СЪДЪРЖАНИЕ

1. История на акупунктурата
2. Какъв е принципът на действие на акупунктурата и съществува ли рационална научна обосновка за него?
3. Доказателствата, че акупунктурата е неефективна
4. Защо въпреки всичко има изследвания, които показват, че акупунктурата е ефективна?
5. Може ли акупунктурата да бъде опасна?
6. Изводи
7. Инфографика, обобщаваща статията

За автора

<<Прочети коментарите във фейсбук>>

Акупунктурата, наричана още иглотерапия, е форма на „алтернативна“ медицина, при която на определени места по човешкото тяло се забиват игли. Използва се за облекчаване на болка и лечение на редица заболявания като лошо зрение, синузит, нервна глухота, анемия, ангина, колит, възпалено гърло, хипертония, синдром на възпалените черва, хранителни алергии, запек, диария, хемороиди, камъни в бъбреците, безплодие, наркотични зависимости, депресия, стрес, артрит, тендонит, ишиас, болки в кръста, инфаркт, церебрална парализа, детски паралич, астма, емфизема, бронхит, настинки и грип, диабет, наднормено тегло, кандида, хепатит, множествена склероза, вирус на Епщайн-Бар и дори СПИН [1,24,29].

Този дълъг списък от заболявания много добре илюстрира факта, че на акупунктурата се приписват всеобхватни и почти магически лечителни способности. Затова напълно логичен и естествен става въпросът наистина ли е (толкова) ефективна акупунтурата. Преди да потърсим и дадем този отговор обаче ще се спрем на детайлите около нейната история, от които тръгват причините за нейната прослава.

История на акупунктурата

Акупунктурата, заедно с обгарянето с билки, са едни от най-старите практики на традиционната китайска медицина [1]. Именно в китайски медицински текстове, датиращи от I в.пр.н.е., за първи път се споменава за тази „система на лечение“ [1,6].

През първата половина на I в. широко се разпространява вярването, че ефективността на акупунктурата се повлиява от това по кое време на денонощието се прави, от цикъла на луната и сезоните. Акупунктурните игли по онова време са били значително по-дебели, отколкото използваните днес, и често предизвиквали инфекции заради липсата на стерилизация. Тогава обаче се смятало, че инфекцията се причинява от използването на „неправилна“ игла или от убождане на „неправилното“ място. Малко по-късно акупунктуристите започнали да нагряват иглите във вряща вода или в огън.

Разпространението и подобряването на хартиените носители води до публикуването на все повече акупунктурни книги, което прави тази алтернативна терапия още по-известна. Акупунктурата по това време се подкрепяла официално и от важни китайски институции като Имперската медицинска служба и Имперският медицински институт, които създават медицински колежи за изучаване на акупунктурата във всяка китайска провинция. Сред населението пък се разпространявали истории за кралски фигури, които били излекувани от най-различни заболявания от изтъкнати акупунктуристи. Малко по-късно по време на династията Минг (1368–1644) се публикува „Великият сборник на акупунктурата и обгарянето с билки“, с който са поставени основите на модерната акупунктура.

Интересът към акупунктурата сред китайците обаче постепенно намалява през XVII в., когато философията й започва да се определя като суеверна и ирационална. През 1757 г. императур Ху Дачун нарича акупунктурата „изгубената традиция“, а през 1822 г. император Дао Гуан издава указ, с който се преустановява преподаването на акупунктура в Имперския медицински институт [2,3,6,7]. Едновременно с навлизането и използването на западната медицина в Китай от началото на XX век започва постепенното изоставяне на акупунктурата като лечебна практика, докато се стигне до 1929 г., когато практикуването и разпространението й се забранява напълно заедно с някои други форми на традиционната китайска медицина [6]. Малко след това в ранните години на гражданската война лидерите на Китайската комунистическа партия започват да се отнасят с присмех към традиционната китайска медицина, включително и към акупунктурата, наричайки я суеверна и нерационална, с философия, влизаща в конфликт с отдадеността на партията към науката като основен начин на прогрес [4].

След като Комунистическата партия идва на власт през 1949 г. обаче, доверието в акупунктурата отново се връща, най-вероятно по националистически мотиви, а едно от основанията, които споделя Мао Зедонг (председателят на партията) е, че тя е важна част от наследството на Китай [1,4,6]. Въпреки тази нова подкрепа, самият председател Мао Зедонг отказва да се лекува с акупунктура [6]. Неговите лични лекари цитират думите му: „Въпреки че вярвам, че трябва да насърчаваме китайската медицина, лично аз не вярвам в нея. Това е причината да не я ползвам.“ Впоследствие различните направления в теорията и практиката на акупунктурата се обединяват и започват да се наричат със събирателното название „китайска традиционна медицина“ [2]. През 1950 г. из цял Китай се създават институти за изследване на акупунктурата, а лечението става достъпно и в болниците от западен стил в специално създадени самостоятелни акупунктурни отделения [1,6].

През 1971 г. американски журналист се подлага на акупунктурно лечение в Китай по време на подготовката си за отразяване на предстоящата визита на президента Никсън [6]. Той описва опита от „успешното“ лекуване на следоперационната си болка в Ню Йорк Таймс, а впоследствие екипи от американски лекари посещават Китай с цел изучаване на ефективността на акупунктурата при използването й като хирургическа аналгезия (болкоуспокоително). След доклада на американския журналист акупунктурата бързо придобива популярност на Запад. Сред хората започват да се разпространяват истории, че в Китай се правят отворени сърдечни операции (при тях хирургът прави голям разрез в гърдите) само с акупунктура като обезболяващо средство. През 2006 г. в документален филм на BBC, озаглавен „Алтернативна медицина“, се показва как пациент претърпява отворена сърдечна операция в напълно будно състояние и само под анестезиологичното (болкоуспокояващо) влияние на акупунктурата. Епизодът привлича 3.8 милиона зрители, което го прави един от най-гледаните епизоди [9]. Впоследствие обаче се разбира, че на пациента е даден коктейл от три силни седатива (мидазолам, дроперидол, фентанил) и голям обем локален анестетик, инжектиран в гърдите, а това е прикрито от продуцентите на предаването с цел подсилване на ефектите на акупунктурата. Всъщност се оказало, че акупунктурните игли са имали чисто козметична роля [1,2,9,10].

През 1972 г. президентът Никсън посещава Китай, където става свидетел на операция на напълно буден пациент, при която за анестезия е използвана отново само акупунктурата. По-късно обаче се оказва, че същият този пациент е получавал интравенозни вливки на морфин по време на операцията, а на наблюдаващите е казвано, че те съдържат само течности и хранителни вещества [1,4].

Акупунктурата получава своето голямо одобрение в Америка в момента, когато Националният здравен институт съобщава, че съществуват доказателства за ефективност на акупунктурното лечение при определени заболявания [6]. През 1992 г. Американският конгрес създава т.нар. „Служба за алтернативна медицина“, а през 1997 г. Националният здравен институт заявява своята официална подкрепа за акупунктурното лечение при някои състояния. През 1999 г. в рамките на Националния здравен институт се създава Национален център за допълваща и алтернативна медицина, а акупунктурата се утвърждава като най-популярната практика за алтернативна медицина в САЩ [1]. През 2010 г., UNESCO вписва акупунктурата и обгарянето с билки в списъка си за нематериално културно наследство [1].

В Европа акупунктурата също бързо придобива популярност най-вече в скандинавските държави, Австрия и Великобритания, а след 2004 г. става най-използваната форма на алтернативна медицина и в Швейцария [1]. Проучване на Британската медицинска асоциация показва, че през 2000 г. половината от лекарите в Обединеното кралство са предписвали акупунктура като лечение на някои състояния, а през 2009 г. на територията на Кралствoто се извършват повече от 4 000 000 акупунктурни интервенции. Принос за това имат и препоръките на британския Национален институт за клинични постижения за използване на акупунктурата при болки в кръста [1,2,28]. В резултат на няколко проведени изследвания в Германия, показващи ефективност на акупунктурата, застрахователните компании започват да покриват разходите за акупунктурно лечение на хронични болки в кръста и остеоартрит на коляното. Като цяло употребата на акупунктура през 2007 г. нараства с цели 20%. През 2011 г. потребителите на акупунктура в Германия наброяват повече от 1 милион, като 2/3 от тях са жени [1].

България също има дълга история, свързана с прилагането на акупунктурата. Още в периода 1962–1964 г. група български лекари са изпратени на продължителна специализация по акупунктура в Китай. Впоследствие д-р Мария Цекова въвежда акупунктурата като лечебен метод в клиничната практика в тогавашния Научен институт по неврология, психиатрия и неврохирургия на четвърти километър. В периода 1975–1976 г. няколко български лекари завършват обучението си по акупунктура в същия Институт, а през 1976 г. със заповед на министъра на здравеопазването се разкриват кабинети по акупунктура към клиниките по неврология, дерматология, вътрешни болести и физиотерапия на Военномедицинската академия, както и в по-големите окръжни болници в страната [8].

Какъв е принципът на действие на акупунктурата и съществува ли рационална научна обосновка за него?

Акупунктурата представлява поставянето на тънки игли на специални места по човешката кожа, наречени акупунктурни точки и разположени по т.нар. меридиани [29]. Една обикновена сесия с акупунктура включва забождане на 5 до 20 игли, които престояват в кожата за период от 10 до 20 минути [1].

Традиционната акупунктура се основава на вярването за съществуването на „витална сила“ или жизнена енергия, наречена „чи“. Според традиционната китайска медицина енергията „чи“ минава през „пътеки“ в човешкия организъм, представляващи споменатите меридиани. Болестите според тази философия са причинени от блокирането на меридианите или от дисбаланс на двата вида „чи“ енергия — ин и ян, а акупунктурата „изчиства“ евентуални блокажи, възникнали при различните заболявания [11,29,30].

Научните изследвания до този момент не са успяли да открият никакви хистологични и физиологични доказателства за съществуването както на енергията „чи“, така и на акупунктурните точки и меридианите. Нито един и от подръжниците на акупунктурата досега не е успял да открие тази „витална енергия“ или да формулира научно съгласувана теория, определяща вида, произхода и влиянето й [1,29]. Без научно определение на енергия „чи“ няма как да съществува и основа, върху която акупунктурата да бъде приемана и използвана като медицинска интервенция [2]. Някои от поддръжниците на акупунктурата изразяват хипотези за ефективността на акупунктурата, базиращи се на физически механизми като освобождаване на естествени болкоуспокояващи химикали, отпускане на мускули или инхибиране на проводимостта на болката чрез противовъзпалително действие. Въпреки че тези механизми звучат доста по-праводподобно от несъществуващата енергия „чи“, те си остават много спекулативни и не могат да обяснят твърденията за „лечителното“ действие на акупунктурата и съществуването на акупунктурни точки [2,11].

Ето защо има основания да се смята, че теоретичната основа на традиционната китайска медицина не се базира на научни знания и доказателства, както и че акупунктурата всъщност е една псевдонаучна практика [1]. Все пак, въпреки че предполагаемите ѝ принципи са също толкова странни, колкото и на всяка друга псевдонаука, акупунктурата изглежда наистина по-правдоподобна, печели по-голямо доверие от другите форми на алтернативна медицина, но и привлича по-голям изследователски интерес и научен скептицизъм. Това е причината за акупунктурата да са направени много повече изследвания, отколкото за всяка друга алтернативна практика. Резултатите от тези изследвания показват, че ползите от акупунктурата са несъществуващи или в най-добрия случай прекалено малки, за да имат някакво клинично значение [2].

Всъщност много от твърденията за ефективност на акупунктурата се основават на механизма, по който работи една известна и не много коректна към потребителите търговска практика, наречена „bait-and switch” („примамка и превключване“). Това е форма на заблуда, при която търговците „примамват“ (bait) клиенти чрез реклами, но когато клиентите посетят магазина откриват, че рекламираните стоки или не са на разположение или не са толкова добри, колкото рекламните обещания са ги изкарвали. Веднъж дошли в магазина обаче клиентите са „притискани“ да закупят някакви други стоки на по-високи цени („превключване“). По отношение на акупунктурата принципите на този механизъм се използват в „проучвания“ върху акупунктура, но вместо обичайният начин се прилага друг — електрическа стимулация чрез акупунктурните игли. С други думи, „читателите“ на тези изследвания се заблуждават, че проучваната терапия е акупунктура, а всъщност тя е съвсем различна практика, която е маскирана под нейното име — най-често това е транскожно електрическо стимулиране, използвано за стимулиране на нерви с терапевтична цел [11].

Някои от ефектите на акупунктурата на практика могат да имат и съвсем друго обяснение и върху тях да повлияят редица „случайни“ от външната среда фактори. Например атмосферата на „лечение“ по време на акупунктурна сесия обикновено е много отпускаща, практикуващите акупунктуристи „напипват“ точките преди да вкарат иглите, а на пациентите се обръща специално внимание и се обяснява подробно какви са „добрите“ резултати, които ще изпитат. Макар и на пръв поглед дребни, тези детайли от практиката носят известен положителен терапевтичен ефект, който би могъл да доведе до подобрение сам по-себе си.

Докладите за използването на акупунктура като анестезия (болкоуспокоително) по време на операции са също много подвеждащи. Независими разследвания на тези случаи разкриват, че на пациентите се вливат интравенозни дози морфин (виж История на акупунктурата) или се дават силни болкоуспокоителни преди операцията. Други доклади пък показват, че за пациенти на подобни операции са подбирани хора с висок толеранс към болката. Отделно от това те биват „инструктирани“, че трябва да пазят тишина и да се стараят да остават максимално спокойни по време на операцията. Всъщност не съществуат независимо проверени доклади, които да показват, че акупунктурата може да сужи като ефективна анестезия по време на операция [11].

Доказателствата, че акупунктурата е неефективна

Съществува голям брой публикации относно ефективността на акупунктурата. Представените в тях резултати обаче са с голяма хетерогенност. Това на практика дава възможност много лесно да се избере изследване с точно определен резултат, който да съответсва на предубежденията на съответния човек. Точно затова е много важно да се анализира научната литературата в цялост. Всеки научен извод се основава на сумата от доказателства. Само когато мнозинството от научни трудове сочат в едната посока може да се твърди, че зад дадена теза стоят силни доказателства [16]. Ето защо е некоректно да се обсъждат и приемат само резултатите от отделни изследвания, а да се пренебрегват мета-анализите (статистически методи за комбиниране на резултатите от много изследвания) и систематичните обзори (анализ на множество изследвания), считани за най-силните доказателства в науката.

1. Мета-анализ от 2009 г., публикуван в British Medical Journal, обхващащ 13 контролирани експеримента с 3025 пациента, показва, че има малка разлика между истинската и фалшива акупунктура и малко по-голяма разлика между акупунктурната група и контролната група (групата без лечение). Но дори и тази „по-голяма“ разлика всъщност се изразявала само в 10-точково подобрение по 100-точкова скала. Заключението на авторите е, че наблюдаваният аналгетичен ефект на акупунктурата не притежава клинична значимост, т.е. не е достатъчно голям, че да има някакви значими ползи [2,14,27].
2. Обзор от 2009 г., публикуван в Journal of Pain and Symptom Management, прави анализ на най-надеждните доказателства, свързани с ефективността на акупунктурата, и също стига до изводите, че акупунктурната терапия е неефективна за широк обхват от състояния [12].
3. Авторите на обзор от следващата 2010 г., направен върху контролирани рандомизирани изследвания, публикуван в Rheumatology (Oxford), откриват, че болките в кръста се подобряват еднакво добре при разнообразие от активни и неактивни (плацебо) лечения [19].
4. Систематичен обзор от 2011 г., направен върху други систематични обзори и публикуван в Pain, гласи, че няма основателна причина да мислим, че акупунктурата е ефективна при пристрастявания, астма, хронични болки, депресия, недоспиване, болки във врата, болки в раменете, остеоартрит в колената, ишиас, инсулт, шум в ушите и много други състояния [13].
5. Обзор от 2011 г., публикуван в Spine, също не открива достатъчно доказателства за ефективност на акупунктурата в лечението на хронични болки в кръста [15].
6. Друг мета-анализ от 2013 г., публикуван в Archives of Internal Medicine, обхващащ 29 контролирани експерименти и 17 922 пациента, също достига до подобни изводи. Резултатите показват, че истинската акупунктура е малко по-добра от „фалшивата“ и още малко по-добра от липсата на лечение. Тези разлики обаче отново са толкова малки, че не могат да имат каквато и да е клинична значимост [2,17].

Защо въпреки всичко има изследвания, които показват, че акупунктурата е ефективна?

Представянето на изследвания с лоши дизайни, без контролни групи или с неправилно използвани такива, е норма по отношение на акупунктурната литература. Подобни изследвания показват ефективност на акупунктурната терапия при всякакви и твърде различни едно от друго състояния, без за това да се предлага каквото и да е правдоподобна обосновка [22]. Артрит, алергии, главоболие, болки в кръста, Паркинсонова болест, повръщане, горещи вълни при пациенти с рак на гърдата, причинени от антиестрогенните лекарства — няма значение, изглежда, че акупунктурата може да се справи с всичко. Никой досега обаче не е успял да обясни физиологичните механизми, чрез които акупунктурата може да излекува всички тези състояния. Това не е направено и от никой от учените, провели изследванията с положителните резултати, подкрепящи акупунктурата. Всъщност, когато се правят проучвания, основани на хипотези с много ниска достоверност, много често в тях преобладава главно „шум“ (термин за наличието на твърде много „замърсяващи“ променливи, т.е. такива, които не могат да се контролират в експеримента, а повлияват крайния резултат). С този „шум“ лесно се произвеждат обезпокоително висок дял от привидно „подкрепящи“ изследвания [26].

Като цяло в дизайна на контролираните изследвания за ефективността на акупунктурата обикновено са включени три изследвани групи [11]:

1) Контролна група, на която не се предоставя лечение

2) Контролна група, лекувана с т.нар. „фалшива“ акупунктура, при която иглите се забиват в произволни места, различни от специфично определените акупунктурни точки и на недостатъчна дълбочина в кожата

3) Група, третирана според принципите на акупунктурата или „истинска“ акупунктура

Повечето изследвания от този тип не показват разлика в ефектите от фалшивата и истинската акупунктура (или показват, но тя е много малка). Обикновено в двете акупунктурни групи се установяват леко подобрени показатели в сравнение с контролната група. Причината за това обаче не е в ефективността на акупунктурата, а в начина на провеждане на изследванията — в случая те не са „слепи“ (т.е. пациентите и експериментаторите знаят дали прилаганото при тях лечение е фалшиво, истинско или липсващо). Затова е и съвсем естествено резултатите да са силно повлияни от плацебо ефект или от предразположенията на експериментатора. Плацебо ефектът, както очакванията и поведението на експериментатора при изследването са причината групите, преминали през някаква акупуктурна терапия — фалшива или не, все пак да имат леко по-добри резултати от групите без каквото и да е лечение [27]. Въпреки това обаче, ефектът е толкова малък, че няма как да доведе до някакви осезаеми клинични ползи [2,14,17]. Освен това липсата на статистически значимо предимство на истинската спрямо „фалшивата“ акупунктура означава, че няма никакво значение къде се поставят иглите. Това доказва хипотезата, че „усетените“ подобрения са неспецифични за акупунктурата ефекти, дължащи се по-скоро на процеса на започване на лечение, а не на спецификата на самото лечение. В действителност няма никакви доказателства, че акупунктурата може да манипулира енергията „чи“ или че меридианите въобще съществуват [1,2,11,27,29].

При по-скорошни експерименти се правят опити за подобряване на „заслепяването“ чрез използване на специални плацебо игли в непрозрачни опаковки. Така нито акупунктуристът, нито пациентът знае дали иглата е поставена. Натискът от сaмата обвивка скрива всяко усещане от иглата. Други изследвания пък използват клечки за зъби вместо игли, за да поддържат внушението в контролната група, че се третират също с игли [18]. Но дори и тези плацебо игли не са перфектната „фалшива“ акупунктура, защото те оказват натиск върху кожата, а това също може да повлияе на резултатите. Именно заради спецификата на тази терапия е невъзможно и съществуването на истинска контролна група. За разлика от сравняването на различни медикаменти (чрез истински и плацебо таблетки), тук и експериментаторите и участниците знаят и виждат кога при тях се използва терапията и кога не.

Въпреки несъвършенствата в дизайна на изследванията, проучващи ефективността на акупунктурата, резултатите на най-качествените от тях не откриват каквато и да е значима разлика между акупунктурното и фалшивото акупунктурно лечение [11,23,25,29,32,33,39]. Това не е изненадващо за учените, а тази тенденция е добре известна в експерименталните науки и се наблюдава при проучването и на други подобни практики — колкото по-контролирано е изследването, толкова по-малък е ефектът. Най-добре контролираните изследвания пък не показват никакъв ефект [2].

От 1970 г. досега са проведени повече от 3000 изследвания, проучващи ефективността на акупунктурата, и са направени стотици научни обзора на съществувавщите доказателства. Мнозинството от тези изследвания не откриват доказателства за ефективност [2,27,29]. Малкото подкрепящи акупунктурата резултати от тези 3000 изследвания освен със слабия дизайн се обясняват и с влиянието на т.нар. publication bias. Систематичен обзор на контролирани изследвания, публикуван в Control Clinical Trials, показва, че подкрепящите акупунктурата изследвания се провеждат предимно в няколко страни — Китай, Русия, Япония и Тайван [20]. Няма нито едно изследване, публикувано в Китай или Русия, което да показва, че акупунктурата е неефективна, а най-вероятното обяснение за това е именно склонността да се публикуват онези изследвания, чиито резултати отговарят на очакванията [2,20].

Може ли акупунктурата да бъде опасна?

Акупунктурата може да бъде опасна за здравето по две основни причини [3]:

1) При липсата на достатъчно анатомични знания или небрежност акупунктуристът може да засегне важни вътрешни органи или тъкани при забождането на иглите

През 2006 г. канадската олимпийска състезателка по джудо Ким Рибъл решава да лекува главоболие, причинено от катастрофа, с акупунктура. Акупунктуристът случайно пробожда левия ѝ дроб, причинявайки пермаментно увреждане (пневмоторакс — белият дроб се пълни с въздух в плевралното пространството между дроба и гръдната стена). Терапевтът по-късно ѝ обяснил, че болките в гърдите и другите симптоми най-вероятно са причинени от мускулни спазми. Този инцидент слага край на кариерата на Рибъл, а дори леки активности като изкачване на стълби я оставят без въздух (белият ѝ дроб остава пермаментно увреден и функциониращ на 55% от пълния си капацитет) [29,34,35].

Въпреки че вероятността за случване на подобни ефекти при акупунктурни сесии се оценява като минимална, през годините са документирани много случаи на пневмоторакс, а сред тях и случаи на тензионен пневмоторакс [37]. Тензионният пневмоторакс е животозастрашаващо състояние. Настъпва когато в плевралното пространство прогресивно навлиза въздух без възможност да го напусне. Увеличаващото се налягане предизвиква колапс на белия дроб. Целият процес може да настъпи много бързо и да доведе до сърдечен удар за броени минути [36].

Пневмотораксът е най-често съобщаваното сериозно усложнение, свързано с акупунктурата, като в повечето случаи причината за натъпването му е небрежност и несъобразяване с човешката анатомия [13,37,38,42,44,47].

