден и предизвиква доверие у хората живеещи в него или тези, решили да го посетят.

Както стана ясно в началото, разработено е приложение за смарт устройства под Андроид, достъпно безплатно на следния линк в Google Play: Туристическа карта на Пловдив

В него са събрани всички туристически карти разработени до тук, както и настоящата схема за градски транспорт, за да може винаги при необходимост да бъде под ръка.

За да разгледате и ползвате картите без необходимо инсталиране, може да ползвате следния линк:

• Транспортна схема на Пловдив https://www.plovdiv-transport-map.truenorth.bg/
• Туристическа карта на Пловдив https://www.bg-plovdiv-tourist-map.truenorth.bg/

Всички разработени карти са предназначени за печат и нямат възможност за търсене, навигация и намиране местоположението на устройството чрез GPS.

инж. Стоян Стоянов

www.truenort.bg

От връзката по-долу може направо да разгледате в детайли крайния резултат:

Туристическа карта на Пловдив

или да инсталирате на вашето мобилно устройство приложението, съвместимо за сега само за Андроид:

https://play.google.com/store/apps/details?id=bg.truenorth.plovdiv

Туристическа навигация или градска система за ориентиране

Настоящата статия, описва разработката за туристическа карта на град Пловдив и е опит да се представят малка част от световните практики по създаването на системи за ориентиране за големи и сложни като структура пространства, каквито се явяват градовете. Да се определят особеностите при поднасяне на информацията, с помощта на средства за навигация като карти, пиктограми, знаци и информационни табла.

Въведение

В една градска среда можем да отделим три основни типа пространства — открити, полузакрити (каквито се явяват улиците) и закрити пространства. Предците ни са могли добре да се ориентират на откритите пространства по слънцето, звездите и други природни дадености като това умение до някъде се е запазило и до днес. Но полузакритите места нас ни тревожат, заради неизвестността, която се крие зад стените отвъд. А закритите пространства като системата от подлези или метрото, се явяват най-дезориентиращи.

Според изследванията, градското пространство най-общо може да се раздели на пет компонента: път (маршрут), граница, квартал, възел (пункт) и ориентир. Това са и основните компоненти, на които се базира всяка карта от подобен вид.

Изследванията са съобразени с потребностите на хората, което е основно изискване към системата за ориентиране. Защото колкото и естетически красиво да е създадено всичко, не би могло да е от полза, ако не е удобно за хората. Всеки ненужен предмет в градското пространство бързо „остарява“ и започва да става обект на вандализъм.

Навигационната и информационна инфраструктура е езикът, с който градът „общува“ със своите жители и гости. Навигацията открива за населеното място нови възможности — създава допълнителни точки за „привличане“, обозначава туристически маршрути и най-вече предразполага доверие към себе си.

Още по темата за използването на карти и схеми, елемент на градската инфраструктура и тяхното значение, може да прочетете тук:

Транспортна схема на София

Терминът „навигация“ (от латински — navigationem, Navigo — плавам на лодка), традиционно се използва, за да се контролира процесът на движението. Навигацията, това е съвкупност от средства, служещи за ориентация при движение в пространството. Дизайнът в навигацията, разработване на туристически и други карти, свързани с ориентирането в местността, е процес на създаване на визуално-комуникационни системи, включващи в себе си графични символи, пиктограми, карти, табели и знаци, поднесени в достъпна и разбираема форма, които направляват човека в пространството.

Развитието на един град е съпроводено от неговото пространствено и функционално усложнение. Това довежда и до усложнение с ориентацията в пространството. И за да е дружелюбен този град, за да предразположи към себе си, той трябва да е обезпечен с добра градска навигационна система, с навигационни елементи и обновени средства за ориентация.

Правилно разработената система за навигация влияе на самото възприемане на града. Колкото по-удобно човек се ориентира в непознатата градската среда, толкова по-безопасно и комфортно се чувства той в нея.

Ходенето пеша — това е приятна и достъпна активност в ежедневието, а за огромна част от хората е и необходима част от живота. Да направиш един град удобен и разбираем за придвижване на големи маси от хора, независимо от техните цел и посока, е първостепенна задача при проектирането на градската навигация.

По света отдавна е призната ползата от наличието на удобна система за ориентация в града, защото тя го прави не само по-дружелюбен, но и по икономически ефективен — когато хората разбират града по-добре, те с голяма вероятност биха ползвали градския транспорт повече, биха отделяли повече средства по места за развлечения, кафенета, ресторанти, туристически забележителности или различни културни събития.

У нас, на този проблем едва наскоро започна да се отдава значение. Днес, може би София е най-развита в това отношение, но все пак решенията, които са взети там са за конкретни обекти, на части, без обща визия. Всяка институция възлага изпълнението на свои цели — туристически указатели в централната част, схеми на транспорта за подземния и надземен транспорт, ЖП-транспорта — всичко, което е създадено и се прилага е без единна стратегия. Следователно и резултатът от всички отделни елементи е по-скоро объркващ.

Нашата държава, обективно погледнато, е едва в зората в разработването на правила и норми за облика на общественото пространство или иначе казано — 25 години назад.

КАК Е ПО СВЕТА

Туристическа навигация в Бристъл, Великобритания

Има много изследвания и анализи, (още преди около 65 години), за това как човек възприема непознатата среда, как се ориентира той в нея, как си взаимодействат населеното място и човека. Но за пръв път, конкретно за градска навигационна система и внедряването ѝ, се говори в град Бристъл.

През 1996 г. градската управа твърдо е решена да изведе града като водещ културен и икономически център. За целта решават да акцентират на своето културно наследство и създават стратегия за неговата реклама и удобно представяне на информацията пред туристите. Проектът Bristol Legible City (Бристъл разбираем град) е признат за новаторски и до сега се смята за един от най-добрите във Великобритания и по света.

Предприетите мерки, в състава на които е бил и проект за единна навигационна система, включват в себе си информационни табла с карта на града и районите в него, печатни издания на картата, предназначена за туристите, единна класификация и обозначение на туристическите и културни обекти.

Системата е интуитивна, удобна за ползвателя. Тя дава ясна ориентираща информация на карта, заедно с указания за ползване. Също така показва къде точно се намира ползвателя на картата с маркер „Вие сте тук“. Всичко е представено с точно степенуване на отделните елементи от градската среда — квартали, улици, пешеходни пространства, нанесена е информация за различни местности, забележителности, транспортната мрежа, даже места с телефонни будки. Монтирани са табели на места с най-голям човекопоток, основни улици, кръстовища, спирки и гари.

Системата от навигационни табла носят важна информация, която се приема бързо и в нужния момент от човека: за неговото местоположение, поднася му алгоритъм за следващи действия в зависимост от крайната точка на пътуване. Съвкупността от знаци и указатели е станала като един вид лице на града — креативен, новаторски и надежден град.

При предаването на информацията, за да ориентираш хората в окръжаващата среда или извън нея, най-важно е да има последователност и непрекъснатост. Системата трябва да бъде в ролята на тънката нишка през града, описваща и свързваща отделните места физически и условно. Тази съгласуваност се отнася не само към графиката като дизайн, а и към стила, позиционирането, даже визията на носителите на информацията, било тя на хартия или на информационни табла.

В допълнение към пешеходните пътеводители, градската управа поръчва изработката на допълнителни табла с историческа информация за няколко ключови обекта в централната част. Тези табла още повече повишават самобитността на града, определящи историческата важност на обектите и допълнително увеличават интереса към миналото му и развитието му днес.

Туристическа навигация в Лондон

През 2004 година, Лондон също по примера на Бристол, решава да подобри градската среда и информираност, да стане „разбираем“, стъпвайки на досегашния си немалък опит. Възлага се задълбочен анализ на пешеходното движение в града, в резултат на който се създава уникална пешеходна навигационна система, която освен над земята, се интегрира и в спирките на метрото, автобусните гари, ЖП-гари и велостоянки. Проектът е под названието „Legible London“. Всеизвестен става и символът „ходещото“ човече, по информационните табла, което сякаш се превръща в световен стандарт при означаване на подобен вид информация.

Основно в подхода към пресъздаване на пешеходната информация стои идеята за „мисловна карта“ или ментална карта, която сами си построяваме в съзнанието. Колкото повече вървим по даден маршрут, толкова по-ясен става в нашето съзнание. Така пешеходецът инстинктивно създава в главата си така наречената „мисловна карта“ на определена територия или на целия град. Всички системи за навигация, за да изпълнят ролята си, трябва да спомогнат на човек да изгради своята ментална карта, било то туристи или жители на града, които се придвижват там ежедневно.

Англия продължава да внедрява успешно подобни навигационни системи в населените места. Като основа за разработките се взема предвид самия град, определя се, така да кажем, неговия „код“, т.е. визия, атмосфера, историческо или икономическо значение, създава се нов цялостен бранд и в комбинация със системата за градски и междуградски транспорт, се създава една единна, ясна стратегия, която се прилага едновременно, за всички „замесени“ организации.

В следваща статия ще опиша още примери от Ню Йорк, Москва, Милано и др.

Туристическа карта на Пловдив

Да се върнем у нас и да се опитаме да пренесем чуждия опит тук.

За момента Пловдив разполага с няколко вида туристически карти, на които са отбелязани уличната система, по-важните туристически обекти и природни забележителности.

Те са предвидени да се ползват единствено като печатни издания в определен формат. Концепцията им не предразполага лесно изработване на други тематични карти, промяна на мащаба и използване за други цели в градската навигация.

Настоящият проект за туристическа навигационна система в Пловдив, предвижда разработване на единна картографска база от графична информация, символи и текст, които да обхващат целия град. Тази система ще може лесно да се редактира при необходимост, в цифрова среда, за да се получават различни по стил и мащаб карти. Все пак „лесно“ е силно казано, за този тип картография, но все пак ще бъде възможно. Защото до този момент не е мислено нищо, за никой наш град в тази посока.

ПРОЕКТИРАНЕ

При разработването на една навигационна система, е важна не само самата информация, която е нужно да се предаде в точното време и място, но и как е поднесена тя. Външният вид, графиката, цветовата гама, шрифтът, дори дизайнът на самите носители на информация, определят колко ще е удобна за ползване тази система. Колкото и да е нужна и полезна информацията, ако за нейното разбиране се губи твърде много време, ако трудно се чете или е изобщо зле представена, то задачата ѝ не е изпълнена.

