Споразуменията за свободна търговия на ЕС: ключови сделки и преговорен процес
Научете как се договарят споразуменията за свободна търговия на ЕС, кои са основните действащи споразумения и каква е ролята на Европейския парламент в процеса на одобрение.
Какво представляват споразуменията за свободна търговия?
Споразуменията за свободна търговия, наричани за краткост търговски споразумения, са договори между две или повече държави, чиято цел е да подобрят търговските и инвестиционните отношения чрез премахване на пречките пред тях.
ЕС има над 40 различни споразумения с повече от 70 държави, което означава, че разполага с най-големия портфейл от търговски споразумения в света.
Тарифи и мита върху вноса
Някои споразумения са насочени към намаляване или премахване на тарифните ограничения или към създаване на митнически съюз чрез премахване на митата и установяване на съвместна митническа тарифа за чуждестранен внос.
Инвестиции
Не всичко обаче е свързано с тарифите. Може да става въпрос и за инвестиции, както и за уреждането на спорове, свързани с инвестиции, например когато дадено дружество смята, че решение на правителството на друга държава засяга неговите инвестиции там. В споразуменията често се включва и взаимен достъп до обществените поръчки на търговските партньори.
Защо търговските споразумения са важни за ЕС?
Търговските споразумения са ключов компонент на търговската политика на ЕС, тъй като са основен двигател на икономическия растеж. През 2024 г. ЕС беше вторият по големина износител на стоки в света (14%) след Китай (18%), но преди САЩ (10%). Той беше и вторият по големина вносител (12,9%) след САЩ (16,4%), изпреварвайки Китай (12,6%).
Стимулиране на растежа
Новите търговски споразумения създават нови бизнес възможности за европейските дружества, което води до отваряне на повече работни места. В същото време потребителите могат да очакват по-голям избор и по-ниски цени.
Поддържане на продуктовите стандарти
Търговските споразумения могат да помогнат да се гарантира, че стандартът на вносните продукти е същият като този на продуктите, произведени в ЕС. Например Съюзът забрани някои хормони в говедовъдството заради опасения за здравето. Поради това търговските споразумения на ЕС гарантират, че не внасяме говеждо месо, което съдържа тези хормони.
Защита на регионалните специалитети
Споразуменията могат също така да спомогнат за защитата на традиционните европейски хранителни продукти, като задължат държавите да признаят „географските означения“. Това означава, че не можете да претендирате за определено наименование или описание на Вашия продукт, освен ако той не е произведен в региона и според традициите, свързани с това наименование или описание. Това се отнася за хранителни продукти като например френското шампанско, гръцката фета, българското розово масло.
Утвърждаване на ценностите на ЕС
ЕС използва търговските си споразумения и като начин за утвърждаване на европейските ценности. Преговарящите от страна на Съюза често включват в търговските споразумения клаузи относно демокрацията, правата на човека, правата на работниците и опазването на околната среда, за да спомогнат за подобряване на положението в държавата, с която търгуваме.
Опасения относно търговските споразумения
Съществуват опасения, че търговските споразумения могат да доведат до загуба на работни места в някои сектори поради засилената конкуренция или че могат да навредят на селскостопанския сектор на Съюза чрез нелоялна конкуренция, например чрез намаляване на стандартите за качество при производството на храни. Въпреки това, тъй като ЕС представлява толкова голям пазар, той е в добра позиция да налага стандартите си на чуждестранните дружества.
Как ЕС договаря търговските си споразумения?
Преди да започне преговори с определен търговски партньор, Европейската комисия трябва да получи съгласието на Съвета, който представлява държавите членки.
След това Комисията преговаря с този партньор от името на ЕС въз основа на мандат, даден от Съвета. По време на целия процес Комисията работи в тясно сътрудничество с комитет „Търговска политика“ на Съвета, информира подробно Европейския парламент и провежда срещи с представители на гражданското общество.
След като Комисията приключи преговорите, тя публикува споразумението и го представя на Съвета и на Европейския парламент. След това Съветът дава мандат на Комисията да подпише споразумението.
Необходимо ли е одобрението на Парламента за търговските споразумения?
От влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. търговските споразумения се нуждаят от одобрението на Парламента. Освен това членовете на ЕП трябва да бъдат редовно информирани за напредъка по време на преговорите.
За евродепутатите стандартите за качество в търговските споразумения винаги са елемент от изключително важно значение и всеки опит за снижаването им може да бъде причина те да отхвърлят дадена сделка.
Членовете на ЕП могат да поискат от Съда на Европейския съюз становище относно правното основание, на което се базират търговските споразумения. Те направиха това през януари 2026 г. за споразуменията с Меркосур (споразумението за свободна търговия с южноамериканския блок на Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай), подписани същия месец.
Парламентът също така вече е показвал, че не се колебае да използва своето право на вето, ако има сериозни резерви. Така например евродепутатите отхвърлиха Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) през 2012 г.
След като Парламентът даде своето одобрение, Съветът може да сключи споразумението.
Някои търговски споразумения влизат в сила само след като държавите от ЕС също са ги ратифицирали и подписали. Като се има предвид колко дълго може да отнеме на всички държави или парламенти да ратифицират официално дадено споразумение, през това време някои търговски аспекти може да се прилагат временно.
Кои са най-важните търговски споразумения на ЕС?
Африка
Европейският съюз има преференциални търговски споразумения с 18 африкански държави. Освен това голям брой развиващи се страни в Африка се ползват от общата схема от преференции на Съюза „Всичко освен оръжие“ (GSP/ EBA). Този режим позволява на повече от 90% от африканския износ да навлезе на пазара на ЕС без вносни мита. Едно от последните търговски споразумения, които Парламентът одобри, беше Споразумението за икономическо партньорство с Кения.