През 2011 г. 55 годишна жена от Корея постъпва в местна болница със задух и дискомфорт в гърдите 30 минути след акупунктурната сесия, извършена върху гърдите и корема й. След рентгенография на гръдния кош се установява наличие на дясно разположен пневмоторакс. Извършената тръбна торакотомия (оперативна интервенция на органите от гръдния кош) пък установява наличие на кръвотечение в перикардиалния сак на сърдечния мускул (оказва се, че сърцето също е прободено) [43]. Състояние като това носи риск от възникване на сърдечна тампонада (компресия, породена от акумулиране на течности), в резултат на което може да се стигне до фатален край.

2) Ако не са дезинфекцирани, иглите носят риск от инфекции и последващи възпаления.

Обзор от 2010 г., пуликуван в International Journal of Risk & Safety in Medicine, открива 86 смъртни случая, причинени от акупунктурни сесии през последните 45 години. Според авторите вероятно голяма част от случаите не са докладвани и истинската бройка е много по-голяма. Причините за част от смъртни случаи са били прободени дробове, сърца, увредени артерии и черни дробове, нервни проблеми, изпадане в шок, инфекции и кръвоизлизви, като основнaта част от тези случаи са резултат от неправилно поставяне на иглите или нестелиризиране на оборудването [41,46].

Според систематичен обзор от 2011 г. продължават да се съобщават сериозни усложнения след акупунктурни сесии. Само между 2000 и 2009 г. са документирани 95 случая на тежки усложнения, включително на 5 смъртни случая като най-честите причини са пневмоторакс, бактериални и вирусни инфекции [13].

Обзор от 2012 г. върху китайската литература, описваща странични ефекти от акупунктурата за периода 1956–2010 г., показва, че най-често съобщаваните странични ефекти са загуба на съзнание (468 случая), пневмоторакс (307 случая) и субарахноидален кръвоизлив (64 случая). Документираните смъртни случаи са 35 [40].

Обзор от 2013 г. открива, че най-вероятните източници на инфекции са кърпи, горещи опаковки, съдове за вряща вода, замърсени игли и повторно използване на игли на различни места дори и при един и същи човек. От 295 разгледани случая на инфекции в обзора 96% са причинени от микобактерии, а докладваните случаи за последното десетилетие са се увеличили значително [1,45].

Изводи

(1) Твърденията за използването на акупунктура като анестезия (болкоуспокоително) по време на операции са манипулирани с цел подсилване на ефектите ѝ и никое от тях не е потвърдено и доказано.

(2) В изследванията с подкрпящи акупунктурата резултати често се използват други терапии (като транскожна електростимулация), маскирани под името акупунктура, а в дизайните на изследванията не се обръща внимание на възможността неспецифични за акупунктурата случайни ефекти да повлияят на крайните резултати.

(3) Най-качествените изследвания показват, че резултатите не зависят от местоположението на иглите и дълбочината на забождане. Всъщност резултатите им сочат, че независимо от мястото и дълбочината на поставяне (дори не е необходимо пробиване на кожата) ефектът ще е еднакъв. Тъй като именно тези променливи са факторите, които определят философията на акупунктурата, то следва да се предположи, че ползите от акупунктурата са несъществуващи.

(4) От 1970 г. досега са проведени повече от 3000 изследвания и стотици научни ревюта върху ефективността на акупунктурата. Мнозинството от тези изследвания не откриват доказателства за ефективност [2,27,29]. Малкото подкрепящи резултати освен със слабия дизайн се обясняват и със склонността да се публикуват онези резултати, които отговарят на очакванията (publication bias).

С всичко казано дотук е много трудно да се отговори на въпроса защо все още акупунктурата продължава да се използва. Във всички други случаи такова натрупване на негативни резултати би довело до прекратяване на използването на което и да е друго конвенционално лечение [2]. Ето защо в полза на медицината ще бъде, ако акупунктурата бъде напълно забранена за използване в клиничната практика така, както е направил и император Дао Гуан още през 1822 г. [2]. Важно правило от медицината, което всеки човек трябва да знае, е че трябва да се усъмнява в ефективността на всяка практика, която претендира, че може да лекува цяло разнообразие от медицински състояния с коренно различна патофизиология (различни причини, породени от различни процеси или механизми) [22,29].

Инфографика, обобщаваща статията

Цитирана литература

[1]. Acupuncture. Retrieved from en.wikipedia.org

[2]. Colquhoun, D. & Novella, S. Acupuncture is Theatrical Placebo. Anesthesia & Analgesia, 2013

[3]. Lehmann, H. Acupuncture in ancient China: How important was it really? Journal of Integrative Medicine: Volume 11, 2013 Issue 1

[4]. A breath of Reason — where people affected by Cystic Fibrosis find clarity. Retrieved from areathofreason.com

[5]. How Important Was Acupuncture in Ancient China? Retrieved from skeptvet.com

[6]. White, A. & Ernst, E. A brief history of acupuncture. Rheumatology, 2004

[7]. Acupuncture: The History of Acupuncture in China. Retrieved from healthy.net

[8]. Българско дружество по традиционна китайска медицина. Достъпно на bstcm.net

[9]. A groundbreaking experiment … or a sensationalised TV stunt? Retrieved from theguardian.com

[10]. Did we really witness the “amazing power” of acupuncture? Retrieved from telegraph.co.uk

[11]. Acupuncture. Retrieved from sciencebasedmedicine.org

[12]. Ernst, E. Acupuncture: What Does the Most Reliable Evidence Tell Us? Journal of Pain and Symptom Management, 2009

[13]. Ernst, E., Lee, M., S. & Choi, T. Acupuncture: Does it alleviate pain and are there serious risks? A review of reviews. International Association for the Study of Pain, 2010

[14]. Madsen, M., V. Gotzsche, P.,C., & Hrobjartsson, A. Acupuncture treatment for pain: systematic review of randomised clinical trials with acupuncture, placebo acupuncture, and no acupuncture groups. BMJ, 2009

[15]. Standaert C., J. et. al. Comparative effectiveness of exercise, acupuncture, and spinal manipulation for low back pain. Spine, 2011

[16]. “За всяка теза могат да бъдат намерени изследвания, които да я подкрепят“ Достъпно на facebook.com/strongbysciencebulgaria

[17]. Vickers, A., J. Acupuncture for chronic pain: individual patient data meta-analysis. Arch Intern Med, 2013

[18]. Cherkin, D. et. al. A Randomized Trial Comparing Acupuncture, Simulated Acupuncture, and Usual Care for Chronic Low Back Pain. Archives of Internal Medicine, 2009

[19]. Artus, M. et. al. Low back pain symptoms show a similar pattern of improvement following a wide range of primary care treatments: a systematic review of randomized clinical trials. Rheumatology (Oxford), 2010

[20]. Vickers, A. et. al. Do certain countries produce only positive results? A systematic review of controlled trials. Control Clin Trials, 1998

[21]. Treatment for all diseases. Acupuncture healinghome. Retrieved from acuhealinghome.in

[22]. On the dangers of using valid placebo controls in clinical trials of acupuncture. Retrieved from sciencebasedmedicine.org

[23]. Why I am Skeptical of Acupuncture. Retrieved from theness.com

[24]. Placebo Acupuncture Is Associated With Higher Pregnancy Rate After IVF Than Real Acupuncture. European Society for Human Reproduction and Embryology, 2008

[25]. Karst, M. et. al. Needle acupuncture in tension-type headache: a randomized, placebo-controlled study. Cephalalgia, 2001

[26]. Hype over science: Does acupuncture really improve the chances of success for in vitro fertilization? Retrieved from sciencebasedmedicine.org

[27]. Why acupuncture is giving sceptics the needle? Retrieved from theguardian.com

[28]. Hopton, A., K. et. al. Acupuncture in practice: mapping the providers, the patients and the settings in a national cross-sectional survey. Complementary medicine, 2012

[29]. Sceptics are debunking the ancient Chinese practice of acupuncture as a credible medical therapy. Retrieved from medicalrepublic.com.au

[30]. Meridian (Chinese medicine). Retrieved from en.wikipedia.org

[31]. Hu, S. et. al. Adverse Events of Acupuncture: A Systematic Review of Case Reports. Evid Based Complement Alternat Med, 2013.

[32]. Enblom, A. et. al. Acupuncture compared with placebo acupuncture in radiotherapy-induced nausea — a randomized controlled study. Annals of Oncology, 2011

[33]. Haake, M. et. al. German Acupuncture Trials (Gerac) For Chronic Low Back Pain. Randomized, Multicenter, Blinded, Parallel-Group Trial With 3 Groups. Arch Intern Med, 2007

[34]. Canadian Olympian’s ‘nightmare’ after acupuncture needle collapses her lung. Retrieved from nationalpost.com

[35]. Canadian Olympian’s ‘nightmare’ after acupuncture needle collapses her lung. Retrieved from davidfbuchanan.blogspot.bg

[36]. Какво е определението и какви са видовете пневмоторакс? Достъпно на puls.bg

[37]. Peuker, E. Case report of tension pneumothorax related to acupuncture. BMJ, 2018

[38]. Stenger, et. al. Is pneumothorax after acupuncture so uncommon? J Thorac Dis, 2013

[39]. Ernst, E. Acupuncture — a critical analysis. Journal of Internal Medicine, 2005

[40]. He, W. et. al. Adverse events following acupuncture: a systematic review of the Chinese literature for the years 1956–2010. J Altern Complement Med, 2012

[41]. Dozens killed by incorrectly placed acupuncture needles. Retrieved from theguardian.com

[42]. Peuker, E. Rare but serious complications of acupuncture: Traumatic lesions. Acupuncture in Medicine, 2002

[43]. Kim, J., H. et. al. Hemopericardium Following Acupuncture. Yonsei Med J, 2011

[44]. Her, Ae-Y. et. al. Cardiac Tamponade Complicated by Acupuncture: Hemopericardium due to Shredded Coronary Artery Injury. Yonsei Med J, 2013

[45]. Gnatta, R. J. Atypical mycobacterias associated to acupuncture: an integrative review. ISSN, 2013

[46]. Ernst, E. Deaths after acupuncture: A systematic review. International Journal of Risk & Safety in Medicine, 2010

[47]. Chun, Kook-Jin, et. al. Life-threatening cardiac tamponade: a rare complication of acupuncture. J Cardiothorac Surg, 2014

За автора

Костадин е сертифициран персонален треньор от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

Съдържание:

Кой е този филм?

1. Има ли нужда от повече проучвания за безопасността на ваксините?
2. Възможно ли е вземане на информирано решение, свързано с безопасността на ваксините?
3. Токсични ли са тимерозала и алуминия във ваксините и какво е тяхното количество?
4. Какви са страничните ефекти на морбили ваксините?
5. Необходимо ли е лекарите да дискутират доказателствата за безопасност на ваксините в медицинските университети?
6. Крие ли се съдържанието на лекарствата от лекарите?
7. Съществува ли причинно-следствена връзка между ваксините и хроничните заболявания?
8. Имат ли ваксините странични ефекти?
9. Причиняват ли ваксините аутизъм?
10. Какво е количеството на тимерозал (живак) във ваксините?
11. Защо след първите задължителни ваксинации срещу едра шарка в Европа възникват епидемии?
12. Увреждат ли ваксините нашата имунна система?

Изводи

Инфографика, обобщаваща статията

За автора

>> Прочети коментарите във фейсбук <<

Кой е този филм?

„Истината за ваксините“ е документална поредица от 2017 година, състояща се от 7 епизода, на популярния филмов продуцент Тай Болинджър. Тай Болинджър е горещ привърженик на алтернативните ракови терапии, голям критик на конвенционалната медицина и виден антиваксинист. През 2006 г. издава книгата си „Ракът — стъпка извън кутията“, която към днешна дата има 6 редакции и е продадена в повече от 150 000 екземпляра. Филмът „Истината за ваксините“ е фокусиран върху една от най-горещите и обсъждани теми в последните години, свързани с общественото здраве — темата за безопасността и ефективността на ваксините. Във филма е потърсено мнението на редица лекари и е обсъдена възможността за вземане на свободен избор. Основната цел, поставена пред документалната поредица според автора и продуцент Тай Болинджър, е предоставяне на информиран и безпристрастен преглед на доказателствата за безопасността и ефективността на ваксините.

В настоящата статия са разгледани и обсъдени основните аргументи, съдържащи се в първия епизод от документалната поредица, като е направен анализ на тяхната достоверност и истинност. Последователността, в която са обсъдени твърденията, следва последователността на представените във филма аргументи.

1. Има ли нужда от повече проучвания за ваксините?

Американската педиатрична организация е професионална организация, която издава няколко списания, в които периодично се поместват редица изследвания, свързани с безопасността на ваксините.

Ефективността и безопасността на ваксините постоянно се изучават. Изследванията за безопасност започват още при разработване на самата ваксина като продължават и след нейното лицензиране за неограничен период от време. До ден-днешен са проведени стотици изследвания върху васкините, a резултатите показват, че те са напълно безопасни, ефективни и надеждни. Огромен е и броят на научните трудове, включващи единадесет обзора и два мета-анализа, направени върху повече от 15 000 000 изследвани деца, и доказващи липсата на връзка между тимерозала, ваксините и аутизма. Въпреки това обаче, учените продължават да провеждат изследвания, търсейки възможни негативни ефекти.

2. Има ли възможност за вземане на информирано решение?

Информационни кампании за ваксините се провеждат постоянно както в САЩ, така и в Европа, а от сайтовете на големи здравни организации може да се намери огромен обем от литература за всичко, свързано с ваксините. Всеки желаещ да се информира за ползите и рисковете от ваксините има огромен брой възможности, чрез които да го направи.

Списък с международни здравни организации, публикуващи материали с информационна и образователна цел за ваксините:

1. U.S. Department of Health & Human Services,

2. World Health Organization

3. Centers for Disease Control and Prevention

4. European Medicines Agency

5. European Centre for Disease Prevention and Control

6. UNICEF

7. United Nations Development Programme (UNDP)

8. Department of Health in United Kingdom

9. FAO

10. International Labour Organization (ILO)

11. U.S. Agency for International Development

12. International Committee of The Red Cross

13. CARE

14. World Bank

15. United Nations Population Fund (UNPF)

16. DANIDA (International Development Cooperation)

17. European Commission

18. UNESCO

19. NHS (National Health Service)

20. Institute of Medicine

3. Токсични ли са тимерозалът и алумйиният и какво е тяхното количество във ваксините?

„Дозата прави отровата“ е основен принцип в токсикологията, валиден за почти всичко, което приемаме. Тимерозалът и алуминият са токсични в големи количества, но в концентрациите, намиращи се във ваксините, са напълно безопасни за човешкия организъм. Тимерозал е форма на живак, която се счита като най-малко опасната форма. Въпреки това огромната част от ваксините в САЩ и Европа не съдържат тимерозал (освен някои видове ваксини срещу грип, които не са задължителни). Тимерозалът от ваксините се премахва през 2001 година заради страховете на родители и въпреки че изследванията, правени по въпроса, не намират никаква връзка между него и появата на аутизъм.

Концентрацията на алуминий във ваксините е по-малка от съдържанието му в ежедневно консумираната храна и лекарства и е доста под препоръчителните норми за безопасен прием на Американската агенция за токсични субстанции и документиране на заболяванията от 1 мг/кг/ден. Обзор на съществуващите изследвания върху ваксините, съдържащи алуминий, не открива никакви доказателства, че алуминиевите соли причиняват някакви сериозни или дългосрочни негативни ефекти. Наблюдава се зачервяване и подуване около мястото на инжектиране след поставяне на алуминиево-съдържащи ваксини, но тези ефекти са леки и не представляват риска за човешкото здраве.

4. Какви са страничните ефекти от морбили ваксини?

Страничните ефекти от МПР ваксината (Морбили, Паротит и Рубеола) са обриви, висока темепратура, загуба на апетит, скованост в ставите, синини, алергични реакции, припадъци (6 до 11 дни след ваксинацията). Въпреки, че някои от тези странични ефекти звучат тревожно, вероятността да се случат е изключително малка. Припадъци могат да настъпят при 1 на 1000 дози, което означава, че те са по-редки от гърчовете, появяващи се като пряк резултат от инфекция с морбили вирус. Синините и обривите се случват веднъж на 24 000 дози. Всъщност вероятността от заразяване с рубеола е много по-голяма от вероятността за развиване на обриви и синини в резултат на МПР ваксина. В същото време според данни на Световната здравна организация, морбили ваксините са спасили повече от 20.3 милиона души само в периода 2000–2015 година.

Няма изследвания, които да показват, че ваксините повишават вероятността за онкологични заболявания. Ваксините срещу хепатит В и човешки папиломавирус (HPV), напротив, спомагат за предотвратяване на някои видове рак (на черен дроб и шийката на матката). На практика много от вирусите, от които ни пазят ваксините, като хепатит В, хепатит С, HIV, HHV-8 (херпес вирус), HTLV-1 (лимфотропен вирус), MCV (полиомавирус), епщайн-бар вирус, всъщност могат да са причина за развиване на рак.

5. Необходимо ли е лекарите да дискутират доказателствата за безопасността на ваксините в медицинските университети?

Лекарите не са учени, които трябва да се занимават с разбора на изследванията, свързани с безопасността на ваксините. Обсъждане на научните методи за откриване на доказателства и факти не влиза в тяхната компетентност и експертиза. Медицинското образование се състои в това бъдещите лекари да научат кои лекарства са доказано ефективни от науката и какви са техните странични ефекти. Ако лекарите трябваше да се запознават с научните доказателства за ефективност на всяко лекарство, най-вероятно нямаше да им стигне цял един живот. Пример за това са и ядрените инженери, обучаващи се за оператори на ядрени централи, които не се запознат с научните доказателства за вредата от радиацията, а само с нейните доказани вече странични ефекти и отрицателни въздействия при големи и малки дози.

Органите, в чиято компетенция и задължения влизат разглеждане на доказателствата за безопасност и ефективност на ваксините, са Европейската агенция по лекарствата (EMA) за Европа и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за България. Основните задачи на тези агенции са да разрешават и извършват мониторинг на лекарствата. Одобряването на един медикамент се осъществява след преглед на всички доказателства от клинични проучвания. Веднъж одобрено всяко лекарство се следи, а при натрупване на съмнения за неговата безопасност, то може да бъде извадено от регистъра с разрешените за употреба лекарствени продукти. При някои лекарства могат да се появят по-рядко срещани странични ефекти при дългократна употреба, в резултат на което се осъществява допълнителен мониторинг. Много често такъв засилен контрол се прилага при лекарства, съдържащи нови активни съставки, или лекарства, за които е издадено условно одобрение от регулаторните органи само за специални обстоятелства (напр. лекарства за третиране на много редки заболявания). Тук може да се види списъкът от лекарствени препарати на Европейската агенция по лекарствата, подложени на допълнителен мониторинг.

6. Крие ли се съдъражнието на лекарствата от лекарите?

Производителите на лекарства са длъжни да посочват в съдържанието на продукта всички използвани съставки. Всичко това се описва в документ, наречен „кратка характеристика“ на продукта. В нея са описани всички важни аспекти, свързани с лекарствения продукт — състав, странични ефекти, показания и противопоказания за лечение, лекарствени взаимодействия и специални предупреждения и предпазни мерки при употреба. Ето защо съдържанието на лекарствата няма как да остане скрито нито от лекари, нито от фармацевти, нито от обикновените хора. Съставът на ваксините е лесно достъпен за широката общественост и може да се намери на много и различни места в интернет пространството, а количествата живак, алуминий и формалдехид, както и страничните ефекти от ваксините, са добре описани на техните листовки. Тук, тук, тук, тук и тук могат да бъдат намерени кратки характеристики на няколко различни ваксини, продавани на българския пазар, в които съдържанието им е подробно описано.

7. Съществува ли причинно-следствена връзка между ваксините и хроничните заболявания?

Ваксините предпазвaт от специфични вируси и няма как да ни предпазят от всички заболявания. Връзката между хроничните заболявания и ваксинирането е корелационна зависимост. Корелацията изразява степента на зависимост между две или повече променливи и е необходимо, но недостатъчно условие за съществуване на причинно-следствена връзка. Наличието на корелация между две променливи не доказва наличие на причинно-следствена връзка между тях, но служи като основание за издигане на хипотези за наличието на такава. Тези хипотези се проверяват единствено и само по емпиричен път чрез контролирани експерименти. Ето защо е грешно да се правят такива изводи без липса на доказателства.

Добър пример за силна корелационна връзка е зависимостта между консумацията на органични продукти и ръста на хората, диагностицирани с аутизъм. Подобни корелации могат да се намерят с хиляди заболявания. Това обаче не означава, че едното е причина за другото. Контролираните експерименти обаче, които търсят наличие на причинно-следствена връзка сочат, че астмата, аутизмът, диабетът, чревните проблеми и други заболявания си имат съвсем различни причини за развитие, нямащи нищо общо с ваксините. Ваксините предпазват само от специфични вируси, а изследванията и статистическите данни илюстрират отлично тяхната ефективност. Ето защо е много грешно и изключително подвеждащо твърдението, че ваксините са причина за ръста от хронични заболявания. Тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук могат да се видят статистически данни и изследвания, показващи намаляването на смъртните случаи в резултат на ваксините и доказващи тяхната ефективност.

В този сайт могат да се намерят много примери за положителна корелация, показващи наличие на силна зависимост, но недоказващи причинно-следствена връзка. Ето няколко от тях:

1) Самоубийствата чрез обесване са в силна корелационна зависимост с похарчените пари за наука в САЩ (едното обаче не е причина за другото);

2) Разводите в град Майн са в силна корелационна зависимост с консумацията на маргарин (едното обаче не е причина за другото);

3) Хората, които са се удавили след падане от лодка за риболов са в силна корелационна зависимост с броя бракове в щата Кентъки (едното обаче не е причина за другото).

8. Имат ли ваксините странични ефекти?

Във филма се споменава за книга с над 400 научни изследвания за ваксините, показващи, че те имат странични ефекти. Ваксините наистина имат странични ефекти. Те обаче са добре известни и подробно документирани, а изследванията, които го установяват съвсем не се крият от обществото. Целта на продължаващите и до днес изследвания върху страничните ефекти е подобряването на качеството и ефективността на ваксините. Вероятността за поява на тежките странични ефекти обаче е много малка, често в пъти по-малка, отколкото вероятността за разболяване от самия вирус. Тук, тук, тук и тук може да се види подробно описание на странични ефекти от различен тип ваксини.

Авторът на книгата с въпросните 400 изследвания е американският доктор Нейл Милър. Д-р Милър е виден антиваксър, а неговите книги се критикуват остро заради неотчитане и пропускане на важни заключения от изследвания, показващи безопасността на ваксините. Пропускането на тези важни данни от изследвания, според критиците му, възпрепятства възможността за правене на информиран избор от неговите читатели. В книгите д-р Милър показва, че смъртните случаи от болести, предизвикани от ваксините, са намалели още преди тяхното въвеждане. Всъщност обаче смъртността е некоректна метрика, когато се прави анализ за ефективността на ваксините. Смъртните случаи действително намаляват, но това е повлияно от редица фактори, касаещи повишаването на социоикономическия статус, подобряване достъпа до здравеопазване и качеството на услугите. Правилната мерна единица, оценяваща ефективността на ваксините, е честотата на заболяванията, предотвратими чрез ваксиниране. Ваксините се създават именно за това — да намалят броя на хората, които се разболяват от дадена болест. Измерването на ефективността на вакисните чрез следене и отчитане на смъртността е също като да се измерва ефективността на контрацепцията чрез броя на абортите. Нивата на смъртност не отразяват действителната тежест на заболяването. Например хората, които са оцелели от ваксинопредотвратими болести, но са останали парализирани или осакатени, попадат в класацията за намалена смъртност преди въвеждането на ваксините и могат да повлияят на изводите, които ще направим за ваксините, съдейки само по смъртността. Ето защо взирането само в нивата на смъртност изпуска истинската тежест на последствията от тези вируси.