За възприятието влияят цветовите палитри, големина и стил на текста, условни знаци, пиктограми и цялостното оформление и дизайн, за което ще се спра поетапно по-долу.

Картата

Картата е най-важният детайл от системата за ориентиране в пространството.

Човек от край време се е старал да създава схеми на територията на която се намира, стараейки се да го „подреди“ и да предаде чрез графика най-съществената информация, служеща за ориентация.

Картата в ляво е на Пловдив, от далечната 1908 г. Стилът за изобразяане на релефните форми е с характерния за времето си щрих, а не с хоризонтали. С пунктир са отбелязани трасетата на бъдещата улична система.

Работата с карта се състои общо от три етапа — намиране на текущото местоположение, намиране на мястото до което е нужно да се стигне и да се проследи маршрутът от началната до крайната точка. Бързото решение на тези задачи зависи от детайлизацията на картата, цветовото кодиране и самия дизайн. Картите, предвидени за печат имат ред ограничения, най-вече заради избора на мащаб, на територията, която трябва да обхванат. От това зависи и самата детайлизация. А тя има най-съществено значение при построяване на пешеходния маршрут.

• изходни данни

Проектирането на графичната част в случая, стъпва на няколко вида данни — комбинация от кадастрална информация (основно за сградите), Гугъл карти, гис информация, сателитни снимки и орто-фото планове, топографски планове и др.

• слоеве

Технически в цифровия модел, картата е структурирана в слоеве — улици, пешеходни пространства, сгради, водни обекти, релефни форми и т.н, за да може лесно да се задават и променят типа линии, цвят, мащаб и при необходимост може бързо да се създават различни тематични карти.

• мащаб

Предвидената за разработка туристическа карта на град Пловдив, се състои условно от две части с различни мащаби: Страна „А“ в мащаб 1:4000, която обхваща по-детайлно централната градска част и Страна „Б“, в мащаб 1:10000, която съответно представя града от по-„високо“ и е с по ниска детайлизация.

Изборът на мащаб за по-детайлната страна от картата 1:4000, не е случаен. Бяха изпробвани и други мащаби, близки до този, но или излизахме от желания обхват, или оставаше твърде малко свободно място за условните знаци и текст, там, където концентрацията на важни обекти беше най-голяма. Пък и числото 4000, за Пловдив е един вид символ на града, от позабравеното време, когато кореспонденцията ставаше основно чрез Български пощи, на хартиен носител :)

За по-добра ориентация във времето и пространството е нанесена мрежа от квадрати, които в реалността представляват разстояния по 500 м. или около 5–6 минути пеш. С тяхна помощ ползвателят лесно би преценил възможностите си за достигане до желаното място.

Листът на картата е с размери 50 см / 35 см и е с такива пропорции, че може лесно и точно да се сгъне до джобен формат и да се ползва по-удобно:

• цветове

Цветовите гами и цветово кодиране на елементите в една карта, са също важна част от нейното въздействие, от възприемането на информацията, която носи. Това разбира се, се отнася за всеки един продукт.

В процесът на работа беше експериментирано с различни цветови палитри. Ето няколко варианта, от които може да се види нагледно как подборът на цветове влияе различно върху възприемането на една и съща информация:

С настоящата карта, ползвателят лесно определя къде са пешеходните пространства, какви препятствия би трябвало да преодолее до желаната цел — нанесени са всички улици, пешеходни пътеки по главните маршрути, всички подлези и надлези.

• детайли

Пътните артерии са структурирани в три основни класа — булеварди, главни и второстепенни улици. Съответно и височината на шрифта е съобразен с класовете пътни артерии. По този начин на картата ясно се различават важните маршрути, откъдето е основния поток от хора, но може да се планира и собствен маршрут към желаната цел по не толкова популярните улички. Отбелязани са местата, където е необходимо да се преодолеят стъпала.

Детайлно са изобразени сложните пътни развръзки и пресичания в града, а мостовете хвърлят сянка.

Река Марица има „дълбочина“, а спортните площадки и стадиони са „разчертани“, според вида спорт. Отбелязани са най-популярните места за паркиране.

Изобразен е релефът на тепетата, подсказващ промяна на иначе равнинния терен, също така е отбелязано времето за изкачване.

За цялостно планиране на маршрута са нанесени всички спирки на градския транспорт и кои номера автобуси спират на тях, а с отбелязаната мащабна квадратна мрежа, може да се прецени дали е излишно ползването на личен автомобил, автобус или такси, ако всъщност за 10–15 мин. пеш бихме стигнали при някои случаи и по-бързо.

Отбелязани са едни от най-важните туристически и културни обекти в града с условен знак и уникален номер, по който в легендата можем да намерим още информация за неговото точно местоположение.

Някои по-важни археологически, исторически и културни обекти като например Античен театър, Римски стадион, Античен форум, са нанесени с реалната си форма и размери в план. Основната част на Римския стадион се намира под главната пешеходна улица на града и сега на картата може да го „видим“ в истинския му мащаб. Отбелязани са всички места където той е експониран и има възможност за посещение.

Град Пловдив има изключителни природни дадености, които биха служили за ориентация в пространството. Човек, който никога не е стъпвал тук, с един поглед върху картата различава река Марица на север, ЖП линията на юг и на запад, а четирите основни възвишения, които са видими от всяка точка на града, дават допълнителна и точна представа за местоположението. Картината се допълва от гребния канал, Цар-Симеоновата градина, тунелът, основните булеварди — това са все ясно забележими ориентири и на карта, и в реалността.

Пиктограми

Пиктограмата е графичен знак, който представя в стилизиран вид определен обект или група от обекти с еднаква функция. Основната задача на пиктограмата е максимално да опрости и ускори предаването на информация към ползвателя.

За да върши тя работа, ползвателят трябва бързо да направи асоциация за какво се отнася и да разбере значението й. За всеки случай е поместена и отделна легенда с пояснения за целта. Но при всички случаи изображението трябва да е опростено, без излишни детайли и уеднаквено като стил с останалите пиктограми.

Този вид условни знаци, до голяма степен опростяват предаването на информация, спестяват изписването на излишен, еднороден текст, а и улесняват ползвателя в случай, че не разбира съответния език, защото до голяма степен използваните символи са станали стандартни по света. Може да се каже, че пиктограмите са един вид универсален език, с който „общуват“ картите.

За настоящата карта е създадено ново „семейство“ от знаци и символи като целта е те да са ясни, опростени и в еднакъв стил. Използвана е единна мрежа за построяването им. Приети са правила за използваните дебелини на линии, отстояния, радиуси, размери и т.н., които са спазени при всички пиктограми.

След многократно разпечатване в необходимите мащаби е избран и оптимален минимален размер, който позволява различаването на знаците най-добре, без да се „задръсти“ визуализацията особено в Стария град, където изобилства от туристически обекти.

Забелязва се, че някои от символите се използват само по веднъж на картата. Това е така, защото градът разполага с уникални обекти, по своята важност, не само културна или историческа, а и като средство за ориентация. За това се наложи да се приложат и уникални знаци като например — часовниковата кулата на Сахат тепе, паметник Альоша, Акведукта на Коматевско шосе, Гребен канал, зоопарк (за съжаление е още неизползваем), Международен панаир, Пешеходен мост над гребния канал. Някои от знаците не са използвани в настоящия проект, но e предвиденo да се приложат в следващ етап на разработката.

Шрифт

За правилното възприемане на информацията от навигационната система, за това тя да е ефективна и разбираема, голямо значение има използвания шрифт. По някога шрифтът даже се явява емблема или бранд за населеното място. Изискванията са той да е бързо различим от разстояние и при ниска осветеност, да е с опростени форми и едновременно с това да е уникален и разпознаваем.

Шрифтът, използван за туристическите карти на Пловдив, е от семейството на Аttractive на www.lettersoup.de, който е идентичен на шрифтовете SofiaSans, използвани вече за някои елементи в градската навигация в София (схеми на метрото, на градския транспорт, туристически тотеми, ЖП-мрежата и др.) Целта е да се запази до колкото е възможно някаква идентичност за подобен род информация в България.

Превод и транслитерация

Форматът на настоящата карта се оказа с твърде неподходящи размери, за да може в искания мащаб да се помести и превод на английски. За това е предвиден отделен вариант, в който текстът е преведен, а наименованията на улиците са с транслитерация като е спазен съответния закон и правила.

Само ще спомена тук огромната крачка напред за град Пловдив по отношение на табелите с имената на улиците — ясно различими, двуезични, с допълнителен текст, обясняващ произхода на наименованието на всяка улица. Чудесен начин, всеки турист, а и жител на града да получи интересна информация и да научи повече за историята.

Известен проблем съществува, не само с транслитерацията на някои имена, но и все още при изписването им на български език. Примерите по-долу показват две пловдивски улици и еволюцията на табелите през годините, както и проблеми с изписването им.

Информационни табла

На този етап проектът не разглежда изработване на карта за информационни табла. Това ще се случи в следващата част на статията. За това ще се спра само накратко за тяхното значение и функция.

От голяма важност е самата конструкция на информационните табла, на която се монтират картите и съпътстващата информация. Тя трябва да отговаря на следните няколко условия: лесно обслужване и експлоатация, да издържат на външните природни условия, да са устойчиви към повреждане и вандализъм, да имат представителен външен вид, да са добре закрепени към земята, да са електрифицирани, да са поставени на възлови места и да се различават лесно от заобикалящата градска инфраструктура, да са с необходимата удобна ориентация.

Разположението на информационните табла, ориентиращите табели с посоки, разстояния и време за достигане и другите елементи от навигацията, би трябвало да са взаимно свързани и определени на базата на проучване на населеното място. Анализират се основните притегателни точки в града и връзките по между им. Определят се местата, където е най-вероятно човек може да се заблуди или да смени направлението си. В резултат се постига единна непрекъсната система от информация, която всъщност „контролира“ пешеходното движение.

Значението на картата, както посочих по-горе, е именно за това, да спомогне на човек да начертае в съзнанието си своя мисловен маршрут, който се базира на основни ориентири като пресечки на улици, важни сгради, забележителности или природни дадености.