Азия: Индия, Китай, Япония и Виетнам
На 27 януари 2026 г. Европейският съюз и Индия обявиха важно търговско споразумение. С него ще стане възможна свободната търговия между ЕС и Индия, държавата с най-голямо население в света. Сделката също така премахва или намалява тарифите и митата в много сектори. Междувременно специална рамка за трудова мобилност ще направи по-лесно пътуването на специалисти между Индия и ЕС за краткосрочни работни ангажименти. Предстои споразумението да премине през правна редакция, преди да може да бъде официално подписано. След това то ще трябва да бъде одобрено от Парламента и държавите членки.
В момента не се водят преговори за свободна търговия с Китай. През 2020 г. ЕС и Китай постигнаха споразумения относно географските означения и принципно приключиха преговорите по Всеобхватното споразумение за инвестиции (ВСИ). Въпреки това, след като Пекин санкционира редица европейски длъжностни лица, мозъчни тръстове и представители на академичните среди през 2021 г., Европейският парламент отказа да продължи работата по ВСИ. Поради широко разпространени опасения относно правата на човека, включително в Синцзян и Хонконг, ратификацията стана политически невъзможна за много от членовете на ЕП.
Икономическото партньорство между ЕС и Япония влезе в сила на 1 февруари 2019 г., като премахна по-голямата част от митата, плащани от европейските и японските дружества.
През 2020 г. влезе в сила споразумение с Виетнам.
Европа: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство
Членовете на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, имат тесни търговски връзки с ЕС съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство. Швейцария също е част от ЕАСТ, но нейните търговски отношения с Европейския съюз се уреждат от споразумение за свободна търговия, което датира от 1972 г.
ЕС и Обединеното кралство имат споразумение за търговия и сътрудничество, чрез което се определят условия за търговия, като например нулеви квоти и мита, както и правила за лоялна конкуренция. То влезе в сила на 1 май 2021 г.
Латинска Америка: Чили, Меркосур и Мексико
Последното споразумение, одобрено от Парламента, беше споразумението с Чили от 29 февруари 2024 г., с което се актуализира съществуващо споразумение. Актуализацията позволява безмитен достъп за около 99,9% от износа на ЕС. Очаква се това да доведе до увеличаване на износа от Съюза с до 4,5 млрд. евро. Същевременно ЕС ще получи по-лесен достъп до важни суровини като литий и мед. Някои чувствителни селскостопански стоки (месо, определени плодове и зеленчуци и маслиново масло) не са включени в споразумението.
През януари 2026 г. беше подписано споразумение с държавите от Меркосур (икономическия блок на Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай). Това споразумение подлежи на одобрение от Съвета и Европейския парламент. Понастоящем обаче процесът е спрян, тъй като Парламентът поиска правни становища от Съда на Европейския съюз относно съответствието на споразумението с Договорите на ЕС.
През януари 2025 г. Европейската комисия обяви приключването на преговорите с Мексико за актуализиране на търговската част на Глобалното споразумение. Съгласно споразумението Мексико ще премахне почти всички свои мита върху продуктите от ЕС, за да бъдат по-конкурентоспособни в страната и по-привлекателни за мексиканските потребители. Очаква се „Осъвремененото глобално споразумение“ да бъде подписано през февруари. След това то трябва да бъде внесено в Парламента за одобрение.
Близък изток
Има различни споразумения с държави от този регион, включително споразумения за асоцииране с цел насърчаване на търговията със стоки. Освен това в ход са и преговори с отделни държави за разширяването на тези споразумения в области като селското стопанство и промишлените стандарти.
Северна Америка: Канада и САЩ
Споразумението за свободна търговия с Канада, известно като Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС), влезе временно в сила на 21 септември 2017 г. То ще влезе в сила напълно, след като всички държави от ЕС го ратифицират.
Що се отнася до Съединените щати (САЩ), връщането на администрацията на Тръмп за втори мандат през януари 2025 г. доведе до непредсказуемост на търговските отношения между ЕС и САЩ. През първата половина на 2025 г. президентът Тръмп отправи редица тарифни заплахи срещу Съюза. През август 2025 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещна с Тръмп в Шотландия. Резултатът беше съвместно изявление относно рамково споразумение за реципрочна, справедлива и балансирана търговия.
Някои законодателни предложения, свързани със съвместното изявление, понастоящем се разглеждат в Парламента. Процесът беше спрян вследствие на заплахите на САЩ за анексиране на Гренландия. Но последвалото намаляване на напрежението и оттеглянето на заплахите за териториалната цялост на държава – членка на ЕС (Дания), дадоха възможност на Парламента да възобнови работата си по оценката на споразумението и свързаната с него законодателна рамка.
Междувременно ЕС държи в резерв своя инструмент за борба с принудата. Това е нов инструмент, който Съюзът може да използва, ако държавите прибегнат до изнудване или търговски ограничения, за да дадат на своите дружества несправедливо предимство.
Океания: Австралия и Нова Зеландия
През юни 2022 г. ЕС и Нова Зеландия сключиха споразумение за свободна търговия. Парламентът одобри споразумението на 22 ноември 2023 г. То ще трябва да бъде подкрепено и от Съвета, преди да може да влезе в сила.
Преговорите за всеобхватно търговско споразумение с Австралия започнаха на 18 юни 2018 г. и вероятно ще приключат през следващите месеци.
Допълнителна информация за търговската политика и търговските споразумения на ЕС
- Търговски войни: какви са инструментите на ЕС за защита
- Анти-дъмпинг: как ЕС се бори с нечестни търговски практики
Тази статия е публикувана първоначално на 19 октомври 2016 г. и последно актуализирана през февруари 2026 г.