В различни страни по света, когато процентите на ваксинирани намаляват, болестите отново се появяват, а когато нивата на ваксинаираните се повишиват, честотата на заболяевамостта автоматично намалява. В книгата на д-р Милър обаче са изпуснати и тези факти, което е неетично и силно подвеждащо.

За да постигне силно въздействие върху публиката и да подсили достоверността на позицията си против ваксините, в книгите си д-р Милър разчита главно на ужасни истории, взети от системата за събиране на странични ефекти — VAERS (Vaccination Adverse Event Reporting System), а заключението на доктора е, че те са само малка част от „страничните ефекти на ваксините“. Това твърдение според специалисти въвежда преднамерено в заблуждение. Фактът, че един случай се съобщава на VAERS, означава само, че след ваксинация е настъпило нежелано събитие, което не може да послужи за установяване на връзка с ваксината (защото не се знае дали събитието се случва с еднаква честота в контролна група), т.е. не може да се установи, че именно ваксината е причинила събитието.

Пример 1: Според д-р Милър данните от VAERS показват, че ваксината с Rotateq причинява инвагинация при децата. В книгата си той не споменава обаче, че Центърът по контрол на заболяванията в САЩ изследва тези доклади на VAERS и установява, че степента на инвагинация след поставяне на ваксината не надвишава очакваната фонова честота на инвагинация в останалата част от населението.

Пример 2: Д-р Милър признава в книгите си, че премахването на тимерозал от ваксините не намалява нивата на аутизъм, но твърди, че аутизмът е бил увеличен от тимерозалът, намиращ се във ваксините за грип, което само по-себе си е противоречие.

Пример 3: Д-р Милър в едно свое изследване посочва, че нивата на бебешка смъртност са най-високи в страните, в които се поставят най-много ваксини. Той представя корелационна зависимост между бебешката смъртност и броя ваксини, според която през 2009 г. САЩ са класирани на 34-то място по детска смъртност, с около 6 смъртни случая на бебета на 1000 новородени, а броя ваксините, които те получават е 26. В контраст, в Швеция и Япония броя ваксините е 12, а смъртността по-малка — 3 смъртни случая на 1000 новородени. Идеята на д-р Милър е да отркие връзка между детската смъртност във всички държави, стоящи по-ниско в класацията от САЩ (класирани след 34-то място) и броя ваксини, които получават децата в тези държави. В опитите си да убедят своите читатели, че американските деца са свърхваксинирани обаче, д-р Милър и колегите му броят тривалентните ваксини за една. Например ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) се брои като 3 отделни ваксини, докато всъщност това е една ваксина за три различни болести. Подвеждащото тук идва от факта, че Милър и екипът му не правят това по отношение на всички държави, с които сравнявават САЩ. Те броят мултивалентните ваксини в редица държави като една, но не правят това за собствената си страна. Ако този „подход“ се използва за Япония и Германия например, резултатът ще покаже, че децата там се ваксинират със значително повече от 26-те ваксини, поставяни на американските деца, което автоматично ще ги изпрати начело на класацията по брой ваксинации, много преди 34-тото място, заемано от САЩ. Това на свой ред ще докаже, че корелационна зависимост между броя ваксини и смъртността не съществува. Милър и екипът му обаче преднамерено извършват тази „грешка“ с цел да докажат тезата си, че ваксините водят до увеличена бебешка смъртност.

Според специалисти дори и да имаше корелационна връзка между броя ваксинации и смъртността, сравняването на бебешката смъртност между различните държави щеше да бъде отново подвеждащо поради няколко причини:

1) В САЩ броят всички бебета, показали признак на живот, за живи, независимо от теглото им при раждане. В някои държави такива бебета се считат за мъртвородени.

Например в Австрия и Германия феталното тегло на бебетата трябва да е 500 грама, за да се приемат за живи. В Швейцария пък фетусът трябва да бъде поне 30 см дължина, а в Белгия и Франция всяка бременност, продължила под 26 седмици, дори не се регистрира.

2) Повечето деца, които умират при раждане в САЩ, са критично болни, а 40% умират още при раждането си. Тези смъртни случаи очевидно са причинени от съвсем други фактори, но в изследванията на д-р Милър тази смъртност се причислява към общата, която пък се счита като следствие на имунизацията, а очевидно това не е така .

Всичките тези факти не се вземат по внимание в изследванята на д-р Милър и неговите колеги. Повече информация за изследванията и фактите, които той представя, могат да бъдат намерени тук и тук.

След обсъждането на книгата на д-р Милър през голяма част от останалото време във филма се представят мненията на лекари и хора, които поставят под съмнение безопасността на ваксините, но без да стават ясни доказателствата за техните твърдения.

9. Причиняват ли ваксините аутизъм?

Не съществуват качествено проведени изследвания, които да доказват категорично, че ваксините причиняват аутизъм. Никъде във филма не се споменава и за изследвания, което да доказва връзката между аутизъм, рак и други неврологични заболявания с ваксините, въпреки множеството твърдения на интервюирани във филма лица, че именно ваксините са основна причина за аутизъм. Вярването, че ваксините са причината за това обаче не е доказателство. Въпреки че броят на аутисти и направените ваксинации корелират, това съвсем не означава, че между тях има причинно-следствена връзка и не може да служи като доказателство. Като доказателство служат научните изследвания, проведени именно с основната цел да открият такава:

Изследвания за връзката аутизъм-ваксини#1:

Огромен брой научни трудове, включващи 12 ревюта (едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет) и два мета-анализа (едно, две), направени върху повече от 15 000 000 изследвани деца не открива съществува връзка между тимерозала, ваксините и аутизма. Тези проучвания са извършени в много различни страни и от голям брой учени. Огромният брой на изследваните хора пък позволява ниво на статистическа значимост, което е достатъчно, че да открие дори и редки признаци за връзка между ваксините и аутизма. Въпреки това такива асоциации не са открити. Учените обаче продължават да провеждат изследвания, търсейки възможни негативни ефекти.

Изследвания за връзката аутизъм-ваксини#2:

В периода 2003–2013 г. се извършва мащабно изледване за връзката между аутизъм и ваксини, спонсорирано от голяма антиваксърска организация — SafeMinds. SafeMinds предоставят $250 000 на учените от Тексаския университет (University of Texas), Югозападното училище по медицина (Southwestern School of Medicine), Вашингтонския университет (University of Washington), Центърът за детско здраве и развитие Джонсън (Johnson Center for Child Health & Development) (чиито директор е човекът, от който тръгва мита за връзката между аутизъм и ваксини — д-р Уейкфийлд) и на някои други изследователски институти. Националнaта асоциация за аутизъм — друга организация, поставяща под въпрос безопасността на ваксините, също предоставя финансова помощ за това изследване. Изследването е направено върху 79 бебета маймуни макак. Тези маймуни се подлагат на 6 различни имунизационни графика:

1) Контролна група 1 (16 маймуни), получаваща инжекции със солев разтвор.

2) Група 2 (12 маймуни), имунизирана по педиатричния график, препоръчван през 1990 г. в САЩ.

3) Група 3 (12 маймуни), имунизирана по педиатричния график, препоръчван през 1990 г. в САЩ, но в по-кратък времеви интервал.

4) Група 4 (12 маймуни), имунизирана с ваксини, съдържащи темерозал (живак).

5) Група 5 (15 маймуни), имунизирана с морбили ваксини (МПР), но без такива, съдържащи темерозал.

6) Група 6 (12 маймуни), имунизирани с ваксини, препоръчвани през 2008 г. в САЩ, но в по-кратък времеви интервал.

Получени резултати: 38 бебета маймуни се евтанизират и се прави дисекция на мозъците им за хистологично и имунохистологично изследване. Учените подробно изучават именно онези части от мозъците на маймуните, в които по принцип се наблюдават промени при хората с аутизъм. Изследователският екип не открива никакви различия в това отношение между контролната група и ваксинираните маймуни. Не е имало промяна в протеиновите нива, нито в обема на церебралните хемисфери на мозъка, нито в плътността на клетките на Пуркиние, нито в десетки други показатели, които са сравнили.

Разбираемо, от SafeMinds се усъмняват и оспорват резултатите. Освен това свалят доверието си в екипа от учени, провел изследването. Laura Hewitson — съавтор на д-р Уейкфийлд в други изследвания, известна с позицията си срещу ваксините и ръководител на изследването, заявява обаче, че всяка от процедурите е проведена така, както е замислена, нищо не е променяно нито манипулирано. Повече за изследването и за дебатът след неговото публикуване може да се намери тук.

10. Какво е количеството на тимерозал във ваксините?

През 1997 г. на децата са били слагани 3 ваксини, които общо са съдържали живак в количество по-голямо от препоръчваното от Агенцията за защита на околната среда, но по-малко от максимума, препоръчван от Агенцията по контрол на лекарствата. Това създава спекулации, че тимерозалът във ваксините е в големи количества и може да бъде причина за появата на аутизъм. Този тип живак във ваксините е най-малко опасната форма на живак. Изследванията, които сравняват броя на аутисти след като тимерозалът е премахнат от ваксините в САЩ и Европа, не откриват никаква промяна в честотата на заболяевамостта. Не съществуват и никакви научни доказателства, които да посочват, че тази форма на живак (ethylmercury) е свързана с аутизма.

11. Защо след първите задължителни ваксинации срещу едра шарка избухват епидемии?

Това твърдение оствя впечатлението, че епидемиите от едра шарка възниквавт в резултат на задължителното ваксиниране. На практика обаче те възникват въпреки това. През 1853 г. ваксините в Англия стават задължителни, но независимо от това много деца остават неваксинирани, което впоследствие води до няколко епидемии след това, заради които умират много хора. Въпреки малкия брой починали деца обаче, съвпадането във времето на епидемиите със задължителното ваксиниране лесно повдига подозрения към ваксините и става причина за зараждане на различни движения срещу тях.

Едно от важните неща, които се пропускат във филма е, че за да съществува абсолютна защита, е необходимо поне 95% от населението на национално ниво да бъде имунизирано. Когато този процент не се покрива, рискът от продължаващо разпространяване на вируса остава. Toва е и причината много от вирусите, предотвратими чрез ваксиниране, да не са напълно изчезнали.

Едрата шарка е вирус, който е засягал хора от всякакви прослойки на населението. През 18 век само в Европа са умирали 400 000 човека всяка година, а една трета от оцелелите са ослепявали. Смята се, че в 60% от всички случаи се е стигало до фатален изход, а процентът на смъртните случаи при бебетата е бил дори още по-висок, достигайки 80% в Лондон и 98% в Берлин. Въпреки тези епидемии обаче едрата шарка е един от вирусите, които изчезват напълно в световен мащаб след ликвидиране на огнищата й чрез мащабни ваксинални програми, започнали през 1967 г. Последните наблюдавани случаи са от 1971 г. в Бразилия, 1972 г. в югоизточна Азия и 1975 г. в Бангладеш. Последният ендемичен случай е документиран в Сомалия през октомври 1977 година. Ето защо, твърдението, че с увеличаване на ваксинациите срещу едра шарка се увеличава и смъртността от тази болест, е абсолютно невярно и силно подвеждащо.

12. Увреждат и отслабат ли ваксините нашата имунна система?

Фактите показват, че болестите, предотвратими чрез ваксиниране, са почти заличени в държавите от западния свят. Това е доказателство за тяхната ефективност, изразяваща се в подготвянето на имунната система на човек, което осигурява бързо справяне с иначе фаталните вирусни заболявания. Ето какво показат данните за България и САЩ:

Преди имунизациите в България всяка година от морбили са боледували повече от 17 000 души. Сега са средно около 157 на година. Някои вируси като рубеолата са почти напълно елиминирани. Тези факти показват, че имунната ни система не е достатъчно подготвена, за да се справи с такъв тип вируси, без използването на ваксини. Допълнително свидетелство за последното е и смъртността от ваксино-предотвратими заболявания, която е била огромна преди въвеждането на ваксините. Скорошно изследване от 2016 година определя, че смъртността от коклюш в първата година от живота на бебетата в бедните държави е около 400 случая на всеки 1 000 000 новородени. Същата смъртност, но в богатите държави (първите 15 по доходи на глава от населението), където се използват ваксини, е само 3 до 10 случая на всеки 1 000 000 новородени. Друго изследване от 2015 година пък показва, че общото глобално намаление на смъртността от пневмония, дифтерия и морбили взети заедно, води до 3 600 000 по-малко смъртни случая през 2013 година, в сравнение с тези през 2000 година.

Смъртните случаи при пандемията от грипен вирус през 1918 г. достигат 100 000 000 души (100 милиона човека!). Това само по себе си е факт, показващ, че човешката имунна система не е достатъчно подготвена, за да се справи с подобни вируси. Именно чрез ваксините имунната система укрепва, подсилва се и се подготвя за бъдещ контакт с пълномащабния вирус, когато вече ще бъде способна да се справи с него. Изчезването на вирусите едра шарка и риндерпест, както и предстоящото елиминиране на полиомиелит, дракункулоза, малария и рубеола, доказват напълно ефективността на ваксините и оборват твърдението, че хората имат способност да се имунизират „от само себе си“.

Изводи

В началото на документалната поредица „Истината за ваксините“ авторът прави уговорката, че ще представи безпристрастно аргументите „за“ и „против“ васкините, за да предостави възможност за информиран избор. На практика обаче поредицата поставя на фокус единствено аргументите „против“. Фактите в нея са представени избирателно и едностранчиво, а научните трудове, показващи безопасността на ваксините, са пропуснати. Във филма се показват предимно мнения на лекари и авторитетни личности, известни с позицията си против ваксините, а не на учени. Филмът пренебрегва всички съществуващи доказателства, опровергаващи мненията на участниците, и оставя неетичните и тотално погрешни внушения, че за ефективността на ваксините няма доказателства, а страничните им ефекти умишлено се укриват. Разказаните от участниците във филма преживени случки се приемат като доказателства, а мненията им — като безспорни факти. Ето защо „Истината за ваксините“ се проваля в основната си цел — да предостави възможност за информиран избор на своите зрители, като не успява да предостави обективното становище и на „двете страни“.

Всъщност огромното мнозинство от научни трудове показва, че ваксините са напълно безопасни, техните странични ефекти — редки и непредставляващи риск за зравето, а ползите от тях са довели до предотратяването на милиони смъртни случаи. Въпреки това учените продължават да правят изследвания, търсещи възможни негативни ефекти.

Инфографика, обобщаваща статията

Към филма:

https://vaccinesworkblog.wordpress.com/2017/04/16/the-truth-about-vaccines-episode-1-top-ten-lies-debunked/

За автора:

Костадин е персонален треньор със сертификат от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Какво представлява мононатриевият глутамат?

2. История на мононатриевия глутамат

3. Произход на митовете за вредата от мононатриевия глутамат

4. Наистина ли е вреден мононатриевият глутамат?

5. Какво казват изследванията?

6. Защо обаче се получават неприятни симптоми след консумация на китайска храна?

7. Изводи

8. Инфогафика, обобщаваща статията

>> За автора <<

>> Прочети коментарите във фейсбук <<

„Е“-тата предизвикват най-големите страхове сред хората, когато стане въпрос за качеството на храната. Едни от най-известните и обсъждани химически вещества са аспартам, ацесулфам, полисорбат, нитрати и нитрити, някои оцветители и консерванти. Но „най-страховитият“ сред тях и до днес продължава да бъде мононатриевият глутамат, митът за чиято вреда е един от най-разпространените и устойчиви във времето.

Какво представлява мононатриевият глутамат?

Мононатриевият глутамат или Е621 е един от най-използваните в храните подобрители на вкуса [1]. Мононатриевият глутамат (за по-кратко често наричан само натриев глутамат или MSG — абревиатура от английското monosodium glutamate) представлява натриева сол на глутаминовата киселина [1,36]. Чувайки „сол“, хората си представят добре познатата трапезна сол, която е химическо съединение на натрия и хлора. Мононатриевият глутамат е подобно на солта химическо съединение, но вместо с хлоридните йони натрият е в съединение с глутаминова киселина.

Разлика между глутаминова киселина и глутамат практически не съществува [2]. Глутаматът е аминокиселина без един водороден атом и заедно с останалите аминокиселини е сред градивните блокове на протеина [36]. В човешкото тяло глутаминовата киселина почти винаги съществува под формата на глутамат, а именно заради сходството между тях учените често наричат глутаматът „глутаминова киселина“ [20].

Глутаматът е една от най-разпространените неесенциални аминокиселини, част от протеина на много храни като сиренето, млякото, месото, рибата и зеленчуците [3,6,13,31,36,45]. Този глутамат се нарича „свързан“. Много храни съдържат и „свободен“ глутамат, който обикновено е под формата на натриев глутамат (или мононатриев глутамат — MSG). Именно тази свободна форма има изключително важна функция в определянето на вкуса [36,38,45].

История на мононатриевия глутамат

Мононатриевият глутамат се е използвал като подобрител на вкуса още преди повече от 2000 години [45]. Той е един от традиционните съставки, използвани в азиатската кухня. В Япония и Китай от векове се използват сушени водорасли и „бонито флейкс“ (чипс от сушена, ферментирала риба тон) като основни съставки на супите „даши“. Тези продукти са изключително богати на мононатриев глутамат и именно подобряването на вкуса на ястията е основната причина за тяхната употреба [2].

Древните римляни пък използвали сос, наречен garum, направен от ферментирала риба, който бил също много богат на глутамат и се използвал като заместител на по-скъпата сол [2,7,43,44,51]. Всъщност този сос се е използвал много преди това — още от времето на древните гърци [7].

Фактите, описани по-горе, показват, че мононатриевият глутамат не е продукт на съвременната химия, а вещество, използвано като подобрител на вкуса в продължение на хиляди години [2].

Мононатриевият глутамат за първи път се идентифицира като отделно химическо съединение през 1866 г. от немски химик, който попаднал на него докато обработвал житен глутен със сярна киселина. През 1908 г. японският учен Кикунае Икеда изолира глутаминовата киселина от морски водоросли [8,36]. За да стабилизира киселината в прахова форма Икеда добавил към нея обикновена сол (натриев хлорид) и вода, в резултат на което получил кристалната форма на познатия ни днес мононатриев глутамат [19]. Малко след това Икеда публикува резултатите в научно списание, оповестявайки двете си основни открития: 1) водораслите (кобу) съдържат глутамат и 2) глутамат е съставката, която води до подобряване на вкуса на храната. Професор Икеда нарича този вкус „умами“ (umami) [8]. Сега вече е установено, че наред със соленото, сладкото, горчивото и киселото, „умами“ е петият „вкус“, за който човешкият език разполага с рецептори [1,2,36,45]. Що се отнася до Кукинае Икеда — неговата изследователска работа и до днес се изучава в училищата в Япония и е определен като един от 10-те най-велики японски откриватели [19].

Произход на митовете за вредата от мононатриевия глутамат

„Синдром на китайския ресторант“ е термин, използван за обозначаването на характерни симптоми, появяващи се след консумацията на китайска храна и обяснявани именно със съдържанието на мононатриев глутамат в нея [36]. Въпросните симптоми включват главоболие, потене, кожни обриви, изтръпване на устата и гърлото, гадене, умора. По-тежките състояния могат да включват също болки в гърдите, сърцебиене, трудност при дишане, подуване на лицето и гърлото [9].

Първите съобщения за сериозни реакции към китайска храна се появяват през далечната 1968-ма година [12,14], когато американският лекар д-р Куок се оплаква от болка в ръцете си, слабост и сърцебиене след хранене в китайски ресторант. Той пише писмо до престижно научно списание, в което описва симптомите, появили се след консумацията на китайска храна, и изразява предположението, че или виното за готвене, или прекомерната концентрация на сол, или съдържанието на мононатриев глутамат може да са станали причина за неговите симптоми [1,2,14]. Впоследствие се публикуват и много други подобни истории, свързващи китайската храна с появата на гореописаните симптоми. Така се появява терминът „Синдром на китайския ресторант“.

Фигурата, от която тръгват най-сериозните митове за вредата от MSG, е психиатърът от Вашингтонския университет — Джон Олни. Олни провежда няколко изследвания като инжектира мононатриев глутамат на новородени мишки, а резултатите от експериментите му показват неврологични проблеми, включително мозъчни увреждания и нарушения в развитието на мишките [25,36].

Авторитети като д-р Меркола, който е един от най-известните натуропати и защитници на алтернативната медицина в света [5], също спомагат за подсилването мита за вредата от мононатриeвия глутамат. В своя статия за MSG д-р Меркола заявява [2,11]:

„Мононатриевият глутамат е мълчаливият убиец, който се крие в кухненските ви шкафове. Той превъзбужда нервните клетки до точката, в която се увреждат или умират, което води до мозъчни увреждания с различни степени и става причина за възникване на заболявания като Алцхаймер, Паркинсон, болестта на Лу Гериг и други.“

Д-р Меркола твърди, че мононатриевият глутамат причинява още затлъстяване, увреждане на очите, главоболие, умора, дезориентация, депресия и множество други заболявания. Тъй като употребата на мононатриевия глутамат е широко разпространена, според Меркола около 40% от населението на САЩ може да е чувствително към него [11]. Неговите твърдения се основават на убеждението, че мононатриевият глутамат е екситотоксин, причиняващ патологичен процес, чрез който нервните клетки се увреждат и умират в резултат на свръхстимулация на невротрансмитери.

Твърдението, че мононатриевият глутамат е екситотоксин, дори и в нормални дози, се разпространява усилено и от американския неврохирург Ръсел Блейлок, който през 1994 г. публикува книга на име „Екситотоксини — вкусът, който убива“, където описва тази непотвърдена от науката теория [19,34,35]. В интернет пространството пък е пълно и с български сайтове, сочещи глутамата като причинител на множество здравословни проблеми като високо кръвно налягане, астма, мигрени, болки в гърдите, депресия, анафилактични шокове, алцхаймер и паркинсон, различни алергични заболявания и други. Дори популярни български портали като puls.bg и framar.bg поддържат твърдението, че мононатриевият глутамат е „убиец“, който може да причини сериозни щети в човешкия организъм. В статия на framar.bg, мононатриевият глутамат e описан като [4]:

„Мононатриевият глутамат е повсеместно разпространен в преработените храни. Известен още като еквитотоксин, той представлява вещество, което буквално стимулира мозъчните клетки до смърт.“

В резултат на много лични истории, подобни на публикуваната през 1968 г. от д-р Куок, слухове и мнения на различни авторитети като д-р Меркола, както и малък брой изследвания, правени върху мишки и показващи негативни ефекти, мононатриевият глутамат придобива лоша слава, а хората започват да го свързват с най-разнообразни здравословни проблеми, най-безобидните сред които са главоболие и алергични реакции. Някои дори го сочат като виновник за затлъстяването при бебетата. Страховете за здравословни проблеми след консумация на мононатриев глутамат пък стават причина редица ресторанти и производители на храни да го премахнат от продуктите си [19].

Наистина ли е вреден е мононатриевият глутамат?

Глутаматът в мононатриевия глутамат, който се добавя към храните, е химически неразличим от глутамата, естествено съдържащ се в хранителните продукти, а човешкото тяло обработва тези „форми“ на глутамат по идентичен начин [19,31,35,36]. Именно глутаматът е „магическата“ част на мононатриевия глутамат, водеща до подобряване на вкуса. Натриевия глутамат обаче (натриевата сол) е намерила най-голямо приложение , тъй като тя се оказала не само най-стабилната форма на глутамат, но и най-добре и бързо разтворимата в сравнение с чистата глутаминова киселина [2,19]. Освен това натрият помага на глутамата да бъде стабилизиран в прахова форма и така лесно да се добавя към храната [18].