Резултат

Създадената картографска основа е за целия град и би могла да се ползва за различни цели и задачи. В бъдеще ще се допълва, обновява и усъвършенства, за да може да представя информацията по-коректно и въздействащо, да е в полза на гостите и жителите на град Пловдив.

В случая е оформена туристическа карта на града, в определен формат, с предварително зададени мащаби на картографското изображение от двете страни, с обозначена координатна мрежа, по която търсенето на туристическите обекти от легендата става по-лесно, а размерът на образувалите се квадрати от мрежата може да се прецени време и разстоянието между обектите. Поместена е легенда с използваните пиктограми, също така и QR код, който при сканиране с мобилно устройство води до картата в мобилен вариант.

Там тя е предвидена да е с по-голям обхват, възможността да се зуумва (увеличава), ще позволи да е по-подробна и двуезична. Също така всяко едно по-значително изменение ще се нанася там, което ще я прави по-актуална от хартиения вариант.

Визуализация на картата “онлайн”

При сканиране на QR-кода или при посещение на следния линк:

https://www.bg-plovdiv-tourist-map.truenorth.bg/

се отваря настоящата карта, по начин, подобен на познатите ни Google maps карти, но разбира се не с тази функционалност, която предлага Google. Това е просто визуализация на растер, предназначен за печат на хартия, но с възможност за „Zoom“ и опит да се постигне генерализация на детайлите при различните „нива“.

При най-голямото „отдалечаване“ на изображението, виждаме видовете информация, която можем да получим. Те са идентични с печатния вариант, а именно:

• Легенда, поместена в дясната вертикална лента, с подробно описание на български и английски за по-важните туристически обекти, отбелязани на картата.
• видове условни знаци
• мащаб
• мащабна координатна мрежа (мрежата оформя квадрати с реални дължини 500 м на 500 м, при което визуално можем да се ориентираме в отдалечеността на обектите от нас и приблизителното време за достигането им. По мрежата може да се ориентираме и в кой квадрант са разположени обектите с индекс. (както при хартиения вариант)

При увеличаване на текущото изображение, постепенно се разкриват подробности по картата, улици, сгради до достигане на последното ниво, което е с най-подробно съдържание. Тук допълнително са нанесени всички банкомати и аптеки в града.

Mоже да се видят и специално разработените за проекта триизмерни сгради. Това са по-важни или забележими обекти в града, имащи значение за туризма, историята или ориентацията в пространството.

Ето някои от тях:

Недостатък на картата, разбира се, е невъзможността за автоматично определяне на местоположението. Това трябва да се случи по класическия начин, както при използването на хартиен вариант.

Обхватът в „онлайн“ версията е на целия град. Извън административния център на града, обектите не са толкова много, но са нанесени хотелите, парковете, някои паметници или природни забележителности. Тази, както и останалата информация ще се обновява и попълва постепенно.

Идеята да изработя подобна карта и то на, без съмнение, най-туристическия град — Пловдив, стои отдавна. Още когато съм идвал тук за пръв път, са ми правили впечатление тепетата като природна даденост, а и названието — „градът на седемте тепета“. На герба на града, също, те се явяват символ. Но къде са те, как се казват, колко са наистина, не намерих единна карта, в която ясно и точно да са описани с всичките им наименования (стари и съвременни). И съм свидетел как самите пловдивчани се затрудняват цял живот с това и постоянно се бъркат. Е, вече смятам, че с тази карта, удобна и винаги под ръка, съм внесъл яснота по този и други въпроси, касаещи географията, историята и археологическите богатства на Пловдив. Работата по този проект беше изключително удоволствие. Благодарности на всички, които бяха замесени, също и на екипа на ОИ „Старинен Пловдив“ за доверието и съдействието.

Виждам грешка!

Градът е динамична среда, всеки ден тази среда търпи промяна. В бъдеще картата, също ще се допълва, ще се коригират неточности и грешки. За да може този продукт да се усъвършенства, ще се вземат предвид критиките, мнението и предложенията на ползвателите, както се е практикувало и досега. Ако забележите грешка, ще се радвам да пишете на truenorth@abv.bg, коментирайте под публикацията или на страницата във фейсбук.

инж. Стоян Стоянов

www.truenorth.bg

Още карти за свободно ползване: https://truenorth.bg/maps

История на промените по картата:

24–12–2020г. — първа публикация

5–01–2021г. —в онлайн версията е добавено меню и възможност за избор на друга визуализация на картата — https://www.green-plovdiv-tourist-map.truenorth.bg/

9–01–2021г. — в онлайн версията е добавена карта с велоалеите в града — https://www.velo-plovdiv-tourist-map.truenorth.bg

25–02–2021г. — в онлайн версията е добавена карта с транспортната схема на автобусния транспорт — https://www.plovdiv-transport-map.truenorth.bg/

16–03–2021 г. — вече е достъпно приложение за андроид устройства в Google Play — https://play.google.com/store/apps/details?id=bg.truenorth.plovdiv

От връзките по-долу може направо да разгледате в детайли крайния резултат:

1. Обща схема на железопътната мрежа в България:
http://www.bulgaria-rail-map-1.truenorth.bg/

2. Маршрутна схема на железопътната мрежа в България:
http://www.bulgaria-rail-map-2.truenorth.bg/

Първо ще започна с малко факти и данни, свързани с развитието на железопътния транспорт у нас. Стори ми се интересно да извадя в сравнително кратък вариант основните моменти, исторически и природни дадености, които основно са повлияли в сформирането на железопътната ни мрежа и да отговорят на въпроса защо тя изглежда именно така днес.

Малко история

Още преди Освобождението (1878 г.), през 1864 г., е дадено начало на строителството на първата железопътна линия у нас, свързваща градовете Русе и Варна. Пусната е в експлоатация две години по-късно — през 1866 г. като трасето е с обща дължина от 223 км.

Съоръжението е частна собственост, на английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли.

Десет години след това компанията прехвърля собствеността на дружеството на барон Хирш — Източни железници, което до 1909 година играе основна роля за развитието на този вид инфраструктура у нас. В периода 1870–1874 г., компанията построява жп линията Любимец — Белово, с отклонения Симеоновград — Нова Загора — Ямбол.

Малко след Освобождението (1878 г.) до края на 1880 г., управляващите структури, а и българската общественост сякаш неглижират възможността за просперитет и икономически подем, при евентуално развитие на ЖП транспорта в страната ни. По-скоро се смята, че след построяване на ЖП линиите, ще се достигне до спад в родното производство, тъй като връзката с европейските държави и съответно вносът на качествени европейски стоки и продукти ще се улесни. Също не е бил ясен въпросът с финансирането на тези проекти. Не са отчитали обаче, огромните търговски и икономически възможности, които биха се открили при развитието на този вид транспорт.

Но по време на правителството на Петко Каравелов (1880–1881) тези грешни схващания се преосмислят и започва да се мисли по дългосрочна стратегия за строителство на железни пътища.

Идеята била град София да бъде като съединителен център на ЖП мрежата, тъй като така ще се свържат източните със западните части на Княжеството.

Решено е главната линия да бъде София — Севлиево — Търново — Русе, като се продължи отсечката от София до Кюстендил. Трябвало да се построят отклонения, свързващи София с Видин и Търново с Нова Загора.

През 1885 г. е приет важен закон за железните пътища в страната, които трябвало да бъдат изключителна държавна собственост. Това било доста различна практика за Европа, защото обикновено частни инвеститори имат интерес от подобен вид транспорт, строителството ставало за тяхна сметка и отсечките се поддържали и експлоатирали от тях за определен концесионен период.

Веднага след приемането на закона е започнало проектирането на едно от най-ключовите трасета, свързващи Цариброд (в днешна Сърбия) — София — Вакарел, което ще се явява последното звено от връзката между Виена и Цариград. По онова време, вече построената линия между гара Белово до южната граница се е намирала на турска територия. А откриването на новия железен път става през 1888 г. и е с дължина 102 км.

Тъй като трасето от Пловдив до турската граница не е собственост на държавата, е имало замисъл поне част от вноса и износа на стоки да се отклони през пристанището в Бургас и за тази цел е построена отсечката, свързваща пристанищния град с Ямбол.

Това става през 1889 година. Имало е идея да се построи още една, паралелна на съществуващата линия (Белово-Пловдив-Цариград), която да свърже София с Пловдив, през Стара Загора до Ямбол и така да се направи връзка с Бургас, но поради различни политически и икономически причини се построяват само 80 км трасе между Чирпан — Стара Загора — Нова Загора през 1897 година. Последната част от трасето между Пловдив и Чирпан, се построява чак 1910 г., когато вече линията между Пловдив и Турция става собственост на държавата.

Тук ще споделя един интересен факт.

Преди няколко години, случайно ни попадна старинен геодезически инструмент, произведен в Париж от 1890 г. Сега се съхранява на сигурно място при нас.

Това е един от най-прецизните инструменти за времето си, които са се използвали предимно за високоточни измервания например за строителство на ЖП линии. През този период единствено тази сфера в строителството е изисквала високоточни измервания и инструменти. Предполагаме, че за проектирането и строителството на подобни съоръжения са канени инженери от Европа, които са идвали със свое оборудване и така всъщност е попаднал в България.

Нямаме преки доказателства и исторически сведения, но смятаме, че този инструмент — А.Berthelemy, на “PONTHUS & THERRODE” е ползван точно за строителството на някои от тези железопътни отсечки в близост до гр. Пловдив. Между другото никъде не успяхме да намерим данни и снимки за друг подобен модел от тази серия, което го прави наистина уникален. Може да разгледате още снимки тук: https://truenorth.bg/gallery-61-muzey-tru-nord

Да продължим още малко с миналото.

Трасето от София през Перник до Радомир започва да се строи през 1889 година и завършва през 1897 г. с обща дължина около 50 км. А частта до Кюстендил е завършена едва 10 години по-късно поради икономически причини. Продължението на линията от Радомир до Дупница е осъществено едва следващия век — 1930 г., а до Благоевград — 1937.

Довършването до гръцката граница (Кулата) става през 1944г. Поради развилите се военно-политически събития, линията не влиза веднага в експлоатация, даже се унищожават около 15 км до границата и така до 1965 г. сме нямали връзка с Гърция.

Една от най-важните железопътни артерии, за строителството, на която се дава старт, е връзката между София и Варна. Това се случва през 1894 г. като маршрутът на новата линия е избран да минава през Шумен, Търговище, Горна Оряховица, Плевен, Роман и до София. Най — тежкият участък е през Стара Планина между Роман и София. 109-километровия участък е завършен за три години — 1897 година и изпълнените тунели са 22 на брой. През 1894 е построен участъкът между Шумен и Каспиачан, а през 1899 е завършен участъкът между Роман и Шумен — 326 км. Общата дължина на маршрута от София до Варна е 541 км като трасето от Каспичан до Варна е вече съществуващо още от 1866 година.

Взема се решение за изграждането на още един важен транспортен коридор, който да свързва Русе на юг до Бяло море. Имало е известни различия по това от къде точно да мине трасето, но все пак се започва строителство през 1897 г. и до 1900 г. се построява 130 км железен път, свързващ Русе през Горна Оряховица до Велико Търново.

Към 1900 година общата дължина на железопътната мрежа в страната ни е близо 1300 км, което е сравнително висок процент за Балканския полуостров, но все още твърде скромно, сравнявайки със западно-европейските страни.

Поради икономически и финансови проблеми след 1900 г. в държавата ни, продължението на железният път от Търново на юг е забавено но все пак към 1913 година още 130 км от планинското трасе през Дъбово до Стара Загора е завършено.

Град Габрово е добре развит икономически град, но попада доста в страни от новопостроеното трасе през Стара Планина, за това се взема решение през 1907 за построяване на участък от около 18 км, който да свърже града с Царева Ливада. Линията е готова за експлоатация през 1912 г.

Около 1900 година, заради все по-ясно изразени стратегически цели за връзка на София с европейката част на Турция по онова време, в югозападна посока, се взема решение да продължи строителството от Радомир през Кюстендил до Гюешево. Отново поради финансови причини стартът на строителството е забавен но все пак е намерен изпълнител и през 1905 започват дейности по проучване на трасето и за около пет години през 1910 година, трасето до западната ни граница е готово.

След 1900 година град Свищов разполага с едно от най-модерните пристанища за времето си на река Дунав и е от важно икономическо значение за страната. Проучват се различни варианти за трасе и се избира най-изгодното от техническа гледна точка. Така през 1906 започват строителните работи и през 1909 г. вече град Свищов е свързан с гара Левски, част от Главната ЖП линия — София — Варна. Една година по късно, през 1910 година е завършено друго стратегическо трасе от търговска гледна точка, линията между Добрич и Девня, което прави лесна връзката с пристанище Варна и съответно износа на земеделска продукция от Добружанския район.

Дълго време са вървели преговори и проучвания за по-бърза транспортна връзка между София и Бургас, а именно с трасе, минаващо по протежение на Подбалкана. Първо се взело решение за построяване на трасе между Сливен и гара Зимница, намираща се на вече изградения железен път Ямбол — Бургас. Различни икономически и исторически са факторите, цялостното трасе от Сливен през Карлово до София да бъде забавено.

Изпълнени през времето са отделни отсечки. Между Тулово и Казанлък е открито за експлоатация през 1921 г. след края на Първата световна война. Участъкът Дъбово — Твърдица е построен през 1928 г., а продължението до Сливен — 1930 г. От западна страна от към София, отсечката между Илиянци и Макоцево е била готова 1931 г. Най-сложният участък от инженерна гледна точка е бил между Макоцево и Сопот, поради сложния планински релеф. Инженерите са търсили проектантско решение и варианти около 30 години. След Втората световна война е приет окончателен проект, строителството поради недостатъчна работна ръка и механизация протича доста дълго. Тук е прокопан и най-дългия и сложен тунел в България като изпълнение — Козница , 5809 м. В крайна сметка Подбалканската железопътна линия, става изцяло готова през 1952 г.

Друг участък, който заслужава вниманието ни, който е инженерно постижение за времето си и жизненоважен за местното население, това е Родопската теснолинейка, започваща днес от гара Септември, преминава през Велинград, Якоруда, Банско и достига гара Добринище.

Тези 125 километра железен път се разполагат през изключително сложен релеф с множество уникални тунели и изкачвания. Проектирането започва през 1915 г., а реалното строителство през 1920 г. Трасето през годините е завършвано на отделни етапи като окончателно е готово през 1943 г.

Железопътната ни мрежа днес

Към днешно време на железопътната карта на България са се оформили 9 главни ЖП-линии:

1. Калотина-запад — София — Пловдив — Свиленград — държавните граници с Турция и Гърция;
2. София — Мездра — Плевен — Левски — Горна Оряховица — Търговище — Шумен — Варна;
3. Илиянци — Карлово — Тулово — Дъбово — Зимница и Карнобат — Синдел — Варна ;
4. Русе — Горна Оряховица — Дъбово — Тулово — Стара Загора — Михайлово — Димитровград — Подкова;
5. София — Владая — Перник — Радомир — Дупница — Благоевград — Кулата;
6. Волуяк — Батановци — Радомир — Кюстендил — Гюешево;
7. Мездра — Бойчиновци — Брусарци — Видин и Мездра-юг — Руска Бяла;
8. Пловдив — Филипово — Михайлово — Стара Загора — Ямбол — Зимница — Карнобат — Бургас;
9. Русе — Разград — Каспичан.

Как изглеждат железопътните схеми по света?

Както всяка една карта, така и транспортните схеми се обуславят от характеристиките на съответната държава — икономическо развитие, култура, гъстота на населението, релефни и природни дадености. Няма особени правила за представянето на връзките между градовете с железопътен или какъвто и да е друг вид транспорт. Решенията са предимно дизайнерски, съобразени с правилата на дизайна в картографията. Най-важната им цел е да ориентират ползвателя в пространството, да решат няколко важни проблема — къде се намира той, къде е неговата желана дестинация и как би могъл да достигне до нея най-бързо.

Решавайки тези въпроси, една схема може да се причисли към полезните елементи от навигацията на дадено пространство. Този вид транспорт става една идея по-разбираем и желан за придвижване от една точка до друга. Много е важно за един турист, чужденец или жител, на който рядко се налага ползване на обществен транспорт за конкретното място, използвайки информацията от подобен род навигационни схеми, да става интуитивно, лесно и разбираемо. По този начин средата се превръща в позната и приветлива, сигурна и безопасна. Също така място, за което да разказваш и да се връщаш отново. Враждебната среда си личи от липсата на каквато и да е информация, от сложните текстове на местен език, от необходимостта да заговаряш непознати хора дори за решаване на даден проблем с ориентацията.

Даже и най-красивата и естетически издържана на пръв поглед карта или схема, може да се окаже неразбираема и неизползваема. За по-сложни транспортни връзки се налага отделяне на време за проучвания на потоците, проучване на проблемите свързани с ориентацията на конкретното място, което в повечето случаи се пропуска, или се прави само в по-развитите градове и държави. Всъщност, критерий за развита държава и общество са развития градски транспорт, сигурни, приветливи и достъпни пешеходни зони и точна, ясна и единна концепция за навигационни елементи в градската среда.

Ето малко примери за схеми на ЖП транспорт. Принципите за представяне на маршрутите не се различават от тези на схемите на обществен градски транспорт. В зависимост от идеята на схемата, се нанасят ЖП гарите и връзките между тях, може да се избере да се представи само скоростния транспорт, или в комбинация с автобусен такъв.

Какви схеми на железопътен транспорт имаме у нас?

Мога с чиста съвест да кажа, че схемите на ЖП транспорта у нас преди 100 години са били къде по-красиви. Рисувани са на ръка, показван е релефът, който пък от своя страна показва логиката на развитие на железопътната мрежа, реки и големи водни обекти и други елементи, служещи за ориентация. Удоволствие е да ги разглеждаш, да вникваш в детайлите изобразени там:

Но докато тези карти, създавани успоредно със зората на развитието на този вид транспорт у нас са по-скоро с художествена стойност, то днес съществуващите схеми са далеч от изящното. Все пак човек би се ориентирал по тях, би узнал взаимовръзките между отделните гари, с което целите на една такава карта са покрити, но остава въпросът с дизайна. Не се забелязва спазването на абсолютно никакви съвременни правила в поднасянето на графичната информация. А това е от голямо значение за възприемането на този вид транспорт, за отношението към тези, които са решили да го ползват:

Разработката

Пътят от идеята до това как точно ще изглежда една схема, съм описал в статиите за картите на метрото в София ( https://truenorth.bg/pages-90-shema-na-metroto-v-sofiia ), градския транспорт в София (https://truenorth.bg/pages-88-transportna-shema-na-grad-sofiia ), нощния транспорт (https://truenorth.bg/pages-89-shema-na-noshtniia-gradski-transport-v-sofiia) .

Събирам идеи от вече наложили се схеми от развитите градове, избирам логиката и начина на представянето на маршрутите, определям техническите детайли по изобразяване на важните обекти като спирки, гари и други условни знаци, комбинирано с цветове и текст. Самото развитие на схемата се променя в процеса на работа. Възможно е резултатът да е коренно различен от първоначалната идея. Това е всъщност принципът на създаване на всякакъв вид творчески продукт, освен ако не се налага да се съобразяваме с конкретен модел, правило или стандарт.

Първо бих искал да покажа какво се получи като окончателен вид. Това е вариант за представяне на железопътната мрежа:

Може да се разгледа във високо качество тук: http://www.bulgaria-rail-map-1.truenorth.bg/

Първоначално идеята ми беше да направя схема, поднесена по по-модерен начин, с изобразени гари и спирки, възловите гари да изпъкват повече, да е ясно кои са областните центрове и каква е връзката по между им. Картата да може да се печата на минимален размер поне А3 и да не се губят детайли. Естествено трябваше да е двуезична и да се намери място за всички наименования, без да се натоварва изображението.

Маршрутите от главните ЖП линии са взети директно от географската карта и са генерализирани по основни направления. Извивките на трасетата са съобразени с общото местоположение на всяко трасе. Постарал съм се максимално окончателните линии да покриват реалните маршрути, което пък обуславя сравнително точно местоположение на населените места.

Тъй като това все пак е схема и няма как да мислим за мащаб, реших да покажа разстоянията между гарите като закръглих стойностите до километър. Искаше ми се да бъде показано времето за изминаване на разстоянието от гара до гара, но за момента това не е възможно.