Глутаматът не се използва само като подобрител на вкуса на храните. Той има важни биологични функции в човешкия организъм. Всъщност човешкото тяло произвежда около 50 грама свободен глутамат всеки ден като важна част от протеиновия метаболизъм, a цялото количество глутамат, намиращо се в различни органи като мозък, бъбреци, черен дроб и мускули, е около 2 килограма [2,13,31,36]. В този ред на мисли, дори и ако човек избягва консумацията на храни, съдържащи глутамат, неговият организъм ще произведе известено количество, тъй като глутаматът влиза в структурата на всеки един протеин.

Фактът, че мононатриевият глутамат се среща естествено в много храни като доматите и сиренето, рибата и соята, a хората го консумират от векове, се използва като аргумент учените да предположат, че той е напълно безопасен за човешкото здраве [17]. Всъщност средностатистически възрастен човек приема приблизително 13 грама глутамат всеки ден от протеинови източници, докато консумацията на добавен към храната мононатриев глутамат (Е621) е 26 пъти по-малко (около 0.55 грама/ден) [6,15,24]. В допълнение на това, употребата на MSG може да доведе до 30–40% понижаване на консумацията на сол, заради значително по-ниското съдържание на натрий (1/3 от това в солта), без това да повлияе на вкуса [31,36].

Вероятно едно от най-значителните открития, с които се обяснява интересът към вкусът „умами“, е фактът, че човешкото мляко съдържа големи количества глутамат (11 пъти повече спрямо нивата, налични в краве млякото). Бебетата притежават основни вкусови рецептори. Вярва се, че майчиното мляко предлага два вида подсилване на вкуса, удовлетворяващи вкусовите „изисквания“ на пеленачетата — чрез млечната захар (лактозата) и чрез глутамата (умами) [19]. Всъщност човешкото тяло не може да направи разлика между глутамата, съдържащ се естествено в храната и този, който се добавя към нея, тъй като и двата „типа“ имат една и съща химическа структура, независимо от техния източник [21].

Днес мононатриевият глутамат се произвежда чрез ферментационни процеси от нишесте, захарно цвекло, мeласа и царевица тъй като се оказва, че те са значително по-лесният начин за производството му в сравнение с методът, който първоначално използва професор Икеда [19]. Тези ферментационни процеси са подобни на процесите, използвани за производството на кисело мляко, оцет и вино [6,9,36,44]

Какво казват изследванията?

Освен по-горе споменатите изследвания с мишки на Джон Олни, съществуват още няколко такива, показващи вреда от MSG [36]. Например това изследване от 2002 г. показва значително изтъняване на ретината (до 75%) на новородени плъхове след консумация на храна, богата на мононатриев глутамат [33]. Въпросните изследвания обаче са извършени върху мишки, на които е инжектиран глутамат в огромни дози [25,29,30]. Изследването, при което се наблюдавало изтъняване на ретината на новородени плъхове, също е напревено с огромно количество мононатриев глутамат. Учените слагали по 20 грама мононатриев глутамат на всеки 100 грама консумирана храна. Това е огромно количество на фона на количеството, което консумира средностатистически човек — под 4 грама/седмица [19]. Въпреки това преглед върху изследванията с мишки на Джон Олни, направен от Международната фондация по хранителна информация, установява [31,36]:

„….използваните дози мононатриев глутамат в тези проучвания са изключително високи, а методите на инжектиране, както и принудителното хранене, не наподобяват начина, по-който хората консумират глутамат. Резултатите от изследванията на Олни не се потвърждават, когато големи количества MSG се приемат чрез храната… Проучванията, оценяващи както нормална консумация на мононатриев глуатамат, така и количества над 40 гр/кг телесно тегло (5000 пъти по-високо от нормално поглъщаното чрез храната количество) не откриват никакви неблагоприятни ефекти върху човешкия мозък.“

Резултатите от изследванията на Джон Олни така и не се потвърждават в други подобни изследвания върху животни, консумиращи също големи дози глутамат [36]. Последващи проучвания пък допълнително поставят резултатите на Олни под съмнение, като показват, че няма връзка между нивата на глутамат в мозъка и този, приеман чрез храната, тъй като последният не може да премине през кръвно-мозъчната бариера [2,36,40].

Не съществува и нито едно изследване, проведено върху хора, което да показва дори и леко подобни резултати след консумация на мононатриев глутамат. Ето и резултатите от някои от най-качествените проучвания, търсещи вреда от консумацията на глутамат:

(1) В изследване от 1970 г. група учени от австралийски университет изследват 11 човека, търсейки странични ефекти от консумацията на MSG. Изследваните лица приемали огромни дози глутамат — до 147 грама всеки ден в продължение на 6 седмици (за сравнение, средната консумация на добавен към храната мононатриев глутамат (Е621) от възрастен човек е 0.55 грама/ден). Учените не намират никакви патологични промени в изследваните показатели, освен понижение в серумния холестерол, а заключенията от изследването са [19,32]:

„Синдромът на китайския рестрорант“ е някакъв анекдот (легенда, мълва), с който се обясняват различни постпрандиални заболявания (т.е. такива след хранене). Научни доказателства, свързващи синдрома с консумацията на мононатриев глутамат, не могат да бъдат намерени.“

(2) Двойно-сляпо плацебо контролирано рандомизирано проучване от 1993 г. изследва 71 човека за странични реакции след консумация на мононатриев глутамат и стига отново до извода, че няма връзка със „синдрома на китайския ресторант“ [26].

(3) Плацебо контролирано изследване от 1999 г. върху 100 астматични пациентa открива, че от 30 човека, които са вярвали, че са изпитвали симптомите, характерни за „синдрома на китайския ресторант“, само един е показал признаци на редуцирана функция на белите дробове след прием на мононатриев глутамат. Когато същият този човек бил изследван отново, но в двойно-сляпо плацебо контролирано изследване, резултатите се оказали негативни [24,27].

(4) През 2000-та година учени извършват най-голямото двойно-сляпо плацебо контролирано изследване върху мононатриев глутамат, обхващащо 130 човека, които твърдели, че са чувствителни към добавката. Изследователите установяват, че консумацията на глутамат предизвикала краткотрайни и незначителни реакции в част от хората, но при повторно тестване тези резултати не се повторили [2,19,24,28].

(5) Обзор на изследвания, свързани с безопасността на мононатриевия глутамат, публикуван през 2009 г., установява [22]:

“Въпреки притесненията, повдигнати от ранните доклади, десетилетия изследвания не успяха да покажат ясна и последователна връзка между поглъщането на мононатриев глутамат и развитието на синдром на китайския ресторант, астматичен бронхоспазъм, уртикария, ангиоедем и ринит.”

(6) Друг обзор, публикуван през 2010 г., анализира научните трудове, търсещи връзка между консумацията на мононатриев глутамат и различни симптоми. Заключенията на авторите гласят [23]:

“Въпреки широко разпространеното убеждение, че глутаматът може да предизвика астма, мигренозно главоболие и синдром на китайския рестрорант, не съществуват клинични данни в подкрепа на това твърдение. В допълнение на това, не съществуват и доказателства, които да показват, че дадени индивиди могат да притежават някаква уникална чувствителност към глутамата.”

(7) Друго изследване от 2010 г. показва, че няма връзка и между затлъстяването и консумацията на мононатриев глутамат [39].

(8) Мета-анализ от 2012 г., изследващ ефектите на мононатриевия глутамат върху астматици, сочи, че „няма доказателства, които да подкрепят нуждата от избягването на MSG при възрастни хора с хронична астма“ [41]. Авторите на мета-анализа допълват, че има все още малко изследвания по темата, но съществуващите до тук показват, че глутаматът е по-скоро безопасен и за астматици. Изследвания върху мишки, страдащи от изкуствено създадена астма, също потвърждават тези резултати [49].

(9) Систематичен обзор от 2016 г. само на изследвания, провеждани върху хора, отново показва, че няма връзка между консумацията на мононатриев глутамат и главоболие [42].

Въпреки че мононатриевият глутамат е една от най-изследваните добавки, за която няма никакви потвърдени научни доказателства, че причинява сериозни заболявания или смърт, и въпреки че е получил разрешение за употреба от различни институции в редица държави, митовете около него създадоха масова истерия сред хората по цял свят [36]. Всъщност не съществува нито една здравна институция, която след като е проучила съществуващите доказателства относно негативни ефекти на мононатриев глутамат, да не е заявила, че консумацията му е абсолютно безопасна за човешкото здраве. В това число влизат Европейския съюз, Обединеният експертен комитет по хранителни добавки към ООН, Организацията по прехрана и земеделие към Световната здравна организация, както и британското, японското, американското, новозеландското и австралийското правителства. Освен това Американската агенция по храни и лекарства прави три пъти (през 1958, 1991 и 1998) преразглеждане на научните доказателства, търсейки потенциални негативни ефекти, прави допълнителни тестове и заключава и трите пъти, че консумацията на мононатриев глутамат е абсолютно безопасна за човешкото здраве [19,36].

Защо обаче се получават неприятни симптоми след консумация на китайска храна?

Според някои учени симптомите, характерни за синдрома на китайския ресторант, се дължат на други съставки, съдържащи се в китайската храна, които могат да предизвикат алергични реакции у чувствителни хора. Други учени пък предполагат, че страхът от мононатриевия глутамат е форма на масова психоза — хората започват да страдат от симптомите, за които им е казано да внимават и да следят у себе си [19]. Това показват и някои изследвания [36] като това двойно-сляпо контролирано проучване на италиански учени, при което именно хората, които си самовнушават, че са чувствителни към MSG, развиват симптомите, характерни за синдрома на китайския ресторант [37]. Редица други проучвания установяват, че по-голямата част от хората, дори тези, които твърдят, че са чувствителни към MSG, нямат никаква реакция, когато не знаят, че го приемат [31,36,45]. Според учените, този феномен е част от т.нар. „псевдохранителна алергия“, като около 30% от възрастните в САЩ вярват, че страдат от някаква форма на алергия, а в действителност истинският процент на страдащи е по-малък от 2%. Според някои медицински експерти, още по-притеснителен е дори фактът, че хората продължават да вярват, че имат алергия, дори и след като им бъде показано, че нямат такава [36]. Всъщност няма нито едно научно изследване досега, което да е успяло да покаже убедително, че именно мононатриевият глумат е причината за симптоми, наподобяващи хранителна алергия [48].

Въпреки, че се счита, че синдромът на китайския ресторант засяга около 1–2% от хората, остава неясно каква част от реакциите, ако въобще ги има, се дължат именно на консумацията на мононатриев глутамат. По-голямата част от свидетелствата за този синдром са от личен опит на хора и няма как със сигурност да се свържат със съдържанието на глутамат в храната. Нещо повече, когато хора с предполагаема чувствителност към MSG се изследват в двойно-слепи контролирани експерименти, мнозинството от тях не реагират въобще или реагират така, както и на плацебо. Затова много хора могат неправилно да припишат различни симптоми на консумацията на MSG, като всъщност причината може да е съвсем друга съставка или просто самовнушение. Това подчертава необходимостта хора с предполагаема чувствителност да преминат подходящи клинични изследвания [38].

Изводи

(1) На практика почти не съществува храна, която да не съдържа известно количество глутамат. Средностатистически възрастен човек приема приблизително 13 грама глутамат всеки ден от протеинови източници, докато консумацията на добавен към храната мононатриев глутамат (Е621) е 26 пъти по-малко (около 0.5 грама/ден) [6,15,17,24,36]. Вярва се, че основна причина хората да харесват вкуса, усилван от мононатриевия глутамат, е значителната му концентрация в майчината кърма.

(2) Глутаматът, намиращ се в мононатриевия глутамат и добавян към храните, е химически неразличим от глутамата, естествено съдържащ се в хранителните продукти, а човешкото тяло обработва тези „форми“ на глутамат по идентичен начин [19,31,35,36].

(3) Глутаматът има важни биологични функции в човешкия организъм. Човешкото тяло произвежда около 50 грама свободен глутамат всеки ден, като важна част от протеиновия метаболизъм, a цялото количество глутамат, намиращо се в различни органи като мозък, бъбреци, черен дроб и мускули, е около 2 килограма [2,13,36].

(4) Въпреки, че се счита, че синдромът на китайския ресторант засяга около 1–2% от хората, остава неясно каква част от реакциите, ако въобще ги има, се дължат именно на консумацията на мононатриев глутамат. Редица проучвания установяват, че по-голямата част от хората, дори тези, които твърдят, че са чувствителни към MSG, нямат никаква реакция, когато не знаят, че го приемат [31,36,45]. Всъщност няма нито едно научно изследване досега, което да е е успяло да покаже убедително, че именно мононатриевият глумат е причината за симптоми, наподобяващи хранителна алергия [48].

(5) Съществува всеобщо съгласие в научното общество, базирано на множество биохимични, токсикологични и медицински изследвания, провеждани в продължение на повече от 60 години, че мононатриевият глутамат е безопасен за хората, включително децата, бременните и кърмещите жени [1,31,36,38,45,47].

Инфографика, обобщаваща статията

>> За автора <<

>> Прочети коментарите във фейсбук <<

Цитирана литература и използвани източници

[1] Is MSG Remotely Bad For You? Retrieved from lifehacker.com.au

[2] MSG myth — debunked with real science. Retrieved from skepticalraptor.com

[3] Monosodium glutamate. Retrieved from en.wikipedia.org

[4] 5 от най-често срещаните добавки в храните, които са токсични за мозъка. Свалено от framar.bg

[5] Joseph Mercola. Retrieved from en.wikipedia.org

[6] Questions and Answers on Monosodium glutamate (MSG). Retrieved from fda.gov

[7] Garum. Retrieved from en.wikipedia.org

[8] A Short History of MSG Good Science, Bad Science, and Taste Cultures. Retrieved from faculty.georgetown.edu

[9] Chinese Restaurant Syndrome: What the Research Says About MSG. Retrieved from healthline.com

[10] Schaumburg, H., H. et. al. Monosodium L-glutamate: its pharmacology and role in the Chinese restaurant syndrome. Science, 1969

[11] MSG: Is This Silent Killer Lurking in Your Kitchen Cabinets. Retrieved from Mercola.com

[12] Chinese restaurant syndrome. Retrieved from medlineplus.gov

[13] Naturally Occurring MSG. Retrieved from glutamate.com

[14] Chinese-Restaurant Syndrome. The New England Journal of Medicine, 1968

[15] Although virtually every food will contain some amount of glutamate, there are some foods that are rich in glutamate and can easily be combined in your favorite recipes. Retrieved from msgfacts.com

[16] These magical foods are loaded with natural MSG. Retrieved from businessinsider.com

[17] Foods highest in glutamic acid. Retrieved from nutritiondata.self.com

[18] Is MSG as bad as it’s made out to be? Retrieved from bbc.com

[19] If MSG is so bad for you, why doesn’t everyone in Asia have a headache? Retrieved from theguardian.com

[20] What Is the Difference Between Glutamic Acid & Glutamate? Retrieved from livestrong.com

[21] Although virtually every food will contain some amount of glutamate, there are some foods that are rich in glutamate and can easily be combined in your favorite recipes. Retrieved from msgfacts.com

[22] Williams, A.N, & Woessner, K.M. Monosodium glutamate ‘allergy’: menace or myth? Clin Exp Allergy, 2009

[23] Jinap, S., Hajeb, P. Glutamate. Its applications in food and contribution to health. Appetite, 2010

[24] Science suggests MSG really isn’t bad for your health after all. Retrieved from pri.org, 2014

[25] Olney, J., W. Brain lesions, obesity, and other disturbances in mice treated with monosodium glutamate. Science, 1969

[26] Tarasoff, L. et. al. Monosodium L-glutamate: A double-blind study and review. Food and Chemical Toxicology, 1993

[27] Woessner, K. M. Monosodium glutamate sensitivity in asthma. J allergy Clin Immunol, 1999

[28] Geha, R., S. et. al. Multicenter, double-blind, placebo-controlled, multiple-challenge evaluation of reported reactions to monosodium glutamate. The Journal of Allergy and Clinical Immunology, 2000

[29] Olney, J. & Ho, Oi-Lan. Brain Damage in Infant Mice following Oral Intake of Glutamate, Aspartate or Cysteine. Nature, 1970

[30] Monosodium Glutamate (MSG) & Aspartame During Pregnancy. Retrieved from chem-tox.com

[31] Glutamate and Monosodium Glutamate: Examing the Myths. Retrieved from foodinsight.org

[32] Bazzano, G. et. al. Monosodium Glutamate: Feeding of Large Amounts in Man and Gerbils. Science, 1970

[33] MSG linked to eye problems: study. Retrieved from cbc.ca

[34] Russell Blaylock. Retrieved from en.wikipedia.org

[35] The quack behind the msg scare is still stoking fear for profit. Retrieved from theoutline.com

[36] Fact or Fiction? The MSG controversy. Retrieved from dash.harvard.edu

[37] Morselli, P., L. & Garattini, S. Monosodium Glutamate and the Chinese Restaurant Syndrome. Nature, 1970

[38] Monosodium glutamate. A safety assessment. Technical report series №20. Retrieved from foodstandarts.gov.au

[39] Samuels, A. Monosodium glutamate is not associated with obesity or a greater prevalence of weight gain over 5 years: findings from the Jiangsu Nutrition Study of Chinese adults — comments by Samuels. Br J Nutr, 2010

[40] Hawkins, R. The blood-brain barrier and glutamate. Am J Clin Nutr, 2009

[41] Zhou, Y, et. al. Monosodium glutamate avoidance for chronic asthma in adults and children. Cochrane Database Syst Rev, 2012

[42] Obayashi, Y. & Nagamura, Y. Does monosodium glutamate really cause headache? : a systematic review of human studies. J Headache Pain, 2016

[43] How the ancient Romans made MSG. Retrieved from io9.gizmodo.com

[44] Ancient Everyday — Garum: MSG of the Roman World. Retrieved from eaglesanddragonspublishing.com

[45] Monosodium Glutamate (MSG): From A to Umami. International Food Information Council Foundation. Retrieved from foodinsight.org

[46] “Дозата прави отровата“. Достъпно на FB/Strongbyscience

[47] EFSA reviews safety of glutamates added to food. Retrieved from efsa.europa.eu

[48] MSG in food. Retrieved from foodstandarts.gov.au

[49] Yoneda, J. & Sakaj, R. Effects of oral monosodium glutamate in mouse models of asthma. Food and Chemical Toxicology, 2011

[50] Katsuobushi. Retrieved from en.wikipedia.org

[51] Friday Food Findings: Ancient Rome’s Finest Sauce. Retrieved from dearbabette.com

За автора:

Костадин е сертифициран персонален треньор от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Двата основни типа диети

2. Коя е тайната на отслабването?

3. Каква е ефективността на двете групи диети?

4. Задължително ли е да се броят калории, за да се свалят килограми?

5. Какво е значението откъде идват калориите, ако има дефицит?

6. Изводи

7. Инфографика, обобщаваща статията

>> Прочети коментарите във фейсбук <<
>> Тренирай с нас! <<

„Коя е диетата, с която ще отслабна със сигурност?” — това е въпросът, който измъчва всеки, решил да се бори с килограмите. В статията на AWorkoutRoutine се отговаря изчерпателно на този въпрос и се описват двата основни типа диети.

Двата основни типа диети

Към първия тип се отнасят всички диети, въвеждащи калорийна рестрикция. При този тип диети първо се изчислява необходимият калориен дефицит, а количеството на храните се определя спрямо него. Пример за такива диети са гъвкавата диета (IIFYM), диетите, броящи калории и всички други, които редуцират калорийния прием и не налагат други ограничения.

Вторият тип диети са диетите, които не изискват калорийна рестрикция, но въвеждат други ограничения като изключването на определени храни; забраната за хранене в определени времеви интервали; изключването на конкретни хранителни вещества като захар; фруктоза; глутен; въглехидрати; мазнини и други. Примери за такива диети са периодичното гладуване, нискомазннинните и нисковъглехидратни диети, палео диетите.

Коя е „тайната“ на отслабването?

Отслабването не се случва заради някакво специално комбиниране на храни, „магическо“ разпределение на хранителни вещества или действието на уникални хранителни съставки, а заради създаването и поддържането на калориен дефицит като не съществува условие, което може да промени този факт [2].

Калорийният дефицит представлява отрицателната разлика между прието и изразходено количество енергия и е единственото научно доказано „средство“ за отслабване. Не съществува друг възможен начин, по който да се свали тегло и нито едно изследване досега не е намерило изключение на това правило [2].

Калориен дефицит може да бъде постигнат по три основни начина:

1. Намаляване на приеманите калории.

2. Увеличаване на физическата активност.

3. Комбинация от горните две.

Независимо от начина на създаването му обаче калорийният дефицит е единственото необходимо условие за намаляване на теглото в дългосрочен план [2].

Каква е ефективността на двете групи диети?

Двата типа диети имат различни гаранции за ефективност. Тези от първата група винаги ще имат успех, стига да се спазва определената калорийна рестрикция. Диетите във втората група също могат да бъдат ефективни и без съмнение много хора постигат известни резултати с тях. Причината за това е, че допълнителните ограничения могат индиректно да доведат до създаване на калориен дефицит, но заради неволното намаляване на калориите, а не заради спазването на въведените забрани само по себе си.

Резултатите обаче не са гарантирани, защото при тези диети невинаги се удовлетворява задължителното условие за отслабване — калорийният дефицит. Правилата и допълнителните ограничения никога не касаят количествата, и въпреки че изключването на групи храни и хранителни вещества прави по-трудно приемането на повече калории от необходимото за отслабване, то съвсем не го прави невъзможно. Именно това е основната причина някои хора да нямат резултати, въпреки перфектното спазване на диетата.

Често “премахнатите” калории се компенсират чрез консумация на по-големи количества от позволените в режима храни, което реално пречи на отслабването. В повечето случаи това прави тези забрани и ограничения напълно ненужни, освен че много често те са и нездравословни. Друг проблем при този тип диети е придържането към тях в дългосрочен план. Излючването на хрaни за продължително време значително усилва желанието за тях и то до такава степен, че често се стига до безконтролното задоволяване на това желание в епизоди на екстремно преяждане, означаващо, разбира се, свръхкалорийна консумация. В следващата таблица са показани причините за неуспех при някои от популярните диети.

Ето защо най-бързият и сигурен начин за намаляване на теглото представляват диетите, въвеждащи калорийна рестрикция. Ако за даден човек е по-лесно да се придържа към режима си, когато има определени ограничения на храни, хранителни вещества и време на прием, то тогава тази диета ще бъде най-подходящата за него. Ако обаче желае резултатите му да са гарантирани, тогава трябва да е сигурен, че е налице необходимият калориен дефицит. Така този човек ще следва диета, която на практика е от първия тип, въведените ограничения ще са негово лично предпочитание, а калорийният дефицит — достатъчното условие за успеха му.

Задължително ли е да се броят калории, за да се свалят килограми?

Броенето на калории е сред важните теми за отслабване, за които мненията на хората се разделят. Според едни следенето на калории е доказал ефективността си метод за отслабване, а според други — калориите нямат значение за намаляване на теглото и е напълно ненужно тяхното броене. Въпреки многото дебати върху темата, това разногласие продължава да съществува заради неразбирането на какво всъщност се дължи намаляването на теглото и какво е задължителното условие за това.