Шрифтът, използван за схемите е от семейството на Аttractive на www.lettersoup.de, който е идентичен на шрифтовете SofiaSans, използвани вече за някои елементи в градската навигация в София (схеми на метрото, на градския транспорт, туристически тотеми и др.) Целта е да се запази колкото е възможно някакъв стандарт за подобен род информация.

Показал съм схематично разположението на областите в България, като гарите са съобразени с това. По долу ще дам пример и с релеф, но идеята да остане това в окончателния вариант отпадна, тъй като графиката стана много натрупана:

Границите на България, също реших да бъдат представени схематично, за да стане картата единна като стил. Търсих форма която да е достатъчно подробна та да е ясно, че става въпрос за нашата страна, още повече като се допълни с река на север и море на изток, вече картинката придобива емблематичен характер и за запознатите с географията, е лесно да се определи за къде става въпрос с един поглед. Водните обекти съм изобразил с щрихи като реката „тече” спокойно,

а за морето щрихите са „по-развълнувани”:

В последствие ми се стори, че този вид схема на железопътния транспорт е твърде стандартна като изпълнение. А и като цяло в страната ни ЖП транспортът не е така развит и съответно картата е по-елементарна, в сравнение с тази на Англия например. Реших да усложня задачата и се зарових в разписанията на БДЖ. Извадих списък с номерата на всички заминаващи бързи и пътнически влакове от всяка гара. Подредих информацията по гари и съответно направих връзката по между им. Открих за себе си логика и отговори на въпроси, които съм си задавал или пък никога не бях се замислял :)

Получи се ето това:

Може да се разгледа във високо качество тук: http://www.bulgaria-rail-map-2.truenorth.bg/

Оставих маршрутите на бързите и експресните влакове да бъдат проследявани с отделни трасета, а пътническите и крайградските влакове обединих с една линия, тъй като графиката щеше твърде да се претрупа. Винаги има опасност подобни схеми да се превърнат в кълбо от линии, което трудно се разплита.

До всяка една гара, която се явява начална за даден влак, съм поместил информация за крайната точка от маршрута, означено с индекс ( напр. ВА е Варна, ДЧ е Добрич и т.н.), стрелка означаваща схематичното положение на крайната гара, т.е. посоката на тръгване и номера на съответния влак. Обикновено от началната гара заминават влакове с четни номера, а по обратния път номерата са нечетни (напр. от Варна до Плевен заминава влак номер 2654, а обратно — от Плевен до Варна номерът е 2655).

Цветовото кодиране на номерата, съвпада с това на съответната линия. Бързите влакове и експресите са с различни цветове (успях да ги сведа до 8 цвята), международните влакове са в червено, пътническите съм ги обединил в един тип зелен цвят. Тъй като крайградските маршрути за някои градове като София и Пловдив се явяват с по-голям брой „тръгващи”, съм ги отделил с отделен цвят и по-компактен шрифт.

На възловите гари, там където се явява краен или начален пункт за даден маршрут, или има възможност за прекачване на друг влак, съм се опитал да го покажа с различен знак от останалите гари и спирки.

Както и в предната схема, съм оставил информация за разстоянията между отделните гари.

Бях изобразил и трасетата, които са били някога в експлоатация, но вече не се използват, с цел повече възможности за ориентация по населени места, но идеята в последствие отпадна.

В процеса на работа по двете карти се роди идеята за създаване на още един вид схеми, предназначени за по-ключовите, от транспортна гледна точка, градове, големи възлови гари и областни центрове. Да се изобразят по подходящ начин всички възможни връзки от съответната гара в която се намираме до крайни дестинации или други възлови гари в които се прави смяна. Това би било още една възможност, по схематичен начин да се предаде информацията за направлението на пътуване, през кои гари се минава и как точно става връзката между отделните главни маршрути в страната.

Ето пример за град София и град Пловдив :

Появи се необходимостта и от изработката на опростена схема, която да може да се разпечата на прозрачно фолио и да се монтира на прозрачни повърхности. Получи се интересен вариант:

­­­­Представеният проект е само началото към подобен вид визуализация на транспортните връзки у нас, далеч съм от мисълта, че е съвършен и лишен от недостатъци и хубавото е, че поставената основа, би могла да се развива и усъвършенства в бъдеще. След като пътуващите се запознаят с новите карти, силно се надявам за обратна връзка, за мнения по самото изпълнение, открити неточности или грешки, също предложения за нанасяне на друг вид информация, която би била от полза. Само по този начин един продукт, какъвто и да е той, може да се усъвършенства и да стане по-полезен.

Въпреки всичко, този вид схеми са предназначени главно за печат и използването им се осъществява основно като са монтирани във вид на информационно табло на стената, в превозното средство или като сгъваема компактна карта. Основният недостатък е, че не могат да представят актуална информация за ремонтни дейности по трасетата, промени в графика на пътуване или други инцидентни случаи, обуславящи някакво изменение от базовата информация.

Не мога да не отбележа и огромната крачка напред която се случи средата на юли, 2019 г., когато разписанието на БДЖ се появи в Google maps. Вече в реално време, през компютър или мобилно устройство може да се планира пътуване с железопътен транспорт, може да се проследи актуална информация за заминаващите или пристигащи влакове на всяка една гара, нанесена в онлайн платформата на Google.

Задачата по съставяне на разбираема, подробна схема на железопътната мрежа у нас, беше интересно предизвикателство за мен. Стъпих на вече утвърдени правила за изобразяване на обществения транспорт и се постарах схемите да се доближават максимално като логика и визия, до познатите и приети схеми в развитите страни по света.

Ако ползвателят открие грешка или има някакво предложение, то може спокойно да ми пише: truenorth@abv.bg, да коментира под публикацията или на страницата във фейсбук. (Следете страницата във фейсбук, за да получавате информация за изменения по картите)

инж. Стоян Стоянов

www.truenorth.bg

Други навигационни схеми и карти за свободно ползване:

• Статия — Транспортна схема на София 2017 г.
• Статия — Схема на метрото в София 2018 г.
• Статия — Схема на нощния градски транспорт в София 2018

Медиите за проекта:

• Нова ТВ

Схема на нощния градски транспорт в София може да се разгледа във високо качество тук:

http://www.truenorth.bg/bus/map_night_transport_sofia.jpg

Най-накрая, дългоочакваното събитие за столицата ни скоро ще бъде факт! В София ще заработи нощен градски транспорт и столичани ще бъдат една крачка по-близо до възможността да живеят в един по-модерен европейски град.

Макар и експериментално, считано от 7.04.2018 г. до края на годината, ще бъдат пуснати четири нощни линии по специално избрани маршрути, имащи за цел да покрият максимална площ от жилищни райони и да ги свържат с централната градска част.

Линиите са следните:

N1 — от ж.к. Люлин 1, 2 — до ж.к. Младост 4

N2 — от кв. Обеля до Студентски град

N3 — от Овча купел 2 до Автостанция Изток

N4 — от ж.к. Гоце Делчев до ж.к. Дружба 2

За пресечна точка на маршрутите, където ще може да става прекачване от една линия на друга, е избран площад Батенберг. Иначе на още три спирки по протежение на бул. Тодор Александров и бул. Цар Освободител, четирите линии имат общи спирки а именно — на бул. Христо Ботев, на метро-станция Сердика и на ул. Г. С. Раковски, но на тях не се предвижда изчакване за трансфер.

Интервалът на автобусите ще бъде 40 минути, всяка нощ от 0:00 часа до 4:00 часа.

Заедно с информацията за нощния транспорт, беше публикувана и схема с въпросните маршрути:

Линиите са нанесени върху географската карта на града, нанесени са наименованията на крайните спирки, също и на трансферната — площад Батенберг. Има и легенда. За да се събере картинката в стандартен формат А3 или А4, тя е малко „сплесната” по височина.

Естествено се породи в мен желание да направя малко по-подробна и ясна карта на тези маршрути. Исках, например, да присъстват връзките между тях и метро-мрежата. Тази информация е важна, защото двата вида транспорт заради работното си време взаимно се допълват — приключва работа единия — започва другия. Логично е да се покажат и връзките с жп-гарите и автогарите. Пристигащи и заминаващи пътници на тези точки има на практика денонощно. Както и на Летище София между другото, но до там за съжаление към този момент не е предвидена нощна линия.

Всичко това исках да събера на една картинка, която може да се печата на формат А3, но и при по-качествен печат да изглежда добре на А4.

Като основа на картата използвах Транспортната схема , която е описана в тази статията.

Реших да не махам маршрутите от дневните линии, за да влязат в ролята на улична мрежа. Те минават по най-натоварените улици и булеварди. Повече линии по дадена пътна артерия, създават асоциация за степенуване по важност, по натовареност и логично по краищата „уличната мрежа” изтънява.

За такъв вид транспортни схеми, при такъв мащаб, не е нужно подробно изобразяване на уличната мрежа. Акцентът тук е друг.

Освен четирите линии от нощния транспорт, съм отбелязал по-важните междинни спирки, по-скоро като ориентация. На тези спирки автобусите ще спират само при наличие на пътници, желаещи да слязат или да се качат.

Повдигнах линиите на метрото и жп-транспорта със своите станции и гари. Това ще подпомогне ориентацията по схемата и определяне на връзките между отделните видове транспорт.

За подпомагане на ориентацията в центъра, а и защото там има доста натрупване на информация, изнесох отделен прозорец, с подробно нанесени по-важни улици и обекти.

Ето и общия вид на картата:

Файлът е достъпен безплатно тук: http://www.truenorth.bg/bus/map_night_transport_sofia.jpg

…

5.04.2018 г. Проектът беше одобрен от Център за Градска Мобилност в София и беше решено да се изработи вариант за сгъваема карта формат А3, също и информационно табло (размер 70/90 см ) за новите спирки, предвидени за нощния транспорт.

В тези варианти е коригиран маршрута на N2, променени са названията на някои спирки според изискванията на ЦГМ, също и някои подобрения в дизайна.

Формат А3:

Формат — Информационно табло 70/90:

Проектът се публикува под лицензионния вариант Creative Commons BY-NC-ND

което значи, че авторът разчита да се спазват две прости условия:

Първо — може спокойно да се възпроизвежда, копира и разпространява, без търговска цел и Второ — не се допускат изменения в изображението.

На този етап картата е все още в тестов вариант, в бъдеще ще бъдат коригирани неточности, ще има още допълнения в информацията. Ако ползвателят открие грешка или има някакво предложение, то може спокойно да ми пише: truenorth@abv.bg, да коментира под публикацията или на страницата във фейсбук. (Следете страницата във фейсбук, за да получавате информация за изменения по картите)

История на измененията по схемата

(с благодарност към всички, които ми пишат с идеи за подобрение, открити неточности и грешки) :

• 13.03.2018 г. — първа публикация
• 25.03.2018 г. — Добавени са всички спирки на нощните маршрути, както и информация с разписанието на автобусите
• 05.04.2018 г. — всички промени по схемата и актуална версия могат да се видят на официалната страница на Център за Градска Мобилност

…

Други карти за свободно ползване:

• Статия — Транспортна схема на София 2017 г.
• Статия — Схема на метрото в София 2018 г.
• Пробна версия

Някои медии, които отразиха схемата:

• Център за Градска Мобилност — актуална версия на схемата
• Нова Телевизия
• Btv
• news.bg
• http://stolica.bg
• http://mysofia.bg
• Труд

инж. Стоян Стоянов

Схемата във високо качество може да се разгледа тук:

Вариант 1 — допълнени са трамвайни маршрути

За удобно ползване от мобилно устройство или компютър, следвайте този линк: http://metro-map-sofia.truenorth.bg/

Нашата столица не е с най-развит и оптимален градски транспорт, също няма как да сравняваме и метро-мрежата си, с останалите европейски градове. Същинското строителство започна сравнително отскоро. Всеизвестно е, че за един съвременен голям град, релсовият транспорт, било то подземен или надземен, е гръбнак, на който стъпват останалите видове транспорт. И е по-бърз, и е по-екологичен. Трамвайният също влиза в това число, но само ако има обособена лента за движение, върху пътното платно. Иначе не може да говорим за бързина.

Оптимизацията на градския транспорт, отделяне на обособени ленти за движение, въвеждане на електронно таксуване, реклама, онлайн информация в реално време, нови, чисти и удобни превозни средства и спирки, са пътят по който трябва да върви развитието на всеки съвременен град. Превръщането на градския транспорт в приоритет за всеки, при придвижването си от точка до точка, а не в критерий за бедност и нисък стандарт… Тогава ще имаме повече пешеходни улици, велоалеи, зеленина и чист въздух. Развит и модерен градски транспорт означава развито и модерно общество в развита и модерна градска среда.

Информационни табла и градска навигация

Информацията за това как функционира това заплетено кълбо, наречено транспортна мрежа, е под формата на карто — схеми раздавани безплатно в информационните центрове, табла на спирките, на входовете на метрото, на възлови места с голям пътникопоток като гари, летища и пристанища, да не пропуснем и известни туристически културни забележителности. Те остават от голяма важност, въпреки ерата на интернет в джоба ни.

Бях написал няколко думи в статията за Транспортната схема на София, относно необходимостта от съвременна и разбираема информация, подобно на другите развити градове, поставена точно там където ти е най-необходима. Тази информация трябва да бъде представена в такъв вид, че всеки попаднал в една непозната среда, на непознато място и без съществен опит по навигация, корабоплаване, ориентиране в гориста местност или по звездите, с компас или GPS, а само попадайки на една опростена схема с подходяща типография и знаци, да определи първо — къде се намира той на тази картинка и второ — как и в каква посока да поеме, за да достигне до или около друго желано място на схемата. При това да се справи без особени познания по местен език и култура.

Метрополитен

Искаше ми се да направя в свободното си време, нов вариант на Метро Схемата с София. Бях се вдъхновил, защото преди това попаднах на доста такива схеми на различни столици и градове доближаващи се до размерите на нашата Столица. За мен лично, въпреки че Лондонското метро е с традиции в областта на подобен вид навигация, Московският Метрополитен е недостижим за сега — и като сложност на схемата, и като дизайн. Изпълнението е възложено на дизайнерите от “Art Lebedev”, като тук, на който му е интересно може да проследи етапите на създаване на подобен род схеми

Изключително внимание към детайла, четимостта, типография и съчетание на цветове. Реални експерименти с разпечатани мостри, дори и прозрачни, предназначени за монтиране на прозорците. Изследване на контраста на цветове и шрифт при различни условия и осветеност. Оказва се не толкова проста задача.

Да се върнем у нас …

Първо отворих сайта на Метрополитен София. Исках да проверя дали има промяна по съществуващата схема, която бяха публикували преди години.

Ами не..

На кратко подходът тук е такъв — взема се географската карта на населеното място и се нанасят двете линии със своите станции. Готово! Тази картинка вероятно е взета от проектната документация за строителството на някой от метродиаметрите. Поне на това прилича.

Попаднах и на други подобни картинки като тези например:

Отново не мога да не се спра на старанието на „Спаси София”, да работят в правилната насока, а именно в по-добрата информираност на пътниците, особено за Метро-транспорта. И също добри думи за Метрополитен, че позволяват поне тази крачка напред се случи.

Разработката

Първо искам да отбележа, че работата по настоящата схема не представлява обществена поръчка или конкретно задание за изпълнение. Схемата не се явява официална. Воден съм единствено от интереса си към този вид картография.

Преди време бях попаднал на много интересни информационни туристически табла. Много ми се иска и у нас да се появят такива:

В друг момент се запознах с дизайнери, използвали подобна идея, която приложили за туристически карти и схеми на метро. ( Илья Бирман, Иван Звягин). Вдъхнових се от видяното и много исках да видя как би изглеждала по този начин и Софийската метро-схема. Искам да кажа, че не съм новатор и не съм “открил” Америка с тази идея. На кратко концепцията за дизайн е следната — кръг, в който по-детайлно е представена централната част на София, като радиусът е съобразен с разстояние около 20–30 мин., реално ходене пеш, схематично представени трасета на метро-линии и улици, също значими обекти като ориентири. А тъй като нямаме голяма река, минаваща през центъра, то ще повдигна по-големите паркове като площни обекти за ориентир.

Първоначалната ми идея беше схемата да се побира нормално във формат А3, а също шрифтът да позволява печат на А4 и разпечатването да бъде максимално достъпно за всеки.

„Мона-Лиза”-та на схемите или кодът на Давинчи

Тъй като Столицата ни няма чак толкова сложна метро-схема, за разлика от схемата за градски транспорт, тук реших да опитам някои волности. Реших по важните обекти и елементи в схемата като пропорции и местоположение, да бъдат обвързани с числото φ = 1.618, познато още като „златното сечение” или „божествената пропорция”, пропорция която в историята е призната за символ на красотата и хармонията, във всички области на живота, в изкуството, в природата и в науката. За това радиусът на кръга в моята схема и местоположението на трасетата, радиус на криви, разположението на станции, улици, текст и знаци, не са случайни, а в математическа зависимост.

Въпреки тази „измислица”, някак си се запази географската достоверност на уличната мрежа, а и на централната градска част като цяло, която исках да попадне в кръга. А самият кръг реших да бъде с периметър, който всеки би могъл да покрие ходейки пеш, със средна скорост 5–6 км/ч, за около 30 мин. от центъра.

Определяйки основните параметри и конструкция на схемата, нанесох основните пътни артерии, имащи значение за ориентацията в централната част на града. Отбелязах по-съществените кръгови кръстовища — пл. “Руски паметник”, “Лъвов мост”, пл. “Сточна гара” и паметник на Васил Левски.

В последствие се оказа, че при този вид представяне на уличната мрежа се получава твърде голямо изкривяване на пространството, особено към периметъра и посочването на време за достигане пеш, дори и условно, щеше да е некоректно, по-скоро — заблуждаващо. Този вид визуализация е полезен, но само при картите, имащи географски точна основа.

За това реших да запазя все пак подробностите от централната част, защото в друг момент ми се иска да нанеса и трамвайната мрежа отгоре. Имам идея да добавя и транспортът, свързващ по-важните туристически забележителности около Витоша. За това изработих стилизиран контур, наподобяващ герба на град София. Така идеята за подробен център се запази като се увеличи символиката в самата схема:

Въпреки, че е още в процес на строителство, намерих място на Трети Метродиаметър със своите станции. Ето как би изглеждала схемата ако той вече беше факт:

Добавих част от жп-линията и двете гари попадащи, в периметъра. За мен беше от голямо значение да се покаже връзката между Централна Гара, централна Автогара и Метро мрежата.

Намерих място и на трамвайната мрежа, с показани връзките между нея и метрото. В случая всички маршрути минаващи по определено трасе са изобразени с една линия като върху нея са нанесени номерата на маршрута. Означени са и по-важните спирки.

Текст

Отново избрах прекрасният шрифт: Centrale Sans Condensed pro на българската фирма — Typedepot, www.typedepot.com , поне за сега смятам, че е подходящ за такива видове задачи.

Като цвят реших да избегна черния, за това оставих тъмносин, което „омекоти” общата визия на схемата.

При надписването на станциите определих свои правила, които да следвам до колкото е възможно:

Условни знаци

Отначало, знаците за важни и интересни обекти за ориентация, реших да ползвам наготово от Схемата за градски транспорт, но после се оказа, че има място за запълване и още свободно време. Така се постарах тези знаци да изглеждат триизмерни. Даже хвърлят сянка, огряти от късното следобедно слънце.

Ходенето е здраве!

Вземайки пример от някои транспортни схеми на Лондонското метро, реших това „човече” да покаже, за колко време бихме стигнали пеш, от едната станция до другата, така ползвателят по-добре ще се ориентира за разстоянията поне в централната част. Практиката показва, че не всеки може да се ориентира за разстоянието указано в мащаб, мерни единици метри или километри. Дали бих могъл да измина в момента 1000 метра пеш или не? 1000 метра за някои звучи ужасно много, но ако знаеш че това са някакви си 10–12 мин, то може да предпочетеш разходката на въздух. А както казват — ходенето е здраве!

А точките около метростанциите са схематично означените местоположения на входовете към тях, което също би спомогнало ориентирането в пространството.