Според изследванията пресмятането на калории е изключително ефективен начин за отслабване — хората, които следят калорийния си прием, свалят повече килограми, отколкото тези, които не обръщат внимание на това [3]. Основните ползи от пресмятането на калориите всъщност са три [4]:

1. Следенето на калории помага за откриване на онази страна от поведението на човек, която трябва да се промени, за да се постигне отслабване.

2. Дори и при липсата на прецизност, следенето на калории може да даде приблизителна оценка на калорийния прием, която да послужи като основа за създаване на необходимия калориен дефицит.

3. Пресмятането на калории помага за осъзнаването на хранителното поведение. Записването на консумираната храна е начин, чрез който човек може да се почувства по-отговорен към ежедневния си избор на храна, което допълнително да го мотивира да следва целите си.

Въпреки ефективността си, пресмятането на калории не е задължително условие за отслабване. Единственото задължително условие за намаляване на теглото е калорийният дефицит, а броенето на калории е само средство за неговото постигане. Това, което има най-голямо значение е усилието на човек да създаде и поддържа калориен дефицит, независимо от начина, по-който го е направил, дори и ако това е станало непреднамерено или интуитивно без съзнателно броене на калории [6].

Какво е значението откъде идват калориите, ако има дефицит?

Дали калориите от въглехидратите, мазнините и протеините са различни зависи от гледната точка. Точно както килограмите и метрите, калориите са мерна единица. Те измерват количеството енергия, съдържащо се в една храната. От тази термодинамична гледна точка няма да има никаква разлика между калориите, идващи от различни храни. 100 калории са си 100 калории, независимо от техния източник [5]. Затова, ако човек приема по-малко калории отколкото изгаря, той ще отслабва, независимо откъде идват тези калории [2,5,13].

От здравословна гледна точка обаче калориите не са еднакви [3]. Калориите, идващи от различните храни могат да повлияят на метаболизма, хормоналните нива, глада и апетита по много различни начини [8,9,10,11,12]. Например 100 калории от торта няма да имат същия ефект на засищане, както 100 калории от месо [4,7].

Ето защо калориите са най-важното и необходимо за отслабване условие, но не са единственото, което има значение. За добро здраве, телесна рекомпозиция (сваляне на мазнини и качване на мускули) и придържане към режима (по-слабо чувство на глад и повече ситост) качеството на храната е от първостепенно значение [2].

Изводи

(1) Диетите, създащи директна калорийна рестрикция, са единствените диети, спазването на които ще доведе до гарантирани резултати.

(2) Диетите, игнориращи необходимостта от калорийна рестрикция, въвеждат ограничения и забрани, които в повечето случаи са напълно ненужни и често пъти нездравословни. Придържането към тези диети може да е по-трудно, а отслабването — по-малко вероятно.

(3) Броенето на калории не е задължително условие за отслабване. Единственото задължително условие за намаляване на теглото е калорийният дефицит, а броенето на калории е само средство за неговото постигане.

(4) Калориите са най-важното и необходимо за отслабване условие, но не са единственото, което има значение. За добро здраве, телесна рекомпозиция и придържане към режима качеството на храната е от първостепенно значение.

Инфографика, обобщаваща статията

>> Прочети коментарите във фейсбук <<
>> Тренирай с нас! <<

Цитирана литература и използвани източници

[1] The best way to lose weight fast and keep it off. Retrieved from Aworkoutroutine.com

[2] Коя е научно доказаната „тайна“ на отслабването? Strongby.science

[3] Hartmann-Boyce, J. et. al. Effect of behavioral techniques and delivery mode on effectiveness of weight management: systematic review, meta-analysis and meta-regression. Obesity/Weight Management, 2014.

[4] Petre, A. Does Calorie Counting Work? A Critical Look. Retrieved from Healthline.com

[5] Buchholz, A., C. & Schoeller, D., A. Is a calorie a calorie? American Society for Clinical Nutrition, 2004.

[6] Strasser, B. Fat loss depends on energy deficit only, independently of the method for weight loss. Ann Nutr Metab, 2007

[7] Weigle, D., S. et. al. A high-protein diet induces sustained reductions in appetite, ad libitum caloric intake, and body weight despite compensatory changes in diurnal plasma leptin and ghrelin concentrations. American Journal of Clinical Nutrition, 2005.

[8] 10 Easy Ways to Boost Your Metabolism (Backed by Science). Authority Nutrition. Retrieved from healthline.com

[9] How Much Protein Should You Eat Per Day? Authority Nutrition. Retrieved from healthline.com

[10] Veldhorst, M., A. et. al. Gluconeogenesis and energy expenditure after a high-protein, carbohydrate-free diet. American Journal of Nutrition, 2009.

[11] Johnston, C., S. et al. Postprandial thermogenesis is increased 100% on a high-protein, low-fat diet versus a high-carbohydrate, low-fat diet in healthy, young women. The Journal of the American College of Nutrition, 2002.

[12] Veldhorst, M. A., et. al. Presence or absence of carbohydrates and the proportion of fat in a high-protein diet affect appetite suppression but not energy expenditure in normal-weight human subjects fed in energy balance. British Journal of Nutrition, 2010.

[13] Surwit, R. S., et. al. Metabolic and behavioral effects of a high-sucrose diet during weight loss. American Journal of Clinical Nutrition, 1997

За автора:

Костадин е сертифициран персонален треньор от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Защо не трябва да се вярва сляпо на авторитети, дори и да са едни от най-уважаваните в света?

2. Какво е синдром на внезапната детска смърт?

3. Как да предпазим децата си от синдрома на внезапната детска смърт?

4. Изводи

5. Инфографика, обобщаваща статията

> Прочети коментарите във фейсбук <

Д-р Бенджамин Спок е един от най-големите експерти на Америка в областта на педиатрията и грижата за деца [1,2]. Дори и години след смъртта му, неговите съвети продължават да се следват от хиляди хора по света. Книгата на д-р Спок „Грижи за бебето и детето“, публикувана през 1946 година, бързо се превръща в бестселър, а 65 години по-късно продължава да бъде в челните позиции на най-продаваните книги на всички времена [3]. В САЩ и Великобритания в продължение на няколко десетилетия „Грижи за бебето и детето“ се определя като библията за родители и професионалисти [4].

Защо не трябва да се вярва сляпо на авторитети, дори и да са едни от най-уважаваните в света?

Голяма част от съветите на д-р Спок продължават да се следват и днес, въпреки че някои от тях вече са неефективни, а други напълно дискредитирани. Най-красноречивият пример е от 1958 година, когато при поредно преиздаване на книгата си „Грижи за бебето и детето“ д-р Спок препоръчва на милионите негови последователи да слагат децата си да спят по корем заради по-малката вероятност от задушаване при евентуално повръщане [1,3,4]. Този съвет оказва толкова голямо и трайно влияние върху лекари и здравни специалисти, че през 90-те години е вече почти единодушно подкрепян и следван.

Въпреки че няколко емпирични изследвания, проведени след 58-а година, определят спането по корем като една от най-вероятните причини за синдрома на внезапната детска смърт, през 70-те и 80-те години родителите масово прилагат тази препоръка, в резултат на което детската смъртност в много страни по целия свят рязко нараства. Само във Великобритания смъртта сред бебета се увеличава 6 до 7 пъти [8]. Въпреки появилите се изследвания, препоръката за спане по корем на децата продължава да е част от съветите в книгите на д-р Спок дори и 9 години след публикуване на първите доказателства за вредата от това [1,9].

През 2005 година в International Journal of Epidemiology е публикуван систематичен обзор на изследванията, свързани със Синдрома на внезапната смърт. Заключението на авторите е следното [10,11]:

„Спането по корем — съвет, даван на родители в продължение на половин век, противоречи на доказателствата от 70-те години, които показват потенциална опасност. Систематичният преглед на рисковите фактори за Синдрома на внезапната смърт, налични през 70-те години, е могъл да доведе до по-ранното осъзнаване на рисковете от спането по корем, което е щяло да предотврати над 10 000 смъртни случая на бебета само във Великобритания и поне на 50 000 в Европа, САЩ и Австралия.“

Книгата на д-р Спок е първата и най-популярна публикация, която препоръчва спането по корем, с продадени повече от 50 милиона екземпляра в 42 страни [10].

Какво е синдром на внезапната детска смърт?

Синдромът представлява бърза и неочаквана смърт на бебета под една година — в 90% от смъртните случаи става дума за бебета ненавършили 6 месеца [12]. Тъй като този синдром се свързва със спането, често се нарича „смърт на детското креватче“. Науката и до днес не е изяснила напълно причините, поради които здрави бебета умират внезапно. Именно тази неяснота прави синдрома на внезапната смърт толкова плашещ и претеснителен [5]. Изследвания установяват, че спането по корем увеличава риска за настъпването на внезапна смърт между 1.7 и 12.9 пъти повече в сравнение със спането по гръб, а част от най-вероятните причини за това са [6,7]:

1) Увеличена вероятност бебетата да вдишват издишяния от тях въздух, което води до понижени нива на кислород и прекомерно натрупване на въглероден диоксид;

2) Запушване на дихателните пътища;

3) Намалено разсейване на топлината на тялото, което води до прегряване.

Смъртта настъпва внезапно по време на сън без никакви следи от болест. Бебетата спират да дишат в рамките на секунди. Липсата на дишане или възпрепятстването на процеса на дишане е основната предполагаема причина за този синдром. Възможно е дихателният тракт да се блокира от някой мек предмет като одеяло или възглавница и родителите късно да забележат това, осъзнали, че детето не се е събудаждало от дълго време. Други причини за синдрома могат да бъдат ниско родилно тегло или аномалии в мозъка, както и респираторни инфекции [13]. В някои случаи бебетата сами покриват главите си с одеяло, което води до задушаване [13].

Независимо от механизма на възникване на синдрома обаче доказателствата от научни изследвания, проведени в множество страни, показват, че поставяне на бебета по гръб води до значително намаляване на случаите на внезапна смърт [6,7,9,15].

В резултат на проведените кампании против спането по корем (след доказване на вредата му), много родители започват да слагат децата си да спят настрани. В този период отново се наблюдава статистическо увеличение на случаите на синдрома на внезапната смърт. Изследвания установяват, че спането настрани е също толкова опасно, колкото и спането по корем, и бебета не трябва да се поставят в това положение [6,8,12,14,15].

За разлика от спането настрани и спането по корем, при спането по гръб не се откриват никакви рискове [6]. Няма никакви доказателства за увеличен риск от задушаване при бебета, спящи по гръб, в сравнение с бебетата, спящи по корем [12]. Опасността от задушаване при повръщане е най-силният аргумент в защита на позицията за спане по корем, в който е са вярвали докторите (включително и д-р Спок). Те са предполагали, че бебетата могат да се задушат при повръщане, заради недостатъчна сила да завъртят главата си [15]. Всъщност при спане по гръб дихателната тръба (трахея) лежи отгоре на хранопровода (езофагус) и гравитацията ще попречи на всичко, което бъде повърнато, да попадне в нея (фигура 1) [12]. Противоположно на това, когато бебетата спят по корем, всичко, което бъде повърнато, ще застане над отвора на дихателната тръба и много лесно с помощта на гравитацията ще попадне в нея, увеличавайки риска от задушаване (фигура 2) [12].

Как да предпазим децата си от синдрома на внезапната детска смърт?

През 2005 година Американската академия по педиатрия публикува преработени препоръки за намаляване на риска от синдрома на внезапната детска смърт. Становището ѝ гласи [12]:

„С цел намаляване на риска от синдрома на внезапната смърт, лекарите трябва да насърчават родителите да следват следните съвети:

· ВИНАГИ ПОСТАВЯЙТЕ ВАШЕТО БЕБЕ ДА СПИ ПО ГРЪБ. Спането по гръб е най-безопасната позиция и това се отнася за всякакво време и продължителност на съня.

· Поставяйте бебето си на твърда повърхност. Никога не поставяйте детето си да спи върху възглавници, юргани и други меки повърхности.

· Съхранявайте меките предмети и играчките извън „зоната за сън“ на вашето бебе. Не използайте възглавници, одеяла, юргани и други подобни в тази зона и ги дръжте далеч от лицето на вашето бебе.

· Не позволявайте пушене около бебето. Не пушете преди и след раждането на вашето бебе и не позволявайте други хора да пушат около него.

· Дръжте зоната за сън на вашето дете разделена от мястото, където вие и други деца спят. Вашето бебе трябва да спи в същата стая, но не трябва да спи в общо легло с възрастни и/или други деца.

· Подгответе за използване чист и сух биберон, когато поставяте бебето да спи, но не го принуждавайте да го вземе. Ако кърмите бебето си, изчакайте детето ви стане на един месец или да привикне към кърменето, преди да му предложите биберон.

· Не допускайте претопляне на бебето по време на сън. Обличайте го в леки дрехи и поддържайте такава температурата в статята, която е комфортна за възрастен човек.

· Избягвайте всякакви продукти, които твърдят, че редуцират риска от синдрома на внезапната детска смърт. Повечето от тези продукти не са изследвани за ефективност и безопасност.

· Намалете вероятността за поява на „плоските петна“ върху главата на вашето бебе. Плоските петна, наричани още синдром на спелсканата глава (или плагиоцефалия), се появяват, когато бебето се държи по гръб в дълги периоди от време в една и съща позиция и представляват плоски участъци или лекa деформация на главата на бебето [15,16]. Тя се получава вследствие на натиск върху конкретната част от черепа на бебето [16]. Осигурете време, в което то да лежи по корем (когато е будно и някой го наглежда) и всяка седмица променяйте посоката, в която поставяте бебето в детското креватче. Избягвайте прекалено дълги периоди от време, които вашето бебе прекарва на седалки за автомобили, детски люлки и други приспособления за носене.

Изводи

Десетки хиляди смъртни случаи на бебета в Европа и вероятно стотици хиляди по целия свят са причинени от съвета за спане по корем, напълно неподкрепен от научни доказателства [8]. Учените използват този пример, за да покажат важността подобни препоръки да се базират на емпирични доказателства, а не на „експертното“ мнение на някой специалист, та бил той и най-уважаваният и признат в дадена област. Много важна е и бързата реакция, когато се появат доказателства, опровергаващи широко-разпространено разбиране и практика особено по отношение на здравето и живота на децата. Историята около д-р Спок показва, че ако съветите за спане по корем са били променени веднага след появата на първите доказателства през 70-те години, е било възможно предотвратяването на повече от 60 000 смъртни случая на бебета по цял свят.

Най-доброто нещо, което в такива случаи може да се направи, е да се търсят препоръките, които се разпрострянават от специализирани организации с добра практика, защото тези препоръки се обновяват непрекъснато според най-новите научни доказателства и са лесно достъпни на интернет сайтовете на организациите. Никога не трябва да се вярва сляпо на авторитети, особено когато техните съвети са в противоречие със съществуващите научни доказателства.

Инфографика, обобщаваща статията

> Прочети коментарите във фейсбук <

Източници

[1] Dr. Benjamin Spock: Child Care and Controversy. Retrieved from legacy.com

[2] Dr. Spock’s Baby and Child Care: 9TH Edition. Retrieved from amazon.com

[3] Benjamin Spock. Retrieved from wikipedia.org

[4] Balachandran, A. Why We Need an Evidence-Based Approach in the Fitness Field. Look Great Naked. Retrieved from lookgeatenaked.com

[5] Sudden Infant Death Syndrome (SIDS). Retrieved from KidsHealth.org

[6] Safe to Sleep. National Institute of Child Health and Human Development. Retrieved from nichd.nih.gov

[7] American Academy of Pediatrics, Task Force on Infant Sleep Position and Sudden Infant Death Syndrome. Changing concepts of sudden infant death syndrome: Implications for infant sleeping environment and sleep position. Pediatrics, 2000, 105(3), 650–656.

[8] Li, D.k., Petitti, D.B., Willinger, M., et al. (2003). Infant sleeping position and the risk of sudden infant death syndrome in California, 1997–2000. American Journal of Epidemiology, 157(5): 446–455.

[9] Promotion of front sleeping caused tens of thousands of extra cot deaths. Retrieved from drgeoffnutrition.wordpress.com

[10] Bovbjerg, M. Rethinking Dr. Spock. Am J Public Health, 2011, 101(10): 1812

[11] Gilbert, R. et. al. Infant sleeping position and the sudden infant death syndrome: systematic review of observational studies and historical review of recommendations from 1940 to 2002. International Journal of Epiodemiology, 2005 Aug;34(4):874–87. Epub 2005 Apr 20.

[12] Infant Sleep Position and SIDS. Questions and Answers for Health Care Providers. Retrieved from nichd.nih.gov

[13] Sudden Infant Death Syndrome (SIDS). Retrieved from diseasespictures.com

[14] Frequently Asked Questions (FAQs) About SIDS and Safe Infant Sleep. National Institute of Child Health and Human Development. Retrieved from nichd.nih.gov

[15] Sleeping Positions For Babies: What Is Safe And What Is Not. Retrieved from momjunction.com

[16] Плагиоцефалия — синдром на сплесканата глава при бебетата — част 1. Видяно от mamatatkoiaz.bg

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Как влияят празниците на теглото ни?

2. Как да предотвратим напълняване по празниците?

3. Изводи

4. Инфографика, обобщаваща статията

Прочети коментарите във фейсбук

Тренирай с нас

Новогодишните празници са време, което по неизбежност предполага пищни трапези, семейни гастрономически „рекорди“ и много кратки „депривационни“ паузи. Не само житейският опит, но и редица изследвания категорично показват, че голяма част от теглото, което се качва през годината се случва именно в този по-ограничен момент от време [1,3].

Как влияят празниците на теглото ни?

Скорошно изследване, публикувано в престижното английско списание The New England Journal of Medicine, показва теглото, качено по време на празници, при хора от три различни държави. Учените анализират данните от ежедневни измервания на 2924 човека за период от 12 месеца и забелязват значително увеличение в теглото им по време на няколко големи национални празника [1,2].

Обзор, публикуван през 2014 година, на изследвания за влиянието на празниците върху напълняването при хората в западните общества, показва, че средно каченото тегло сред възрастни в периода от средата на ноември до средата на януари на следващата година е около 0.5 килограма. Диапазонът на вариации при отделните индивиди се оказва много голям, като хората с наднормено и свръхнаднормено тегло по празниците напълняват повече (над 2.3 кг), в сравнение с хората с нормално тегло [3,5]. Друго изследване, сравняващо каченото тегло в празнични и непразнични седмици, показва, че хората напълняват 500% повече по време на празници [6].

Въпреки че това качено тегло не би трябвало да е проблем, защото след това може да се свали, много изследвания показват как хората всъщност не успяват да се отърват от тези „празнични“ килограми, което превръща празниците в причина за около 51% от каченото през годината тегло [5]. Така учените стигат до заключението, че хранителното поведение по празниците играе ключова роля в ежегодното напълняване, наблюдавано при повечето хора с напредване на възрастта им, и така спомага за увеличение на епидемията от затлъстяване [4,5].

Как да предотвратим напълняване по празниците?

Начин, по който можем да предотвратим напълняването, е да бъдем по-внимателни и осъзнати по отношение на празничната храна [1]. Изследвания показват, че хората, които се самонаблюдават и следят приема си на храна по време на празнични дни, успяват да контролират значително по-ефективно своето тегло по време на тези „рискови“ периоди [1,6].

Празниците обаче са време, в което повечето хора нямат желание, мотивация, нито достатъчно сила на волята, да следят приема си на храна, особено заради наличието на такова извънредно изобилие от вкусна и любима храна. Затова по-добра стратегия е вниманието да се фокусира върху подбора и даването на предпочитание на ястията, които все пак биха могли да доведат до по-малко качени килограми. Такъв тип са храните, богати на протеин. Изследванията, проучващи ефекта върху телесната композиция от висока консумация на протеин, не показват увеличение в процента мазнини. Въпреки че човешкото тяло разполага с възможност за превръщане на протеините в мазнини, свръхконсумация на калории, идващи от протеин, e малко вероятно да доведе до напълняване. Резултатите от въпросните проучвания водят до заключението, че калориите, идващи от протеина, са метаболитно неефективни, което означава, че голяма част от тях се изразходват за усвояването на протеина, вместо да се складират под формата на мазнини [7]. Ето защо хранене с протеинови храни ще доведе до по-малко качване на тегло и ще предотврати значително напълняване по време на периоди със системно преяждане [1].

Допълнителни ползи от приема предимно на храни, богати на протеин, е че те са значително по-засищащи от храните, богати на въглехидрати, което пък става причина да се консумират по-малко калории. В анализ от 2003 година върху изследвания за ефекта на протеина върху общия прием на храна и промяната в телесното тегло, се стига до заключението, че хората, които се хранят с високопротеинови храни свалят мазнини, запазват мускули и успяват да поддържат теглото си в дългосрочен план като резултат на по-ускорения метаболизъм и значителното намаляване на апетита [7].

Друг начин, по който може да се намалят приетите калории, е като се консумира голямо количество нискокалорична протеинова храна непосредствено преди празничното хранене. Това е стратегия, която често препоръчвам на клиентите си в треньорската си практика и винаги е била с голяма ефективност. Например, в празничния ден, в който основното хранене ще бъде вечерта, може да се приемат едно или две кисели млека, непосредствено или 30–60 мин. преди вечерята. По този начин чувството на ситост се увеличава и намалява физическата възможност да се преяде по-късно вечерта. Аз лично препоръчвам консумация на цедено кисело мляко, обогатено на протеин (като това), заедно с протеинова добавка. Допълнителното количество суроватъчен протеин на прах спомага за още по-голямото увеличаване на ситостта и потискане на апетита. Важно е обаче това междинно хранене да не е за сметка на обяда, защото тогава няма да има същия ефект върху систостта.

Друга ефективна стратегия е периодичното гладуване. То представлява периоди на гладуване, редувани с периоди на хранене. Този тип диети имат доста разновидности, a една от най-популярните е Leangains: 16 часа без хранения, редувани с 8 часов прозорец, в който се приема храна. Ако празненството е вечерта, човек може да пропусне закуската и обяда и да не консумира нищо през целия ден — така може да се компенсира калорийния свръхприем, който празничната трапеза ще поощри [8].

Изводи

Основните подходи, които можем да изпoлзваме по време на празници, за да се минимизира каченото тегло, са:

1) консумиране на повече протеинови храни по време на празничната вечеря;

2) консумиране на нискокалорична протеинова храна непосредствено преди основното хранене;

3) пропускане на закуската и обяда в деня на празничната вечер (гладуване през деня).

Използването на някои от горните стратегии (или комбианция от тях) е много вероятно да доведе до значително намаляване на приетите калории, до качване на по-малко тегло и предотвратяване на характерното за повечето хора „празнично“ напълняване. Изследвания показват, че всички усилия, насочени към повишаване на осведомеността и осъзнатостта за калорийния баланс и напълняването по време на празници, всъщност се оказват доста успешни за намаляването на каченото в подобни периоди тегло [3].

Инфографика, обобщаваща статията

Прочети коментарите във фейсбук

Тренирай с нас

Източници

[1] How to minimize fat gain during the holidays. Examine.com

[2] Helander, E. Weight Gain over the Holidays in Three Countries. The New England Journal of Medicine, 2016

[3] Schoeller, D.A. The effect of holiday weight gain on body weight. Physiology & Behavior, 2014

[4] Yanovski, J., A. et. al. A prospective study of holiday weight gain. N Engl J Med, 2000

[5] Roberts, S., B. & Mayer, J. Holiday weight gain: fact or fiction? Nutr Rev, 2000

[6] Baker, R., C. & Kirschenbaum, D., S. Weight control during the holidays: highly consistent self-monitoring as a potentially useful coping mechanism. Health Psychol, 1998.