По-долу съм показал вариант с нанесени автобусни маршрути, достигащи до някои по-известни и интересни туристически забележителности и връзката на тези маршрути с цялостната мрежа.

Като цяло освен метро-линиите, на компактната схема намериха място — жп -линиите със своите гари и спирки, трамвайният транспорт показан с всички спирки в централната част и спирки, правещи връзка с метро и жп-транспорта. И както написах по-горе — автобусите до по-известните точки от туристическата карта на София.

Навигация по картата

За бързото намиране на всяка станция по картата, съм подредил наименованията им в списък по азбучен ред. Тъй като не са толкова много обекти за търсене, се отказах от буквено-цифрената координатната мрежа , по която търсим обекта със съответна буква по хоризонтала и цифра по вертикала. В случая съм използвал своеобразен компас — стрелкички, показващи посоката на търсената станция, относно централния кръг. Всички станции в кръга са отбелязани с точка.

Резултатът:

Следните варианти са изобразени с различна цветова гама, а като съдържание, форма и размери биха могли да се допълват още:

…

Проектът се публикува под лицензионния вариант Creative Commons BY-NC-ND

което значи, че авторът разчита да се спазват две прости условия:

Първо — може спокойно да се възпроизвежда, копира и разпространява, без търговска цел и Второ — не се допускат изменения в изображението.

Виждам грешка!

На този етап картата е все още в тестов вариант, в бъдеще ще бъдат коригирани неточности, ще има още допълнения в информацията. Ако ползвателят открие грешка или има някакво предложение, то може спокойно да ми пише: truenorth@abv.bg, да коментира под публикацията или на страницата във фейсбук. (Следете страницата във фейсбук, за да получавате информация за изменения по картите)

История на измененията по схемата

(с благодарност към всички, които ми пишат с идеи за подобрение, открити неточности и грешки) :

• 14.02.2018 г. — първа публикация
• 18.02.2018 г. — оправени са някои неточности, добавена е връзката с железопътната мрежа

…

• Статия — Транспортна схема на София 2017 г.
• Статия — Схема на нощния градски транспорт в София 2018 г.

………. инж. Стоян Стоянов

Малко история

Първият трамвай в София потегля на 14 януари 1901 г. след тържествено откриване. Като всяко ново и непознато за обикновения гражданин събитие, това предизвиква разнопосочни настроения — както интерес, така и негодувание към шумните машини и странния звук по релсовия път. Но все едно това е било голяма крачка напред към европейския облик на града. София се явява една от първите европейски столици с електрифициран градски транспорт. Интересна подробност също, е че трамвайната мрежа е стигала до кварталите Княжево, Павлово, Красно село и Подуяне, които по онова време били просто села в околностите на столицата. С построяването на релсовия път и пускането на мотрисите обаче, те се превръщат в първите (и засега единствените в историята ни) села с трамвай.

Електрическият трамвай тръгвал от гарата през Лъвов мост и стигал до днешния площад “Славейков”. Трамвайната мрежа била с обща дължина от 23 километра, съставена от 6 линии. Първите мотриси били зелени на цвят и наброявали общо 24 коли и ремаркета, доставени от Белгия. Не е имало спирки и трамваят е спирал само при знак от някой пасажер да слезе или да се качи. Също интересен момент е, че вагоните се делят на първа и втора класа. Цената на билетчето зависело от дължината на маршрута — между 10 и 30 ст., а за първа класа цената е била с 5 ст. повече. Така често половината вагон бил празен и всички се тъпчели в пространството за втора класа. Стари софиянци си спомнят, че се шегували с този факт — по-добре да изпият чаша студена бира, от колкото да се возиш на стол с мека възглавница в първа класа!

Тъй като е нямало отопление през зимата, първите ватмани били навлечени с дебели шуби и ръкавици от овча кожа. Имало специални вагони — летен вариант, без прозорци, за обслужване на гражданите в топлите месеци.

Връщане към миналото

Годината е 2017. Столична Община и неправителствени организации подемат инициативата през последните няколко години, по различни поводи и празници да се прокара лъч романтика в забързания град. Няколко мотриси и вагони от онова време са реставрирани и отново отекват по модерните улици.

Празнично настроение

От 18 до 24 декември малки и големи столичани и гостите на София, ще могат да се повозят на празничния коледен ретро трамвай, да се снимат с Дядо Коледа и Снежанка и да получат подаръци. На 18 декември от 14.30 ч. на пл. „Възраждане“ ще започне „Коледна феерия — 2017”. Трамвайната линия 35 ще бъде обслужвана от зеления ретро трамвай Siemens. Oрганизатор на събитието e район „Средец” — СО в партньорство с район „Възраждане“ — СО, Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ и „Спаси София“.

Атракционната мотриса ще се движи двупосочно, с интервал от 45 минути, в участъка от пл. „Възраждане” до пл. „Журналист” всеки ден от 15.00 до 19.00 часа, а в почивните дни (23 и 24 декември) от 10.00 до 14.00 часа. Спирките са: пл. „Македония“, пл. „Гарибалди”, пл. „Славейков”, бул. „Васил Левски”, УАСГ и пл. „Журналист“. Разходката с коледния ретро трамвай ще бъде безплатна само за деца с придружители.

Схема на маршрута

В началото на годината работих по проект за обединена схема на столичния масов градски транспорт.

Повече информация за него може да се прочете тук.

Реших да пробвам как би изглеждал този временен маршрут върху получилата се схема като основа. Имайки готова информация в цифров вид, вече е много по-лесно онагледяването на подобни събития, временни маршрути или промени в траекторията на движение заради авария или ремонт.

При изработване на логотип за този вид релсов транспорт съм се стремил максимално да се доближа до визията на ретро трамвая, който ще бъде пуснат в движение по маршрута.

Относно проекта за нова схема на градския транспорт в София, обединяваща всички видове транспорт

• Схемата /картата/ може да се използва лесно от телефон или компютър, следвайки следния линк: http://sofia-transport-map.truenorth.bg/
• повече за проекта може да прочетете в статията тук
• фейсбук страницата

Весели празници и щастливо посрещане на Новата Година!

п.п.

Едно кратко и интересно видео от БНТ, посветено на софийските трамваи:

Още статии:

Статия — Схема на нощния градски транспорт в София 2018

Статия — Схема на метрото в София 2018

За по-удобно използване на актуалната картата за градски транспорт от мобилни устройства, може да ползвате този линк тук: http://sofia-transport-map.truenorth.bg/

Защо е необходима такава схема? Кому е нужна тя след като има безброй навигационни сайтове, приложения, има Гугъл? Вече е толкова лесно да създадеш маршрут в телефона, той да те навигира в пространството, да те позиционира точно къде си и да ти предложи няколко варианта за път. Всичко е от ясно, по-ясно.

Да, така е, светът се развива даже и у нас. И идеята за хартиената карта, става все по-бледа. Но така ли е наистина?

Не остават ли пренебрегнати хората, които например трудно се ориентират в пространството изобщо, пък какво остава за „големия” град. Може и да звучи банално, но ако нямаме достъп до интернет, по някаква причина? А и туристите, решили да се “объркат” и да ползват услугите на „градския”. Под туристи, нека разбираме всички, които рядко посещават града и за които системата на движение на транспорта, представлява някакво торнадо от маршрути. Торнадо, което ако ги засмуче, ще ги отвее кой знае къде... Големият град е шум, хора, стрес, движение, спасение от което може да се намери бързо в първото срещнато таксѝ, което ще те телепортира до крайния пункт, що годе сигурно и без екстремни моменти. Разбира се за този, който може да си го позволи.

Баналното за обикновения „софиянец”, преместване от точка “А” до точка “Б”, може би няма да е така просто за тази друга категория пасажери. Именно за тях, са разлепени на всякъде тези таблички, стрелкички, указания, по спирки, автобуси и вагони на метрото. А много често и под формата на сгъваеми, джобен формат, листчета.

Говоря по принцип. Как би трябвало да бъде и как е в големите европейски столици и градове, а и не само.

Не на последно място, ролята на тези схеми е и елемент на престиж. Трудно е да намериш град, разполагащ с развита система на обществения транспорт, но да не осигури нагледната ѝ визуализация по възможност с най-достъпни начини и средства.

Любопитно е да се отбележи, че схемите, обединяващи всички видове транспорт, не се срещат твърде често.

Например простичката схема на Будапеща. Или заплетената Прага, където има най-различни комбинации от видове транспорт.

Навярно Брюксел може да се похвали с донякъде най-пълната единна схема на транспорта.

В повечето западни големи центрове, един или най-много два вида транспорт са така развити, че покриват почти изцяло населеното място. Като уточняваме, че това е най-често метро транспорта плюс трамвайните маршрути. Например за някои немски градове можем да добавим и градската железница като важен фактор на транспортната мрежа. А автобусите по принцип не са с такава важност… За тролейбусите, вече трябва доста да се поинтересуваме има ли ги или не. Например град Кьолн. Град с население малко повече от милион жители. Сами може да видим каква голяма роля играе релсовия транспорт там.

А как е у нас?

Какво ли да кажем за транспорта в София. Последното десетилетие като приоритет в строителството е метрото. За град от милион и половина души по официални данни, това е все още слабо развита инфраструктура, но в близко бъдеще се надяваме това да се промени. Наземният релсов транспорт не се развива с нови отсечки, по скоро се закриват такива. Железопътният транспорт присъства основно като трасе от железния път, със съответните гари, но не и като средство за придвижване в градската среда.

Що се отнася до изображенията на градските маршрути, не можем да кажем, че сме така изостанали. Усилията на Центъра за Градска Мобилност във времето са дали ето този резултат. По-рано е бил такъв вариант или такъв. Има и такива опити. Дори невероятната главоблъсканица на този автор, предизвиква възторг, най-малко заради труда.

Напоследък екипът на организацията „Спаси София”, правят невероятни неща относно схемите на Метрополитен, а скоро и направиха предложение за една обобщена карта на наземния релсов транспорт, част от информационните табла на метро станциите.

Значително по-сложно стои въпросът за обединение на всички видове транспорт в една единна схема. За момента различните видове маршрути са около 120 на брой. В това число влизат автобусите от крайградската мрежа, но пък не включваме участието на маршрутките. С тях и без това трудната задача, ще стане близка до невъзможна.

Още веднъж въпросът, Защо?

На този етап вече е трудно да се каже какво точно, ме е карало да започна решаването на тази задача. Може би защото не съм видял нещо подобно да се е правило за голям град като София. Още и столица. Веднъж ми се наложи да намеря начин да стигна от кв. Враждебна (след едно Авиошоу), до центъра, евентуално до Централна Автогара. Никога не бях попадал в този квартал и добирайки се до първата спирка, загледах картата на транспорта залепена там. Професията ми е свързана постоянно с работа с карти, ориентиране в непозната среда, а сега? Тук, с този лабиринт от картинката на спирката, претърпях неуспех. Нито се ориентирах къде съм, нито за къде съм. Питах, хората наоколо, но всички също като мен чакаха „каквото дойде, пък все ще стигнем до някъде”. Аз познавам езика и горе-долу града. Какво остава за чужденец? GPS-ът на телефона ми ме ориентира поне на коя улица съм, но това не ми беше никак достатъчно.

И от тогава започнах да се заглеждам в информацията, която предоставя наземния градски транспорт за своите пътници в различни градове. Започнах и да сравнявам с опита на вън.

Защо за Брюксел са успели да направят такава пълна, и същевремнно така опростена и разбираема картинка, а за София няма такава? Не е възможно, a може би е наистина толкова трудно? Е, може поне да се опита въпреки че не бях сигурен дали ще постигна някакъв резултат. Бях разгледал десетки карти и схеми, но ми направи впечатление картата на Киев, изработена от местен дизайнер Костя Череповски и реших да ползвам неговите идеи в дизайна, тъй като аз сам не съм такъв. Преди всичко искам да напомня, че този проект не e в сътрудничество с някакви официални общински структури. Работата по него е извършвана изключително през свободното време, воден единствено от интереса си към този вид картография и дизайн.

И какво се получи

Искаше ми се да изобразя всички видове транспорт на едно място, картинката да е сравнително компактна, и същевременно разбираема. Да бъде двуезична, разбира се, и да се побира на лист не по-малък от А2. т.е спокойно да се печата на два листа А3. Макар че за хора с отлично зрение и при високо качество на печат, спокойно може да се разпечата и на един лист А3.

Като например това:

(С високо качество може да се разгледа ТУК.)

И действително се получи някакъв резултат, запази се четимостта на схемата, поне при печат на по-голям формат. Но разбира се има и известни недостатъци и усложнения на места като Орлов мост, Лъвов мост, Централна гара, колелото на Сточна гара, където минават по-голям брой маршрути.

Искаше ми се част от схемата да бъдат и речните корита на Перловската и Владайската река като обект на ориентация по време на пътуване, но тяхното трасе е точно през тези задръстени точки, което щеше допълнително да усложни изображението, за това идеята отпадна.

Като задължителен елемент на картата реших да бъдат отбелязани Автогарите и Ж.П. Гарите, Летището - все места където най-често е първият сблъсък на пътуващия с градския транспорт.

Метрото се явява „гръбнакът” на транспорта за един град. Той е означен с най-дебели линии и най-забележими знаци. Ясно се виждат връзката на всяка станция с най-близките спирки от останалия транспорт.

Първоначално линията за маршрута на метрото беше с една цветова тоналност навсякъде. Но ми се искаше някак този вид транспорт, хем да бъде достатъчно забележим, хем да създава илюзията за триизмерност в пространството, т.е. да е визуално ясно, че става въпрос за подземен транспорт. За това изсветлих линиите между отделните станции и подсилих представата как това трасе се „промушва” под всички останали и тук-там „изплува” на повърхността, наравно с останалия транспорт.

И още нещо относно метрото, нанесен е на картата бъдещия Трети метро диаметър, със своите проектни станции. Не знам колко е правилно на този етап това да се вижда на такава схема, но мисля че е полезно, визуално да се „свиква” от сега с това „сиво” трасе, което много скоро надявам се, да се оцвети с хубав зелен цвят!

География, приближена до реалността

Въпросът, който стои първоначално е до колко схемата трябва да бъде схема. Достатъчно ли е просто точка от нея да съвпада със съответната точката от географската карта. А най-лесния вариант е просто да стане красиво и толкова! Като примерно тази схема. Но от друга страна да решим да нанесем маршрутите направо на картата на града също би било задънена улица като например тази „задънена улица” от централен Лондон. Е, ако се намирахме в Манхатън, можеше и да се получи и така .

Исках да избегна трудностите с ориентирането по схемата, като й предам известна условност, но и да не вкарвам зрителя в заблуждение относно нейната точност. За това и реших да генерализирам направленията на основните булеварди и улици, под някакъв общ ъгъл, като не се придържам фанатично към 90° и 45°, а използвам за някои зони и 30° / 60° / 15°.

Дори допускайки такива правила, деформацията на действителността от истинската е неизбежна. Някъде повече, другаде по-малко… Но общо погледнато чак такива силно смачкани или разтеглени пространства не се получиха.

Иска ми се да вярвам, че подобна схема на градския транспорт, няма да е полезна само и единствено на трудно-ориентиращите се „софиянци”, но и на идващите „отвън”, гости на столицата. Именно за това по изображението може да срещнете някои по-известни сгради, които са по-скоро средство за ориентация, или практически необходими места като болници например.

Навигацията по града за тези които не са запознати с географията му, може да се улесни от названията на ключови квартали или жилищни комплекси, надписани са по-големите улици и булеварди.

Също като средство за ориентация реших да нанеса и по-съществените зелени зони и паркове в града, река Искър, основните Ж.П. трасета. Отделих специално внимание на подлеза на НДК и момента с надлез Надежда, където тролейбусите и трамваите се „губят” някъде.

Изобразил съм условно някои по-важни мостове и нагледно се вижда — над или под Ж.П. линията се преминава.

Между другото идеята да се нанесат имената на абсолютно всички спирки, не е съвсем изоставена. Това е възможно, но само при решение на въпроса, ще се използва ли реално картата на обществени места и в какъв мащаб се предвижда това.

Вече съм разработвал нещо подобно, макар и скучна като видове транспорт, съм успял за три-пъти по малък град да покажа всички спирки със своите наименования — Транспортна схема на град Курган, Русия.

Какво се случва с постоянно сменящите се маршрути на транспорта?

Зависи за какви точно промени говорим. Ако става въпрос за тези, които са свързани с ремонт, строителство, аварии и т.н. , които ЦГМ публикува на своя сайт, то едва ли може нещо да се предприеме за хартиения вариант на картата.

Ако се вземе решение някой маршрут да се закрие, да се добави нов или да се измени траекторията му, то тогава би трябвало да се актуализира и схемата рабира се. Това не е толкова сложно и трудоемко. И не би следвало да е причината да не се занимаваме с такава карта въобще.

Може ли да се види схемата на живо?

И да и не. Не, вече посочих защо. Проектът не е свързан с някаква общинска или държавна поръчка, това е авторски труд, който не се явява официален документ.

Да, защото нищо не пречи да се свали на телефона, на компютъра или да се разпечата на два листа А3 примерно.

PNG — високо качество 11 MB — последно обновяване 29.06.2017 г.

Работата се публикува под лицензионния вариант Creative Commons BY-NC-ND,

което значи, че авторът разчита да се спазват две прости условия:

Първо — може спокойно да се възпроизвежда, копира и разпространява, без търговска цел и Второ — не се допускат изменения в изображението.

Виждам грешка!

На това и се надявам. На този етап картата е все още пробна версия и е обречена на доработка. Ако ползвателят открие неточност, нещо не се вързва в маршрутите, текстът или забележи явна грешка, то може спокойно да ми пише: truenorth@abv.bg, да коментира под публикацията или на страницата във фейсбук. (Следете страницата във фейсбук, за да получавате информация за изменения по картата)

История на измененията по картата

(с благодарност към всички, които ми пишат с идеи за подобрение, открити неточности и грешки) :

• 18.06.2017 — първа публикация
• 22.06.2017 — изчистени са редица грешки в наименованията
• 25.06.2017 — Добавени са маршрутите на тролейбусните линии по бул. Патриарх Евтимий, след отварянето му за движение; Крайградска автобусна линия 27 е продължена до Метростанция Мария Луиза; изчистени са редица неточности по транслитерацията
• 27.06.2017 — Променен е типът линия на трамвайния транспорт. Така той се различава от останалия като наподобява релсов път; добавени са още знаци за известни туристически обекти.
• 29.06.2017 — Добавени са още надписи за номерата на маршрутите по протежение на линиите
• 16.07.2017 — Корекция по дизайна, читаемостта, сменен шрифт с Centrale Sans Condensed pro на българската фирма — Typedepot, www.typedepot.com
• 18.07.2017 — Някои корекции в текста, допълване на информация на линия 163 до Златните мостове, добавяне на лента в дясно със списък на маршрутите.
• 10.08.2017 — Нова версия на картата, която не е подходяща за печат в малък формат. Нанесени са имената на всички спирки. Допълнена е с още информация и са поправени редица неточности. Може да се изтегли тук: http://www.truenorth.bg/bus/sofia_transport_map_3.png
• 28.08.2017 — Разработена е страница с по-удобно използване на картата от мобилни устройства — тук: http://sofia-transport-map.truenorth.bg/

Следва видео, обобщаващо около шест месеца работа в две минутки.

Медиите за проекта:

• www.webkafe.bg — Карта, която обединява всички видове транспорт в София
• www.geomedia.bg — За фотографията и за професията
• www.nova.bg — Нова карта на София, как милиони печелят от хобито на един
• www.dariknews.bg — Мъж направи нова карта на градския транспорт в София
• www.dnevnik.bg — Мъж направи карта на градския транспорт в София
• www.monitor.bg — Спирките в София проговарят на английски
• www.bnr.bg — Столичният Център за градска мобилност въвежда надписи на спирките и на латиница
• www.segabg.com — ЦГМ въвежда надписи и на латиница
• www.programata.bg — Една добра схема
• www.stolica.bg — Спирките на обществения транспорт, скоро и на английски
• www.news.bnt.bg — Нова обобщена схема на градския транспорт в столицата
• www.kmeta.bg — Спирките на столичния градски транспорт на английски език
• www.tvevropa.com — Спирките на градския транспорт в София с информация и на английски