[7] Напълнява ли се от протеина? Strongby.science

[8] How to minimize fat gain during the Xmas Period. Elite Nutrition Coaching

За автора:

Костадин е персонален треньор със сертификат от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Древните хора са се хранили с въглехидрати през цялото време

2. Въглехидратите нe водят до напълняване, ако консумираните калории не надвишават изразходените

3. Фибрите предпазват от сърдечни болести и подпомагат отслабването

4. Чревните ни бактерии се хранят с разтворими фибри

5. Въглехидратите са основна храна в общества с много дълголетници

6. Изводи

7. Инфографика, обобщаваща статията

>> Прочети коментарите във Facebook <<

Въглехидратите често са набеждавани и сочени като основен виновник за епидемията от затлъстяване, сърдечно-съдовите заболявания, метаболитния синдром и всякакви други видове здравословни проблеми [1]. Това кара много хора да се страхуват от тях и да избягват тяхната консумация. С това се обяснява и все по-нарастващия интерес към нисковъглехидратните диети и особено към т.нар. „палео“ диети [2]. Има ли основания за притеснения обаче и трябва ли да се страхуваме от въглехидратите?

1. Древните хора са се хранили с въглехидрати през цялото време

За своята прехрана нашите предци са използвали предимно високовъглехидратни храни като ядливи растения и плодове. Това предположение се подкрепя от нови биологични доказателства, показващи как първите хора са започнали да произвеждат допълнителни копия на „амилазни“ гени, които са увеличили ензимите в слюнката, необходими за разграждането на въглехидратите [1,3]. Тази генетична адаптация се е случила доста преди култивирането на въглехидратните растения от човек — още през палеолитната ера, когато хората са използвали на готово това, което са намирали в природата. Според голямо международно изследване, публикувано в Quarterly review of Biology през 2015, въглехидратните храни са основен фактор за еволюцията на човешкия мозък [3]. Екипът от учени, провел изследването, открива допълнителни доказателства, че семената и ядките са били познати като храна още отпреди 400 000 години [4]. Според всички тези доказателства, ранните популации хора са се хранили с въглехидрати под формата на семена, плодове, ядки и корени. След като започват да готвят храната си пък храносмилането на скорбялата става още по-лесно и въглехидратите се превръщат в бърз източник на глюкоза. Това от своя страна ускорява увеличаването на размерите на човешкия мозък [2,4].

2. Въглехидратите нe водят до напълняване, ако консумираните калории не надвишават изразходените

Много хора смятат, че въглехидратите сами по-себе си са храна, от която се напълнява, независимо от приетите калории. Според най-популярния възглед, наречен въглехидратно-инсулинова хипотеза, инсулинът, отделян след консумация на въглехидрати, е основната причина за нежелано покачване на теглото. Привържениците на този възглед смятат, че нисковъглехидратните диети са доста по-ефективни при отслабване, основно заради поддържането на по-ниски нива на инсулин при изключването на въглехидратите от храненето. Редица научни изследвания обаче показват, че не съществува разлика в ефективността на ниско и високовъглехидратните диети —при изравнено количество протеин и еднакъв калориен дефицит, те ще доведат до еднакво сваляне на тегло [5,6].

Нисковъглехидратните храни наистина могат да са много подходящи при режими за отслабване, но основната причина за това не е липсата или ниското съдържание на въглехидрати в тях, а съдържанието на повече протеин. Протеинът е най-засищащото хранително вещество. Консумацията му често води до намаляване на общия калориен прием, именно заради по-бързото настъпване на усещането за ситост, както и до увеличаване на метаболитното ниво, заради изгаряните допълнителни калории, нужни за храносмилането му [7,8,9]. Когато обаче има продължителен във времето калориен излишък, т.е. приемат се повече калории от изразходваните, напълняването е неизбежно независимо от нивата на инсулин в кръвта. [10,11].

3. Фибрите предпазват от сърдечни заболявания и подпомагат отслабването

Фибрите предпазват от сърдечно-съдови заболявания, подпомагат поддържането на теглото и играят ключова роля в запазването на чревното здраве [1,12]. Те са тип въглехидати, съдържащи се в ядки, зърнени и бобови култури. Разтворимите фибри увеличават времето, необходимо за храносмилане и абсорбиране на хранителните вещества, което води до по-трайно чувство за ситост, намален апетит и в крайна сметка — до отслабване [13]. С увеличения прием на фибри се свързва намаляването на мастните натрупвания около сърцето и други важни органи, намаляването на кръвното налягане и нивата на серумния холестерол, подобряването на инсулиновата чувствителност в здрави хора и хора, болни от диабет. Фибрите имат благоприятен ефект при лечението на стомашно-чревни разстройства, запек и хемороиди [14].

4. Чревните ни бактерии се хранят с разторими фибри

Ролята, която имат чревните бактерии за човешкото здраве, е изключително важна и привлича все по-голям научноизследователски интерес. Счита се, че нарушеният баланс между добри и лоши бактерии в червата на човек може наистина да повиши риска от развитие на различни заболявания — от физически до психически [1]. За да растат добрите бактерии имат нужда от въгледхирати, с които се „хранят“ за енергия [1,12,15,16]. Това прави разтворимите фибри в ефективно средство за подобряване на здравето на чревната микрофлора, което е много важно за хора с инсулинова резистентност и страдащи от някои стомашно-чревни заболявания. Изследвния върху животни дори показват, че диета, бедна на фибри, „принуждава“ чревните бактерии да „изяждат“ повърхностния, мускусен слой на дебелото черво, което повишава значително риска от замърсяване с опасни бактерии и развиване на инфекции [17,18]. Едни от най-добрите източници на разтворими фибри са бобовите изделия, пълнозърнестите продукти и овесените ядки [19].

5. Въглехидратите са основна храна в общества с много дълголетници

Наблюдението върху регионите, където хората живеят по-дълго, включва и събирането на ценна информация за хранителните навици на тези популации. Такъв пример е японският остров Окинава (най-големият от островите Рюкю (Ryukyu)), известен като едно от местата с най-много столетници в света (над 400) [1,25]. В традиционната диета на хората, живеещи там, са включени предимно сладки картофи, зелени зеленчуци и бобови култури [21,22]. Диетата им е съставена предимно от въглехидратна храна — 85% въглехидрати, 9% протеини и 6% мазнини [23,24]. Въпреки този огромен дял на въглехидратите, сред населението не само, че не се наблюдава характерното за Западния свят наднормено тегло, но и продължителността на живота в Окинава е сред най-високите в света [21,25,26].

Голяма част от населението на гръцкия остров Икария са също с дълга продължителност на живот (над 80 години), а един на всеки трима е над 90 годишна възраст. Процентът на хората над 90 годишна възраст е значително по-висок от този за Европа и е два пъти и половина по-висок от този за САЩ. Типична за населението в Икария е високовъглехидратната диета, богата на картофи, бобови култури и тестени изделия [1,27].

Италиянският остров Сардиния също е известен с големия си брой столетници [27]. През 2010 година те са били 350 души, или средно по 22-ма на всеки 100 000 души. За сравнение други места по света, също известни с голямата продължителност на живот, дълголетниците са 8 до 10 души на 100 000. Така Сардиния е определяна като острова с най-много хора над 100 годишна възраст. Основната храна на населението там е богата на въглехидрати — пастата, бобовите култури и зеленчуците са задължителна част от ежедневното меньо [28,29].

Изводи

Много важно е да се гледа на ползите от храната като цяло, а не само на съдържание й на отделни хранителни вещества (протеини, въглехидрати или мазнини). Основната разлика между комплексните и простите въглехидрати (съдържащи се в т.нар. джънк фуд) е именно хранителната им стойност. Богатият нутриентен състав на комплексните въглехидрати е причина за много от гореописаните ползи за здравето и телесното тегло.

Въглехидратите са пълноценна храна, от която имаме нужда за поддържане на добро здраве. Но както с всяка друга храна, прекаляването с количествата въглехидрати неизбежно ще доведе до напълняване и до други негативни за здравето последствия. Придобиването на базови познания и изграждането на добра хранителна култура са най-важните предпоставки да не се стига до крайности и лоши експерименти със здравето.

Инфографика, обобщаваща статията

>> Прочети коментарите във фейсбук <<

Използвани източници и цитирана литература

[1] 5 Reasons NOT to Fear Carbs. Authority Nutrition

[2] Starchy carbs, not a Paleo diet, advanced the human race. The University of Sydney

[3] Hardy, K. et. al. The Importance of Dietary Carbohdyrate in Human Evolution. Q Rev Biol, 2015

[4] The Real Paleo Diet: Big brains needed carbs. London’s Global University

[5] Имат ли предимство (НВД) нисковъглехидратните диети? Strongby.science

[6] Коя е най-добрата диета? Strongby.science

[7] 10 Easy Ways to Boost Your Metabolism (Backed by Science). Authority Nutrition

[8] How Much Protein Should You Eat Per Day? Authority Nutrition

[9] Weigle, D., S. et. al. A high-protein diet induces sustained reductions in appetite, ad libitum caloric intake, and body weight despite compensatory changes in diurnal plasma leptin and ghrelin concentrations. American Journal of Clinical Nutrition, 2005

[10] Мога ли да напълнея, ако инсулинът ми е нисък? Strongby.science

[11] Ще напълнея ли, ако ям „еди-коя си“ храна? Strongby.science

[12] Slavin, J. Fiber and Prebiotics: Mechanisms and Health Benefits. Nutrients, 2013

[13] Fiber Can Help You Lose Weight, But Only A Specific Type. Authority Nutrition, 2017

[14] Anderson, J, W. et. al. Health benefits of dietary fiber. Nutrition Review, 2009

[15] Parnell, J., A. & Reimer, R., A. Prebiotic fiber modulation of the gut microbiota improves risk factors for obesity and the metabolic syndrome. Gut Microbes, 2013

[16] 10 Ways to Improve Your Gut Bacteria, Based on Science. Authority Nutrition,2016

[17] Gut Bacteria Eat Colon Lining When Starved for Fiber. Health Lab

[18] Study finds eating fiber prevents gut bacteria from eating you. Luxemburg National Research Fund

[19] Top 10 Sources of Fiber. WebMD

[20] Водят ли високовъглехидратните диети до хронични повишение в инсулина? Strongby.science

[21] Insulin… An Undeserved Bad Reputation.Weightology.net

[22] Okinawa diet. Wikipedia.org

[23] The Diet Of Okinawa, 1949: Low-Fat, High-Carb, Very Little Meat. Fanatacicook.com

[24] Do carbs make you fat? FB/Syatt Fitness

[25] Longevity in Okinawa. Wikipedia.org

[26] The Okinawa Diet: Foods + Habits that Boost Longevity. Draxe.com

[27] Panagiotakos, D., B. et. al. Sociodemographic and Lifestyle Statistics of Oldest Old People (>80 Years) Living in Ikaria Island: The Ikaria Study. Cardiol Res Pract, 2011

[28] Longevity in Sardinia. Enchantingitaly.com

[29] Sardinia, Italy. Home to the world’s longest living men. Bluezones.com

За автора:

Костадин е сертифициран персонален треньор от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Научните изследвания са базирани на наблюдения върху големи групи от хора

2. При научните изследвания се изчислява силата на изследването, за да се открие ефект, ако такъв съществува

3. При научните изследвания се изчислява вероятността наблюдаваният ефект да е плод на случайността

4. Използва се плацебо контролна група, където е възможно

5. Научните изследвания боравят с обективно измерими показатели

6. Научните изследвания свеждат на явленията до най-простата им и контролирана форма, а ролята на смущаващите променливи се редуцира

7. При научните изследвания предубежденията биват ограничавани

8. Високи прагове пред публикуването на данни

9. Знание за профила, за който могат да бъдат генерализирани данните

10. Изводи

11. Инфографика, обобщаваща статията

12. Прочети коментарите във фейсбук

Правото на лично мнение и неговото изразяване е свобода, която произтича от ценността на самата личност, от важността на нейните предпочитания, вкусове и възгледи. Има въпроси обаче, по които свободното изразяване на някакво собствено мнение или предпочитание, а често и тяхното „страстно“ налагане на околните, може да има негативни последствия и ефекти не само върху частния, но и върху съвместния живот, защото им липсва експертността като гаранция за обективност и истинност. По такива въпроси не мненията, а аргументите са тези, които правят споровете смислени, проблемите — решими, последствията — желани.

Съвсем не е тайна, че обикновено хората не само оценяват своето мнение като доста по-ценно от мнението на другите, но често и като единственото вярно. В своята емоция и вродено желание да бъдат винаги прави те изказват неподлежащи на съмнение твърдения с пълната убеденост, че това, разбира се, са факти. А всъщност тези хора напълно забравят, че има голяма разлика между мнение и факти.

Това, което отличава фактите от мнението е, че фактите подлежат на проверка. „Факт“ е термин, използван като синоним за истинност, която може да бъде доказана научно или логично. За факт се счита резултат, събитие или твърдение, което действително се е случило, съществува или може да бъде подкрепено с доказателства. Ето защо в науката под „факт“ се има предвид обективно проверено/ потвърдено експериментално наблюдение [1].

Обратно на това личното мнение е просто една гледна точка, която е основана на различни по сила и влияние субективни фактори. То е преценка или твърдение, което не се счита за окончателно.

Когато едно мнение се базира на факти обаче, то се превръща в аргумент. Различни хора могат да отстояват различни мнения и да стигнат до различни заключения дори и да се основават на едни и същи факти. В такива случаи едно мнение може да е по-добре аргументирано от друго, когато при анализа на подкрепящите факти се открият предимства — например по отношение на качеството на проведените изследвания или при логиката и интерпретацията на резултатите [2].

За да можем да направим разлика между аргументирано и неаргументирано или силно- и слабоаргументираното мнение, имаме нужда именно от знание за фактите. Те се установяват по емпиричен път чрез научен метод. Научният метод представлява набор от техники за изследване на феномени, придобиване на нови и коригиране на предишни знания. За да може даден метод да се нарече научен, той трябва да се основава на емпирични или измерими доказателства, подчинени на специфични принципи на разсъждения [3]. Базирайки се на това определение, науката има за цел да „генерира“ измерими резултати чрез тестване и анализ. Науката се основава на факти, а не на мнение или предпочитания. Научният метод е създаден именно заради нуждата мненията и идеите да бъдат поставяни под съмнение. Научният метод е единственият начин, чрез който се тества истинността на дадено твърдение [4].

От горното е видно, че резултатите от научните изследвания са значително по-ценни от твърденията и личното мнение и се намират значително по-високо в пирамидата на доказателствата в сравнение с мнението, дори и на най-признати експерти [5].

В статията си, озаглавена Данните ни са много по-добри от мнението ти!, Кирил Русев обобщава основните разлики между научните изследвания и личното мнение. Разликите са представени в следващата таблица.

Нека разгледаме основните разлики по реда, в който са представени:

1. Научните изследвания са базирани на наблюдения върху големи групи от хора

Изследванията често се правят върху десетки, стотици и дори милиони хора. Броят участници в дадено изследване определя големината на извадката, от която зависи количеството информация, с което учените разполагат, а оттук и прецизността на едно изследване. Колкото по-голяма е големината на извадката (повече изследвани хора), толкова по-малка е стандартната грешка и по-прецизни са резултатите от проучването [6,7].

От друга страна, личното мнение най-често е базирано на индивидуален личен опит или наблюденията върху единични случаи, което прави доста несигурни изводите, които се правят. Това е и основна причина информацията, придобита чрез личен опит, да бъде негодна за генерализации — обобщаване на изводите от преживяното като общовалидни за всички.

2. При научните изследвания се изчислява силата на изследването, за да се открие ефект, ако такъв съществува

Статистическата сила на изследването зависи от чувствителността на използвания тест. Колкото по-голяма е силата на изследването, т.е. по-чувствителен е използваният тест, толкова по-вероятно е да се открие съществуващ ефект. Основните три фактора, от които зависи силата на изследването, са големината на извадката, силата на ефекта и статистическата значимост (алфа) [8].

От друга страна, наблюденията върху самия себе си (т.е. трупането на личен опит), както и страничните наблюдения върху малка група от хора често са недостатъчни за откриване на ефект, дори той наистина да съществува. В такива случаи може да се каже, че статистическата сила на нашия предполагаем „тест“ (т.е. на субективното ни наблюдение) е малка, за да открием съществуващ ефект.

3. При научните изследвания се изчислява вероятността наблюдаваният ефект да е плод на случайността

Около нас постоянно се случват „случайни“ неща. Ето защо, за да сме сигурни, че едно събитие не е плод на случайността, а е резултат от определено наше действие, трябва да се измери „вероятността за случайно събитие“. Тази вероятност в научните изследвания се определя като статистическа значимост. Вероятността за случайно събитие е число между 0 и 1 — при 0 събитието никога не се случава, при 1 се случва със сигурност всеки път. В този числов интервал се показва каква е възможността определено събитие да се случи [10]. Например, ако хвърляме монети, вероятността да се падне ези е толкова голяма, колкото и вероятността да се падне тура [9]. В случая тази вероятност трябва да се означи като 0.5, а обърната в проценти — 50%, защото при половината от хвърлянията монетата ще пада на едната страна, а другата половина — на другата. Колкото по-голяма е вероятността за случайно събитие, толкова по-малък ще бъде шансът наблюдаваният ефект да бъде плод на определена променлива и обратно. Друг пример е ниво на статистическа значимост от 0.05. Тук вероятността нашите резултати да са плод на случайността ще бъде 5%. Базирайки се на това, ние ще знаем, че ще бъде много малко вероятно (под 5%) резултатите ни да се дължат единствено на случайни фактори и много по-вероятно (повече от 95%) резултатите ни да идват от нашето действие (манипулираната от учените променлива)[28].

От друга страна, при личния опит вероятността наблюдаваният ефект да бъде плод на случайността, а не на наше действие или друга намеса, обикновено не се взима под внимание. Това може да доведе до значително заблуждение по отношение на ефективността на наблюдавания ефект.

4. Използва се плацебо контролна група, където е възможно

Плацебо е субстанция или лечение без терапевтичен ефект [11]. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че представлява ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние — ефект, наричан плацебо ефект.

В клиничните изпитания често се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“. На останалите — т.нар. „тестова група“ се дава изпитваното лекарство или интервенция. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството или интервенцията. Често при тези тестове плацебото „постига“ позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологически причини, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването [12]. Ефектът, постигнат над плацебото, се счита за реалният ефект, получен в резултат на изпитваното лекарство или интервенция.

От друга страна, при личния опит е невъзможно отчитането на приноса на плацебо ефекта, което може значително да повлияе субективната интерпретация на получените от терапията резултати и да доведе до заблуждение по отношение на ефективността ѝ. Например от научна гледна точка хомеопатията е пример за плацебо ефект [12,13,14,15,16,17]. Ако вземем определено хомеопатично лекарство и след него усетим подобрение в състоянието си, може да се подведем, че тази промяна се дължи на действието на „лекарството”, докато всъщност това ще бъде по-скоро плацебо ефект.

5. Научните изследвания боравят с обективно измерими показатели

Обективното, количественото, реалното измерване на дадена променлива е абсолютно необходимо, за да се определи с точност какъв е ефектът при дадена промяна или интервенция. Невъзможно е точното определяне на дадена величина, когато липсва стандартизиран подход или начин за нейното измерване.

От друга страна, личното мнение на хората често е базирано на неизмерими показатели (напр. плацебо ефекта) и/или субективно измерими (личната ни преценка). Например, ако искаме да знаем с точност височината на дадена сграда, трябва да я измерим физически, за да бъде тя обективно определена. Ако разчитаме на личната си преценка обаче, предположената височина може силно да се разминава с действителната, защото определянето ѝ е субективно и неизбежно повлияно от много други фактори като мястото, от което наблюдаваме, личната ни представа за дължина, опита ни с визуално измерване на височина, че даже и състоянието на зрението ни.

6. Научните изследвания свеждат явленията до най-простата им и контролирана форма, а ролята на смущаващите/замърсяващите променливи се редуцира

Нещата, които се променят в един научен експеримент, се наричат променливи. Един експеримент обикновено съдържа три типа променливи: независими променливи (променлива, която се променя от учените), зависими променливи (наблюдаваната и измервана променлива) и контролирани променливи (тези променливи, които остават константа — непроменени по време на експеримента) [18]. В идеалния експеримент никакви фактори (променливи) освен тези, които се изучават, не се позволява да влияят върху резултата.

Например, при изследване, което търси ефективност на хомеопатичен продукт, независимата (променяната) променлива ще бъде взимането на хапче, зависимата (измерваната) променлива ще бъде показател от кръвната картина, индикиращ подобрение (например утайка или С-реактивен протеин). Контролираните променливи (тези, които се държат непроменени) би трябвало да бъдат количеството и типа храна, сън, движение, физическа активност, прием на други медикаменти. В реалния живот хората, които са болни и вярват в „силата“ на хомеопатията, освен хомеопатичните лекарства обикновено предприемат множество допълнителни мерки, за да подобрят състоянието си — започват да приемат хранителни добавки, посещават различни специалисти, подобряват храненето си, намаляват физическото и/или психическото си натоварване, почиват повече, ограничават вредните си навици (алкохол, тютюнопушене), увеличават времето за сън и други подобни. Когато останат неконтролирани, както е в реалния живот, всички тези променливи могат да окажат смущаващ/замърсяващ ефект, повлияващ крайния резултат при изследване на ефективността на даден медикамент или интервенция. А в реалния живот — неотчитането и пренебрегването на приноса на подобни мерки за подобряване състоянието на болния стават причината за заблудата, че не те, а хомеопатичното лекарство е помогнало за промяната в здравословното състояние.

7. При научните изследвания предубежденията биват ограничавани

Дори и най-добрите учени могат да станат жертва на предубежденията си, на личните си, културни и други вярвания. Всъщност всеки човек филтрира информацията, базирайки я на своя опит и предубеждения, а ако става дума за учен, провеждащ експеримент, може да се стигне до погрешно и необективно интерпретиране на данните, заради предпочитането на един резултат пред друг. Ето защо в научните изследвания е от изключително значение предубежденията да са сведени до минимум, за да се осигури безпристрастност и истинност на резултатите. Точно това е една от целите на научния метод. Той предоставя обективен, стандартизиран подход за извършване на експерименти, чрез който учените да се чувстват уверени, че ще успеят да се придържат към фактите и ще ограничат въздействието на личните си предубеждения [20].

Един от методите на експериментален контрол, чрез които предубежденията се свеждат до минимум, е рандомизацията. Това е техника при определяне на извадката за експеримента, т.е. при определянето на онази част от популацията, която отразява нейните характеристики. При рандомизирания подбор всеки член на популацията трябва да има равен шанс да попадне в извадката (т.е. да получи някое от проучваните лечения), нужна за експеримента . Така се намалява склонността за селективно пристрастие при избиране на индивиди, групи и информация за анализ [21]. Рандомизацията също така предпазва и от създаване на инцидентна заблуда (accidental bias), когато една или повече неконтролирани променливи повлияват на резултатите от експеримента. Други начини за ограничаване на предубежденията на експериментатора са провеждане на двойно слепи експерименти (нито експериментаторът, нито изследваните лица знаят кои от тях са в експерименталното и кои в контролното условие, като така се гарантира, че експериментаторът няма да повлияе случайно върху резултата, неумишлено осигурявайки на участниците леки насоки за очакванията от изследването), рецензиране на изследвания (проверка и анализ на метода на изследването от други учени), систематични обзори и мета-анализи (слабите изследвания биват филтрирани и/или критично анализирани чрез набор от критерии) [19,22,23].

От друга страна, личното мнение често е повлияно от редица предубеждения и когнитивни заблуди, които значително „изкривяват“ достоверността на направените изводи. Заради тази твърде голяма вероятност, личното мнение се приема като източник на информация със значително по-малка ценност в сравнение с научните изследвания и е поставено най-ниско в пирамидата на доказателствата [5].

8. Високи прагове пред публикуването на данни

Научните изследвания се публикуват в научни издания. Научните издания съдържат периодични публикации на научна литература, предназначени да спомогнат за напредъка на науката. След като научният труд бъде подаден за публикуване в дадено научно списание или друг вид издание, определен състав от редактори/редактор разглеждат изследването, определят степента му на уместност, потенциално научно въздействие и иновативност. Ако редакторът прецени, че изследването е подходящо за списанието, то се изпраща за научна рецензия от други учени. В зависимост от областта, в която е направено проучването, външните рецензенти могат да бъдат 1 до 3-ма. Рецензентите са учени от същата област, в която е проведено изследването и не са част от екипа на списанието. Тяхното задължение е да проверят достоверността на научните аргументи, използвани в изследването и дали изводите от него отговарят на получените резултати. При положителна оценка на рецензентите изследването се одобрява за публикуване [24].

Стандартите, използвани от дадено списание за публикуване на научни трудове и изследвания, значително варират. Някои списания имат репутацията, че публикуват само такива изследвания, които правят фундаментални открития в съответната област. Ето защо в много области съществува формална и неформална йерархия на научните списания. Най-престижните обикновено са тези, които имат най-тежките критерии за публикуване, което води до значително по-малък брой одобрени научни трудове. Тези списания обикновено имат и най-високия импакт фактор (мярка, отразяваща средногодишния брой цитирания на научни трудове, публикувани в дадено списание).

От друга страна, при личното мнение има свобода на изказа като всеки може да прави всякакви заключения по каквито и да било теми, без това да бъде подлагано на каквато и да е проверка за достоверност.

9. Знание за профила, за който могат да бъдат генерализирани данните

При научни изследвания се определя представителността на извадката, която зависи от нейната големина. Когато количеството и обхватът на извадката са големи (например, много голям брой хора от различни географски области и възрастови групи), представителността на извадката е висока. Тогава изводите от резултатите могат да бъдат генерализирани за много голяма част от съответната популация [26].

Например, изследване проучва хипотезата за тежестта на дефицит на витамин Д в България и разпространението му сред населението. Най-точните данни могат да се получат, ако бъде изследван всеки един човек в България. Но тъй като това би струвало много пари, време и усилия, се избира група (извадка) от населението, чиито характеристики максимално точно да отразяват характеристиките на цялото население на страната. При по-голям бюджет на изследването могат да бъдат изследвани хора от различни региони на България в различни възрастови групи. При по-ограничен бюджет могат да бъдат изследвани хора само от една възрастова група и от един град. При първия случай, разбира се, изследването ще бъде далеч по-представително, тъй като извадката доста по-точно ще наподобява населението, за което учените ще опитат да генерализират резултатите си. При втория случай генерализирането на резултатите за цялото население би било невъзможно — може да се окаже, например, че извадката има по-малко от средните нива на витамин Д само заради това, че живее в регион с по-малко слънчево време.

Впрочем такова изследване е провеждано, като изследваните лица са 2032 човека от 12 различни региона на България, разделени в три възрастови групи. Тази извадка позволява, резултатите (могат да се видят тук) да бъдат отнесени до цялото българско население [25,27].

От друга страна, при личното мнение често се наблюдава склонността то да се налага като общовалидно: „Щом работи при мен, значи ще проработи при всички!“ Това е заблуда, чрез която погрешно може да се валидизира ефекта от лечение, практика или друга интервенция.

Изводи

Наблюденията върху голям брой хора (1), статистическата сила на наблюденията (2), изчисляването на вероятността наблюдаваните явления да не са плод на случайността (3), използването на плацебо контролна група (4), обективното измерване на резултатите (5), контролирането на променливите (6), които могат да повлияят на изследването, ограничаването на предубежденията (7), същестуването на бариери пред публикуване на резултатите (8) и възможността за генерализиране на резултатите за голяма част от населението (9) са част от основните причини, поради които научните изследвания са много по-ценни от личното мнение.

В противовес на това личното мнение е просто една гледна точка. Гледна точка, основана на субективни и неизмерими фактори. То е преценка или твърдение, което не може да се счита за окончателно. Научният метод е създаден именно заради нуждата мненията и идеите да бъдат поставяни под съмнение. Научният метод е единственият начин, чрез който се тества истинността на дадено твърдение [4].

Затова вярвайте на науката и поставяйте под съмнение всяко неаргументирано мнение, било то и на експерти. Аргументираното мнение е мнението, което е основано на факти, а фактите се установяват само и единствено по емпиричен път чрез научния метод.

Ифографика, обобщаваща статията

>> Прочети коментарите във фейсбук <<

Използвана и цитирана литература

[1] Факт. Bg.wikipedia.org. Retrieved from bg.wikipedia.org, <https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82>

[2] Opinion. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Opinion https://en.wikipedia.org/wiki/Opinion>

[3] Scientific method. Wikipedia.org. Retrieved from en.wikipedia.org, <https://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_method>

[4] What is Science? LiveScience, Retrieved from livescience.com, <https://www.livescience.com/20896-science-scientific-method.html<

[5] Evidence-Based Practice Research: Levels of Evidence Pyramid. Walden University. Retrieved from academicguides.waldenu.edu, <http://academicguides.waldenu.edu/healthevidence/evidencepyramid>

[6] Определяне на извадка при изследване. Bg.wikipedia.org. Retrieved from bg.wikipedia.org, < http://basaga.org/wiki/index.php?title=%D0%9E%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5>

[7] Marley, S. The Importance and Effect of Sample Size. Retrieved from select-statistics.co.uk, < https://select-statistics.co.uk/blog/importance-effect-sample-size/>

[8] Powerful Stats, Retrieved from bretcontreras.com, < https://bretcontreras.com/powerful-stats/>

[9] Calculating the Probability of Chance. Retrieved from Study.com, < http://study.com/academy/lesson/calculating-the-probability-of-chance.html>

[10] Probability. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Probability>

[11] Placebo, Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Placebo>

[12] Плацебо. Bg.wikipedia.org. Retrieved from bg.wikipedia.org, < https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%B1%D0%BE>

[13] Ernst, E. The final verdict on homeopathy: it’s a placebo. Retrieved from edzarnst.com, < http://edzardernst.com/2015/03/the-final-verdict-on-homeopathy-its-a-placebo/>

[14] Ernst, E. There is no scientific case for homeopathy: the debate is over. Retrieved from theguardian.com, < https://www.theguardian.com/commentisfree/2015/mar/12/no-scientific-case-homeopathy-remedies-pharmacists-placebos>

[15] Homeopathy. Science-Based Medicine. Retrieved from sciencebasedmedicine.com, < https://sciencebasedmedicine.org/reference/homeopathy/>

[16] 1,800 Studies Later, Scientists Conclude Homeopathy Doesn’t Work. Retrieved from smithsonianmag.com, <http://www.smithsonianmag.com/smart-news/1800-studies-later-scientists-conclude-homeopathy-doesnt-work-180954534/#ZpcZZwbLbIuTzssM.99>

[17] NHMRC releases statement and advice on homeopathy. Australian Government, National Health and Medical Research Council, 2011, < https://www.nhmrc.gov.au/_files_nhmrc/media_releases/nhmrc_releases_statement_and_advice_on_homeopathy140311.pdf>

[18] Variables in Your Science Fair Project, Retrieved from sciencebuddies.org, < https://www.sciencebuddies.org/science-fair-projects/science-fair/variables>

[19] Scientific control. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org< https://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_control>

[20] Harris, W. How the Scientific Method Works, Retrieved from science.howstuffwokrs.com, < <https://science.howstuffworks.com/innovation/scientific-experiments/scientific-method9.htm>

[21] Suresh, K. P. An overview of randomization techniques: An unbiased assessment of outcome in clinical research. J Hum Reprod, Sci, 2011, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3136079/>

[22] Balachandran, A. & Schoenfeld, B. Evidence-based practice in Exercise and Nutrition: Common Misconceptions and Criticisms. Retrieved from lookgreatnaked.com, <http://www.lookgreatnaked.com/blog/evidence-based-practice-in-exercise-and-nutrition-common-misconceptions-and-criticisms/>

[23] Meier, A. How to Review a Technical Paper. Retrieved from homes.cs.washington.edu, < https://homes.cs.washington.edu/~mernst/advice/meier-paper.review.html>

[24] Scientific journal. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_journal>

[25] Бориова, А-М. и колектив. Честота на дефицит, недостатъчност и достатъчност на витамин Д в българска популация ≥ 20–80 години. Ендокринология, 2012, < http://endo-bg.com/wp-content/uploads/2016/04/Endo-3-2012.pdf>

[26] Shuttleworth, M., & Wilson, T., L. What is Generalization? Retrieved from explorable.com, < https://explorable.com/what-is-generalization>

[27] Има ли дефицит на витамин Д в България? Strongby.science, < https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/photos/a.1275096445860412.1073741828.1271292696240787/1340730232630366/?type=3&theater>

[28] Стърнбърг, Р. Когнитивна психология. Пето издание. Издателство „Изток-Запад“, 2012.

За автора:

Костадин е персонален треньор със сертификат от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Какво е инсулинова резистентност?

2. Въглехидратите ли са причина за инсулинова резистентност?

3. Захарта не причинява ли инсулинова резистентност?

4. Какво казват изследванията, правени с висока консумация на захар?

5. Основни причини за инсулинова резистентност и диабет

6. Може ли да се спре развитието на инсулиновата резистентност и диабета?

7. Всичко това означава ли, че захарта е полезна?

8. Изводи

9. Инфографика, обобщаваща статията

Какво е инсулинова резистентност?

Инсулиновата резистентност е метаболитно разстройство, което се свързва с някои от най-разпространените заболявания в днешно време, измежду които диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване, дислипидемия и сърдечно-съдови заболявания [1,2]. Освен това много специалисти вярват, че инсулиновата резистентност има основна роля за развиването на т.нар. метаболитен синдром [2].

Инсулиновата резистентност е състояние, при което мускулите, мазнините и черният дроб губят своята чувствителност към действието на инсулина. Инсулинът е хормон, който спомага за усвояването на глюкозата от клетките на мускулите, мазнините и черния дроб. В резултат на тази клетъчна неучвствителност се нарушава усвояването на глюкозата от кръвния поток, което на свой ред повишава нуждата от инсулин, а с времето това може да доведе до развиване на диабет [3].

Според доклад на Световната здравна организация към 2014 година 422 милиона възрастни в световен мащаб страдат от диабет, а тяхната бройка се е увеличала близо 4 пъти от 1980 година, когато е била само 108 милиона. През 2015 година пък смъртните случаи в резултат на диабет се оценяват на 1.6 милиона, а прогнозите на Световната здравна организация са, че диабетът ще бъде 7-а водеща причина за смъртност в света към 2030 година!

Въглехидратите ли са причина за инсулиновата резистентност?

Много широко разпространено е мнението, че въглехидратите са големият виновник за инсулиновата резистентност. Наистина ли обаче въглехидратите имат роля за появата на това състояние?

През 1935 година се прави един от най-ранните експерименти върху хора, проучващ ефекта на въглехидратите върху инсулиновата резистентност. Тогава се установява, че способността на инсулина да понижава кръвната захар се подобрява при увеличаване на въглехидратите в диетата на човек. С други думи нисковъглехидратната, високомазнинна диета се свързват с намалена способност на инсулина да редуцира плазмената глюкоза, докато нискомазнинната, високовъглехидратна диета се свързва с подобрение в способността на инсулина да стимулира усвояването на глюкоза.

Това откритие се потвърждава по-късно от анализ на голям брой изследвания, направени върху хора и животни, за ефекта на въглехидратите [1,4]. Според учените, осъществили анализа, мнозинството от доказателствата сочат, че високомазнинните диети редуцират инсулиновата чувствителност. В контраст на това, изводите им относно въглехидратите са, че ефектът им върху инсулина е доста по-комплексен за изясняване въпрос и изисква по-задълбочени изследвания, които да установят в детайли тяхното влияние [4].

Други изследвания (изследване, изследване, изследване, изследване) също не откриват връзка между общия прием на въглехидратите, хиперинсулинемията и началото на развитие на диабет [1,5,6,7,8]. Всъщност някои от тези изследвания наблюдават точно обратната тенденция — значителна връзка между консумацията на мазнини и новодиагностицираните случаи на диабет.

Друго, пет годишно проспективно проучванe (т.е. с предварително зададени критерии и цели) върху влиянието на диета с намалено съдържание на мазнини при индивиди с глюкозна нетолерантност показва, че нискомазнинна диета, състояща се от 26% мазнини и 54% въглехидрати, се свързва с подобряване на глюкозния толеранс и забавяне на прогресията към диабет [9].

Захарта не причинява ли инсулинова резистентност?

Много изследвания (изследване, изследване, изследване, изследване), правени върху плъхове, показват намалена инсулинова чувствителност при консумация на захар (сукроза) или фруктоза в средни до големи количества (15–70%) [1,10,11,12,13].

Изследвания, правени върху здрави хора и хора, болни от диабет обаче, показват, че при равноенергийно заместване на въглехидратите със захар (сукроза) или фруктоза, не се наблюдава негативен ефект върху инсулиновата чувствителност [1,25]. Недостатък на много от тези изследвания е късият период на провеждане и малкият брой изследвани лица [1]. Редица епидемиологични изследвания обаче също не успяват да намерят връзка между консумацията на сукроза, фруктоза и развитието на диабет тип 2 [1,14,15].

В обзор от 2012 година, публикуван в Current Opinion in Clinical Nutrition & Metabolic Care, се прави анализ на съществуващите до този момент доказателства за здравословните ефекти от консумация на фруктоза, а обобщението му гласи [16]:

„Въпреки че някои проучвания посочват потенциални неблагоприятни ефекти от консумацията на голямо количество фруктоза, особено когато е налице положителен калориен баланс (калориен излишък), резултатите от клиничните изпитания не откритват съществуването на значителен неблагоприятен ефект на фруктозата върху здравето, когато се консумира в количества в съответствие със средно очакваната консумация на фруктоза в западните страни и в контекста на диета за поддържане на теглото (калорийна поддръжка). Въпреки това липсват проучвания с категорични резултати.“

В обзор от 2013 година, публикуван в International Journal of Obesity, се обобщава, че съществуващите доказателства не подкрепят връзка между консумацията на високо-фруктозен сироп от царевица (HFCS) и епидемията от затлъстяване.

През следващите няколко години са проведени няколко контролирани експеримента, търсещи негативно влияение на фруктозата върху човешкото здраве [15]. През 2013 г. Bravo и колеги откриват, че консумацията на нискомаслено мляко, подсладено с фруктозен сироп (HFCS) или захар, в количества, консумирани от 90% от населението, не показва увеличение на чернодробните и мускулните мазнини [18]. През 2013 г. Lewis и колеги отркиват, че диета, състояща се от 5% сукроза, не повишава инсулиновата чувствителност повече, отколкото диета, състояща се от 15% сукроза [26]. През 2014 г. Heden и колеги също не откриват промяна в метаболитни и здравословни маркери след умерена консумация на подсладени с глюкоза и фруктоза напитки от млади и здрави мъже и жени [19].

Друго изследване от 2013 г. на Aeberli и колеги проучва връзката между консумация на различно количество фруктоза и глюкоза и инсулиновата чувствителност. Въпреки че изследването е озаглавено „Консумация на умерено количество фруктоза води до нарушаване на инсулиновата чувствителност при здрави млади мъже“, анализ на изследването показва, че единствената наблюдавана промяна е супресията, предизвикана от инсулина, при производство на глюкоза от черния дроб. Не е открита разлика в инсулиновата чувствителност в цялото тяло между групите, консумиращи фруктоза и глюкоза [15,20].

Какво казват изследванията, правени с висока консумация на захар?

В изследване също от 2013 г. Lecoultre и колеги откриват, че свръхконсумация на калории, идващи от глюкоза и фруктоза, води до намалена чернодробна инсулинова чувствителност и увеличени чернодробни мазнини. Изследваните индивиди са били подложени на диета с различни количества фруктоза — 1.5 гр, 3 гр и 4 гр/кг телесно тегло — като допълнение на диета за поддържане на теглото. Това допълнение е довело до положителен калориен баланс от съответно 17%, 32% и 43%, но негативни ефекти са били наблюдавани само в групите с много висока консумация на фруктоза (3 гр и 4 гр/кг телесно тегло) [15,21].

Други изследвания, правени с много висока консумация на фруктоза, също показват нарушена инсулинова чувствителност. Изследване от 1980 г. на Nielsen и колеги показва 25% нарушена инсулинова чувствителност след една семица консумация на 1000 ккал/ден над необходимото за поддържане на теглото, идващи от фруктоза [22]. Друго изследване от 2005 г. на Faeh и колеги показва, че високофруктозна диета, съответстваща на допълнителни 25% от общите калории, води до увеличаване на инсуливата резистентност с 28% и плазмените триглицериди със 79% [23]. Още едно изследване от 2009 г., направенo върху хора с наднормено тегло или затлъстяване, показва, че когато фруктозата се консумира в големи количества (25% от дневните енергийни нужди) и е налице положителен калориен баланс (прием на повече калории от необходимото за поддържане на теглото) ще доведе до увеличаване на околоорганните мазнини и редуциране на инсулиновата чувствителност [24].

Мета-анализ от 2015 г. комбинира изследвания от 8 други мета-анализа върху фруктозата и ефекта ѝ върху кардиометаболитния риск с цел да се оцени средната доза фруктоза, използвана в научните експерименти. Изследователите откриват, че в 64 от анализираните експерименти е използвана 102 гр фруктоза/ден, а в други 16–187 гр фруктоза/ден. Сравнено със средностатистическата консумация на фруктоза в САЩ, която е 49 гр/ден, това са изключително големи количества. Консумацията на такива количества фруктоза на ден е възможна, но малко вероятна [27,36].

Основният извод от тези изследвания е, че прием на фруктоза, надвишаващ 150 гр/ден при здрави възрастни, ще намали инсулиновата чувствителност на гладно, но за супресията (спирането на производството) на глюкоза от черния дроб, предизвикана от инсулина, ще са необходими количества, надвишаващи 250 гр/ден. Малко се знае обаче за потенциалните ефекти върху периферната инсулинова чувствителност от прекомерната консумация на фруктоза [15].

Заключението на обзор от 2016 г. върху наличните доказателства за връзка между фруктозата, захарта, инсулиновата резистентност и диабета е, че не съществува връзка между диети, богати на захари (предимно сукроза — трапезна захар) и риска от диабет, а експерименталните изследвания показват, че само висок прием на фруктоза (над 100 гр/ден) може да доведе до намаляване на инсулиновата чувствителност [15].

Всъщност, базирайки се на два систематични обзора и мета-анализи на изследвания, извършени и върху хора, болни от диабет, изглежда, че консумацията на фруктоза (естествено срещана в плодове) не е по-вредна от другите форми на захар, освен ако не се консумира в количества, надвишаващи 12% от общия калориен прием [28,29,30].

Но, ако въглехидратите и захарите не причиняват инсулинова резистентност и диабет, тогава кои са основните причини и защо толкова много хора страдат от такива подобни метаболитни разстройства?

Основни причини за инсулиновата резистентност и диабет?

Основните причини за диабет според Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания на САЩ са [3]:

1) Наднорменото тегло

Счита се, че наднорменото тегло и по-специално излишното тегло около талията [38], е основна причина за инсулинова резистентност. Причината за това е, че мазнините около органите имат роля в развитието на хронични възпаления чрез комплексни механизми, които с времето могат да доведат до тежки последствия за здравето.

2) Обездвижването (физическата неактивност)

Много изследвания показват, че липсата на физическа активност се свързва с инсулиновата резистентност, често водеща до диабет тип 2. Същите тези изследвания сочат, че след упражнения мускулите стават по-чувствителни към инсулина, което води до спиране развитието на инсулинова резистентност и редуциране на нивата на кръвната глюкоза. Освен това упражненията спомагат за абсорбиране на повече глюкоза от мускулите без да е нужно допълнително количество инсулин, а колкото повече мускули има човек, толкова повече глюкоза ще бъде изгаряна, за да се контролират нивата ѝ в кръвта.

3) Генетични и други причини

Други причини за инсулиновата резистентност са генетичната предразположеност, етническа принадлежност, определени заболявания, употребата на стероиди и някои лекарства, възрастта, проблеми със съня (като сънна апнея) и пушенето.

Може ли да се спре развитието на инсулиновата резистентност и диабета?

Редица научни изследвания показват, че промяната в начина на живот и приемът на някои лекарства водят до значително редуциране на риска и случаите на диабет [32,33,35]. Изследване от 2005 г., публикувано в Diabetes Care, показва, че редуциране на теглото със 7% в комбинация с 20 минутна физическа активност на ден водят до редуциране на риска от диабет с цели 58% [34].

Редуциране на теглото, а не на захарта, се явява най-важният терапевтичен подход за повечето хора, болни от диабет тип 2 [1,27,35,37]. Почти 90% от хората с диабет тип 2 са с наднормено тегло или затлъстяване [35]. Отслабването се счита като предусловие за намаляване на честотата на заболелите от диабет [35]. Някои изследвания показват, че за всеки килограм свалено тегло се наблюдава 16% намаляване на риска от развиване на диабет [31]. Увеличаването на физическата активност е другият голям фактор, подобряващ състоянието на инсулиновата резистентност и предотвратяването на развитието ѝ до диабет тип 2.

Хора, страдащи от инсулинова резистентност или предиабет, могат да намалят риска от развитие на диабет чрез здравословно хранене, отслабване и поддържане на здравословно тегло, увеличаване на физическата активност, спиране на пушенето и взимане на някои лекарства [3].

Всичко това означава ли, че захарта е здравословна?

Резултатите от цитираните изследвания не показват, че захарта е полезна, а че умерената ѝ консумация не се свръзва с негативни и странични ефекти по отношение на здравето и метаболизма. Захарта не е здравословна храна, но сама по-себе си не е причина за хронични заболявания като диабет и инсулинова резистентност.

Храните, богати на захар, често съдържат и много мазнини, което ги прави много калорични. Когато се консумират в повече, те могат да доведат до напълняване и наднормено тегло, а в последствие — до инсулинова резистентност и диабет. Наднорменото тегло е причинено от излишък от калории, а не от специални качества на захарта, фруктозата или въглехидратите по принцип.

За някои хора е изключително трудно да спрат да се хранят с храни, богати на захар. Това може да допринесе за напълняване и инсулинова резистентност, но отново заради калорийния излишък, причинен от консумацията на повече храна, а не заради захарта сама по-себе си.

Изводи

(1) Въглехидратите по-скоро подобряват инсулиновата чувствителност, а не я намаляват.

(2) По-голям прием на наситени мазнини се свързва с намаляване на инсулиновата чувствителност.

(3) Захарата и фруктозата, консумирани в умерени количества, не водят до инсулинова резистентност и диабет.

(4) Положителният калориен баланс (консумиране на повече калории от необходимото за поддържане на теглото) е основната причина за възникване на инсулинова резистентност чрез увеличение на наднорменото тегло.

(5) Физическата неактивност, генетичната предразположеност и други фактори като възраст, употреба на медикаменти, проблеми със съня и пушене също могат да бъдат причина за развитие на инсулинова резистентност и диабет.

Инфографика, обобщаваща статията

Източници

[1] Bessesen, D. The Role of Carbohydrates in Insulin Resistance. The American Society for Nutritional Sciences, 2001, <http://jn.nutrition.org/content/131/10/2782S.long>

[2] Terrie, Y., C. Insulin Resistance: Recognizing the Hidden Danger. Retrieved from pharmacytimes.com, <http://www.pharmacytimes.com/publications/issue/2012/october2012/insulin-resistance-recognizing-the-hidden-danger>

[3] Prediabetes & Insulin Resistance. National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases. Retrieved from niddk.nih.gov, <https://www.niddk.nih.gov/health-information/diabetes/overview/what-is-diabetes/prediabetes-insulin-resistance>

[4] Daly, M., E. Dietary carbohydrates and insulin sensitivity: a review of the evidence and clinical implications. The American Society for Clinical Nutrition, 1997, < http://ajcn.nutrition.org/content/66/5/1072.full.pdf+html>

[5] Marshall, J. et al. Dietary Fat Predicts Conversion From Impaired Glucose Tolerance to NIDDM: The San Luis Valley Diabetes Study. Diabetes Care, 1994, < http://care.diabetesjournals.org/content/17/1/50?ijkey=41dfdd3ddc170d9c78d669c76ccf93eae541cdb8&keytype2=tf_ipsecsha>

[6] Salmeron, J. et al. Dietary Fiber, Glycemic Load, and Risk of NIDDM in Men. Diabetes Care, 1997, < http://care.diabetesjournals.org/content/20/4/545?ijkey=18a79abbffd462918183a36a5408969ab186f61f&keytype2=tf_ipsecsha>

[7] Salmeron, J. et al. Dietary Fiber, Glycemic Load, and Risk of NIDDM in Women. JAMA, 1997, < https://jamanetwork.com/journals/jama/article-abstract/414104>

[8] Meyer, K., A. Carbohydrates, dietary fiber, and incident type 2 diabetes in older women. The American Journal of Clinical Nutrition, 2000, < http://ajcn.nutrition.org/content/71/4/921.abstract?ijkey=ae9b8fae831f067232c0d1bc60a72a53e8460e85&keytype2=tf_ipsecsha>

[9] Swinburn, B., A. et al. Long-Term (5-Year) Effects of a Reduced-Fat Diet Intervention in Individuals With Glucose Intolerance. Diabetes Care, 2001, < http://care.diabetesjournals.org/content/24/4/619?ijkey=deb3b26ccb781a859e1d73b1e13e5a6fc9ad4512&keytype2=tf_ipsecsha>

[10] Storlein, L., H. Diet composition and insulin action in animal models. Br. J. Nutr. 83, 2000, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10889797>

[11] Pagliassotti, M., J. & Prach, P., A. Quantity of sucrose alters the tissue pattern and time course of insulin resistance in young rats. American Journal of Physiology, 1995, < http://ajpregu.physiology.org/content/269/3/R641?ijkey=86b2c5905bb331719b34884c1ae2cf769500ab5e&keytype2=tf_ipsecsha>

[12] D’Anglelo, G. Fructose feeding increases insulin resistance but not blood pressure in Sprague-Dawley rats. Hypertension, 2005, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16157789>

[13] Kotchen, T., A. Increasing Insulin Sensitivity Lowers Blood Pressure in the Fructose-Fed Rat. American Journal of Hematology, 1997, < https://watermark.silverchair.com/10_9_1020.pdf?token=AQECAHi208BE49Ooan9kkhW_Ercy7Dm3ZL_9Cf3qfKAc485ysgAAAa8wggGrBgkqhkiG9w0BBwagggGcMIIBmAIBADCCAZEGCSqGSIb3DQEHATAeBglghkgBZQMEAS4wEQQMU4c9Da5NWrMyHrNGAgEQgIIBYux8UpmJCbpyXbOUofevf9rLWRSW7mVjngdFKweuewHhfrqvSxS2MoTyt_oaNOvtjzZdnYLPIe-KH11LO17YrSh8lWVqp6oHGhmAp8bHtlbg0_ozihicFziRhDQUtEt1l0xkD5A2xMEqgoyJTdwC7NDt6BCPPNceuqc6vHGpwjR9Ako0kfMnr5xt2eedSG3WWxA0xX7z1lBDk9zL8YzAKKN4n90_V1CodOYD63npP6zP-xh45AqF4i-3HrIAo-8v7sFwwoA303WMqrSLRcEIyzergp95jO-KrhpDSNxfn6OkNjdQQB3B2Wvpc0eKye8zy4DKb4JGqAK_ZI1TrL8kzLUT2kURa8Vb0GnVoy8CDVs4iGzJJVDs9E_2IANrnOLNj-Q4XxaErYfYYK7H2FcorDKNsoaSj7MjC8N7ZDxFukDqiVASZq2C5G7BdaefQ70hphlQg3n-QUlkmqn-IfmLIUKD2A>

[14] Rizkalla, S., W. Health implications of fructose consumption: A review of recent data. Nutrition & Metabolism, 2010, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2991323/>

[15] Macdonald, L. A review of recent evidence relating to sugars, insulin resistance and diabetes. European Journal of Nutrition, 2016, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5174139/>

[16] Tappy, L. & Mittendorfer, B. Fructose toxicity: is the science ready for public health actions? Current Opinion in Clinical Nutrition & Metabolic Care, 2012, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3695375/>

[17] Klurfeld, D., M. et. al. Lack of evidence for high fructose corn syrup as the cause of the obesity epidemic. International Journal of Obesity, 2013, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3679479/>

[18] Bravo, S. et. al. Consumption of sucrose and high-fructose corn syrup does not increase liver fat or ectopic fat deposition in muscles. Applied Physiology, Nutrition & Metabolism, 2013, < http://www.nrcresearchpress.com/doi/pdf/10.1139/apnm-2012-0322>

[19] Heden, T., D. et. al. Moderate amounts of fructose- or glucose-sweetened beverages do not differentially alter metabolic health in male and female adolescents. American Journal of Clinical Nutrition, 2014, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25030782/>

[20] Aeberli, I. et. al. Moderate Amounts of Fructose Consumption Impair Insulin Sensitivity in Healthy Young Men. Diabetes Care, 2013, < http://care.diabetesjournals.org/content/36/1/150.long>

[21] Lecoultre, V. et. al. Effects of fructose and glucose overfeeding on hepatic insulin sensitivity and intrahepatic lipids in healthy humans. Obesity, 2013, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23512506/>

[22] Beck-Nielsen, H. et. al. Impaired cellular insulin binding and insulin sensitivity induced by high-fructose feeding in normal subjects. American Journal of Clinical Nutrition, 1980, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6986758>

[23] Faeh, et. al. Effect of Fructose Overfeeding and Fish Oil Administration on Hepatic De Novo Lipogenesis and Insulin Sensitivity in Healthy Men. Diabetes, 2005, < http://diabetes.diabetesjournals.org/content/54/7/1907.long#F2>

[24] Stanhope, K., L. et. al. Consuming fructose-sweetened, not glucose-sweetened, beverages increases visceral adiposity and lipids and decreases insulin sensitivity in overweight/obese humans. The Journal of Clinical Investigation, 2009, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2673878/>

[25] Back, R., N. Effect of eucaloric high- and low-sucrose diets with identical macronutrient profile on insulin resistance and vascular risk: a randomized controlled trial. Diabetes, 2006, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17130505>

[26] Lewis, A., S. Comparison of 5% versus 15% sucrose intakes as part of a eucaloric diet in overweight and obese subjects: effects on insulin sensitivity, glucose metabolism, vascular compliance, body composition and lipid profile. A randomised controlled trial. Metabolism, 2013, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23363580>

[27] Pierre, B. & Scott-Dixon, K. The surprising truth about sugar. Retrieved from Precision Nutrition, < https://www.precisionnutrition.com/truth-about-sugar>

[28] Evert, A., B. et. al. Nutrition Therapy Recommendations for the Management of Adults With Diabetes. Diabetes Care, 2013, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3816916/>

[29] Sievenpiper, J., L. et. al. Heterogeneous effects of fructose on blood lipids in individuals with type 2 diabetes: systematic review and meta-analysis of experimental trials in humans. Diabetes Care, 2009, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19592634/>

[30] Livesey, G. & Taylor, R. Fructose consumption and consequences for glycation, plasma triacylglycerol, and body weight: meta-analyses and meta-regression models of intervention studies. American Journal of Clinical Nutrition, 2008, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18996880/>

[31] Hamman, R., F. Effect on Weight Loss With Lifestyle Intervention on Risk of Diabetes. Diabetes Care, 2006, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1762038/>

[32] Ramachandran, A. et. al. The Indian Diabetes Prevention Programme shows that lifestyle modification and metformin prevent type 2 diabetes in Asian Indian subjects with impaired glucose tolerance (IDPP-1). Diabetologia, 2006, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16391903>

[33] Tuomilehto, J. et. al. Prevention of Type 2 Diabetes Mellitus by Changes in Lifestyle among Subjects with Impaired Glucose Tolerance. The New England Journal of Medicine, 2001, < http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJM200105033441801#t=abstract>

[34] The Diabetes Prevention Program (DPP). Diabetes Care, 2002, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1282458/pdf/nihms5340.pdf>

[35] Your Weight and Diabetes. Retrieved from Obesity Society, < http://www.obesity.org/content/weight-diabetes>

[36] Choo, V., L. The Ecologic Validity of Fructose Feeding Trials: Supraphysiological Feeding of Fructose in Human Trials Requires Careful Consideration When Drawing Conclusions on Cardiometabolic Risk. Frontiers in Nutrition, 2015, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4428471/>

[37] Lee, J., M. Prevalence and Determinants of Insulin Resistance Among U.S. Adolescents. Diabetes Care, 2006,< http://care.diabetesjournals.org/content/29/11/2427>

[38] Hardy, O., T. et. al. What causes insulin resistance underlying obesity? Current Opinion in Endocrinology, Diabetes and Obesity, 2014, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4038351/>

За автора:

Костадин е персонален треньор със сертификат от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

Костадин Зашев, 04.11.2017

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Функции на протеина

2. Изследвания, правени с висока консумация на протеин

3. Ако не се трансформират в мазнини, къде отиват излишните калории, идващи от протеина?

4. Увеличаването на протеиновия прием е по-вероятно да доведе до отслабване, а не до напълняване

5. Изводи

6. Практически ползи

7. Инфографика, обобщаваща статията

Широко разпространено вярване сред нетрениращи е, че консумирането на протеинови добавки и шейкове ще предизвика нежелано напълняване. Ето защо тези хора избягват консумацията им. Каква е обосновката на такова предположение и възможно ли е протеинът наистина да се превърне в мазнини?

Функции на протеина

Протеините са големи молекули от 20 основни аминокиселини, свързани с пептидни връзки. Веднъж попаднали в кръвния поток, аминокиселините могат да бъдат използвани за 1) протеинов синтез (изграждане и поправяне на тъкани и структури); 2) като гориво за мигновена енергия или 3) да се складират като енергиен резерв под формата на мазнини [1,2].

Когато общият калориен прием и количеството консумирани въглехидрати са прекалено ниски, човешкото тяло разполага с възможността да използва аминокиселините от приетия чрез храната протеин в производството на енергия [1]. С други думи, счита се, че протеините са последният вариант на човешкото тяло при производството на енергия [1,2,3,4].

Ако приемът на протеин надвиши количеството, необходимо за протеинов синтез, а в същото време енергийните нужди са покрити чрез достатъчна консумация на въглехидрати и мазнини, тогава аминокиселините претърпяват процес, наречен “деаминиране”, в резултат на който се складират като мазнини [1,2].

Съществуват ли изследвания, които да потвърждават теоретичните предположения, че протеините могат да се превърнат в мазнини, когато са покрити дневните нужди?

Изследвания, правени с висока консумация на протеин

Опасенията от напълняване вследствие на консумация на протеин са най-често случаи, в които става дума за прием на доза или два протеинови шейка (30–60 гр протеин). Всъщност обаче от изследванията знаем, че прагът на трансформация на протеини в мазнини е сравнително висок — проучванията върху това какво се случва при висока консумация на протеини не установяват промени в състава на телесните мазнини [5,6,7,8].

Едно от най-стриктно контролираните изследания, правени с висока консумация на протеин, проучва ефекта на различното протеиново съдържание в диетите върху енергийния разход и телесната композиция по време на продължителен период на свръхкалорийна консумация [2]. Изследването подлага 3 групи от млади мъже и жени на положителен калориен баланс — те трябва да изяждат по 1000 ккал/ден повече от необходимото за поддържане на теглото им. Протеинът в диетите на изследваните групи е 47 гр/ден (5%) при нископротеиновата група, 140 гр/ден (15%) при групата с нормален прием и 230 гр/ден (25%) при високопротеиновата група [6]. Приемът на въглехидрати в групите е изравнен (41–42%), а приемът на мазнини варира от 33% при високопротеиновата група, до 44% и 52% при групата с нормално количество протеин и нископротеиновата група [2,6].

Резултатите от изследването показват, че високопротеиновата група (25%) качила най-много мускулна маса (чисто тегло) и най-малко мазнини. Това става причина авторите на изследването да направят следното заключение [6]:

„Сами по себе си калориите допринасят за увеличаването на телесните мазнини, докато протеинът допринася за промените в телесната маса (чистото тегло), но не и за увеличаването на телесните мазнини.“

Изследователите установяват също, че при нископротеиновата диета повече от 90% от излишните калории са складирани като мазнини, докато при групите, консумирали нормално и високо количество протеин, само 50% от излишните калории са натрупани като мазнини, а по-голямата част от останалите са изразходени чрез термогенеза. Според изследователите при групите с нормално и високо количество протеин наблюдаваният по-висок дневен енергоразход най-вероятно се дължи на енергията, необходима за усвояването на протеина и неговия синтез.

Друго изследване от 2014 година проучва ефекта от консумацията на високо количество протеин върху телесната композиция при тренирани индивиди. Участниците били „принудени“ да консумират допълнителни 800 ккал/ден от протеин (4.4 гр/кг тегло) в продължение на 8 месеца. Резултатите пък показали, че в края на тези 8 месеца, въпреки значително по-високото количество протеин и калории при високопротеиновата група, нямало увеличение в телесните мазнини. Каченото тегло било 1.7 кг, но само под формата на чисто тегло (мускулна маса) [7,17].

Още едно изследване от 2016 година открива, че консумация на 3.3 гр/протеин на килограм тегло/ ден в продължение на 4 месеца, не води до увеличаване на телесните мазнини в сравнение с диета с нормално количество протеин [5,8].

Ако не се трансформират в мазнини, къде отиват излишните калории, идващи от протеина?

На пръв поглед изглежда, че резултатите от горните изследвания нарушават Първият закон на термодинамиката, който, отнесен до храната, гласи, че разликата между приетата и изразходената енергия диктува промените в теглото в дългосрочен план. Тъй като хората, участвали в споменатите изследвания, са хранени в калориен излишък (до 1000 ккал/ден), би било логично да се предположи, че същите тези хора ще качат значително количество мазнини. Изхождайки от общоприетата формула, че един килограм мазнини е равносилен на 7700 ккал, то 800 ккал енергиен излишък в продължение на 8 месеца, какъвто е случаят с едно от изследванията, би довел до около 5.5 килограма качено тегло. Участниците обаче качили само 1.7 килограма, но мускули [17].

По-точен анализ на резултатите показва, че те всъщност не нарушават законите на термодинамиката, а са в съгласие с тях. Според специалисти обяснението е, че протеините притежават най-високият термичен ефект (30%), което означава, че при консумация на 800 калории от протеин, 240 калoрии (30% * 800 ккал) ще се „употребят“ в усвояването му [17]. Потенциално увеличение на дневния енергиен разход чрез NEAT (изгорените калории от физическата активност за всичко, което правим освен спане, хранене и упражнения) пък обяснява допълнително намаление на излишъка, в посочения пример, до 200 ккал/ден. Увеличение на физическата активност в резултат на свърхкалорийния излишък е явление, което се потвърждава в други изследвания. 200 калории/ден излишък пък обясняват защо каченото тегло в това изследване е само 1,7 кг [17].

Ако трябва да обобщим основните причини за тази „загуба“ на калории, идващи от протеина, които не се използват за нуждите на проитеиновия синтез, те ще изглеждат така [6,9,10,17]:

· енергия за усвояване на протеина (термичен ефект);

· увеличаване на дневния енергоразход (чрез увеличаване на физическата активност);

· ускоряване на метаболизма в покой (заради увеличаване в мускулната маса).

Увеличаването на протеиновия прием е по-вероятно да доведе до отслабване, а не до напълняване

В действителност протеинът има най-силно изявения засищащ ефект сред всички хранителни вещества [11,12,13]. Това е едно от най-ценните му качества, в резултат на което апетитът намалява, а оттам и калорийният прием [14].

Изследване от 2005 година за ефекта на протеина върху апетита, показва, че хора, при които 30% от калорийте идват от протеин, намаляват калорийния си прием с около 441 ккал/ден, в резултат на което отслабват [14,15].

В анализ от 2003 година върху изследвания за ефекта на протеина върху общия прием на храна и промяната в телесното тегло, се правят следните изводи [11,16]:

· Протеинът подобрява ситостта и подпомага отслабването, карайки човешкият организъм да изгаря повече калории за неговото усвояване.

· Хората, които се хранят с високопротеинови храни свалят мазнини и запазват мускулите.

· Високопротеиновото хранене спомага за поддържане на теглото в дългосрочен план като резултат на по-ускорения метаболизъм (заради повече мускулна маса) и значителното редуциране на апетита.

Изводи

(1) Въпреки, че човешкото тяло разполага с възможност за превръщане на протеините в мазнини, свръхконсумация на калории, идващи от протеин, едва ли ще доведе до качване на мазнини.

(2) Калориите, идващи от протеина, са метаболитно неефективни, което означава, че голяма част от тях ще се изразходят за усовяването му, вместо да се складират под формата на мазнини.

(3) Протеините са най-засищащото хранително вещество, поради което при висок прием на протеинови храни е по-вероятно калорийният прием да се намали, отколкото да се увеличи.

(4) Напълняването при консумация на допълнително количество протеин от добавка е почти невъзможно. Това по-скоро ще доведе до намаляване на калорийния прием, отколкото обратното.

Практически ползи

(1) Въпреки, че човешкото тяло разполага с възможност за превръщане на протеините в мазнини, свръхконсумация на калории, идващи от протеин, едва ли ще доведе до качване на мазнини.

(2) Калориите, идващи от протеина, са метаболитно неефективни, което означава, че голяма част то тях ще се изразходят за усовяването му, вместо да се складират под формата на мазнини.

(3) Протеините са най-засищащото хранително вещество, поради което при висок прием на протеинови храни е по-вероятно калорийният прием да се намали, отколкото да се увеличи.

(4) Напълняването при консумация на допълнително количество протеин от добавка е почти невъзможно. Това по-скоро ще доведе до намаляване на калорийния прием, отколкото обратното.

Практически ползи

 Ако възнамерявате да преяждате, правете го с богати на протеин храни.

Инфографика, обобщаваща статията

Източници:

[1] NASM Essentials of Personal Fitness Training. National Academy of Sports Medicine, NASM.org, <https://www.amazon.com/NASM-Essentials-Personal-Fitness-Training/dp/160831281X>

[2] Klein, D. Protein Will Not Make You Fat. Retrieved from t-nation.com, <https://www.t-nation.com/diet-fat-loss/protein-will-not-make-you-fat>

[3] Bailey, P. About Energy and Nutrition. Retrieved from expeditonfoods.com, < http://www.expeditionfoods.com/about-energy-and-nutrition#proteins>

[4] Energy-Yielding Nutrients: Carbohydrates, Fat & Protein. Retrieved from study.com, < http://study.com/academy/lesson/energy-yielding-nutrients-carbohydrates-fat-protein.html>

[5] Schultz, R. Can too much protein make you fat? Retrieved from mensfitness.com, <http://www.mensfitness.com/nutrition/what-to-eat/can-too-much-protein-make-you-fat>

[6] Bray, G. et. al. Effect of Dietary Protein Content on Weight Gain, Energy Expenditure, and Body Composition During Overeating. A Randomized Controlled Trial. JAMA, 2012, <https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/1103993#ref-joc15148-10>

[7] Antonio, J. et. al. The effects of consuming a high protein diet (4.4 g/kg/d) on body composition in resistance-trained individuals. Journal of the International Society of Sports Nutrition, 2014, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4022420/>

[8] Antonio, J. et al. A High Protein Diet Has No Harmful Effects: A One-Year Crossover Study in Resistance-Trained Males. Journal of Nutrition and Metabolism, 2016, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27807480>

[9] McDonald, L. Excess Protein and Fat Storage — Q&A. Retrieved from bodyrecomposition.com, < https://www.bodyrecomposition.com/nutrition/excess-protein-and-fat-storage-qa.html/>

[10] McDonald, L. Nutrient Intake, Nutrient Storage and Nutrient Oxidation. Retrieved from bodyrecomposition.com, < https://www.bodyrecomposition.com/nutrition/nutrient-intake-nutrient-storage-and-nutrient-oxidation.html/>

[11] Tumminello, N., & Schuler, L. The Protein Report. The Most Comprehensive, Unbiased, Research-based Resource on Protein ever Written! Retrieved from Bodybuilding.com, < https://www.bodybuilding.com/images/protein-report.pdf>

[12] Paddon-Jones, D. et al. Protein weight management, and satiety. American Society for Clinical Nutrition, 2008, < http://ajcn.nutrition.org/content/87/5/1558S.long>

[13] Westerterp-Plantenga, M.S. Protein intake and energy balance. Regulatory Peptides, 2008, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18448177>

[14] How Much Protein Should You Eat Per Day? Authority Nutrition. Retrieved from healthline.com, < https://www.healthline.com/nutrition/how-much-protein-per-day#section5>

[15] Weigle, D. et al. A high-protein diet induces sustained reductions in appetite, ad libitum caloric intake, and body weight despite compensatory changes in diurnal plasma leptin and ghrelin concentrations. American Society for Clinical Nutrition, 2005, < http://ajcn.nutrition.org/content/82/1/41.abstract>

[16] Westerterp-Plantenga, M., S. The significance of protein in food intake and body weight regulation. Current Opinion in Clinical Nutrition and Metabolic Care, 2003, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14557793>

[17] Schoenfeld, B. New Study on Protein Overfeeding: A Critical Analysis. Retrieved from lookgreatnaked.com, < http://www.lookgreatnaked.com/blog/new-study-on-protein-overfeeding-a-critical-analysis/>

[18] Effect of Dietary Protein Content on Weight Gain, Energy Expenditure, and Body Composition During Overeating. Alan Aragon’s Research Review, December, 2001, < https://alanaragon.com/researchreview/>

За автора:

Костадин е персонален треньор, сертифициран от Националната академия по спортна медицина, САЩ, с десетгодишен практически стаж и с огромен опит с хора, търсещи подобряване на физическата форма и общото си здраве. По образование Костадин е инженер. В момента подготвя докторката си защита в Техническия университет — София, но спортът и работата с хора остава най-голямата му страст.